Бари и една незабравима годишнина

Здравейте, приказни!

Пътуване в чужбина никога не е лоша идея, особено, когато е съчетано с повод и още повече, когато е в Италия. Разбира се, че обожавам страната, но по-важното в случая е, че е толкова близо до България. За един час във въздуха можеш да стигнеш на страхотни дестинации, за една от които ще ви разкажа днес.

След последното ни пътуване с Алекс до Ливърпул за концерта на Girls Aloud си бяхме казали, че ще направим малка почивка, защото покрай покупката, ремонта и обзавеждането на дома ни, имахме изключително много разходи. За щастие през февруари попаднах на евтини билети до Бари, който исках да посетя отдавна (да бъдем честни - това мога да го кажа и за всеки друг  град, появяващ ми се в падащото меню на RayanAir :D), а и пътуването щеше да е подарък за двама ни по случай годишнина от връзката ни (интересен факт - запознахме се точно на 14 февруари преди 10 години). И така се отправихме към поредното ни италианско приключение.

До Бари се стига за около час, което го прави перфектно за кратка разходка. Този път бяхме решили да сме с много малко багаж, което се оказа страхотно решение и мисля да го практикувам и занапред. От летището хванахме влак до центъра, който беше много удобен и приятен. Слязохме на Bari Centrale, което е централната им гара, от която можете да хванете автобус или влак до градовете около Бари (които може би са по-известни и интересни от него).

Хотелът ни Charme & Chic Studios беше близо до централната им улица, разположен между пицария и кафене. Какво повече може да иска човек в Италия? Стаята беше страхотна, с всичко необходимо, дори кухня. Определено бих отседнала отново там, ако ми се отдаде възможност. Веднага излязохме да се разходим като това, което най-много исках да видя беше старото пристанище с изглед към театър Маргарита. В интернет снимките бяха много красиви, като се оказа още по-прекрасно на живо. По пътя минахме през улица с палми, целите увити в светлини. Беше много интересно и може би един от любимите ми моменти от престоя ни там, а гледката със сигурност най-готината от това пътуване.

След като се полюбувахме на залеза се отправихме на разходка по морската алея, която е доста дълга и еднообразна с пейки и лампи, един от символите на Бари или поне такъв, който е из всички картички и магнити. В далечината видяхме виенско колело и беше ясно, че отиваме веднага натам. С Алекс имаме традиция да се качваме на всяко виенско колело в чужбина, което зърнем, като към Берлин, Ливърпул, Братислава, Виена и Будапеща, добавихме и първото си в Италия. Беше много красиво и много високо. През деня със сигурност е по-интересно да се качите, но ние нямахме търпение. 

Тъй като вече беше станало доста късно си взехме пици от ресторанта до нас, като аз веднага отчетох, че не са толкова хубави колкото в Неапол. Дали въобще някъде има чак толкова хубави?

Вторият ми ден всъщност е и най-любимият ми от пътуването. Станахме рано сутринта и се отправихме към стария град, който е толкова автентичен и толкова жив. Навсякъде в малки стаички в домовете си хора продават какво ли не, основно храни и сувенири. Други чистят улиците докато пеят с глас. Няма да преувелича, ако кажа, че изглеждаше като малък независим филм, който обикновено човек не гледа, защото не разбира езика. Истинска идилия! 

Обиколихме го целия като седнахме на една калдъръмена уличка в кафене, в което ядохме традиционните за Бари печива, на които така и не запомних имената. Всичко беше като в лабиринт и мисля, че и да искаш няма как да се върнеш по пътя, по който си дошъл. Времето беше прекрасно и разходката ни беше цветна и наситена с много емоции. Влязохме и в базилика San Nicola, която е много красива и пълна с история, както и целия град, за който признавам си не бях разучила кой знае какво преди това. Пътуването ни беше с цел разходка и приятно прекарване и май за първи път беше толкова лежерно и отпускащо. Всеки друг път сме заради нещо специално в чужбина на даденото място или трябва да посетим набелязани места и събития. Сега просто се разхождахме безцелно и се забавлявахме. 

Навсякъде в стария град продават от традиционната за Пулия ръчно направена паста Orecchiette, има магнити с жените, които я правят, наречени nonnas, които са символ на града. Ние, разбира се си купихме и все още месеци след пътуването имаме неотпечатван пакет. Явно не е нашето нещо, но пък беше интересно да пробваме.

Денят продължи в новия град, където обиколихме магазините, ядохме един от най-вкусните желато евър, заредихме раниците с кафе и пармезан, които да отнесем в България, както и с няколко сувенири. Решихме отново да се разходим по крайбрежната улица и около пристанището, като много исках да влезем в театър Маргарита, но се оказа, че е  в ремонт.

Решихме да отидем и до плажа, защото исках да "наджапам" в Адриеатическо море, макар времето да не го позволяваше много. Самият плаж не беше нищо особено, така че не се впечатлихме много. Дори започнахме да си говорим, че в България имаме толкова много по-зашеметяващи морски гледки и до някаква степен сравнихме Бари с Несебър, като разбира се Несебър е стотици пъти по-красив, откъдето и да го погледнеш, но Бари имаше подобен "вайб". Бях се отказала на потопя краката си в морето, но докато се опитвах да събера камъчета една вълна ме намокри, което може да се брои за "топване" в Адриатическо море, нали? Точно тогава започна да пече толкова силно, че маратонките и чорапите ми почти изсъхнаха. Голям късмет! 
Нещо, което обезателно трябва да знаете, ако посетите Бари е, че намирането на тоалетна е много трудно, особено, ако сте в района около плажа. Също разписанието за автобусите е много неразбираемо, поне за мен. 

Вечерта завърши подобаващо с една изненада от Алекс. Докато се разхождахме по главната търговска улица, той зърна магазина на Pandora и ми предложи да влезем. Харесах си талисман за гривната (която майка ми ми подари за рождения ден няколко месеца по-рано) във формата на сърце, като гравираха моето име и знака за безкрайност, който има няколко много лични значения за мен. Бях много щастлива с подаръка, не спирах да си го гледам, но и да се притеснявам да не изгубят някъде по време на обиколките.

Случайно минахме през пицария De Michele и зърнах снимката на Джулия Робъртс на стената. Знам, че във филма "Яж, моли се и обичай" тя яде пица в ресторант в Неапол (който така и не успях да посетя, когато бях там) в следствие на което той придобива огромна популярност сред туристите, които чакат  понякога с часове, за да вкусят от невероятната пица. Това е ресторант от същата верига, затова нямах търпение да седнем. За наш огромен късмет се оказа, че има две места на една затънтена и тясна масичка. Италия е едно от местата, които доказват, че ако храната е на ниво, обстановката няма значение. Всички бяхме стъпкани едни до други, без никакво лично пространство, но с донасянето на птиците всичкото това неудобство нямаше значение. Пицата беше може би най-вкусната и голямата Маргарита, която някога съм яла (сори, Наполи!). На излизане се беше образувала огромна опашка от хора, които чакат да бъдат настанени. Не можахме да повярваме на късмета си, че влязохме без да чакаме и минутка. 

На следващата сутрин, докато Алекс още спи, аз слязох в кафенето до хотела, за да изпия едно кафе и да взема няколко вкусотии за закуска. Обстановката беше толкова приятна и завладяваща, че останах достатъчно дълго време, пиейки двете гледки на миниатюрното си еспресо (по принцип пия много дълго, разредено и буквално не-истинско такова в България), че да се стори странно и съмнително присъствието ми на персонала. Въпреки това ми обясниха, че предлаганите десерти не са традиционни за Бари, а за Сицилия, с което нямах проблем, разбира се. I mean...дайте ги насам, хахах. 

Чашката, в която ми бяха сервирали кафето беше много сладка и розова и случайно видях, че продават същите. Купих две, като това беше и една от първите ни покупки за новия апартамент и всеки път, пиейки от нея ме обзема спокойствието и усещам аромата на онзи последна сутрин в Бари.

Нямам търпение да се върна отново в Италия и да споделя с вас следващото си приключение, което се надявам да бъде дори по-хубаво от това. 

                                                                                                          Love, Adriyana

  youtube - Adriyana's Journey

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Концерт на Girls Aloud и тоалетите на Spice Girls в Ливърпул

Здравейте, приказни!

Отново е време да ви разкажа за поредното мое музикално приключение. Този път посетих Ливърпул за концерт от турнето по случай 20 години Girls Aloud. 

Започнах да слушам и харесвам Girls Aloud преди 10-тина години, когато във форум за Марая Кери, в който пишехме различни фенове, едно от момичетата беше голяма фенка на групата. Малко по малко и аз започнах да се интересувам от тях и в един момент се озовах в позицията на фен, който знае всичките им песни (поне синглите), чел е всичките им издадени книги (3 от момичетата имат издадени автобиографии) и с удоволствие би желал един ден да ги чуе на живо. Разбира се нещо такова никога не ми е бил топ приоритет, както желанието на видя Спайс гърлс, например, но там историята ни е много по-дълбока и съм говорила много пъти за нея. Когато обаче обявиха преди няколко дни, че планират турне, аз бях сигурна, че трябва да отида, тъй като това би била единствената възможност да ги чуя на живо. Все пак групата не е заедно от повече от 10 години, а поводът за събирането им отчасти е трагичната смърт на една от певиците, която преди 2 години загуби борбата с рака. Почивай в мир, Сара! 

Първия път, в който посетих Ливърпул беше през 2022, когато бях в Манчестър за концерт на Ема Бънтън от Спайс Гърлс. Имахме един свободен ден, в който пътувахме до Ливърпул и се потопихме в Бийтълс историята на града и още тогава знаех, че ще се върна отново, защото намерих нещо специално и магнетично в града. Можете да прочетете повече тук, тъй като този път няма да се спирам на вече посетените от мен и Алекс места в разказа си.

Много се притеснявах дали въобще това пътуване ще се осъществи, тъй като имаше съмнение, че ще ни отменят полета заради градушки. За радост всичко беше наред и дори нямаше закъснение. Не бях виждала летището Джон Ленън досега, така че ми беше много интересно на видя жълтата подводница от песента на Бийтълс, намираща се на него, както и различните цитати и снимки на музикантите от групата. Беше много спокойно и приятно и с голямо удоволствие се настанихме на втория етаж на автобус 86А, който се превърна в най-добрия ни приятел през цялото пътуване. Бях резервирала хотел International Inn, който за стандартите на евтини хотелски стаи, на които съм попадала в Англия, беше доста добър. Имахме легло, бюро, телевизор и закачалки за дрехи, което беше голям ъпгрейд от последния път, в който бях в Англия и трябваше да си съблечеш якето, за да можеш да минеш през вратата на банята. Имаше и обща кухня, която обаче беше много мръсна и се отказахме веднага да ползваме. Ако отседнете някога там имайте предвид, че трябва да си носите хавлии или да доплатите по 1 паунд, тъй като такива не влизат в цената, дори нямаше и кърпа за ръце в банята. Хотелчето (ако сте били в Англия знаете, че това е доста преувеличено понятие, но не знам имаме ли дума на български за тези стаи) беше на много удобно място. Точно до хранителен магазин и до St. Luke's Bombed Church, където минаваха повечето автобуси. 

Първата ни спирка знаехме, че трябва да е любимото ми място от града, а именно Albert Dock. Пристанището на залез беше много красиво, макар и доста ветровито. Припомнихме си местата, на които бяхме предишния път, като отново се сетих, че не взехме катинарче, което да закачим на оградата при останалите стотици катинари. Може би това е знак, че трябва да се върнем трети път?

Посетихме още и China Town, тъй като аз бях много впечатлена от лондонския, където с Габи хапнахме най-вкусния takeaway ever. За съжаление тук нямаше такъв и като цяло беше доста различно от това, което видяхме в Лондон. Посетихме и един огромен китайски магазин, от където си взехме различни интересни снаксове и сладки неща. За съжаление част от тях забравихме на една пейка на пристанището, хаха. 

Отново бяхме в търсене на монети, с които да попълним колекцията си, като намерихме цели 4 този път.

Единственият ни пълен ден в Ливърпул беше изпълнен с много емоции от началото до края. Цял ден валеше ситен дъжд, който обаче не ни попречи да си изкараме страхотно. Почти мокри (тъй като чадърите ни останаха в хотела) пристигнахме в British Music Experience. Това е музей, в който са изложени различни дрехи, инструменти, ръкописи на песни, награди и предмети на английски изпълнители. Още при първото ми посещение през 2022 исках да вляза там, защото една от витрините е посветена на Спайс Гърлс, но не го направих. Сега обаче нямаше шанс да пропусна. Да си призная, избрах да посетя концерта на Гърлс Алоуд точно в Ливърпул, за да го съчетая  с въпросния музей. За голямо мое щастие точно сега има огромна Спайс гърлс изложба, която е и главната в музея. Тя се състои от дрехи на групата, предимно от Spice World - иконичния филм на  Спайс Гърлс и концерта им в Истанбул през 1997 година и е на независим колекционер Лиз Уест, която е носител на рекорд на Гинес за най-голяма спайс колекция в света.

Още с влизането пред мен изникна голям екран, на който вървяха факти за спайските, а от двете страни бяха витрините с тоалети и обувки. Повечето бяха на Джери и като цяло тя беше навсякъде из музея, на знамето пред сградата, на огромен екран вътре, на рекламната брошура и т.н. Не можех да повярвам, че дрехите, които съм гледала навремето на видеокасета, записана от приятелка, сега са пред очите ми и мога да ги разгледам в детайли. Всичко беше толкова приятно, цветно и взимащо ума, че няколко пъти си повтарях "Аз май попаднах в рая!", хаха. Направи ми впечатление колко малки са дрехите и колко дребни са любимите ни момичета, също така колко високи са платформите. Как въобще са танцували с тях? По едни време на обособената сцена се появи холограма на Бой Джордж и изпълни една песен, докато няколко човека се поклащаха на ритъма. Човек от екипа на влизане ми каза, че на всеки 30 минути прожектират документален филм за спайските и аз чаках с нетърпение да видя какво са подготвили. Междувременно се запознах с едно момиче фен, което също като мен прекара доста време в спайс зоната. Като цяло нямаше много хора, което беше страхотно!

Осъзнах, че мога и цял ден да прекарам в най-готиния музей на света, както е редно да прекръстят British Music Experience и пак няма да е достатъчно да осъзная къде се намирам. Алекс обаче ме чакаше в кафенето, тъй като "не е луд да дава 40 лв, за да гледа някакви си дрехи", така че не трябваше да прекалявам с времето прекарано вътре.  За сбогуване със Спайс гърлс чух няколко откъса от синглите им, все едно някога са излизали от главата ми, нали? хаха Разгледах и другите секции, между които имаше врата, по която са писали Бийтълс, различни статуетки от награди, барабаните на Queen и стигнах до кът, в който можеш да се опиташ на свириш на различни китари и барабани. Аз пробвах няколко и добре, че бяха слушалките и само аз си чувах "произведенията". На излизане попаднах в гифт магазина, където имаше доста неща на Спайс гърлс, отново много повече отколкото и на които и да е други изпълнители. С тъга на сърце не си купих нито тениска, нито плоча, нито дори чаша със спайските, но пък си взех много готин ключодържател с Джери, поставка за чаши с всичките от групата и една картичка с различни тоалети и епохи в кариерата на Спайс гърлс. 

Денят вече беше станал прекрасен за мен, макар лошото време навън и дългото вървене в дъжда, за да стигнем до следващата ни дестинация -  World Museum, където много исках да посетя планетариума. За съжаление се оказа, че представленията са само за деца, а и нямаше повече билети. Въпреки това разгледахме 5-те етажа, като определено най-интересно ми беше да видя мумиите и изложбите, свързани с Египет. Като цяло, обаче, ако трябва да ви препоръчам един музей, който да посетите в Ливърпул, то определено не е този. Мaritime museum е в пъти по-впечатляващ за мен и като цяло един от най-интересните музеи, които съм посещавала. 

След музея се разходихме из центъра, като пак видяхме познатите ни места, свързани с Бийтълс, като за първи път и видяхме Ливърпул толкова претъпкан, буквално не можехме да се разминем из улиците. Зърнах магазин на Lindt и решихме да си вземем от всички вкусове бонбони, които нямаме в България, които се оказаха не малко. Познайте дали оцеляха до края на пътуването...

След като си починахме в хотела, се отправихме към M&S Bank Arena за концерта на Girls Aloud. Отново валеше, но този път се подсигурихме с чадъри. Организацията беше много добра, нямаше никакво блъскане и опашки. Изненадах се, че залата събира толкова много хора, а всъщност е изключително лесно достъпна, няма десетки входове и лабиринти, както е в Арена Армеец, примерно. Тя се намира точно до виенското колело, на което се качихме миналия път и беше много красиво, когато се стъмни и колелото и залата светнаха.

Бях забравила колко много пият англичаните, буквално имаше пияни момичета преди концертът да е започнал, всеки носеше по 2 или повече напитки в ръце, а аз само се пазех да не излее някой нещо върху мен. В залата влязох точно, когато диждеят приключваше с песента Whole again на Atomic Kitten и цялата зала пееше. Още в този момент цялата настръхнах и се развълнувах толкова много, какво ли щеше да е, когато Гърлс Алауд се появят след малко? 

Концертът зaпочна с Untouchable,  като аз гледах почти само екраните, тъй като бях доста далече. Още веднага цялата публика скочи на крака и никой не седна до самия край, всички пеехме и се веселяхме. Girls Aloud направиха страхотно шоу, с прекрасно изпълнени песни на живо, с уникална сценография и хореография и буквално запалиха огън на сцената... и в сърцата на публиката. Много тъжни бяха всички части, в които си спомнихме за загубата на Сара, аз лично си изплаках очите, а видях, че и останалите около мен също. Какво нещо е живота... Може да си част от една от най-успешните и обичани група на всички времена и пак да нямаш късмета за поживееш малко повече на тази земя...

За мен най-вълнуващата част от концерта беше изпълнението на I'll stand by you, когато образът и гласът на Сара осветиха залата и всички плачеха и пееха, включително и останалите 4 певици. В началото на концерта пък публиката скандираше името на Никъла, тъй като тя е родом от Ливърпул и тя дори се просълзи и не можа да изпее част от куплета. 

Беше наистина много бляскаво, много емоционално и много хубаво. Мина като миг и много съм благодарна, че имах възможността и късмета да бъда там. 

Какъв ли ще бъде следващият концерт, който ще посетя? В кой ли град? Все още не знам, но се нядавам един ден отново да ви разкажа тук.

                                                                                                              Love, Adriyana

  youtube - Adriyana's Journey

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Дъждовен уикенд в Италия - Милано и Бергамо

Здравейте, приказни!

Обикновено през февруари нискотарифните компании пускат много евтини самолетни билети, така че нямах търпение да видя с какво пътуване ще се сблъскам тази година. Миналата по същото време летяхме много изгодно до Виена (прочетете тук) и още в края на 2023 купих билети за Бергамо в Италия за през уикенда. Трябваше да отидем с Алекс, Диана и брат ми, но него за съжаление го хвана грипа, така че отидохме само тримата.

Валеше, когато кацнахме в Бергамо. Прогнозата беше за дъждовни два дни, така че не беше изненада за нас. Решихме да отидем директно до Милано, което е на около час с автобус от там и вечерта да се върнем обратно и да се настаним в хотела, който бяхме запазили в Бергамо. Главното нещо, което искахме да видим беше катедралата на Милано, нейния символ и най-голяма забележителност. За мен беше изключително сантиментално да се върна на мястото, което беше моят първи досег с Италия и с пътуванията в чужбина въобще. Преди цели 8 години за първи път се качих на самолет и се озовах пред величествената и толкова красива катедрала, която няма как да не остане в съзнанието ми като символ на едно магическо пътуване (прочетете тук за пътуването ми до Милано, за да сбъдна една от мечтите си - да бъда на концерт на Марая Кери).

Беше много приятно да се върна отново на познатите места, да покажа на Алекс и Диди откъде съм купила сувенири миналия път, къде седнахме да изядем първата си италианска пица с Вили и т.н. Хората (и гълъбите, ест) бяха навсякъде, мисля, че не съм срещала друг град с толкова много хора на едно място, дори и в Лондон, за който ви разказах в предишната публикация (прочетете тук) ми се стори, че нямаше чак такава тълпа както в галерията на Милано. Явно всички искаха да се скрият там от дъжда.

Вече мислехме да се отправяме към Бергамо, когато се сетих, че съвсем наблизо е La Scala, или една от най-известните опери в света. Сградата отвън сама по себе си не е нищо особено, но аз съм силно привлечена от такива величествени неща свързани с музиката, така че влязох във фоайето да разгледам, като естествено ми казаха, че ми трябва билет за представление, за да го направя по-обстойно, но все пак бях радостна, че видях макар и малко. 

Върнахме се обратно в Бергамо, като се объркахме и слязохме на грешна спирка, така че си походихме доста в дъжда, а аз нямах търпение да се добера до хотела, което се случи след 30-тина минути, след които бяхме подгизнали и изморени от дългия ден. Успяхме да видим малко от централния площад на "долния" град, който се води модерната част на Бергамо.

Настанихме се в хотел Albergo 900Strati, от който останахме много доволни, както от обслужването, така и от стаите и дори от шампанското, с което ни посрещнаха. Имахме включена закуска на другия ден, която беше превъзходна. Както винаги италианците са ненадминати в храната. Беше много приятна сутрин, след която ни предстоеше много обикаляне, тъй като полетът ни беше чак в 21.45.

От хотела ни обясниха как да стигнем до фуникуляр, с който да се качим до "горния" град Citta Alta, където е историческата стара част на града. След поредното голямо ходене в дъжда стигнахме до спирката на фуникуляра. На подобен се бях качвала и преди в Неапол, но за останалите беше интересно преживяване. 

Изкачихме се до Citta Alta, като на мен ми заприлича много на Таормина в първия момент, след което обаче осъзнах колко по-интересен и приказен е. Все едно бяхме в друга реалност, с всички стари каменни сгради и заобиколени от история на всеки ъгъл. Първо посетихме площада Piazza Vecchia, където беше много спокойно и много приятно. Спря и дъжда, което още повече повдигна настроението ни. Взехме си билети за Campanone, което представлява много призрачна (по мое мнение) старинна кула или камбанария, където се качихме с асансьор. Гледката отгоре беше страхотна. Много интересно беше как части от градът потъваха в мъглата и облаците.

Предупредиха ни, че скоро ще бият камбаната и затова не искахме да рискуваме да оглушеем, което може и да се случи, ако останеш малко повече в този град, тъй като на всеки кръгъл час камбаните биеха с всичка сила. Влязохме и в музеят за съвременно изкуство Рока, който беше много интересен, разказваше историята на Бергамо по много интересен начин, с интерактивни зали, но беше само на италиански, така че не се задържахме много, тъй като почти нищо не разбирахме, хаха.

Следващата ни спирка беше църквата Capella Calleoni, където имаше машина за монети и аз разбира си взех от всички възможни видове. До нея се намира и катедралата, която е изключително красива отвътре, макар отвън да не прави такова силно впечатление. Може би най-красивата, която съм виждала някога. Останахме около половин час, в който просто гледахме безмълвни.

Искахме да посетим и ботаническата градина, но беше затворена за обедна почивка и се отказахме да чакаме или да се връщаме след това.

Нещо, което със сигурност искахме да посетим беше Museo Civico Science Naturali "Enrico Caffi" - природонаучния музей, за който билетът беше само 3 евро, а включваше вход и за Civico Museo Archeologico di Bergamo, което е археологически музей. В природонаучния видяхме уникални видове животни, някои препарирани, други изкуствено пресъздадени, но като цяло доста интересни. Определено там прекарахме доста време, тъй като нямаше за къде да бързаме, така или иначе. Най-интересното за мен беше мамутът, който видяхме на влизане и с който не пропуснахме да се снимаме за спомен. Музеят беше много голям и определено си струва да посетите, ако някога попаднете в Бергамо. Следващото нещо - археологическият музей ни смая с това, че вътре имаше истинска мумия и саркофаг, от което мен ме побиха тръпки. За разлика от предишния музей, тук имаше и надписи на английски и беше доста интересно и естествено зловещо, хаха. Голямата ни музейна обиколка завърши с очила за виртуална реалност, с помощта на които ни разказваха различни истории за изобретения, намерени в древността. На Алекс много ми харесаха и реши, че един ден ще си вземе подобни, още повече че си пада по видео игрите.

Не помня друг път да съм прекарвала чак толкова много време в музеи, три големи и много интересни музея последователно, определено уплътниха времето ни много добре. В Бергамо можеш да се загубиш сред история.

Разгледахме още малко из града като аз видях едни интересни неща на витрината за хапване, като помислих, че са традиционни и накарах останалите да си вземем по едно. Оказаха се наистина едни традиционните за Бегамо сладкиши - polenta e osei. Не устоях и си взех и любимия сладолед с шам фъстък, с надеждата, че в това не особено хубаво време и при всичките грипове напоследък - няма да се разболея. Също така седнахме и в нещо като закусвалня, където уж щяхме да ядем пици, но се оказаха нещо като сандвичи. 

За пореден път си взех чаша за спомен, както и магнити, разбира се. Взехме си и любимия ни пармезан за вкъщи, който беше и основната ни и най-голяма покупка.

По време на полета и в двете посоки гледах сериала Behind her eyes, който много ми хареса и искам да ви го препоръчам. Драма, съчетана с мистерия и неочаквани обрати. Сигурна съм, че няма да очаквате края и след това ще мислите за него дълго време. Гледането на този сериал ми даде идея за това колко по-леко минава един полет, когато има какво да гледаш, особено, ако е нещо толкова интересно. Определено ще го практикувам и в полетите занапред. Когато има такива, естествено ще ви разкажа подробно.

За финал ви споделям снимка на чашката, която си взех за спомен и книгата, по която е направен сериала, която купих веднага щом кацнахме на родна земя.

Прочетете за още от пътуванията ми в Италия :

Милано

Неапол

Катания

                                                                                                       Love, Adriyana

  youtube - Adriyana's Journey

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova