Отново е време да ви разкажа за поредното мое музикално приключение. Този път посетих Ливърпул за концерт от турнето по случай 20 години Girls Aloud.
Започнах да слушам и харесвам Girls Aloud преди 10-тина години, когато във форум за Марая Кери, в който пишехме различни фенове, едно от момичетата беше голяма фенка на групата. Малко по малко и аз започнах да се интересувам от тях и в един момент се озовах в позицията на фен, който знае всичките им песни (поне синглите), чел е всичките им издадени книги (3 от момичетата имат издадени автобиографии) и с удоволствие би желал един ден да ги чуе на живо. Разбира се нещо такова никога не ми е бил топ приоритет, както желанието на видя Спайс гърлс, например, но там историята ни е много по-дълбока и съм говорила много пъти за нея. Когато обаче обявиха преди няколко дни, че планират турне, аз бях сигурна, че трябва да отида, тъй като това би била единствената възможност да ги чуя на живо. Все пак групата не е заедно от повече от 10 години, а поводът за събирането им отчасти е трагичната смърт на една от певиците, която преди 2 години загуби борбата с рака. Почивай в мир, Сара!
Първия път, в който посетих Ливърпул беше през 2022, когато бях в Манчестър за концерт на Ема Бънтън от Спайс Гърлс. Имахме един свободен ден, в който пътувахме до Ливърпул и се потопихме в Бийтълс историята на града и още тогава знаех, че ще се върна отново, защото намерих нещо специално и магнетично в града. Можете да прочетете повече тук, тъй като този път няма да се спирам на вече посетените от мен и Алекс места в разказа си.
Много се притеснявах дали въобще това пътуване ще се осъществи, тъй като имаше съмнение, че ще ни отменят полета заради градушки. За радост всичко беше наред и дори нямаше закъснение. Не бях виждала летището Джон Ленън досега, така че ми беше много интересно на видя жълтата подводница от песента на Бийтълс, намираща се на него, както и различните цитати и снимки на музикантите от групата. Беше много спокойно и приятно и с голямо удоволствие се настанихме на втория етаж на автобус 86А, който се превърна в най-добрия ни приятел през цялото пътуване. Бях резервирала хотел International Inn, който за стандартите на евтини хотелски стаи, на които съм попадала в Англия, беше доста добър. Имахме легло, бюро, телевизор и закачалки за дрехи, което беше голям ъпгрейд от последния път, в който бях в Англия и трябваше да си съблечеш якето, за да можеш да минеш през вратата на банята. Имаше и обща кухня, която обаче беше много мръсна и се отказахме веднага да ползваме. Ако отседнете някога там имайте предвид, че трябва да си носите хавлии или да доплатите по 1 паунд, тъй като такива не влизат в цената, дори нямаше и кърпа за ръце в банята. Хотелчето (ако сте били в Англия знаете, че това е доста преувеличено понятие, но не знам имаме ли дума на български за тези стаи) беше на много удобно място. Точно до хранителен магазин и до St. Luke's Bombed Church, където минаваха повечето автобуси.
Първата ни спирка знаехме, че трябва да е любимото ми място от града, а именно Albert Dock. Пристанището на залез беше много красиво, макар и доста ветровито. Припомнихме си местата, на които бяхме предишния път, като отново се сетих, че не взехме катинарче, което да закачим на оградата при останалите стотици катинари. Може би това е знак, че трябва да се върнем трети път?
Посетихме още и China Town, тъй като аз бях много впечатлена от лондонския, където с Габи хапнахме най-вкусния takeaway ever. За съжаление тук нямаше такъв и като цяло беше доста различно от това, което видяхме в Лондон. Посетихме и един огромен китайски магазин, от където си взехме различни интересни снаксове и сладки неща. За съжаление част от тях забравихме на една пейка на пристанището, хаха.
Отново бяхме в търсене на монети, с които да попълним колекцията си, като намерихме цели 4 този път.
Единственият ни пълен ден в Ливърпул беше изпълнен с много емоции от началото до края. Цял ден валеше ситен дъжд, който обаче не ни попречи да си изкараме страхотно. Почти мокри (тъй като чадърите ни останаха в хотела) пристигнахме в British Music Experience. Това е музей, в който са изложени различни дрехи, инструменти, ръкописи на песни, награди и предмети на английски изпълнители. Още при първото ми посещение през 2022 исках да вляза там, защото една от витрините е посветена на Спайс Гърлс, но не го направих. Сега обаче нямаше шанс да пропусна. Да си призная, избрах да посетя концерта на Гърлс Алоуд точно в Ливърпул, за да го съчетая с въпросния музей. За голямо мое щастие точно сега има огромна Спайс гърлс изложба, която е и главната в музея. Тя се състои от дрехи на групата, предимно от Spice World - иконичния филм на Спайс Гърлс и концерта им в Истанбул през 1997 година и е на независим колекционер Лиз Уест, която е носител на рекорд на Гинес за най-голяма спайс колекция в света.
Още с влизането пред мен изникна голям екран, на който вървяха факти за спайските, а от двете страни бяха витрините с тоалети и обувки. Повечето бяха на Джери и като цяло тя беше навсякъде из музея, на знамето пред сградата, на огромен екран вътре, на рекламната брошура и т.н. Не можех да повярвам, че дрехите, които съм гледала навремето на видеокасета, записана от приятелка, сега са пред очите ми и мога да ги разгледам в детайли. Всичко беше толкова приятно, цветно и взимащо ума, че няколко пъти си повтарях "Аз май попаднах в рая!", хаха. Направи ми впечатление колко малки са дрехите и колко дребни са любимите ни момичета, също така колко високи са платформите. Как въобще са танцували с тях? По едни време на обособената сцена се появи холограма на Бой Джордж и изпълни една песен, докато няколко човека се поклащаха на ритъма. Човек от екипа на влизане ми каза, че на всеки 30 минути прожектират документален филм за спайските и аз чаках с нетърпение да видя какво са подготвили. Междувременно се запознах с едно момиче фен, което също като мен прекара доста време в спайс зоната. Като цяло нямаше много хора, което беше страхотно!
Осъзнах, че мога и цял ден да прекарам в най-готиния музей на света, както е редно да прекръстят British Music Experience и пак няма да е достатъчно да осъзная къде се намирам. Алекс обаче ме чакаше в кафенето, тъй като "не е луд да дава 40 лв, за да гледа някакви си дрехи", така че не трябваше да прекалявам с времето прекарано вътре. За сбогуване със Спайс гърлс чух няколко откъса от синглите им, все едно някога са излизали от главата ми, нали? хаха Разгледах и другите секции, между които имаше врата, по която са писали Бийтълс, различни статуетки от награди, барабаните на Queen и стигнах до кът, в който можеш да се опиташ на свириш на различни китари и барабани. Аз пробвах няколко и добре, че бяха слушалките и само аз си чувах "произведенията". На излизане попаднах в гифт магазина, където имаше доста неща на Спайс гърлс, отново много повече отколкото и на които и да е други изпълнители. С тъга на сърце не си купих нито тениска, нито плоча, нито дори чаша със спайските, но пък си взех много готин ключодържател с Джери, поставка за чаши с всичките от групата и една картичка с различни тоалети и епохи в кариерата на Спайс гърлс.
Денят вече беше станал прекрасен за мен, макар лошото време навън и дългото вървене в дъжда, за да стигнем до следващата ни дестинация - World Museum, където много исках да посетя планетариума. За съжаление се оказа, че представленията са само за деца, а и нямаше повече билети. Въпреки това разгледахме 5-те етажа, като определено най-интересно ми беше да видя мумиите и изложбите, свързани с Египет. Като цяло, обаче, ако трябва да ви препоръчам един музей, който да посетите в Ливърпул, то определено не е този. Мaritime museum е в пъти по-впечатляващ за мен и като цяло един от най-интересните музеи, които съм посещавала.
След музея се разходихме из центъра, като пак видяхме познатите ни места, свързани с Бийтълс, като за първи път и видяхме Ливърпул толкова претъпкан, буквално не можехме да се разминем из улиците. Зърнах магазин на Lindt и решихме да си вземем от всички вкусове бонбони, които нямаме в България, които се оказаха не малко. Познайте дали оцеляха до края на пътуването...
След като си починахме в хотела, се отправихме към M&S Bank Arena за концерта на Girls Aloud. Отново валеше, но този път се подсигурихме с чадъри. Организацията беше много добра, нямаше никакво блъскане и опашки. Изненадах се, че залата събира толкова много хора, а всъщност е изключително лесно достъпна, няма десетки входове и лабиринти, както е в Арена Армеец, примерно. Тя се намира точно до виенското колело, на което се качихме миналия път и беше много красиво, когато се стъмни и колелото и залата светнаха.
Бях забравила колко много пият англичаните, буквално имаше пияни момичета преди концертът да е започнал, всеки носеше по 2 или повече напитки в ръце, а аз само се пазех да не излее някой нещо върху мен. В залата влязох точно, когато диждеят приключваше с песента Whole again на Atomic Kitten и цялата зала пееше. Още в този момент цялата настръхнах и се развълнувах толкова много, какво ли щеше да е, когато Гърлс Алауд се появят след малко?
Концертът зaпочна с Untouchable, като аз гледах почти само екраните, тъй като бях доста далече. Още веднага цялата публика скочи на крака и никой не седна до самия край, всички пеехме и се веселяхме. Girls Aloud направиха страхотно шоу, с прекрасно изпълнени песни на живо, с уникална сценография и хореография и буквално запалиха огън на сцената... и в сърцата на публиката. Много тъжни бяха всички части, в които си спомнихме за загубата на Сара, аз лично си изплаках очите, а видях, че и останалите около мен също. Какво нещо е живота... Може да си част от една от най-успешните и обичани група на всички времена и пак да нямаш късмета за поживееш малко повече на тази земя...
За мен най-вълнуващата част от концерта беше изпълнението на I'll stand by you, когато образът и гласът на Сара осветиха залата и всички плачеха и пееха, включително и останалите 4 певици. В началото на концерта пък публиката скандираше името на Никъла, тъй като тя е родом от Ливърпул и тя дори се просълзи и не можа да изпее част от куплета.
Беше наистина много бляскаво, много емоционално и много хубаво. Мина като миг и много съм благодарна, че имах възможността и късмета да бъда там.
Какъв ли ще бъде следващият концерт, който ще посетя? В кой ли град? Все още не знам, но се нядавам един ден отново да ви разкажа тук.
Обикновено през февруари нискотарифните компании пускат много евтини самолетни билети, така че нямах търпение да видя с какво пътуване ще се сблъскам тази година. Миналата по същото време летяхме много изгодно до Виена (прочетете тук) и още в края на 2023 купих билети за Бергамо в Италия за през уикенда. Трябваше да отидем с Алекс, Диана и брат ми, но него за съжаление го хвана грипа, така че отидохме само тримата.
Валеше, когато кацнахме в Бергамо. Прогнозата беше за дъждовни два дни, така че не беше изненада за нас. Решихме да отидем директно до Милано, което е на около час с автобус от там и вечерта да се върнем обратно и да се настаним в хотела, който бяхме запазили в Бергамо. Главното нещо, което искахме да видим беше катедралата на Милано, нейния символ и най-голяма забележителност. За мен беше изключително сантиментално да се върна на мястото, което беше моят първи досег с Италия и с пътуванията в чужбина въобще. Преди цели 8 години за първи път се качих на самолет и се озовах пред величествената и толкова красива катедрала, която няма как да не остане в съзнанието ми като символ на едно магическо пътуване (прочетете тук за пътуването ми до Милано, за да сбъдна една от мечтите си - да бъда на концерт на Марая Кери).
Беше много приятно да се върна отново на познатите места, да покажа на Алекс и Диди откъде съм купила сувенири миналия път, къде седнахме да изядем първата си италианска пица с Вили и т.н. Хората (и гълъбите, ест) бяха навсякъде, мисля, че не съм срещала друг град с толкова много хора на едно място, дори и в Лондон, за който ви разказах в предишната публикация (прочетете тук) ми се стори, че нямаше чак такава тълпа както в галерията на Милано. Явно всички искаха да се скрият там от дъжда.
Вече мислехме да се отправяме към Бергамо, когато се сетих, че съвсем наблизо е La Scala, или една от най-известните опери в света. Сградата отвън сама по себе си не е нищо особено, но аз съм силно привлечена от такива величествени неща свързани с музиката, така че влязох във фоайето да разгледам, като естествено ми казаха, че ми трябва билет за представление, за да го направя по-обстойно, но все пак бях радостна, че видях макар и малко.
Върнахме се обратно в Бергамо, като се объркахме и слязохме на грешна спирка, така че си походихме доста в дъжда, а аз нямах търпение да се добера до хотела, което се случи след 30-тина минути, след които бяхме подгизнали и изморени от дългия ден. Успяхме да видим малко от централния площад на "долния" град, който се води модерната част на Бергамо.
Настанихме се в хотел Albergo 900Strati, от който останахме много доволни, както от обслужването, така и от стаите и дори от шампанското, с което ни посрещнаха. Имахме включена закуска на другия ден, която беше превъзходна. Както винаги италианците са ненадминати в храната. Беше много приятна сутрин, след която ни предстоеше много обикаляне, тъй като полетът ни беше чак в 21.45.
От хотела ни обясниха как да стигнем до фуникуляр, с който да се качим до "горния" град Citta Alta, където е историческата стара част на града. След поредното голямо ходене в дъжда стигнахме до спирката на фуникуляра. На подобен се бях качвала и преди в Неапол, но за останалите беше интересно преживяване.
Изкачихме се до Citta Alta, като на мен ми заприлича много на Таормина в първия момент, след което обаче осъзнах колко по-интересен и приказен е. Все едно бяхме в друга реалност, с всички стари каменни сгради и заобиколени от история на всеки ъгъл. Първо посетихме площада Piazza Vecchia, където беше много спокойно и много приятно. Спря и дъжда, което още повече повдигна настроението ни. Взехме си билети за Campanone, което представлява много призрачна (по мое мнение) старинна кула или камбанария, където се качихме с асансьор. Гледката отгоре беше страхотна. Много интересно беше как части от градът потъваха в мъглата и облаците.
Предупредиха ни, че скоро ще бият камбаната и затова не искахме да рискуваме да оглушеем, което може и да се случи, ако останеш малко повече в този град, тъй като на всеки кръгъл час камбаните биеха с всичка сила. Влязохме и в музеят за съвременно изкуство Рока, който беше много интересен, разказваше историята на Бергамо по много интересен начин, с интерактивни зали, но беше само на италиански, така че не се задържахме много, тъй като почти нищо не разбирахме, хаха.
Следващата ни спирка беше църквата Capella Calleoni, където имаше машина за монети и аз разбира си взех от всички възможни видове. До нея се намира и катедралата, която е изключително красива отвътре, макар отвън да не прави такова силно впечатление. Може би най-красивата, която съм виждала някога. Останахме около половин час, в който просто гледахме безмълвни.
Искахме да посетим и ботаническата градина, но беше затворена за обедна почивка и се отказахме да чакаме или да се връщаме след това.
Нещо, което със сигурност искахме да посетим беше Museo Civico Science Naturali "Enrico Caffi" - природонаучния музей, за който билетът беше само 3 евро, а включваше вход и за Civico Museo Archeologico di Bergamo, което е археологически музей. В природонаучния видяхме уникални видове животни, някои препарирани, други изкуствено пресъздадени, но като цяло доста интересни. Определено там прекарахме доста време, тъй като нямаше за къде да бързаме, така или иначе. Най-интересното за мен беше мамутът, който видяхме на влизане и с който не пропуснахме да се снимаме за спомен. Музеят беше много голям и определено си струва да посетите, ако някога попаднете в Бергамо. Следващото нещо - археологическият музей ни смая с това, че вътре имаше истинска мумия и саркофаг, от което мен ме побиха тръпки. За разлика от предишния музей, тук имаше и надписи на английски и беше доста интересно и естествено зловещо, хаха. Голямата ни музейна обиколка завърши с очила за виртуална реалност, с помощта на които ни разказваха различни истории за изобретения, намерени в древността. На Алекс много ми харесаха и реши, че един ден ще си вземе подобни, още повече че си пада по видео игрите.
Не помня друг път да съм прекарвала чак толкова много време в музеи, три големи и много интересни музея последователно, определено уплътниха времето ни много добре. В Бергамо можеш да се загубиш сред история.
Разгледахме още малко из града като аз видях едни интересни неща на витрината за хапване, като помислих, че са традиционни и накарах останалите да си вземем по едно. Оказаха се наистина едни традиционните за Бегамо сладкиши - polenta e osei. Не устоях и си взех и любимия сладолед с шам фъстък, с надеждата, че в това не особено хубаво време и при всичките грипове напоследък - няма да се разболея. Също така седнахме и в нещо като закусвалня, където уж щяхме да ядем пици, но се оказаха нещо като сандвичи.
За пореден път си взех чаша за спомен, както и магнити, разбира се. Взехме си и любимия ни пармезан за вкъщи, който беше и основната ни и най-голяма покупка.
По време на полета и в двете посоки гледах сериала Behind her eyes, който много ми хареса и искам да ви го препоръчам. Драма, съчетана с мистерия и неочаквани обрати. Сигурна съм, че няма да очаквате края и след това ще мислите за него дълго време. Гледането на този сериал ми даде идея за това колко по-леко минава един полет, когато има какво да гледаш, особено, ако е нещо толкова интересно. Определено ще го практикувам и в полетите занапред. Когато има такива, естествено ще ви разкажа подробно.
За финал ви споделям снимка на чашката, която си взех за спомен и книгата, по която е направен сериала, която купих веднага щом кацнахме на родна земя.
Годината започна много интересно за мен, а именно с едно страхотно Спайс Гърлс приключение. Всъщност четвъртото за последните 5 години. Можете ли да повярвате? Аз все още не! Смятах, че след като през 2019 посетих концерт на любимата си група (прочетете тук), няма да имам възможността да ги видя отново, но ето, че късметът ми се усмихна още цели 3 пъти. През 2022 бях на концерт на Ема (прочетете тук), следващата година не само видях най-любимата си Джери, а говорих с нея и я прегърнах (прочетете тук), а тази година бях на концерт на Мел Си по случай 50-годишния и рожден ден, като успях да видя не само нея, но и отново Ема, с което тя се превърна в най-често срещаната от мен спайска, хаха.
Винаги съм искала да видя Лондон, но все отлагах, тъй като исках посещението да бъде наистина специално. Не, че самото пътуване до Лондон само по себе си не е такова, но имах късмета да изчакам до най-подходящото време, за да посетя забележителния град.
Вечерта преди полета с Габи се срещнахме след цели 5 години и не можехме да спрем да си говорим, което попречи да заспим дори за минута, а уж планирахме да си легнем много рано, за да се наспим до 4 часа, когато трябваше да тръгнем за летището. Когато стана 3, обаче, ние просто решихме, че няма смисъл да лягаме и започнахме да се приготвяме за полета. Противно на очакванията ми, той не беше тежък, а ние успяхме да дремнем 20-тина минути, което поне малко ни ободри след безсънната нощ. Кацнахме на летище Лутън и бяхме подранили с около час за автобуса, за който предварително си бяхме купили билети. Оказа се, че щом има места, няма никакъв проблем да се качим по-рано от посочения час на билетите ни и ние с усмивка се отправихме към централната лондонска спирка Victoria Coach Station. Още веднага попаднахме на огромно задръстване, а арабите в автобуса, нон стоп говорещи по телефона и пускащи музика на същия, не ни помогнаха да усетим английската изтънченост на Лондон. Шегата на страна, бяхме доста изнервени, защото около час и половина зад нас говореха на висок глас по телефона, но поне след това имахме още няколко неща, за което да се посмеем. По едно време Габи започна на вика "Марая, Марая!". Докато успея да видя, че минава автобус с лика на Марая Кери на него, част от кампанията на Victoria's Secret и той отмина. Надявах се да го видя и по-късно, но така и не стана. Все пак обаче го приех като знак, че пътуването ни ще бъде много хубаво, щом започна така.
Първата ни спирка беше Бъкимгамския дворец. Не можахме да повярваме, че след толкова часове без сън и толкова много път, най-накрая сме пред такава голяма световна забележителност. Дворецът наистина е впечатляващ и много красив. Не останахме много, тъй като имаше доста посетители, беше много студено, а ние бяхме с тежки раници на гърбовете. Нещо, за което не бяхме помислили много добре и може би беше голям пропуск, че първо не ги оставихме в хотела, но така или иначе не смятахме да обикаляме много, а възможно най-скоро да се настаним.
Направихме си няколко снимки и се отправихме към Биг Бен, който е другата и ако не най-голяма забележителност на града. За голямо съжаление London eye, гигантското виенско колело, на което мечтая да се кача от години, точно тогава беше в годишна профилактика и не успяхме да се повозим, но пък се полюбувахме на така познатата ни от години гледане на снимки гледка. Разбира се не пропуснах да се свържа по месинджър с майка ми и баща ми, за да им покажа на живо къде съм, тъй като те никога не са били в Лондон.
На брега на Темза беше повече от ветровито и студено, така че се качихме на метрото и се отправихме към хотела ни. Бяхме запазили стая в The Fairway, който се оказа точно срещу St. Pancras, който мечтаем да посетим откакто се помним. Това е хотелът с най-известните стълби, където преди цели 30 години Спайс Гърлс снимат своето първо видео към песента Wannabe. Бяхме изключително развълнувани, че ще се докоснем до нещо толкова историческо за нас феновете, че дори се притеснявахме как ще се развият нещата. Влязохме в сградата, която сама по себе си е изключително красива и внушителна и ни посрещна много приятен човек, който с недоумение слушаше за стълбите, които искаме да видим. Поиска дори и снимка, за да разбере къде са. Оказа се, че се шегува, разбира се, но доста умело. Разказа ни, че почти всеки ден тук идват хора, които искат да видят стълбите и да се снимат. И това вече 30 години! Да, толкова голямо е влиянието на Спайс Гърлс по света!
Остави ни да разгледаме и да се снимаме, а ние стояхме и не вярвахме на очите си. Нашите момичета, преди цели 30 години, много по-млади от нас днес, са заснели видеото тук, мечтаейки да успеят в безпощадната музикална индустрия. А аз и Габи, тогава още тийнейджъри, сме дебнели всеки момент, в който ги пуснат по телевизията и сме мечтаели да ги видим един ден на живо. Докато бяхме там пристигнаха още двама фенове, които поискаха да ги снимаме и си пожелахме приятно прекарване на концерта на Мел Си на следващия ден.
За съжаление се настанихме в хотела отсреща (а така искахме да останем в St.Pancras), който както всеки път, в който съм била в Англия беше доста разочароващ, но аз и не очаквах друго. Стаята беше тясна и стара, но най-лошото студена. Банята много стара и захабена, но...все пак в Лондон не можеш да очакваш за малко пари хубав хотел, така че този ни устройваше. Все пак щяхме само да спим там. Следващите дни свикнахме с малката стая и също така се позатопли, така че нямахме проблеми. Локацията му обаче беше страхотна, точно до "спайс хотела", до Британската библиотека и до спирката на метрото и железопътната гара, носеща същото име като хотела St. Pancras, много красива и обсипана с магазини и дори Platform 9 3/4 от Хари Потър на Kings Cross Station, от която всеки ден хващахме "тубата" както наричат метрото в Лондон. Така че един ден може би отново бих отседнала в този хотел, въпреки лошото ревю, което му оставих в booking, тъй като е на минути от толкова много забележителни места.
Макар да не бяхме спали повече от 20 минути през последните 30-тина часа и да бяхме много изморени и единственото нещо, което желаехме беше да си починем, трябваше отново да излизаме, тъй като имахме билети за мюзикъла Moulin Rouge! Хванахме метрото до Piccadily Circus като пред нас се отвори страхотна нощна гледка, със светещи стени, реклами и един куп хора.
Беше много приятно просто да се разхождаме и да се наслаждаваме на атмосферата. Беше толкова магическа и различна от всичко, което съм виждала досега. Задължителната ни първа спирка беше Hard Rock Cafe, тъй като там са изложени обувки на Джери от Спайс гърлс, както и много други интересни неща - микрофонът на Фреди Меркюри, костюм на Шакира и какво ли още не. Беше много интересно и много ни хареса. Взех си и две монети, тъй като съм ви казвала, че с баща ми колекционираме от всички места, на които ходим. Купих и един ключодържател на Алекс, който да сложи на ключовете от новия ни апартамент (но затова ще разказвам по-нататък).
Съвсем случайно видяхме China Town. Улицата беше обсипана с фенери и много привличаща вниманието. Имахме още малко време до мюзикъла, така че решихме да хапнем и си взехме страхотна кутия с всевъзможни китайски вкусотии. Както бяхме изморени, недоспали и премръзнали - ни се стори най-хубавото нещо, което сме опитвали.
Докато се разхождахме видяхме фотографи, струпани около един хотел и разбира се отидохме да видим какво става. Оказа се, че същия ден е премиерата на мюзикъла Mean Girls и различни хора пристигаха за събитието, всичко облечени в розово. За нас всички бяха непознати, но хората се снимаха с тях, така че явно бяха известни в Англия.
Piccadily Theatre е много красив, с огромни светещи надписи, рекламиращи настоящето им представление Мулен Руж. Бяхме почти най-отзад, а сцената беше невероятна. Пренасяше ни в Париж, честно казано никога не бях виждала подобна атмосфера в театър, останах с отворена уста при гледката, както и след първата песен, която беше така любимата Lady Marmalade. Шоуто беше много добро, с прекрасни тоалети, песни и артисти. Определено при следващо посещение в Лондон ще посетя някой друг мюзикъл, но още повече ми се иска да зърна истинското кабаре Мулен Руж в Париж един ден.
На другата сутрин отидохме в Музея на Мадам Тюсо, който исках да посетя много отдавна. От интернет разбрахме, че Спайс Гърлс не са част от него, а са "преместени" в Амстердам, което е необяснимо за мен, но поне пишеше, че Виктория и Дейвид Бекъм ще са част от восъчните фигури в него. За съжаление и тях ги нямаше, но пък си прекарахме много хубаво и успяхме да се снимаме с кралското семейство, принцеса Даяна, Тейлър Суифт, Кайли Миноуг и кой ли още не. Имаше специална зала, която беше доста зловеща, пресъздаваща затвор с най-известните и брутални затворници. Следваше и зала с 4Д няколко минутен филм на Marvel, по време на който ни се клатеха седалките, пръскаха ни с вода, пускаха въздух и беше доста забавно. Честно казано обаче атмосферата в музея в Берлин (вижте повече тук) ми хареса повече, макар тук да имаше много повече за разглеждане.
Само ден преди да заминем за Лондон съобщиха новината, че Спайс Гърлс са първата женска група, която ще украси с лицата си пощенски колекционерски марки в Англия. Тъкмо по поръчка за нашите посещение там. Разбира си ние намерихме една поща, където чакахме около час, за да можем да купим някои от марките за спомен. Имаше страшно много хора, а обслужването беше много бавно, дори оцених българските ни пощи, хаха. Марките наистина са страхотни и съм радостна, че успях да си взема някои от тях и то точно по време на най-спайс пътуването ни.
Следващата ни спирка беше магазинът на Виктория Бекъм. С Габи бяхме леко притеснени дали ще ни пуснат, тъй като нямахме намерение да купуваме нищо, а само да разгледам и да се докоснем до още нещо, свързано с любимата ни група. Виктория е и единствената спайска, която не съм виждала на живо, тъй като тя не се присъедини към останалите момичета за турнето им през 2019. В магазина ни посрещна най-милата и чаровна консултантка, която някога съм виждала. Разказа ни за идеите на Виктория да разположи магазина си точно на тази улица, вижданията и за модата и гримът и какво ли още не. Каза, че тя самата се е срещала с нея, а ние не пропуснахме да питаме дали случайно не е в сградата. Разбира се, тя няма как да ни сподели нещо такова, но я помолихме да и предаде, че има фенове от цял свят, които идвайки в Лондон задължително се отбиват и в магазина и. Цялото общуване с това момиче беше истинско удоволствие. Габи не устоя и си взе един молив за устни. Към него и подариха острилка и страхотен пауч с логото на Victoria Beckham Beauty. Следващото нещо, което помня е, че аз също плащам молив, нямаше как да не си взема нещо, с което да запомня този специален момент. Ако си мислите, че в магазин можете да имате прекрасно изживяване - не грешите.
Момичето ни разведе из магазина, като ни помоли да пазим тишина, тъй като имат среща в съседната стая. Дали самата Виктория не беше на нея? Помолихме я да ни покаже трите парфюма, които Виктория лансира миналата година. Тя ни разказа за преживяванията, които са вдъхновили Виктория да ги създаде, също така подробно ни запозна с нотките и т.н. Ние определено най-много харесахме синия Portofino'97 и момичето ни каза да изчакаме. Като се появи с мостри на точно този парфюм направо ми си насълзиха очите. Може да звучи глупаво, все пак това е една мостра, но подобно добро и искрено отношение не бях срещала скоро. Ние и разказахме за концерта на Мел Си и тя сподели, че много харесва клуба, в който щеше да се проведе събитието. Жалко, че не научихме името и, но поне разбрахме, че родом е от Италия. Може би затова беше толкова сърдечна и затова Виктория я беше избрала за своя магазин.
Прибрахме се, за да се подготвим за концерта, като аз реших да се напръскам именно с парфюма на Виктория, за да може ароматът винаги да ми напомня за прекрасното преживяване. Сега всеки път ме връща в онзи клуб, за който ще ви разкажа след малко и в студен, но любим вече Лондон.
Почти бяхме пристигнали пред клуб Koko, когато осъзнахме, че всички тези хора, покрай които минахме всъщност чакат на опашка и тя беше огромна. Във фейсбук бяха писали, че някои дори са спали там, за да бъдат най-отпред, което затвърди предположението ми, че ние почти нищо няма да виждаме. Хората бяха поне три пъти повече отколкото обикновено събира този клуб, разбирайте - невиждана блъсканица. След като все пак след около час се озовахме вътре, се оказа, че трябва да се редим на друга опашка, където да си оставим якетата и съответно да платим. Недообмислено беше, според мен, но и това преживяхме.
Подгряващите диджеи бяха няколко между което самата дъщеря на Мел Би. Толкова и се зарадвахме, а аз дори помислих, че и майка и може да е дошла за рождения ден на Мел Си, макар в момента да е в Америка, но знае ли човек. Мел Си беше казала, че ще има много специални гости на концерта и ние се надявахме на поне две от станалите спайски.
Концертът щеше да започне вече, когато аз установих, че абсолютно нищо не виждам и реших да отида на стълбите, с което се отдалечавах доста от сцената, но поне щях да имам видимост към нея, а нямаше да гледам през телефоните на хората пред мен, които не спираха да снимат. Това беше и най-доброто ми решение, тъй като намерих едно едничко място на стъпало, където да застана. Буквално игла не можеше да се пусне между хората, така че знаех, че не трябва да мърдам повече от там.
Малко преди да се появи Мел Си на сцената феновете започнаха да ръкопляскат и да викат, а аз различих Ема, в компанията на мъжа си Джейд и сестрите Епълтън от Ол Сейнтс, които са много добри приятелки с Ема и с Мел Си. Тръпнех в очакване и Джери да се присъедини, но Ема остана единствената спайска, която беше дошла да празнува рождения ден на Мел Си заедно с нас. Не можех да спра да гледам към нея, тъй като тя беше на една от терасите, но в един момент лампите загаснаха и на сцената се появи Мелани С. С енергия, взривяваща клуба, с отлична форма, нямаше как да повярва човек, че навършва цели 50 години. Откри шоуто с Northern star, а на Never be the same again публиката полудя и изпя почти цялата песен сама...или поне така ми се стори, хаха. Личеше си колко развълнувана е Мел, не само защото и е рожден ден, а и защото цялото събитие предизвика огромен интерес и билетите се изкупиха за минути. Нямам идея как аз успях да се добера до един от тях, но се радвам, че го направих.
По време на песента Here It Comes Again, която в последствие решава да посвети на дъщеря си Скарлет, Мелани се разчувства много (а и техническите проблеми не и направиха услуга) и пожела да започне отначало, за да бъде перфектно изпълнението и. Аз също се разплаках в онзи момент, но мен си ме знаете. Няма как да мине концерт без сълзи, хаха.
Дойде време за любимата ми част, а именно, когато Ема се присъедини към Мел Си за песента Viva Forever. Преди песента имаха технически проблем, който ги забави малко и вече се чудеха какво да говорят на публиката, хаха. За нас обаче беше супер, тъй като имахме повече време да се насладим на спайс магията. За следващата песен на сцената се присъединиха Никол и Натали Епълтън от All Saints, като заедно изпяха 2 become 1. Публиката беше повече от доволна, че следваха още цели две спайс песни, като на последната от тях Who do you think you are на сцената отново излезе Ема и певиците от Ол Сейнтс, както и много други млади момичета, явно деца на екипа на Мел Си, както и нейната дъщеря и тази на Мел Би. Получи се страхотно шоу, както всеки път, когато звучи спайс песен. Не успях да направя нито една хубава снимка, затова споделям няколко, които намерих онлайн.
Концертът продължи с още няколко солови песни на Мел Си и завърши с I Turn To You. От сцената се изсипаха хиляди златисти конфети, от които аз разбира се запазих няколко и прибрах при тези, които взех от концерта на Спайс Гърлс в Единбург.
Вече едва стоях на краката си, толкова силно ме боляха и нямах търпение да изляза от клуба, но видях, че Ема е все още на терасата и разговаря с приятелките си. Поостанах още малко, за да гледам какво прави, когато по едно време част от публиката започна да скандира името и да пее припева на песента и Maybe. Тя ни помаха и направя движенията от видеото, а ние почнахме да крещим още повече.
След като най-накрая се измъкнахме от клуба, се събрахме с останалите момичета и решихме да отидем в близкия пъб, докато стане време за автърпартито, за което също имахме билети. Беше доста приятно, аз не можах да повярвам колко евтино е, един спрайт беше само паунд и половина, а и това, че вече бяхме седнали след толкова часове стоене - беше най-хубавото. В пъб-а имаше диджей и едно от момичетата Любка отиде при него да поиска песен на Мел Си. След известно време той пусна една и естествено ние много се изкефихме.
Когато отново се върнахме в клуба автърпартито беше започнало, а Мел Си беше в ролята на диджей. Смятахме, че ще пусна спайс песни или поне нейни, но не чухме такива. Бяхме супер изморени, затова останахме само около половин час и се тръгнахме. Самата Мелани разбрахме, че е танцувала до 3 сутринта. Ей, на това му викам мега издръжливост. Нашата машина!
Последният ни пълен ден в Лондон решихме да не планираме, а да обикаляме, както намерим за добре на самия момент. Когато бяхме в Единбург с Габи много ми хареса преживяването в Camera Obscura (прочетете тук), което е музей на илюзиите и нямахме търпение да посетим и този в Лондон, който носи името Twist Museum. Претърпяхме голямо разочарование, обаче, тъй като музеят беше много малък и хич не толкова интересен, колкото този в Единбург. Това е и единственият път, в който останахме разочаровани от избора си, но има и такива моменти.
Следващата ни спирка беше един огромен мол на Оксфорд Стрийт, където се намираше и музея. Габи искаше да купи кукла за дъщеря си, но не успя да намери, затова се отправихме към магазина на Дисни, който е и първият подобен, който посещавам. Беше като истинско Дисни царство, от което обаче аз нищо не успях да си харесам и взема, но поне ми напълни очите.
От едно павилионче си купихме поредните магнити, ключодържатели и монети, а аз избрах да взема и една ленена чанта със символите на града, за да си спомням винаги за това прекрасно приключение, на което все повече се виждаше края. Бяхме много гладни и изморени, защото макар да е много лесен за ориентиране град и да нямахме проблеми с намирането на спирки и т.н., обикалянето си е голямо и изморително, а и студът и малкото сън също не бяха в наша услуга, хаха.
Седнахме в един италиански ресторант, в който аз си поръчах пица, която обаче не беше нищо особено. Чакам с нетърпение да попадна на истинска италианска пица, което се надявам да се случи съвсем скоро (поне така е планирано).
Отправихме се към Tower Bridge, може би най-големият символ на Лондон след Big Ben. При гледката на светещия Лондон и удивителния мост - направо ах-нах. Със сигурност за мен беше най-красивата гледка от цялото ни пътуване. Което доказва колко различно е да видиш града през деня и през нощта, когато целият свети. Беше много приятно! Не можехме да си откъснем очите от величествения мост, а от другата страна сити-то, както вече официално го наричат лондончани. Решихме, че задължително искаме да минем по самия мост и да видим дали ще открием корабче, на което да се повозим и да видим светещия Биг Бен и виенското колело. Минавайки по моста отново звъннах на нашите, за да видят къде се намирам. Минавах по най-известния мост в Европа, трябваше да се отбележи.
Озовахме се на другия бряг на Темза и минахме покрай Tower of London - много красив и интересен замък, който през годините е използван за затвор, кралски дворец и като крепост. Един човек ни каза, че корабчета вече няма, тъй като е много късно, но е останал един убър, който евентуално можем да хванем. Докато се опитваме да го намерим, лодката се появи от някъде и успяхме да си вземем билети в последния момент. Тук ще отворя скоба за това, колко лесно е взимането на каквито и да е билети в Лондон. Всичко е безконтактно и единствено трябва да имате пари в банковата си карта, за да се справяте за секунди с всичко. Честно казано беше толкова спонтанно, че дори и леко страшно, хаха. Като се замисля как преди години се притеснявах да не се кача на грешния автобус в градския транспорт, а сега се качвам на някаква лодка без дори да знам къде отива - ми става смешно, хаха. Оказа се, че отива до най-известната арена в Лондон - О2, за която аз съм слушала безброй пъти и едни от най-любимите ми изпълнители са пяли в нея. Беше вълнуващо да я видим цялата светеща и така примамваща. Дано скоро някой мой любим изпълнител има концерт там, за да мога да я посетя отново.
Видяхме и светещите лифтове, които те пренасят от единия до другия бряг на Темза. Със сигурност искам един ден да се кача и на тях, защото ми се струват много вълнуващи, а и аз си падам по всякакви подобни активности, хаха.
На другата сутрин трябваше за напуснем хотела, но преди това имахме малко време, в което да посетим още нещо интересно. Оказа се, че British Library e буквално до St. Pancras (спайс хотела), който пък вече знаете, че е буквално до нас, така че решихме да я посетим. За нея обаче, трябва да отделите поне половин ден. Сградата е огромна и много красива, а вътре е цяло произведение на изкуството. На влизане много строго проверяват багажа и навсякъде има знаци, че не може да се снима, говори силно и т.н. Ние първо се отбихме до магазина за сувенири, който е точно до входа и който сам по себе си е цяло изкуство. Толкова красиви книги, аксесоари за четене, сувенири и какво ли още не, че ми се искаше да си взема нещо за спомен на всяка цена. Раницата с багажа ми се пукаше по шевовете вече, така че взех стандартните - химикалка, цветен молив и книгоразделител. Дори малки, някак много специални за мен нещица. Все пак бяха купени от Национална британска библиотека. Имаше различни арт секции, като нямаше как да купя от всяка по нещо, макар че ми се искаше. Спрях се обаче на Алиса в страната на чудесата, от която колекция си взех магнитче с Лудия Шапкар, тъй като надписа гласеше "It's tea time" и беше най-подходящо за спомен от най-големите ценители на чая - англичаните. Иронията е, че досега съм била три пъти в Англия и никога не съм пила чай. Упс!
Следващото, което разгледахме беше огромна колекция от марки (явно това е пътуването, в което марките играят много важна роля, хах). Хиляди пощенски марки от цял свят бяха изложени и събрани в коридора на библиотеката. Намерихме и български и то толкова стари, че смятам, че дори и в България не ги съхраняват така добре. Отправихме се и към изложбен музей, от който може да ти спре дъха. Ръкописи на Леонардо Да Винчи, Микеланджело, писма на Бийтълс и какво ли още не. Ние хвърлихме по един бегъл поглед, тъй като цялата зала беше огромна и имаше не малко посетители. Не очаквахме, че попадаме и в музей, а не просто в най-голямата библиотека на Великобритания. Добре, че не стигнахме до книгите, тъй като изпускането на полета ни беше гарантирано, хаха.
Придвижихме се до Liverpool Street, от където се качихме се на влак (пак в последния момент) и след много приятно и не много дълго пътуване пристигнахме на летище Станстед, където прекарахме няколко часа в чакане на една пейка. По-скоро се забавлявахме в магазина срещу нея, който посетихме няколко пъти. И определено имаше защо. Докато разглеждахме сувенири пуснаха песента Holler на Spice Girls, което много ни зарадва. Малко по-късно пък аз зърнах чаша със спайските и много се зарадвах и разбира се веднага купих, тъй като не бяхме открили нищо друго на нашите момичета (сякаш, че слушането на две от тях на живо не стигаше, но още малко Спайс Гърлс никога не би дошло в повече).
Пътуването ни беше страхотно, нямам търпение да се върна в Лондон един ден и още повече нямам търпение за следващото спайс приключение. Това беше най-наситеното със спайс моменти и макар че концертът беше само на Мел Си, аз получих цялостно усещане за групата - Ема се появи на концерта, дъщерята на Мел Би също, докоснахме се до изтънчеността и финеса на Виктория в магазина и, както и видяхме и обувките на Джери. Като добавиш и хотелът, в който е сниман Wannabe, както и градът в който е сниман филмът им Spice World - не можеше да се получи по - наситено и по-спайс преживяване. Благодарна и щастлива посрещам 2024 с такова преживяване и се надявам да има още занапред!
Не пропускайте да гледате и видеата:
Още Спайс Гърлс приключения, които да прочетете:
СБЪДНАХ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА част 1 - Girl Power в Единбург - тук
СБЪДНАХ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА част 2 - Концерт на Spice Girls - тук
КОЛЕДА В АНГЛИЯ - Концерт на Emma Bunton в Манчестър - тук
Срещнах и прегърнах Geri Halliwell от Спайс Гърлс в Англия - тук
