Прибрахме се в хотела и започнахме с приготовленията за концерта. Нямах никакво време за губене, защото прочетох в сайта на залата, че е добре да се отиде към 18.30, макар че концертът беше от 20.00.
Този път се бях подготвила повече с облеклото и аксесоарите за голямото събитие. Все пак се чувствам "израснала" в ходенето на концерти, а не новак като през 2016, когато за първи път видях Марая Кери в Италия. Шегата настрана, наистина съм доволна, че макар и малки детайлите бяха налице.
Определено съм от хората, които обичат за удължават емоцията възможно най-много. Месеци наред настройване за концерта, слушане на песни, гледане на видеа, подбиране на тоалет, аксесоари, та дори и парфюм. След концерта - споделянето на снимки, разказването на приятели за преживяването и разбира се - видеото и тази публикация...това неимоверно много удължава емоцията. Все едно не е била 2 часа, а...поне 20 седмици, хихи.
Но...нека да започнем с тениската. Много се чудих каква точно да си направя. Исках да е със снимката от турнето, но тя не беше официална (просто снимка от друг коледен концерт), затова реших, че ще направя нещо подобно на любимата ми картина, която съм ви показвала много пъти. Написах на черна тениска с различни шрифтове имената на всички песни, които съм слушала на живо. Това се случи на Sweet Sweet Fantasy Tour през 2016 в Асаго, Милано (прочетете повече тук). Направих модела в сайта napravisiteniska.bg и мисля, че се получи страхотно. И със сигурност знаех, че няма да видя друг със същата тениска, хаха.
Поръчах си обеци във формата на буквички от aliexpress.com. Бяха много евтини, но със сигурност нещо, което внесе допълнителен "Марая акцент". На едното ухо носех М, а на другото С. Медальона също поръчах от сайта, като избрах снимката, която беше много популярна по време на предишния концерт и която много харесвам. И накрая...нарисувах с очна линия на ръката си логото на коледния концерт (което е същото като логото на двата й коледни албума).
Тръгнахме към залата, като малко объркахме пътя, но въпреки това стигнахме доста рано. Пристигайки се отвори страхотна гледка. Всички дръвчета светеха и създаваха невероятно коледно настроение. Питах една групичка дали чакат за концерта на Марая и те ми изгледаха странно. Много ясно, че бяха там заради нея! Разбира се имаше и много хора, които бяха дошли, за да се снимат с дядо Коледа в камиона на Coca Cola. Те бяха спонсори на концерта или нещо такова, но на кой ли му пукаше. Тази вечер щях да видя Марая Кери с очите си. Да чуя песните, които винаги си пускам по Коледа. Всъщност...за първи път държах в ръцете си коледния албум на Марая в деня на абитуриентския ми бал. Бяхме в Пловдив и аз похарчих парите, които ми бяха за дискотека...за албум на Марая. Но това е само една от историите, за които мога да говоря с часове, но някой друг път, хаха.
Влязохме в Mercedec Benz Arena и веднага видяхме щанда с мърчендайза на Марая. Не си купих нищо, защото предпочитах да дам парите си за новия й албум Coution, но в последствие малко съжалявам, че не взех поне една коледна шапка с нейното име. За другия път си обещавам да не правя компромис с артикулите за спомен (било то и на тези цени).
Качихме се на втория етаж, където беше залата. Бяхме едни от първите и дори малко се изплаших като видях толкова малко хора. Постепенно залата започна да се пълни, като накрая не остана и едно празно място. И като говорим за залата...Влизайки сърцето ми започна да бие по-бързо. Погледнах към сцената. Имаше огромна червена завеса, над която висеше логото на албума/турнето. Да, същото като на китката ми :)
Започнах да разпитвам Алекс какво според него прави Марая сега. Дали вече е готова да излезе и какви ли не още щуротии. Той като един нормален човек (а не откачен фен, който щеше да излезе с хиляди теории за това както прави тя в момента) просто каза "Няма откъде да знам...". И беше толкова прав. Нямаше от къде да знаем какво ще се случи (макар че бях гледала предишни концерти от това турне в интернет), нямаше от къде да знам какво ще изпитаме (макар че вече бях присъствала на концерт на Марая). Знаехме само едно. Ще бъде незабравимо. Е, добре де, АЗ го знаех.
След доста дълго време, в което просто се взирах в сцената и чаках Марая...осъзнах, че скоро няма да се появи. Затова реших да си направя няколко снимки за спомен. Не можем да минем без тях, нали?
Беше сравнително хладно в залата, затова облякох пуловер над тениската, но преди това гордо позирах с любимата си нова дреха. Малко след това сред публиката мина някой, който беше със същия сценичен костюм като Марая, същата прическа и...абе от далече това си беше Марая. Знаех, че не е възможно да се разхожда сред публиката, но...за миг сърцето ми щеше да изскочи. Ха, добра имитация, дарлинг!
Този път публиката беше много по-готина от тази в Италия. Викаха името на Марая, пееха си песни и...дори направихме мексиканска вълна. И то няколко пъти. Това направи чакането на Марая не просто чакане, а истинско забавление. Благодаря ви, германски (и всички останали) фенове!
Най-накрая дойде моментът. Сцената светна, завесата падна и съвсем в духа на Коледа концертът започна с малка балерина. А след нея... Марая се появи. По дяволите! Марая Кери си появи! От плът и кръв. С ангелски крила и божествен глас. Сцената беше с приглушена синя светлина, а всички на нея с бели костюми. Марая наистина беше с ангелски крила (никаква метафора няма тук, хаха), които светеха, както и роклята й. Светеше и огромната коледна елха зад нея.
Моментално скочих на крака. Опитах се да снимам или да изкрещя, но...единствено сълзите бяха моя отговор на появата й на сцената. Изпитах не само безумно възхищение, изпитах обич, страхопочитание, щастие.
Още първите тонове на гласа й ме пронизаха. Все едно го чувах за първи път. Да чуеш гласа на Марая на живо е нещо, което настина трудно мога да опиша. Съчетан с коледна песен, невероятна празнична атмосфера, перфектната сценография и абсолютната ми дългогодишна любов към изпълнителката...се равнява на магия пред очите ми. Мисля, че разбрах какво e всичко, което някога съм искала за Коледа. Точно тази емоция, точно тази зимна приказка. Точно тази коледна магия!
Бях толкова завладяна от сцената, че дори забравих да погледна към Алекс. По едно време се обърнах и...макар че той не си признава - стори ми се, че видях сълза. Разбирам го, хаха. Всъщност концертът беше толкова емоционален и тържествен, че...всеки би се просълзил.
Признавам си, че пишейки това аз поглеждам и клипчетата, които направих и...настръхвам. Връщам се там и ... така се радвам, че бях въоръжена с фотоапарат. Ето и няколко от снимките, които направих. Един ден спокойно мога да добавя в портфолиото си (в графа - големи постижения) : снимала Марая Кери :)
Обичам тези коледни песни. Традиционни или авторски - обичам ги откакто се помня. Години наред с майка ми пускахме коледния й албум и украсявахме елхата. Ако тогава някой ми беше казал, че ще ги чуя на живо...eдва ли щях да повярвам. Но ето, че се случи.
Концертът мина неусетно. Толкова бързо, че дори нямах време да осъзная какво става всъщност. Марая беше в много добро настроение, в перфектна вокална форма. Личеше си, че всички се бяха постарали много за този концерт. Не случайно я наричат "кралицата на Коледа". Тя просто знае как да създаде празник. Знае как да забавлява. Най-важното - знае, как да развълнува.
Кулминацията на шоуто беше емблематичната Hero. Ако до този момент имаше сухо око в залата, мисля, че след тази песен не остана такова. Цялата зала пееше и беше на крака. Невероятен момент! Не исках да го пазя само за себе си. Исках целия свят да се потопи в приказката, която почти беше към края си. Затова пуснах кратко лайф видео във фейсбук. Не помня нито как стана, нито как ми хрумна, но...беше факт. Догодина по това време сигурно ще ми е много приятно да го видя отново и да въздъхна "Ех, ето това е Коледа"
За последно Марая излезе, за да изпее емблематичната All I Want For Christmas Is You. В този момент публиката избухна. Всички пеехме и танцувахме. Наистина в тази песен има нещо, което заразява. Дори и да не си фен на Марая Кери, със сигурност всяка Коледа си тананикаш AIWFCIS, нали? (Btw тази година песента разби всички рекорди, което беше голяма радост за феновете).
Не можех да повярвам, че това са последните минути от цялата тази коледна магия. Как е възможно да мине толкова бързо?
Марая, заедно с дядо Коледа раздаде няколко подаръка на щастливците на първите редове. Ех, пак не бях една от тях :( Няколко пъти излязоха на сцената и децата й Роки (Марокан) и Монро. Много им се зарадвах. На живо бяха още по-сладки.
Концертът завърши с конфети и всички танцьори на сцената. Марая изчезна от сцената толкова бързо, че аз не повярвах на очите си. Чаках този концерт цяла година, а докато осъзная, че той наистина се случва...свърши. Прави са хората, че хубавите неща бързо минават. Около час и половина ми се сториха един миг....
След последните акорди решихме да се снимаме, за да запаметя и този миг. Стичащата ми се спирала и абсолютно липсващия грим от очите ми. Турнето не би могло да носи по-подходящо име "Всичко, което искам за Коледа си ти". След този концерт е трудно да поискам нещо друго за Коледа, дори и за следващата + няколко рождени дни.
Излязохме от залата и единственото, което можех да кажа е, че си пожелавам да изживея подобно нещо отново. Вярвам, че ще се случи един ден за трети път. Ще направя всичко възможно!
С Алекс не си говорихме въобще, когато си тръгнахме. Видях, че хората се смееха, обсъждаха, други пък пееха, а аз все още ронех сълзи. Знам, че може би съм доста по-емоционална от нормалното, но това съм аз и ще е лъжа, ако разкажа нещо различно от това тук.
На ъгъла до залата улични музиканти свиреха Without you. Беше толкова романтично, че с радост оставихме по няколко монети. Обикновен на пръв поглед момент, за който обаче сетя ли се, ме побиват тръпки. Перфектният завършек на вечерта.
Прибрахме се в хостела и аз бях по-мълчалива отвсякога. Спомних си, че и на предишния концерт нямахме какво да си кажем с Вили...Наистина в такива моменти човек остава без думи...
На другия ден (за който ще ви разкажа в следващата публикация) в един огромен музикален магазин видяхме новия албум на Марая - Caution. Разбира се на мен очите веднага ми светната, но тъй като беше двойно по-скъп от България, реших да изчакам и да си го взема, когато се върнем. Но Алекс каза "Разбира се, че трябва да го вземеш сега! Сега е точният момент. Приеми го като подарък за концерта"... Преди години самото купуване на нов албум на Марая Кери беше празник. Всъщност все още е. Всичко, свързано с нея през годините ми е носило щастие. Затова мисля, че тук е редно да оставя едно скромно и съвсем недостатъчно БЛАГОДАРЯ!
Влязохме в Mercedec Benz Arena и веднага видяхме щанда с мърчендайза на Марая. Не си купих нищо, защото предпочитах да дам парите си за новия й албум Coution, но в последствие малко съжалявам, че не взех поне една коледна шапка с нейното име. За другия път си обещавам да не правя компромис с артикулите за спомен (било то и на тези цени).
Качихме се на втория етаж, където беше залата. Бяхме едни от първите и дори малко се изплаших като видях толкова малко хора. Постепенно залата започна да се пълни, като накрая не остана и едно празно място. И като говорим за залата...Влизайки сърцето ми започна да бие по-бързо. Погледнах към сцената. Имаше огромна червена завеса, над която висеше логото на албума/турнето. Да, същото като на китката ми :)
Започнах да разпитвам Алекс какво според него прави Марая сега. Дали вече е готова да излезе и какви ли не още щуротии. Той като един нормален човек (а не откачен фен, който щеше да излезе с хиляди теории за това както прави тя в момента) просто каза "Няма откъде да знам...". И беше толкова прав. Нямаше от къде да знаем какво ще се случи (макар че бях гледала предишни концерти от това турне в интернет), нямаше от къде да знам какво ще изпитаме (макар че вече бях присъствала на концерт на Марая). Знаехме само едно. Ще бъде незабравимо. Е, добре де, АЗ го знаех.
След доста дълго време, в което просто се взирах в сцената и чаках Марая...осъзнах, че скоро няма да се появи. Затова реших да си направя няколко снимки за спомен. Не можем да минем без тях, нали?
Беше сравнително хладно в залата, затова облякох пуловер над тениската, но преди това гордо позирах с любимата си нова дреха. Малко след това сред публиката мина някой, който беше със същия сценичен костюм като Марая, същата прическа и...абе от далече това си беше Марая. Знаех, че не е възможно да се разхожда сред публиката, но...за миг сърцето ми щеше да изскочи. Ха, добра имитация, дарлинг!
Този път публиката беше много по-готина от тази в Италия. Викаха името на Марая, пееха си песни и...дори направихме мексиканска вълна. И то няколко пъти. Това направи чакането на Марая не просто чакане, а истинско забавление. Благодаря ви, германски (и всички останали) фенове!
Най-накрая дойде моментът. Сцената светна, завесата падна и съвсем в духа на Коледа концертът започна с малка балерина. А след нея... Марая се появи. По дяволите! Марая Кери си появи! От плът и кръв. С ангелски крила и божествен глас. Сцената беше с приглушена синя светлина, а всички на нея с бели костюми. Марая наистина беше с ангелски крила (никаква метафора няма тук, хаха), които светеха, както и роклята й. Светеше и огромната коледна елха зад нея.
Моментално скочих на крака. Опитах се да снимам или да изкрещя, но...единствено сълзите бяха моя отговор на появата й на сцената. Изпитах не само безумно възхищение, изпитах обич, страхопочитание, щастие.
Още първите тонове на гласа й ме пронизаха. Все едно го чувах за първи път. Да чуеш гласа на Марая на живо е нещо, което настина трудно мога да опиша. Съчетан с коледна песен, невероятна празнична атмосфера, перфектната сценография и абсолютната ми дългогодишна любов към изпълнителката...се равнява на магия пред очите ми. Мисля, че разбрах какво e всичко, което някога съм искала за Коледа. Точно тази емоция, точно тази зимна приказка. Точно тази коледна магия!
Бях толкова завладяна от сцената, че дори забравих да погледна към Алекс. По едно време се обърнах и...макар че той не си признава - стори ми се, че видях сълза. Разбирам го, хаха. Всъщност концертът беше толкова емоционален и тържествен, че...всеки би се просълзил.
Признавам си, че пишейки това аз поглеждам и клипчетата, които направих и...настръхвам. Връщам се там и ... така се радвам, че бях въоръжена с фотоапарат. Ето и няколко от снимките, които направих. Един ден спокойно мога да добавя в портфолиото си (в графа - големи постижения) : снимала Марая Кери :)
Обичам тези коледни песни. Традиционни или авторски - обичам ги откакто се помня. Години наред с майка ми пускахме коледния й албум и украсявахме елхата. Ако тогава някой ми беше казал, че ще ги чуя на живо...eдва ли щях да повярвам. Но ето, че се случи.
Концертът мина неусетно. Толкова бързо, че дори нямах време да осъзная какво става всъщност. Марая беше в много добро настроение, в перфектна вокална форма. Личеше си, че всички се бяха постарали много за този концерт. Не случайно я наричат "кралицата на Коледа". Тя просто знае как да създаде празник. Знае как да забавлява. Най-важното - знае, как да развълнува.
Кулминацията на шоуто беше емблематичната Hero. Ако до този момент имаше сухо око в залата, мисля, че след тази песен не остана такова. Цялата зала пееше и беше на крака. Невероятен момент! Не исках да го пазя само за себе си. Исках целия свят да се потопи в приказката, която почти беше към края си. Затова пуснах кратко лайф видео във фейсбук. Не помня нито как стана, нито как ми хрумна, но...беше факт. Догодина по това време сигурно ще ми е много приятно да го видя отново и да въздъхна "Ех, ето това е Коледа"
За последно Марая излезе, за да изпее емблематичната All I Want For Christmas Is You. В този момент публиката избухна. Всички пеехме и танцувахме. Наистина в тази песен има нещо, което заразява. Дори и да не си фен на Марая Кери, със сигурност всяка Коледа си тананикаш AIWFCIS, нали? (Btw тази година песента разби всички рекорди, което беше голяма радост за феновете).
Не можех да повярвам, че това са последните минути от цялата тази коледна магия. Как е възможно да мине толкова бързо?
Марая, заедно с дядо Коледа раздаде няколко подаръка на щастливците на първите редове. Ех, пак не бях една от тях :( Няколко пъти излязоха на сцената и децата й Роки (Марокан) и Монро. Много им се зарадвах. На живо бяха още по-сладки.
Концертът завърши с конфети и всички танцьори на сцената. Марая изчезна от сцената толкова бързо, че аз не повярвах на очите си. Чаках този концерт цяла година, а докато осъзная, че той наистина се случва...свърши. Прави са хората, че хубавите неща бързо минават. Около час и половина ми се сториха един миг....
След последните акорди решихме да се снимаме, за да запаметя и този миг. Стичащата ми се спирала и абсолютно липсващия грим от очите ми. Турнето не би могло да носи по-подходящо име "Всичко, което искам за Коледа си ти". След този концерт е трудно да поискам нещо друго за Коледа, дори и за следващата + няколко рождени дни.
Излязохме от залата и единственото, което можех да кажа е, че си пожелавам да изживея подобно нещо отново. Вярвам, че ще се случи един ден за трети път. Ще направя всичко възможно!
С Алекс не си говорихме въобще, когато си тръгнахме. Видях, че хората се смееха, обсъждаха, други пък пееха, а аз все още ронех сълзи. Знам, че може би съм доста по-емоционална от нормалното, но това съм аз и ще е лъжа, ако разкажа нещо различно от това тук.
На ъгъла до залата улични музиканти свиреха Without you. Беше толкова романтично, че с радост оставихме по няколко монети. Обикновен на пръв поглед момент, за който обаче сетя ли се, ме побиват тръпки. Перфектният завършек на вечерта.
Прибрахме се в хостела и аз бях по-мълчалива отвсякога. Спомних си, че и на предишния концерт нямахме какво да си кажем с Вили...Наистина в такива моменти човек остава без думи...
На другия ден (за който ще ви разкажа в следващата публикация) в един огромен музикален магазин видяхме новия албум на Марая - Caution. Разбира се на мен очите веднага ми светната, но тъй като беше двойно по-скъп от България, реших да изчакам и да си го взема, когато се върнем. Но Алекс каза "Разбира се, че трябва да го вземеш сега! Сега е точният момент. Приеми го като подарък за концерта"... Преди години самото купуване на нов албум на Марая Кери беше празник. Всъщност все още е. Всичко, свързано с нея през годините ми е носило щастие. Затова мисля, че тук е редно да оставя едно скромно и съвсем недостатъчно БЛАГОДАРЯ!
Не пропускайте да гледате и видеото :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар