Първа част - Girl Power в Единбург
Дългоочакваният ден настъпи. Бях много развълнувана, но и малко притеснена. За първи път щях да съм на концерт на толкова огромен стадион, без място за сядане, в най-голямата тълпа от фенове от целия свят. Най-големите ми притеснения бяха, че няма да мога да видя достатъчно добре сцената и момичетата. Освен това се очакваше дъжд, така че трябваше да помислим за дъждобрани и топли дрехи.
Преди концерта се събудих много рано, още по тъмно. Пихме кафе, почивахме си, разходихме се малко в квартала и се настройвахме за мечтания концерт. Започнах с грима, нищо, че знаех, че след няколко часа няма да има и помен от него. Сложих си от новото червило на MAC Plumful, но забравих да сложа обичките MC, които щяха да символизират Мелани Си, уф. Всъщност осъзнах го чак сега, когато разглеждах снимките, хаха.
Много исках тениската ми да се вижда (все пак беше специално направена за този ден), затова под нея облякох жълтия суичър, който си купих предишния ден, и по този начин се озовах с потник, суичър, тениска, яке и дъждобран. Важно е да се спомене, тъй като не помня някога съм се обличала толкова много, хаха. Още по-важното тук е, че Габи носеше отново моя блуза, което по някакви причина намирам за много специално и готино. Friendship never ends!
Същата любима спайс фраза се озова и на знамето ни, което момичетата надписаха преди да тръгнем за концерта. Много се надявахме Мел Си да го забележи, вземе на сцената и да попита от къде сме, а ние да крещим заедно "България". Eх, мечти...
Супер развълнувани се отправихме към стадиона като по пътя, разбира се, започна да вили. Щом видях тълпите хора, руси момечата с по две опашки, гримирани момчета и десетки тениски с надпис "Girl Power" изпитах голямо вълнение, подобно на вълнението, което изпитах, когато преди 20 години ми подариха за рождения ден касетата с албума Forever. Още помня този прекрасен момент. Въртях я нон стоп и много се гордеех, защото само тя ми беше оригинална и обяснявах на всички приятелки, че имам частица от Spice Girls Предишните два албума бяха на презаписвани касети и мечтаех един ден да ги намеря оригинални. Знам, знам, че се отплеснах. Продължавам нататък.
Супер развълнувани се отправихме към стадиона като по пътя, разбира се, започна да вили. Щом видях тълпите хора, руси момечата с по две опашки, гримирани момчета и десетки тениски с надпис "Girl Power" изпитах голямо вълнение, подобно на вълнението, което изпитах, когато преди 20 години ми подариха за рождения ден касетата с албума Forever. Още помня този прекрасен момент. Въртях я нон стоп и много се гордеех, защото само тя ми беше оригинална и обяснявах на всички приятелки, че имам частица от Spice Girls Предишните два албума бяха на презаписвани касети и мечтаех един ден да ги намеря оригинални. Знам, знам, че се отплеснах. Продължавам нататък.
На влизане ни сложиха по една хартиена розова гривна, както и ни дадоха по една, която щеше да започне да свети в определен момент от шоуто. Веднага са направихме няколко снимки и ... като ги гледам, настръхвам, дори сега. Толкова беше хубаво :)
Наредихме се в дъжда на огромната опашка за мърча/рекламните артикули на спайските (винаги се чудя защо будката е само една на концерти, а не няколко), като всички си купихме гривни от плат в черно и бяло (с логото на турнето и наподобяващи сцената) , а някои от останалите момичета си взеха и значки. Едно от момичетата - Ванина се впусна в разучаване на входовете, от които щяха да ни пуснат да влезем. След като разбрахме, се наредихме и голямото чакане започна.
Всъщност никога не съм се забавлявала толкова докато чакам на опашка. Ако мога едно нещо да кажа със сигурност е, че българските фенове сме най-готините. Започнахме да пеем песни на спайските, като очаквахме доста от чакащите да се включат, но уви. Тук там имаше по някой, която се поклаща и тананика, но като цяло ние бяхме най-експресивните. Да не говорим, че три от момичетата са истински певици, така че песните наистина ни се получиха добре.
По едно време чухме много тиха спайс музика и OMG! - те репетираха! Все още не можех да повярвам, че наистина ще ги видя. Момичетата, които така повлияха на живота ми. Момичетата, които обичам като част от семейството си. Озовах се на едно и също място, в едно и също време с тях. Изживявах детската си мечта след няколко наистина трудни предходни месеци. Това, ако не е късмет, кое?
След още няколко часа чакане най-накрая отвориха вратите. Охраната ни повтаряше, че не трябва да тичаме и да се бутаме, но ние изчакахме да отминем и започнахме да тичаме към сцената. Аз, разбира се, останах последна, но момичетата вече бяха запазили страхотни места до сцената. Не можах да повярвам колко близо сме. Спомням си ясно как запъхтяна попитах Габи "Близо ли сме до сцената?" и тя посочи пред мен и възкликна "Това е сцената!" Всъщност бяхме застанали до подиум, който влизаше навътре в публиката и където певиците щяха да прекарат доста голяма част от концерта. Идването толкова рано на стадиона определено беше най-доброто ни решение.
Попяхме още малко, като този път се включиха и още фенове, които явно вече бяха достатъчно развълнувани. На огромните екрани се въртеше рекламата на чипса Walkers, който ядохме предишната вечер, както и реклама на соло албума на Ема "My Happy Place", който тъкмо беше излязал.
Не знам колко време бяхме стояли прави, но краката започнаха да ме болят, така че реших да седна на мократа земя, след хиляди хора или по-точно в краката им. Усмивката, обаче не слизаше от лицето ми.
Човек от охраната раздаваше чашки с вода, което беше страхотно, защото нарочно не бяхме пили течности през деня. Не трябваше да мърдаме от местата си за нищо на света. А всъщност и нямаше как това да стане, ако не искахме да изпуснем концерта, докато минем през цялата тълпа зад нас, за да стигнем до тоалетната.
Започнах да разглеждам хората около мен. Бяха от различни страни, млади, стари, жени, мъже.... Едни пиеха поредната бира и се смееха истерично, други срамежливо наблюдаваха останалите, а трети просто гледаха съсредоточено празната сцена и най-вероятно си повтаряха "Хайде, няма ли да започне вече!". Почувствах всички онези хиляди хора толкова близки. Те също бяха плакали, когато Джери напусна групата, те също бяха въртели концерта им от Истанбул десетки пъти на видеокасета, те също с разтуптяно сърце си бяха купили билети в първите минути, в които бяха пуснати. Независимо, че всички бяхме толкова различни, в същото време ни свързваше нещо толкова силно, което не подбира раса, националност и пол. Мисля, че всичко, за което Спайс Гърлс някога са говорили, мечтали или искали да постигнат е точно тук, точно днес на този стадион. Нямаше как да изберат по-подходящо име на турнето си (Spice World Tour), защото в този момент ние наистина се намирахме в един спайс свят, толкова желан, чакан и невероятно пъстър и красив.
Не пропуснахме да си направим и едни от най-любимите ми снимки от това приключение, а именно тези с българското знаме. Българи в Шотландия заради англичанки! Не е ли непредвидим този живот?
По сцената най-накрая имаше размърдване и подгравящата изпълнителка Jess Glynne излезе на сцената. Сърцето ми щеше да изскочи. До този момент все не ми се струваше напълно реално. Нали знаете, когато чакате нещо, но нямате представа как ще се почувствате, когато наистина се случи. Такъв беше и този момент. След като Джес приключи с изпълнението си огромният спайс пръстен/земно кълбо в черно и бяло светна и прожектори в различни цветове изскочиха отвсякъде. Излязоха танцьори, като всяка певица си имаше нейни, които бяха облечени в нейния неповторим стил . Ако знаете поне нещо за Спайс Гърлс - то ще е, че всяка една е различна от останалите и супер емблематична (рокля с английското знаме, две руси опашки, маратонки, огромни платформи или леопардов принт - все спайс неща, които няма как да сбъркате). Не случайно певиците от групата са известни с прякорите си (Ginger, Sporty, Baby, Scary, Posh), дори повече отколкото с истинските им имена.
Докато крещяхме и подскачахме изведнъж съвсем неочаквано се появиха пред нас. Издигнаха се от платформа под сцената и за няколко секунди просто стояха и гледаха публиката, която крещеше имената им. За миг се замислих - какво ли вълнение са изпитали и самите те при вида на толкова много хора, които са дошли специално за тях. Сигурна съм, че и те често не могат да повярват на очите си, както и ние, когато ги видим.
Тъй като се разпръснаха по сцената - при нас съвсем близо дойде Ема още в самото начало на първата песен Spice Up Your Life. С розовата си рокля, обсипана с блестящи камъни, дългата си руса коса, огромни платформи и перфектен грим и усмивка за милиони...отново ме накара да се почувствам като малко момиче, което замечтано прошепва "Eто такава искам да стана, когато порасна!". В случая вместо нашепване с цяло гърло крещях "I love you, Emma!" и протягах ръце към нея и добре де, признавам - отново си мечтаех да бъда като нея. След това минаха Мел Си, Мел Би и Джери и разбира се ние крещяхме отново същото. В такива момент не може да излезе нищо друго от устата ти, освен разни нечленоразделни звуци.
Шоуто беше прекрасно във всеки един аспект - стотици светлини, надписи, огромни видео стени, танцьори, хореография, смяна на костюми, закачливи и емоционални моменти. Момичетата бяха такива, каквито си ги знаем. Пълни с енергия, неповторими и ... наши си.
"Spice girls, Spice Boys, whoever you are, Scotland welcome to the Spice World! Because tonight is your night to celebrate!" с тези думи на Джери (които послужиха и за интро на моите видеа от концерта) продължиха, като следващият много красив и емоционален момент беше изпълнението на Viva Forever. Може би най-нежната песен на групата, която съм сигурна, не би оставила никого равнодушен.
Ставаше все по-емоционално и когато запяха Goodbye не успях да сдържа сълзите си. Същото се повтори и на Mama, която е много специална за мен, защото на всеки 8 март я пускам на майка ми и изпитах голямо вълнение, когато я чух на живо. Може би това беше любимият ми момент от шоуто, като изключим 2 become 1. В края на песента, когато се обърнах и огледах стадиона и хилядите, които бяха вдигнали ръка във въздуха, подобно на момичета на сцената. Магически момент! Радвам се, че имам уловени толкова много прекрасни моменти на видео, защото колкото и да ви разказвам...по-добре да го видите.
Като се замисля обаче не им отстъпва и моментът, в който Spice Girls насочиха микрофоните си към нас, за да изпеем припева на Say You'll Be There. Ако сте се чудили някога как звучат 55 000 човека заедно, мога да ви кажа. Звучат неповторимо!
Всъщност това е единствената дума, която може да опише цялото ни преживяване. Неповторимо! Да, все още не ми се вярва, че се случи. Все още ме държи емоцията от онази спайс нощ, в която хиляди станаха едно, а мотото Girl power придоби още по-голяма сила и стойност за всички нас.
Като се замисля обаче не им отстъпва и моментът, в който Spice Girls насочиха микрофоните си към нас, за да изпеем припева на Say You'll Be There. Ако сте се чудили някога как звучат 55 000 човека заедно, мога да ви кажа. Звучат неповторимо!
Всъщност това е единствената дума, която може да опише цялото ни преживяване. Неповторимо! Да, все още не ми се вярва, че се случи. Все още ме държи емоцията от онази спайс нощ, в която хиляди станаха едно, а мотото Girl power придоби още по-голяма сила и стойност за всички нас.
Концертът на Spice Girls не беше само една сбъдната мечта. Беше един красив, много цветен и много щур сън, който съм съгласна да се повтаря отново и отново!
Концертът завърши с емблематичната Wannabe, на която стадионът буквално щеше да избухне. Ние се прегърнахме за последни снимки и останахме един от последните в нашия сектор. Изненадващо до нас се приближи едно момче, което ни попита дали сме българи. Разказа ни, че е дошъл сам и още в самолета ни е забелязал, но не е посмял да ни заговори. Ха! Светът наистина е малък и българи срещаш навсякъде...
Погледнах за последен път сцената, избърсах една-две сълзи и тръгнахме към изгодите. Нямаше никакво блъскане или напрежение. На всички ни беше тъжно, че свърши, но и бяхме невероятно щастливи, че бяхме част от този "спайс свят".
Погледнах за последен път сцената, избърсах една-две сълзи и тръгнахме към изгодите. Нямаше никакво блъскане или напрежение. На всички ни беше тъжно, че свърши, но и бяхме невероятно щастливи, че бяхме част от този "спайс свят".
Излизайки от стадиона се озовахме на улицата в огромна тълпа, която пееше Say'll Be There. Още един момент, при мисълта за който - настръхвам!
Ема, Джери, Мел Би и Мел Си! Доказахте ми, че няма невъзможни неща и че си струва човек да изживее детската си мечта! Благодаря ви!
Ема, Джери, Мел Би и Мел Си! Доказахте ми, че няма невъзможни неща и че си струва човек да изживее детската си мечта! Благодаря ви!
Не пропускайте да гледате и видеото :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар