Здравейте, приказни!
Пътуване в чужбина никога не е лоша идея, особено, когато е съчетано с повод и още повече, когато е в Италия. Разбира се, че обожавам страната, но по-важното в случая е, че е толкова близо до България. За един час във въздуха можеш да стигнеш на страхотни дестинации, за една от които ще ви разкажа днес.
След последното ни пътуване с Алекс до Ливърпул за концерта на Girls Aloud си бяхме казали, че ще направим малка почивка, защото покрай покупката, ремонта и обзавеждането на дома ни, имахме изключително много разходи. За щастие през февруари попаднах на евтини билети до Бари, който исках да посетя отдавна (да бъдем честни - това мога да го кажа и за всеки друг град, появяващ ми се в падащото меню на RayanAir :D), а и пътуването щеше да е подарък за двама ни по случай годишнина от връзката ни (интересен факт - запознахме се точно на 14 февруари преди 10 години). И така се отправихме към поредното ни италианско приключение.
До Бари се стига за около час, което го прави перфектно за кратка разходка. Този път бяхме решили да сме с много малко багаж, което се оказа страхотно решение и мисля да го практикувам и занапред. От летището хванахме влак до центъра, който беше много удобен и приятен. Слязохме на Bari Centrale, което е централната им гара, от която можете да хванете автобус или влак до градовете около Бари (които може би са по-известни и интересни от него).
Хотелът ни Charme & Chic Studios беше близо до централната им улица, разположен между пицария и кафене. Какво повече може да иска човек в Италия? Стаята беше страхотна, с всичко необходимо, дори кухня. Определено бих отседнала отново там, ако ми се отдаде възможност. Веднага излязохме да се разходим като това, което най-много исках да видя беше старото пристанище с изглед към театър Маргарита. В интернет снимките бяха много красиви, като се оказа още по-прекрасно на живо. По пътя минахме през улица с палми, целите увити в светлини. Беше много интересно и може би един от любимите ми моменти от престоя ни там, а гледката със сигурност най-готината от това пътуване.
След като се полюбувахме на залеза се отправихме на разходка по морската алея, която е доста дълга и еднообразна с пейки и лампи, един от символите на Бари или поне такъв, който е из всички картички и магнити. В далечината видяхме виенско колело и беше ясно, че отиваме веднага натам. С Алекс имаме традиция да се качваме на всяко виенско колело в чужбина, което зърнем, като към Берлин, Ливърпул, Братислава, Виена и Будапеща, добавихме и първото си в Италия. Беше много красиво и много високо. През деня със сигурност е по-интересно да се качите, но ние нямахме търпение.
Тъй като вече беше станало доста късно си взехме пици от ресторанта до нас, като аз веднага отчетох, че не са толкова хубави колкото в Неапол. Дали въобще някъде има чак толкова хубави?
Вторият ми ден всъщност е и най-любимият ми от пътуването. Станахме рано сутринта и се отправихме към стария град, който е толкова автентичен и толкова жив. Навсякъде в малки стаички в домовете си хора продават какво ли не, основно храни и сувенири. Други чистят улиците докато пеят с глас. Няма да преувелича, ако кажа, че изглеждаше като малък независим филм, който обикновено човек не гледа, защото не разбира езика. Истинска идилия!
Обиколихме го целия като седнахме на една калдъръмена уличка в кафене, в което ядохме традиционните за Бари печива, на които така и не запомних имената. Всичко беше като в лабиринт и мисля, че и да искаш няма как да се върнеш по пътя, по който си дошъл. Времето беше прекрасно и разходката ни беше цветна и наситена с много емоции. Влязохме и в базилика San Nicola, която е много красива и пълна с история, както и целия град, за който признавам си не бях разучила кой знае какво преди това. Пътуването ни беше с цел разходка и приятно прекарване и май за първи път беше толкова лежерно и отпускащо. Всеки друг път сме заради нещо специално в чужбина на даденото място или трябва да посетим набелязани места и събития. Сега просто се разхождахме безцелно и се забавлявахме.
Навсякъде в стария град продават от традиционната за Пулия ръчно направена паста Orecchiette, има магнити с жените, които я правят, наречени nonnas, които са символ на града. Ние, разбира се си купихме и все още месеци след пътуването имаме неотпечатван пакет. Явно не е нашето нещо, но пък беше интересно да пробваме.
Денят продължи в новия град, където обиколихме магазините, ядохме един от най-вкусните желато евър, заредихме раниците с кафе и пармезан, които да отнесем в България, както и с няколко сувенири. Решихме отново да се разходим по крайбрежната улица и около пристанището, като много исках да влезем в театър Маргарита, но се оказа, че е в ремонт.
Решихме да отидем и до плажа, защото исках да "наджапам" в Адриеатическо море, макар времето да не го позволяваше много. Самият плаж не беше нищо особено, така че не се впечатлихме много. Дори започнахме да си говорим, че в България имаме толкова много по-зашеметяващи морски гледки и до някаква степен сравнихме Бари с Несебър, като разбира се Несебър е стотици пъти по-красив, откъдето и да го погледнеш, но Бари имаше подобен "вайб". Бях се отказала на потопя краката си в морето, но докато се опитвах да събера камъчета една вълна ме намокри, което може да се брои за "топване" в Адриатическо море, нали? Точно тогава започна да пече толкова силно, че маратонките и чорапите ми почти изсъхнаха. Голям късмет!
Нещо, което обезателно трябва да знаете, ако посетите Бари е, че намирането на тоалетна е много трудно, особено, ако сте в района около плажа. Също разписанието за автобусите е много неразбираемо, поне за мен.
Вечерта завърши подобаващо с една изненада от Алекс. Докато се разхождахме по главната търговска улица, той зърна магазина на
Pandora и ми предложи да влезем. Харесах си талисман за гривната (която майка ми ми подари за рождения ден няколко месеца по-рано) във формата на сърце, като гравираха моето име и знака за безкрайност, който има няколко много лични значения за мен. Бях много щастлива с подаръка, не спирах да си го гледам, но и да се притеснявам да не изгубят някъде по време на обиколките.
Случайно минахме през пицария De Michele и зърнах снимката на Джулия Робъртс на стената. Знам, че във филма "Яж, моли се и обичай" тя яде пица в ресторант в Неапол (който така и не успях да посетя, когато бях там) в следствие на което той придобива огромна популярност сред туристите, които чакат понякога с часове, за да вкусят от невероятната пица. Това е ресторант от същата верига, затова нямах търпение да седнем. За наш огромен късмет се оказа, че има две места на една затънтена и тясна масичка. Италия е едно от местата, които доказват, че ако храната е на ниво, обстановката няма значение. Всички бяхме стъпкани едни до други, без никакво лично пространство, но с донасянето на птиците всичкото това неудобство нямаше значение. Пицата беше може би най-вкусната и голямата Маргарита, която някога съм яла (сори, Наполи!). На излизане се беше образувала огромна опашка от хора, които чакат да бъдат настанени. Не можахме да повярваме на късмета си, че влязохме без да чакаме и минутка. На следващата сутрин, докато Алекс още спи, аз слязох в кафенето до хотела, за да изпия едно кафе и да взема няколко вкусотии за закуска. Обстановката беше толкова приятна и завладяваща, че останах достатъчно дълго време, пиейки двете гледки на миниатюрното си еспресо (по принцип пия много дълго, разредено и буквално не-истинско такова в България), че да се стори странно и съмнително присъствието ми на персонала. Въпреки това ми обясниха, че предлаганите десерти не са традиционни за Бари, а за Сицилия, с което нямах проблем, разбира се. I mean...дайте ги насам, хахах. Чашката, в която ми бяха сервирали кафето беше много сладка и розова и случайно видях, че продават същите. Купих две, като това беше и една от първите ни покупки за новия апартамент и всеки път, пиейки от нея ме обзема спокойствието и усещам аромата на онзи последна сутрин в Бари.
Нямам търпение да се върна отново в Италия и да споделя с вас следващото си приключение, което се надявам да бъде дори по-хубаво от това.
Love, Adriyana
