Здравейте, приказни!
Винаги, когато ми предстои пътуване в чужбина, се страхувам да не се разболея и всичко да пропадне. Притесненията все ми се оказваха неоснователни и имах толкова мниго прекрасни изживявания Този път беше различно и няма да преувелича, ако кажа - критично.
Решихме да посетим Мюнхен и с моята приятелка Диди, за втори път щяхме да направим опит да отидем до Меминген, откъдето да се придвижим до столицата на Бавария. Казвам за втори, тъй като преди време отново имахме билети за там, но с пътуването ни съвпадаше срещата ми с Джери Халиуел от Спайс Гърлс (ууу, само как звучи!), за която можете да прочетете тук. Разбира се, тя надделя и билетите ни за Меминген останаха неизползвани.
Този път бяхме много развълнувани да отидем, още повече, че аз не бях пътувала повече от 10 месеца (за последното ни приключение в Бари, Италия може да прочетете тук). Макар и само за един уикенд, щяхме да се запознаем с красотата на града и основните забележителности.
В деня преди пътуването обаче Алекс го хвана ужасен стомашен вирус. Аз умишлено се пазих много, не се доближавах до него, за да не се заряза и за втори път да лишим Мюнхен от нашето присъствие, хаха. За съжаление, няколко часа преди полета мен също ме хвана и се чувствах повече от ужасно. Постоянната болка в корема не ми даваше покой дори за минута и не ми побираше ума как ще пътувам толкова много. Все пак не се отказах и тръгнах, въпреки молбите на Алекс да си остана вкъщи. Не можех да допусна за втори път да пропадне пътуването.
Честно казано, не искам да разказвам подробно колко лошо ми беше, колко пъти повръщах и как броях секундите, за да сляза от автобуса и да се добера до леглото в хотела..., но разбирайте го като - беше критично.
След цялата драма с пътуването с влак до София, след това с метро до летището (на което за първи път видяхме надписа с новото му име Васил Левски), последвано от самолет до Меминген и автобус до Мюнхен. О, да не забравим и още едно метро до самия център. Най-накарая се настанихме в Hotel Sendlinger Tor, който е доста семпъл, но на много добро място. Точно до метростанцията им (която ни се стори много сложна за разбиране първоначално) им на 10 минути от главния им площад Marienplatz. Той беше и първата ни спирка, след като си починах, пих поредните лекарства и малко се закрепих. За мое огромно щастие се почувствах по-добре, именно, когато се изправихме пред величественото Neues Rathaus, като веднага си взехме билети за асансьора и се качихме на една от терасите, откъдето се откриваше страхотна гледка към града и успехяме да видим всичките му забележителности от високо. Беше много красиво и определено си заслужаваше, макар самите тераси да са много тесни и постоянно да се блъскате в други туристи, които също искат да направят хубави панорамни снимки на града.
От информационното бюро, от което се купуват билетите за асансьора (7 евро) пък купих три сувенирни монети, каквото колекционираме с баща ми. На излизане от Новото кметство чухме камбаните на глокеншпилът, за който огромна група се бяха събрали да снимат и гледат. Един от символите на града. Беше интересно да видим танцуващите фигури под звуците на звънчетата. Всъщност танцът представя исторически събития, свързани с града. На мен отново започваше да ми става зле, така че продължихме към старото кметство, където искахме да посетим Музеят на играчките, но се отказахме при вида на извитите стълби, на които не виждахме края. Продължихме към пазара, много приятно място, пълно със светлини, маскирани хора (беше точно нощта на Хелоуин) и глъчка, типична за германците. Взехме си по един брецел - най-традиционното за Бавария, ако изключим бирата, разбира се. Беше много хубав и задължително си купете такъв, ако сте някъде в региона. Аз обаче хапнах съвсем малко, тъй като ме беше страх да не се почувствам отново критично зле, което в крайна сметка стана, докато пазарувахме в един супермаркет. Опашката беше огромна, а аз усещах, че трябва да легна, но и хотелът не беше никак близо. "В какво се забърка, Адрияна?" си повтарях постоянно. Бях в центъра на Мюнхен, обсипан от светлини и история, толкова красив и различен, но мен не ме интересуваше нищо, освен това кога ще се прибера. Когато човек не се чувства добре, нищо друго няма значение...
През нощта спах много добре, защото бях много уморена, а и леглото беше много удобно. Определено бих отседнала отново в този хотел, ако един ден се върна в Мюнхен. И о, чудо - на сутринта ми беше минало и се чувствах добре. Не очаквах, че това ще стане до края на така или иначе краткото ни пътуване, но ето, че имах късмет. Вече бях готова да попия и видя всичко, което градът ни предложи. За съжаление обаче нямахме много време, затова излязохме много рано и се насладихме на почти празен Мюнхен. Отново се отбихме до Новото кметство, като гледката без толкова много хора беше още по-хубава. Направихме си снимки и се отправихме към Театинската църква, където запалихме по свещичка. Черквата е много красива и беше огласена от цъковна музика. Видяхме малко и от Asamkirche, която беше затворена за посетители, защото имаше служба, но все пак успяхме да надникнем за малко и да видим от тази красота.
Това, което много ни изненада е, че нито един магазин не отвори цялата сутрин. Беше събота и ние бяхме оставили покупките за тогава, но се оказа, че Вси Светии е официален празник в Германия и нищо не работи. Не успяхме да намерим дори хранителен магазин отворен. Като един голям музикален фен, нямаше как да не се отправим се към Hard Rock Cafe което задължително искам отсега нататък да посещавам, ако го има в града, в който съм ( макар досега да съм била само в Манчестър и Лондон и да съм го пропускала във всички други, хаха), но за съжаление беше затворено.
Беше време да се връщаме в хотела, за да си вземем раниците и да се отправяме към летището. Едно мило семейство ни помогна да намерим централната автогара, тъй като тотално бяхме объркали посоката, а и от мен да знаете - никога не разчитайте напълно на google maps. Често дава грешки и ви обърква допълнително. Винаги имайте едно на ум и питайте и някой друг, особено, ако имате да хващате транспорт с точен час, както беше в нашия случай.
Краткото ни приключение беше на път да приключи и независимо от всичко, през което преминах си остава един приятен спомен. Тъй като не успяхме да си купим нищо от Мюнхен, на летището на Меминген се възползвахме напълно от duty free и се запасихме с подаръци, сувенири и традиционните за Бавария храни. Сега вече бяхме доволни, отделно цели три пъти намерих монети на различни места. Това определено е знак, че следващото пътуване ще е късметлийско, нали така? Нямам търпение да ви споделя в следващата публикация.
Love, Adriyana
Не пропускайте да прочетете за предишното ми посещение в Германия, за което има цели три отделно публикации :
