Знаехме, че ще е студено във Виена, но не очаквахме да има такъв силен вятър, за който ще ви споменавам много пъти в тази публикация. Виена е град, който винаги съм искала да посетя, заради аристократичната си история, красивите си емблематични сгради и най-вече защото е меката на класическата музика. Да знаеш, че Хайдн, Моцарт, Бетовен, Щраус и кои ли още не са творили в града е...вълшебно.
Няколко седмици преди за заминем разучавах забележителностите и историята им, бях си набелязала къде трябва задължително да отидем, но разбира се не всичко мина както го бях планирала, най-вече заради лошото време. Този път не бяхме сами с Алекс, а и с брат ми и моята приятелка Диди, като и двамата за първи път летяха със самолет, което направи екскурзията ни още по-вълнуваща и запомняща се.
Пристигнахме късно вечерта, като единственото, което видяхме и ни направи впечатление е изключително удобния градски транспорт (който е и доста скъп за българския стандарт), който е и един от най-добре уредените в света. Ние си взехме карти на 48 часа, с които пътувахме неограничено с всеки транспорт, който ни трябваше (метро, автобус, трамвай). Бяхме уморени от пътя, затова решихме да отидем до близкия магазин и да си напазаруваме и да се съберем в една от стаите на хотела (бяхме резервирали две стаи в хотел Calmo, от който останахме доста доволни). Всичко щеше да е супер, ако още с отиването не заседнахме в асансьора. За радост точно, когато мен започна да ме обзема паниката, рецепционистът ни помогна да излезем. Сега се смея, но си беше стресиращо. Интересното е, че винаги се случва някакъв гаф, когато сме с бившата ми колежка и все така не бивша приятелка Диди. С нея сме ходили заедно на доста места и всеки път има нещо екстремно, като например преминаване на мостчето на ждрелото на река Ерма с риск за живота, преминаване през река с хлъзгащи се камъни (наложи се буквално да ме изтеглят от там), засядали сме във фуникуляр в Цари Мали Град, чупили сме стена на хотел в Костенец, попадали сме в автобус за екскурзия, в който ни е не сме записани, свършвало се е горивото на друг автобус насред пътя и сме помагали и носили туби с гориво и какво ли още не. И това само по екскурзии, няма да споменавам какво сме преживели в работата, хаха.
Не пропускахме още веднага да пробваме прословутите вафлички Manner, които са едни от най-известните във Виена и буквално плакатите с тях са навсякъде, както и виенския шницел. Всичко много ни хареса, веднага отбелязахме, че храната дори в супермаркета е много вкусна.
На следващия ден излязохме рано, защото имахме много за обикаляне. Точно до спирката на тролея (който първоначално взехме в обратната посока) си взехме първите виенски кафета, на които се оказа, че не съм голям фен.
Първото нещо, което видяхме беше Императорския театър, а след това Австрийския парламент, като и двете сгради са много красиви. Има ли въобще някоя там, която да не е? След това се отправихме към Кметството, където се провеждат така известните коледни базари. За жалост не бяхме там по Коледа, но пък много интересно ни беше да видим огромната ледена пързалка, която се разполага на няколко улици. За билети чакаха голяма група ученици, беше доста оживено. Много съжалих, че никога не съм карала кънки на лед (само ролери) изпитах желание да се кача заедно с децата, хаха. Следващото нещо, което посетихме беше парка Фолксгартен, където си представих колко красиво е лятото. Сега храстите бяха облечени, за да не мръзнат, а по-високите дръвчета подрязани и готови за пролетта. Много приятно място!
Малко преди да стигнем Кернтнерщрасе и катедралата Св. Стефан спряхме на една будка, от която си взехме от традиционните виенски наденички, които много ми харесаха. На самата будка имаше печка отвън, която ни се стори рай, толкова бяхме премръзнали. Това ни направи доста добро впечатление, в България никога не съм виждала нещо такова.
Най-интересното преживяване определено беше в катедралата или по-точно на върха и. Самата тя е една от емблематичните за Виена. Времето тъкмо започваше да се влошава още повече и да вали и ние влязохме вътре, като преди това разбира се не пропуснахме да се снимаме пред нея. Дори брат ми поиска снимка там, а той въобще не държи на тези неща, хаха. Влизайки попаднахме на литургия и запалихме свещички. Можеш да разгледаш отвътре съвсем безплатно и спокойно, но за да се качиш на върха на една от колоните трябва да използваш асансьор, който е 6 евро. И това бяха най-добре похарчените ни пари във Виена! Гледката отгоре е невероятна, виждаш целия град, също така има и снимки с обяснения на най-известните сгради и забележителности и разбира се самия най-висок покрив, който с 230 хиляди цветни керемиди. Преживяването беше не само красиво, но и изключително екстремно, заради което не успяхме да останем дълго на върха. Вятърът беше непоносим, като мен дори ме хвана страх, хаха. Сигурно го споменах повече от няколко пъти, но това може би беше най-основното нещо, с което ще запомним Виена.
След като разгледахме катедралата се разходихме по централните им улици с множеството магазини кой от кой по-скъп и луксозен. Не пропуснахме да си купим магнити и монети за подарък, като за първи път видях толкова много автомати за колекционерски монети, от всички градове, които съм посещавала. Виена определено знае как да изкарва пари от туристите. Това си пролича много силно и на втория ден, за който ще ви разкажа малко по-късно.
Следващата ни спирка беше Hause des meeres - Aqua Terra Zoo, който е огромен музей на 11 етажа. Бяхме купили билети предварително, като аз не можах да повярвам, че са валидни цели 30 години! Можете ли да си представите дори!
Музеят е повече от страхотен (цената му е 22 евро и определено си заслужава всеки цент), като събира морски видове, което никога не бях виждала на живо като акули, морски звезди, морски кончета и какво ли още не. За първи път видях и т.нар. морски тунел, което беше и една от причините да искам да го посетя. Освен морските видове минахме през тематични зали с костенурки, птици, лемури, прилепи, анаконди и много, много други. Дори не успяхме да разгледаме много подробно, иначе би ни отнело повече от половин ден. На върха на музея има ресторант 360 Ocean Sky, който е отворен цяла година и може да се посети отделно от музея. Той е с уникална гледка към града, откриваща се от тераса, която за жалост този път беше затворена заради силния вятър. Въпреки това беше много приятно, като ние си поръчахме кафе, газирана вода, примесена с малко количество бъз (оказа се, че тези газирани води са доста популярни там), както и така известната Сахер торта. Все пак нямаше как да не опитаме и нея. Ресторантът е наистина много хубав и дори да не посещавате музея според мен си заслужава да седнете там.
След като се бяхме стоплили повече от достатъчно бяхме готови да продължим с разходките и да отидем до Държавната опера и паметника на Моцарт, две от задължителните в списъка ми неща за посещение. Също така, когато бяхме на върха на катедралата забелязахче, че виенското колело в Пратер не се върти, проверихме в сайта им и се оказа, че не работи, така че отпадна вечерното ни ходене там. За съжаление освен силния вятър започна и проливен дъжд, за който не успяхме да използваме чадърите, които носехме, защото просто щяха да бъдат ответи. Тогава решихме единодушно да се прибираме в хотела и да пробваме късмета си на другата сутрин с Пратер, защото аз много държах да се кача на най-старото виенско колело в света.
Увеселителният парк е една от емблемите на града и имахме късмета да бъде отворен на следващия ден, макар че беше събота и повечето неща не работеха. Виенското колело е наистина огромно и машина за пари, хаха. Не само, че билетът е 13,50 евро ами и покрай едно въртене пръскаш още поне толкова. Първото нещо, което е много готино е, че преди да се качиш в колелото минаваш през малък музей, където в кабинки като тези на колелото са направени впечатляващи макети на целия парк, които си сменят цветовете, има мърдащи човечета, а други пък показват строенето на парка и различните му етапи през годините. Много интересно, особено за хора като мен, които си падат по увеселителните паркове. Следва минаването през кабинка за снимки, като една снимка струва цели 15 евро и в последствие мога да кажа, че това бяха най-лошо похарчените пари във Виена. Не само, че фотографът не ни даде никакво време да реагираме и да се нагласим за снимката, но и снимката не представляваше нищо особено, ние четиримата в кабинка от виенското колело поставени в колаж. Освен това изглеждах ужасно, което за момент ми развали настроението, но както са казали хората "магаре застанало, магаре излязло", хаха. За сравнение подона снимка в Берлин в Мадам Тюсо (можете да прочетете повече тук) ни взеха 25 евро, но пък ни дадоха шанс да я вземем само, ако се харесваме на нея освен това ни принтираха цели 6 снимки, а тук беше една. Може би единственото нещо, за което се чувствах леко прецаката от цялото пътуване, но знаех, че аз съм си виновна, тъй като никой друг не настояваше да се снимаме.
След това се качихме в самото колело, като кабината беше огромна, по средата имаше пейка на която седна брат ми, който има страх от високо, а останалите се залепихме до стъклото, за да снимаме красивата гледка, която се откриваше пред нас. Поне имахме възможност да разгледаме целия парк от високо, тъй като нямахме никакво време да го направим след това, а се оказа, че почти нищо друго не работи така или иначе. Преживяването на колелото беше доста интересно и готино, но и отново екстремно, тъй като цялата кабина се люлееше от вятъра. На слизане попадате в магазин за сувенири, откъдето купих още няколко неща за подаръци, както и така известните Моцарт бонбони и латерна с мелодия на Бетовен.
На обяд трябваше да хванем автобуса за Братислава, защото имахме 1 нощувка там. Самолетният билет за връщане от столицата на Словакия беше много по-евтин в сравнение с този за връщане от Виена, а разстоянието между двата града се взима само за час и половина с автобус, така че решихме да се възползваме. Пътуването до там беше много приятно, като преди това седнахме в един ресторант близо до централната автогара, където пихме най-хубавия горещ шоколад. Това чувство май се дължеше на факта, че никога досега не сме се нуждаели толкова от топли напитки. Знам, знам, повтарям се и вече схванахте идеята за големия студ.
Единственото, което успяхме да видим от града беше по време на пътуването с автобуса, но много ми хареса, така че искаме да се върнем пак. Настанихме се в Clarion Congress Hotel, който много ми хареса, не само защото се намира до самата Hlavna stanica, която се води последна и една от главните спирки на града, но и защото хотелът беше много готин, цветен и бих казала луксозен. Всяка стая беше различна и с портрет на известна личност от миналото. Нашата беше с Грета Гарбо, а стаята на брат ми и Алекс с Мерилин Монро. Малко се стъписахме от факта, че имаше прозорец на банята и говорители, свързани с телевизора, но явно това са новости в хотелите, с които аз не съм запозната, хаха. За радост бяха предвидили и завеса, което направи престоя ни една идея по-малко разголен!
