неделя, 30 декември 2018 г.

ALL I WANT FOR CHRISTMAS (ЧАСТ 3 - Мадам Тюсо и най-високата кула)

Първа част - тук
Втора част - тук

Не знам дали ви се е случвало и на вас, но аз понякога имам нужда да "стопирам" емоциите си (било то и много хубави), за да мога да понеса още такива. Сутринта след концерта се почувствах точно така. "Стопирах" всичко преживяно предишния ден, защото беше време за още много емоции и нови изживявания в Берлин.
Тръгнахме рано сутринта към метрото, като минахме през магазин Netto, който беше съвсем близо до мястото, на което бяхме отседнали. Изненада ни колко евтини бяха повечето храни и побързахме да си вземем няколко шоколада и други лакомства. Това се оказа грешка, защото ги носихме цял ден с нас, но...човек се учи от грешките си.
Качихме се на метрото, което е много по-различно от нашето. Над земята е и билетчетата са за различни зони. Не помня коя беше нашата, но ми се стори много лесно за ориентиране. Билетът струваше 2.80 евро. На една от спирките са качиха музиканти и създадоха много готино настроение. Минавайки с метрото се отваря гледка към Alexanderplatz и телевизионната кула.
Първото място, което искахме да посетим беше Музея на Мадам Тюсо, в който са поместeни десетки восъчни фигури на известни личности. Макар и не голяма немска забележителност... за мен това беше едно от най-желаните за посещение места, защото винаги съм си мечтала да го разгледам.
По пътя за музея се спряхме на няколко места за сувенири и за първи път видях огромен магазин на Nivea. Имаше кът, в който правеха безплатни процедури, но в този момент беше затворен. Купихме си разни магнити и подаръци на близките, като на баща ми избрахме емблематичния за Берлин трабант с графити, който вече заема почетно място в колекцията му от подаръци, хаха.




Музеят на Мадам Тюсо е на много лесно място, така че не се затруднихме и бързо го намерихме. На влизане ни дадоха и безплатни билети за музея Little Big City, който планирахме да посетим, но за съжаление не успяхме, защото стояхме много време сред восъчните фигури. И как няма? Самият музей е направен много интересно и имаш чувството, че си в филм, дом и дори в джунгла...в зависимост от известната личност или филмов герой, която виждаш в момента.
Още на влизане ни предложиха да ни снимат до един трабант. Дадоха ни бележка, с която в края на музея да си вземем снимките. Оказа се, че са 25 евро, което е доста, но бяхме в голяма еуфория, така че ги взехме. Дадоха ни две големи снимки и 8 малки, които можехме да направим като магнити. Това пък ни спести покупката на няколко магнита, защото дадохме тези с нашата снимка на роднини.





Обстановката в музея беше много спокойна. Нямаше много хора, затова се снимахме на воля. Голямо забавление е, защото има не само декори, но и аксесоари, които можеш да ползваш за снимките. Можеш да участваш в различни игри и също така да направят ръцете ви от восък. Ние пропуснахме, защото още 25 евро щяха да ни дойдат в повече, хаха.











В музея има за всекиго по нещо  - политически личности, актьори, музиканти, исторически личности, учени...все хора, до които със сигурност ще ви се прииска да се снимате. Установих, че съм няколко глави по-ниска от Джулия Робъртс, не мога да позирам като Мерилин Монро, но пък ми отива да съм на колелото заедно с I.T. Видяхме някои от предметите принадлежали на дома на принцеса Даяна, както и решихахме тесторе в Айнщайн. И какво ли още не. Беше наистина страхотно преживяване! 
След като обиколихме целия музей излязохме в един голям магазин за сувенири, в който имаше какво ли не. От статуетки Оскар и Грами... до ключодържатели и магнити. Ние избрахме една малка силиконова рамка за снимка под формата на филмова клапа, в която по-късно сложихме една от снимките ни с трабанта.




Останахме в музея около 3 часа, защото наистина имаше много неща за разглеждане. Бих се върнала отново там, а още по-интересно ще ми е да посетя Мадам Тюсо в някой друг град. Лондон ми е wish листа, тъй като там се намират фигурите на любимите ми Спайс Гърлс. Стискам си палци един ден да се снимам и с тях. 
Когато излязохме вече беше станало по-студено и започваше да се стъмва. Решихме до отидем набързо до Бранденбургската врата, която е един от символите на Берлин



Направихме няколко снимки и побързахме да се връщаме към Alexanderplatz, защото искахме още веднъж да посетим коледния базар. По пътя срещнахме един Мики Маус, с който се снимахме и също така си взехме желязна монета за спомен от автомат. Отново минахме през MAC, защото имах да обменям още празни опаковки.




Посетихме и  един огромен музикален магазин, от който си взех новия албум на Марая Кери Coution (разказах ви по-подробно случката в миналата публикация). Целта сега ми беше на го опазя сух, тъй като започна да вали.


Една от най-внушителните гледки, на която станахме свидетели беше телевизионната кула, която е най-високата сграда в Германия и един от символите на страната. Тъй като беше много мрачно и дъждовно почти не се виждаше върха й. За съжаление нямахме време да се качим в нея и да разгледаме Берлин от високо предишния ден, а и сега бързахме към заветната дестинация - някой от коледните базари, които бяха разпръснати из целия град.
Тук отварям скоба, за да ви кажа, че 2 дни определено не стигат, за да разгледате дори част от Берлин. Градът е необятен и дори не успяхме да видим близките до нас забележителности като Мемориалът на Холокост и Райхстаг. На връщане от концерта пък видяхме East Side Gallery - запазена част от берлинската стена, изрисувана с графити, но съвсем набързо, защото емоциите все още бушуваха в мен, а и беше много студено.


Стигнахме до друг коледен базар, различен от този, който посетихме предишния ден. В далечината видяхме светещо виенско колело и разбира се веднага си казахме, че трябва да се качим. Беше много студено и някак различно от "българския студ". Спомням си, че превих долната част на шапката си така, че на ушите ми да е двойно по-топло. Не помня откога в България не съм пристъпвала към такива действия, хаха.
Въпреки студът и дъждът атмосферата беше уникална. Не бях присъствала на истински коледен базар, с аромат на греяно вино и наденички, с немски коледни песни и ледени пързалки. В този момент така силно се влюбих в Берлин, в малките бутки, накичени със светлини, в цялата тази прекрасна коледна приказка. Стана ми приятен и немския език, който до този момент никога не съм харесвала. Учудващо, но коледните песни звучат много на място изпети на немски.



Качихме се на виенското колело, което беше със затворени кабинки, така че се скрихме малко от дъжда. Отваряше се много красива гледка на различните малки и по-големи коледни базари, за които си струва човек да отиде в града именно по това време на годината. 
Опитахме и няколко от традиционните им ястия, но не ни впечатлиха колкото щолена и виното от предишния ден. 
Да си призная...от всички места, които съм посещавала някога Берлин се превърна в мястото, което усетих като свое. Нямам представа защо и как се случи. Дали защото беше около Коледа, дали защото това беше първото ни пътуване заедно с Алекс в чужбина или заради емоцията около концерта на Марая Кери. Или пък всичко заедно...Знам, че искам да се върна един ден отново, макар че Агата Кристи казва "Никога не се връщайте там, където сте били щастливи" и смея да твърдя, че донякъде съм съгласана с думите й. 


Не пропускайте да гледате и видеото :)



                                                                                                     Love, Adriyana 

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova


петък, 28 декември 2018 г.

ALL I WANT FOR CHRISTMAS (ЧАСТ 2 - Коледен концерт на Марая Кери)


Първа част - тук

Прибрахме се в хотела и започнахме с приготовленията за концерта. Нямах никакво време за губене, защото прочетох в сайта на залата, че е добре да се отиде към 18.30, макар че концертът беше от 20.00.
Този път се бях подготвила повече с облеклото и аксесоарите за голямото събитие. Все пак се чувствам "израснала" в ходенето на концерти, а не новак като през 2016, когато за първи път видях Марая Кери в Италия. Шегата настрана, наистина съм доволна, че макар и малки детайлите бяха налице.
Определено съм от хората, които обичат за удължават емоцията възможно най-много. Месеци наред настройване за концерта, слушане на песни, гледане на видеа, подбиране на тоалет, аксесоари, та дори и парфюм. След концерта - споделянето на снимки, разказването на приятели за преживяването и разбира се - видеото и тази публикация...това неимоверно много удължава емоцията. Все едно не е била 2 часа, а...поне 20 седмици, хихи.
Но...нека да започнем с тениската. Много се чудих каква точно да си направя. Исках да е със снимката от турнето, но тя не беше официална (просто снимка от друг коледен концерт), затова реших, че ще направя нещо подобно на любимата ми картина, която съм ви показвала много пъти. Написах на черна тениска с различни шрифтове имената на всички песни, които съм слушала на живо. Това се случи на Sweet Sweet Fantasy Tour през 2016 в Асаго, Милано (прочетете повече тук). Направих модела в сайта napravisiteniska.bg и мисля, че се получи страхотно. И със сигурност знаех, че няма да видя друг със същата тениска, хаха.
Поръчах си обеци във формата на буквички от aliexpress.com. Бяха много евтини, но със сигурност нещо, което внесе допълнителен "Марая акцент". На едното ухо носех М, а на другото С. Медальона също поръчах от сайта, като избрах снимката, която беше много популярна по време на предишния концерт и която много харесвам. И накрая...нарисувах с очна линия на ръката си логото на коледния концерт (което е същото като логото на двата  й коледни албума). 



Тръгнахме към залата, като малко объркахме пътя, но въпреки това стигнахме доста рано.  Пристигайки се отвори страхотна гледка. Всички дръвчета светеха и създаваха невероятно коледно настроение. Питах една групичка дали чакат за концерта на Марая и те ми изгледаха странно. Много ясно, че бяха там заради нея! Разбира се имаше и много хора, които бяха дошли, за да се снимат с дядо Коледа в камиона на Coca Cola. Те бяха спонсори на концерта или нещо такова, но на кой ли му пукаше. Тази вечер щях да видя Марая Кери с очите си. Да чуя песните, които винаги си пускам по Коледа. Всъщност...за първи път държах в ръцете си коледния албум на Марая в деня на абитуриентския ми бал. Бяхме в Пловдив и аз похарчих парите, които ми бяха за дискотека...за албум на Марая. Но това е само една от историите, за които мога да говоря с часове, но някой друг път, хаха.
Влязохме в Mercedec Benz Arena и веднага видяхме щанда с мърчендайза на Марая. Не си купих нищо, защото предпочитах да дам парите си за новия й албум Coution, но в последствие малко съжалявам, че не взех поне една коледна шапка с нейното име. За другия път си обещавам да не правя компромис с артикулите за спомен (било то и на тези цени).
Качихме се на втория етаж, където беше залата. Бяхме едни от първите и дори малко се изплаших като видях толкова малко хора. Постепенно залата започна да се пълни, като накрая не остана и едно празно място. И като говорим за залата...Влизайки сърцето ми започна да бие по-бързо. Погледнах към сцената. Имаше огромна червена завеса, над която висеше логото на албума/турнето. Да, същото като на китката ми :)



Започнах да разпитвам Алекс какво според него прави Марая сега. Дали вече е готова да излезе и какви ли не още щуротии. Той като един нормален човек (а не откачен фен, който щеше да излезе с хиляди теории за това както прави тя в момента) просто каза "Няма откъде да знам...". И беше толкова прав. Нямаше от къде да знаем какво ще се случи (макар че бях гледала предишни концерти от това турне в интернет), нямаше от къде да знам какво ще изпитаме (макар че вече бях присъствала на концерт на Марая). Знаехме само едно. Ще бъде незабравимо. Е, добре де, АЗ го знаех.
След доста дълго време, в което просто се взирах в сцената и чаках Марая...осъзнах, че скоро няма да се появи. Затова реших да си направя няколко снимки за спомен. Не можем да минем без тях, нали?









Беше сравнително хладно в залата, затова облякох пуловер над тениската, но преди това гордо позирах с любимата си нова  дреха. Малко след това сред публиката мина някой, който беше със същия сценичен костюм като Марая, същата прическа и...абе от далече това си беше Марая. Знаех, че не е възможно да се разхожда сред публиката, но...за миг сърцето ми щеше да изскочи. Ха, добра имитация, дарлинг!
Този път публиката беше много по-готина от тази в Италия. Викаха името на Марая, пееха си песни и...дори направихме мексиканска вълна. И то няколко пъти. Това направи чакането на Марая не просто чакане, а истинско забавление. Благодаря ви, германски (и всички останали) фенове!
Най-накрая дойде моментът. Сцената светна, завесата падна и съвсем в духа на Коледа концертът започна с малка балерина. А след нея... Марая се появи. По дяволите! Марая Кери си появи! От плът и кръв. С ангелски крила и божествен глас. Сцената беше с приглушена синя светлина, а всички на нея с бели костюми. Марая наистина беше с ангелски крила (никаква метафора няма тук, хаха), които светеха, както и роклята й. Светеше и огромната коледна елха зад нея.
Моментално скочих на крака. Опитах се да снимам или да изкрещя, но...единствено сълзите бяха моя отговор на появата й на сцената. Изпитах не само безумно възхищение, изпитах обич, страхопочитание, щастие. 
Още първите тонове на гласа й ме пронизаха. Все едно го чувах за първи път. Да чуеш гласа на Марая на живо е нещо, което настина трудно мога да опиша. Съчетан с коледна песен, невероятна празнична атмосфера, перфектната сценография и абсолютната ми дългогодишна любов към изпълнителката...се равнява на магия пред очите ми. Мисля, че разбрах какво e всичко, което някога съм искала за Коледа. Точно тази емоция, точно тази зимна приказка. Точно тази коледна магия!







Бях толкова завладяна от сцената, че дори забравих да погледна към Алекс. По едно време се обърнах и...макар че той не си признава - стори ми се, че видях сълза. Разбирам го, хаха. Всъщност концертът беше толкова емоционален и тържествен, че...всеки би се просълзил.
Признавам си, че пишейки това аз поглеждам и клипчетата, които направих и...настръхвам. Връщам се там и ... така се радвам, че бях въоръжена с фотоапарат. Ето и няколко от снимките, които направих. Един ден спокойно мога да добавя в портфолиото си (в графа - големи постижения) : снимала Марая Кери :)







Обичам тези коледни песни. Традиционни или авторски - обичам ги откакто се помня. Години наред с майка ми пускахме коледния й албум и украсявахме елхата. Ако тогава някой ми беше казал, че ще ги чуя на живо...eдва ли щях да повярвам. Но ето, че се случи. 





Концертът мина неусетно. Толкова бързо, че дори нямах време да осъзная какво става всъщност. Марая беше в много добро настроение, в перфектна вокална форма.  Личеше си, че всички се бяха постарали много за този концерт. Не случайно я наричат "кралицата на Коледа". Тя просто знае как да създаде празник. Знае как да забавлява. Най-важното - знае, как да развълнува. 
Кулминацията на шоуто беше емблематичната Hero. Ако до този момент имаше сухо око в залата, мисля, че след тази песен не остана такова. Цялата зала пееше и беше на крака. Невероятен момент! Не исках да го пазя само за себе си. Исках целия свят да се потопи в приказката, която почти беше към края си. Затова пуснах кратко лайф видео във фейсбук. Не помня нито как стана, нито как ми хрумна, но...беше факт. Догодина по това време сигурно ще ми е много приятно да го видя отново и да въздъхна "Ех, ето това е Коледа"
За последно Марая излезе, за да изпее емблематичната All I Want For Christmas Is You. В този момент публиката избухна. Всички пеехме и танцувахме. Наистина в тази песен има нещо, което заразява. Дори и да не си фен на Марая Кери, със сигурност всяка Коледа си тананикаш AIWFCIS, нали? (Btw тази година песента разби всички рекорди, което беше голяма радост за феновете).

Не можех да повярвам, че това са последните минути от цялата тази коледна магия. Как е възможно да мине толкова бързо?
Марая, заедно с дядо Коледа раздаде няколко подаръка на щастливците на първите редове. Ех, пак не бях една от тях :( Няколко пъти излязоха на сцената и децата й Роки (Марокан) и Монро. Много им се зарадвах. На живо бяха още по-сладки. 
Концертът завърши с конфети и всички танцьори на сцената. Марая изчезна от сцената толкова бързо, че аз не повярвах на очите си. Чаках този концерт цяла година, а докато осъзная, че той наистина се случва...свърши. Прави са хората, че хубавите неща бързо минават. Около час и половина ми се сториха един миг....
След последните акорди решихме да се снимаме, за да запаметя и този миг. Стичащата ми се спирала и абсолютно липсващия грим от очите ми. Турнето не би могло да носи по-подходящо име "Всичко, което искам за Коледа си ти". След този концерт е трудно да поискам нещо друго за Коледа, дори и за следващата + няколко  рождени дни. 



Излязохме от залата и единственото, което можех да кажа е, че си пожелавам да изживея подобно нещо отново. Вярвам, че ще се случи един ден за трети път. Ще направя всичко възможно!
С Алекс не си говорихме въобще, когато си тръгнахме. Видях, че хората се смееха, обсъждаха, други пък пееха, а аз все още ронех сълзи. Знам, че може би съм доста по-емоционална от нормалното, но това съм аз и ще е лъжа, ако разкажа нещо различно от това тук. 
На ъгъла до залата улични музиканти свиреха Without you. Беше толкова романтично, че с радост оставихме по няколко монети. Обикновен на пръв поглед момент, за който обаче сетя ли се, ме побиват тръпки. Перфектният завършек на вечерта. 
Прибрахме се в хостела и аз бях по-мълчалива отвсякога. Спомних си, че и на предишния концерт нямахме какво да си кажем с Вили...Наистина в такива моменти човек остава без думи...
На другия ден (за който ще ви разкажа в следващата публикация) в един огромен музикален магазин видяхме новия албум на Марая - Caution. Разбира се на мен очите веднага ми светната, но тъй като беше двойно по-скъп от България, реших да изчакам и да си го взема, когато се върнем. Но Алекс каза "Разбира се, че трябва да го вземеш сега! Сега е точният момент. Приеми го като подарък за концерта"... Преди години самото купуване на нов албум на Марая Кери беше празник. Всъщност все още е. Всичко, свързано с нея през годините ми е носило щастие. Затова мисля, че тук е редно да оставя едно скромно и съвсем недостатъчно БЛАГОДАРЯ! 


Не пропускайте да гледате и видеото :)



                                                                                                            Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

ALL I WANT FOR CHRISTMAS (ЧАСТ 1 - За първи път в Берлин)

Здравейте, приказни!
С голямо удоволствие поставям началото на тази публикация, в която ще ви разкажа за моето кратко пътуване до столицата на Германия - Берлин.
Причината да посетим града през декември беше концерта от коледното турне на Марая Кери "All I Want For Christmas Is You", на която вече със сигурност знаете, че съм голям фен.
За концерта и цялата емоция около него ще си говорим в следващата публикация, а днес ще ви разкажа за първата ни разходка в града.
Берлин никога не ме е привличал като желана за екскурзия дестинация. Има къде къде по-интересни места, които много искам да посетя. Факт е обаче, че днес за мен той е много скъп и определено е място, на което искам да се върна отново.
Заедно с моя приятел Алекс пътувахме с доста късен полет от София. Тъй като имаме роднини в града, те ни чакаха на летището.
Отбихме с в тях за вечеря, след което те ни оставиха в хотела. Когато го избирахме искахме да е възможно най-близо до залата, в която ще пее Марая - Mercedes Benz Arena. Спряхме се на един хостел, който е на 10 минути пеша от залата, както и на пешеходно разстояние от Alexanderplatz  - един от главните площади в Берлин.

Хостелът (Ostel Hotel) беше наистина на много удобно място, но не знам дали бих го избрала за следващо посещение. Доста семпъл, леко студен (особено в банята нямаше никакво отопление) и без особен уют или пък гостоприемно отношение. Просто място, на което да пренощуваш. Всъщност не ни и трябваше друго, тъй като прекарахме много малко време в него.
Сутринта, преди концерта тръгнахме към Alexanderplatz. Минахме през много строежи, което ми напомнящи силно на София, дори няколко пъти с Алекс се шегувахме, че все едно сме си вкъщи. Докато зад всичките високи сгради не видяхме Телевизионната кула, висока 368 метра, която е символ на Берлин и най-високата сграда в Германия. Гледката наистина е внушителна и започнахме да се чувстваме различно. Определено не беше като у нас. Още нещо, което веднага ни направи впечатление бяха светофарите, които са различни от нашите и отново са символ на града. Можете да видите червените и зелените човечета върху картички, ключодържатели и дори плакати. 



Стигайки по площада се потопихме с една прекрасна коледна атмосфера, макар коледния базар точно да отваряше. Никога не съм посещавала коледен базар и ми беше много интересно. Десетки малки бутки, на които продават какво ли не. Първата ни спирка беше щанда за щолен. Жената, която продаваше беше изключително любезна, даде ни да опитаме от двата вида, които продаваха и ние избрахме да си купим едно парче за 7 евро.  Изядохме го още по пътя, докато разглеждахме и беше уникално. Нищо общо с щолените, които се продават в супермаркетите. 
Разгледахме целия базар и стигнахме до Световния часовник, който предварително си бях набелязала като забележителност, които искам да видя. Той показва времето в различните точки на Земята. Установих, че е много па-малък от това, което очаквах, но разбира се ми беше много интересно и направихме няколко снимки за спомен.  
До него беше поместено и нещо много интересно, което в последствие разбрах, че построяват специално за коледния базар. То е нещо като дървено заведение, по терасите на което има построени сцени с Исус Христос и Дева Мария, има много свещи и перки на върха.



За първи път видях и толкова красива въртележка със страхотни детайли и разбира се направих цяла фотосесия до нея, хахаха. Горко на Алекс, който постоянно трябваше да ме снима, макар че това пътуване определено не беше най-богатото на снимки. Просто, защото времето от два дни за разглеждане, определено не стигаше.



Следващата ни спирка беше магазинът на MAC, тъй като носех празни опаковки, които да сменя за червила. За съжаление в Германия ги разменят само за сенки, така че взех 4 (това е лимитът за един ден). Бяха много любезни във всички магазини, в които влизахме, особено момичето, което беше на щанда на Dior. Интересното е, че вместо на картончета ни дадоха да пробваме ароматите на панделки с логото на всеки парфюм. Много готина (и вероятно по-скъпа от обикновено) идея.
Минахме и през Primark, който се оказа огромен. Вече се бяхме изморили от разходки, а и времето тиктакаше и затова взехме само няколко неща (ще ги видите в отделен пост) и се върнахме към коледния базар, от където щяхме да се отправяме към хостела. По пътя си купихме от традиционното греяно вино глювайн. Много искахме да го пробваме, а на Алекс му харесаха и чашите. Оставихме 3 евро за чаша депозит и решихме да ги вземем за спомен. След това установихме, че на всеки от различните базари в града чашите са различни. На нашите бяха изобразени кулата и традиционната въртележка, както и надпис Alexanderplatz
Бяхме много щастливи, разхождахме се, пиехме вино, слушахме немски коледни песни. Не видяхме много от града, но усетихме страхотната му атмосфера.Много лежерна, празнична и спокойна. Нямах търпение за следващата ни разходка на следващият ден, но първо предстоеше нещо много по-вълнуващо. Щях да чуя и видя Марая Кери на живо. За втори път! В най-празничното време от годината. 
Усетих, че умирам от студ, макар и с вино в ръка, но...никога не е било толкова топло в сърцето ми. Исках да седна за момент и да помисля. Не знаех какво точно ще се случи, но знаех защо ще се случи. Защото го искам с цялото си сърце, защото се борих за него и... защото просто го заслужавах!
                                                                                                                
                                                                                                                       Следва продължение...

                                                                                                        Love, Adriyana





youtube - ADRIYANA


facebook - MakeUp Music Me


втория ми блог - Classroom Of Joy


 instagram - @adriyanarumenova


twitter - @ADriyanaA