Life As I Know It - Най-красивото село и интересни филми

Здравейте, приказни!

Наскоро посетих едно село, за което бях слушала преди време. Село в България, но..което те пренася в друга част на света, където селата не тънат в мизерия, хората не бягат в големия град и по улиците не се разхождат бездомни животни. Село, в което и един млад човек би се чувал добре. Село, което може да те накара да поискаш да напуснеш големия град и да започнеш работа в една от местните баничарници.

И макар никога да не съм предполагала, че в блога ще пиша за нещо подобно. Ето на! Днес ще ви разкажа за село Чавдар, което посетихме в началото на месеца с моите колеги.

Селото се намира на 70 км от София и има само около 1000 жители. До тук нищо интересно, нали? Обаче истината е, че селото се различава от всички, които някога съм посещавала. Чисто, озеленено, красиво. Изключително тихо и спокойно. С много пейки, фонтани, дървени мостчета и спретнати малки къщи. С магазини, пекарни. С wi-fi навсякъде. Детска градина с басейн и стадион за чудо и приказ. Да не говорим, че там се намира и първия интерактивен фолклорен музей. И това на площ 3 пъти по-малка от тази на гр. Батановци (от където съм аз), в който буквално няма нищо. Но...това е друга и доста тъжна история. 

Първата ни дестинация беше Здравейте, приказни!

Наскоро посетих едно село, за което бях слушала преди време. Село в България, но..което те пренася в друга част на света, където селата не тънат в мизерия, хората не бягат в големия град и по улиците не се разхождат бездомни животни. Село, в което и един млад човек би се чувал добре. Село, което може да те накара да поискаш да напуснеш големия град и да започнеш работа в една от местните баничарници.

И макар никога да не съм предполагала, че в блога ще пиша за нещо подобно. Ето на! Днес ще ви разкажа за село Чавдар, което посетихме в началото на месеца с моите колеги.

Селото се намира на 70 км от София и има само около 1000 жители. До тук нищо интересно, нали? Обаче истината е, че селото се различава от всички, които някога съм посещавала. Чисто, озеленено, красиво. Изключително тихо и спокойно. С много пейки, фонтани, дървени мостчета и спретнати малки къщи. С магазини, пекарни. С wi-fi навсякъде. Детска градина с басейн и стадион за чудо и приказ. Да не говорим, че там се намира и първия интерактивен фолклорен музей. И това на площ 3 пъти по-малка от тази на гр. Батановци (от където съм аз), в който буквално няма нищо. Но...това е друга и доста тъжна история. 

Първата ни дестинация беше Археологически парк "Тополица", където се насладихме на чистия въздух и разгледахме част от постройки от раннонеолитно селище. След това се изкачихме до параклиса "Света Петка", където запалихме по свещичка за здраве.

Отправихме се към центъра на селото, където първо посетихме пекарна "Прованс", в която организират клас по печене на питки за деца. Възрастните пък могат да се насладят на баничка с боза и изключително вкусния царевичен хляб, който задължително трябва да опитате, ако сте в селото.

Посетихме и Първи интерактивен фолклорен център, където по много интересен и увлекателен начин децата учат, докато се забавляват. За възрастни също е много интересно.

Центърът е наистина впечатляващ. Оказа се и страхотен за снимки.

Разходката ни завърши на селския площад, където пихме по кафе, минахме по дървените мостчета и възкликнахме "Ще се местим в Чавдар" и помечтахме да има още други подобни населени места в България.

Може би знаете моята слабост към малките расфасовки на парфюми. Толкова са сладки и всъщност достатъчно големи, за да разбереш дали даден парфюм е за теб и да прецениш дали да си го купиш в пълен размер.

Още щом излезе Girl Of Now ме превлече интересната му бутилка, а когато го помирисах се влюбих и в аромата ми. Наскоро обаче открих в сайта за дамски парфюми - parfimo.bg малка разфасовка на новия аромат Girl Of Now Forever и сега не мога да преценя кой от двата ми харесва повече. Forever е сладникав, леко тежък, но ненатрапващ и в същото време делакатен. Нотките му са : връхни - малина, лимонова кора, средни - касис, роза, бадем, портокалов цвят, основни - пачули, ванилия мускус. Най-хубавото на парфюма е, че е дълготраен на моята кожа. По принцип повечето парфюми хич не се задържат върху мен. Не знам на какво се дължи този факт, но много трудно откривам парфюм, който мога да усетя и на другия ден.
Elie Saab - Girl of Now Forever  е на цена 15.70 лв. за 7.5 ml

Ще ви споделя и за едно балсамче, което ако не се лъжа съм пробвала доста отдавна и си спомних за него едва след като усетих аромата му. Харесвам марката Ziaja и никога не съм останала разочарована. Много бюджетна марка, но в същото време с интересни и качествени продукти. Балсамчето има приятен аромат на какао и хидратира добре.  Бих пробвала и други продукти да устни на марката. Ако имате любими... препоръчайте ми.
Ziaja Cocoa Butter балсам за устни е на цена 3.80 лв. за 10 ml.

Винаги много се вълнувам, когато открия нов сериал, който да ме заплени напълно. Това се случи още щом пуснах първи епизод на втория сезон на Castle Rock. Както и първи сезон (който също е много добър) и този е базиран на творбите на Стивън Кинг, като този път създателите са се фокусирали върху един от най-известните му персонажи  - Ани Уилкис - откачената медицинска сестра от Мизъри. Също така се преплитат още няколко произведения на Кинг, но няма да издавам нищо повече, защото задължително трябва до го гледате!
Засега са излезли 7 епизода, които изгледах на един дъх и нямам търпение за следващия.

"Жокера" е един дългоочакван и много обсъждан филм, който определено си заслужава гледането. Дълбок, запленяващ със страхотна актьорска игра. Препоръчвам с две ръце.

Като малки с брат ми много обичахме да гледаме Терминатор. Той си остана някак специален за нас, защото беше първият филм, който гледахме, когато си пуснахме кабелна телевизия. Дори не го даваха по български канал, ами по руски, но...пак ни беше много интересно. Осъзнавам, че едно време дори гледането на филм можете да се превърне в един красив и специален спомен. 

По този повод отидохме да гледаме на кино новата част Терминатор: Мрачна съдба .
Хареса ни, припомнихме си защо толкова харесвахме Арнолд Шфарценегер като деца. И макар аз въобще да не си падам по подобен тип филми и почти никога да не гледам най-нашумелите екшъни..., то Терминатор е някак различен. Хареса ни и определено бях гледала  и следващата част.

                                                                                                                               Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Пет есенни любимци

Здравейте, приказни!

Днес споделям с вас 5 любимци от последните месеци.

По традиция първа е козметиката. Абсолютният ми фаворит тук е едно червило на MAC, което не спирам да нося, откакто го имам. Не знам дали това се дължи на факта, че разчистих колекцията си от червила и останах със съвсем малко или на това, че просто обожавам червилата на MAC. Говорила съм много пъти за тях и все още съм на мнение, че си струват всеки лев. Plumful е в приятен розово-лилав цвят и luster завършек. Не е много покривно и бързо изчезва от устните, но има страхотен блясък и не го заменям за друго.

Един интересен факт е, че го взех от магазина на MAC в Единбург и го носих на концерта на Spice Girls. Това му придава и сантиментална стойност. Можете да гледате двата влога от концерта тук - първа част и втора част. 

Продължаваме с нещо, което се каня да пробвам от години, а именно най-известната гъбичка за нанасяне на грим на Beautyblender. Имах възможност да я пробвам благодарение на https://www.parfimo.bg/   - promocii , които ми я предоставиха за тест.

Честно казано не мислех, че ще ме очарова чак толкова. Много по-различна е от всички гъбички, които съм имала някога. Изключително фина и мека. Нанася фондьотена перфектно. Измива се лесно. Съхне бързо. Най-накрая разбрах защо всички са луди по нея.

Гъбичката на beautyblender  можете да намерите в сайта на цена от 27.90 лв., като има няколко различни цвята, но аз се спрях на розовия.

Продължаваме с едно откритие през последния месец, а именно сериала "Сладки неприятности"/ "Good Trouble" . Случайно засякох първия епизод по телевизията и много ми хареса. Много приятен, интересно заснет и различен. Главните героини много ми допадат, както и историите около тях.

Оказа се, че сериалът е спин оф на "Семейство Фостър" и е продължение на историята на сестрите, които се местят в големия град, за да преследват мечтите си. Не съм гледала "Семейство Фостър", но може и да го направя. Интересен факт е, че и двата сериала са продуцирани от Дженифър Лопес.

Напоследък започнах все повече да харесвам Taylor Swift , затова споделям последната й песен с вас. 

И последният любимец е малък и много непослушен. Нарича се Петко, но галено му викаме Пепи. Не сме имали толкова щуро куче. Не те оставя на мира, докато не се измори от игра, хапане и раздърпване на дрехите ти. Пълна откачалка! <3

На снимката е много малък на около месец и половина и затова е все още кротък. Предполагам, че това ще му е единствената нормална снимка, хаха.

   

                                                                                             Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Pamela Anderson Malibu Night

Здравейте, приказни!

Споделяла съм ви колко много харесвам парфюмите, нали? Всъщност има ли жена, която да не ги обожава?

Преди няколко години гледах видео, в което Памела Андерсън беше в шоуто на Елън и представяше своите два парфюма, носeщи имената Malibu Day и Malibu Night. Още тогава реших, че трябва да имам поне един от тях, защото Памела е стара моя любимка. Още от времето, в което мечтаех един ден да изгледам поне един епизод на сериала "Спасители на плажа", за който постоянно четях в списанията. След няколко години пуснаха шоуто по телевизията и за мен беше истински празник. Карах приятелка да ми записва някои от епизодите видеокасета и ги гледах отново и отново. Та, Пам и до днес си остава специална за мен и да притежавам неин парфюм беше голямо мое желание.
След дълго време, в което те не можеха да се намерят в България, най-накрая ги открих в parfimo.bg и за радост се сдобих с Malibu Night, който от сайта бяха така любезни да ми предоставят за тест и ревю.

Толкова дълго желаех този парфюм, че нямах търпение да го видя и помириша. Още щом получих пратката я отворих по пътя за вкъщи. Да, доста съм нетърпелива, знам.

Много ми хареса кутията, защото имаше рекламната снимка на Памела, за която не бях сигурна, че ще присъства. За съжаление хубавите изненади спряха до тук. Бутилката на парфюма беше с ужасно качество, най-вероятно ми се беше паднала дефектна бройка. Капачката беше пукната и не прилепваше добре към шишето, което от своя страна беше с много некачествена избаротка и от дебело и (бих казала) грозно стъкло. 

Веднага се свързах със сайта и изпратих снимки на парфюма, за да разследват какво е станало. Поръчвала съм много пъти парфюми от този сайт и никога не съм оставала недоволна, също така отношението им към мен като блогър и клиент винаги е било на ниво. Все още очаквам отговор от централния офис на сайта, където вече са изпратени снимки и описание на проблемите. Ще ви информирам, когато разбера какво точно е станало. За мен също е много любопитно и голяма загадка...

Ароматът е доста силен, не много траен и определено подходящ за вечер.  В началото леко ми напомняше на Flowerbomb, но всъщност са доста различни. Има сладникав аромат, определено си представям Памела с него, но лично аз харесвам по-флоралните и леки аромати.

Нещо много интересно е, 100 % от парите, събрани от продажбата на парфюмите отиват за PETA (най-голямата организация за защита правата на животните), която Памела подкрепя от много години и за която дарява голяма част от приходите си. Една от многото причини да я харесвам толкова е, че тя е изключително състрадателна и буквално лишава себе си, за да помогне на животните. Go, Pam! Можете да гледате и видеото с представянето на парфюмите й.

Pamela Anderson Malibu Night можете да намерите в сайта за парфюми и козметика parfimo bg  за 23.50 лв. за 100 ml, като в момента е намален. Ако имате парфюма ще се радвам да споделите дали вашата опаковка е на ниво или просто Памела е спестила доста средства за изработката на бутилката. 

                                                                                                             Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

СБЪДНАХ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА част 2 - концерт на Spice Girls

Първа част - Girl Power в Единбург

Дългоочакваният ден настъпи. Бях много развълнувана, но и малко притеснена. За първи път щях да съм на концерт на толкова огромен стадион, без място за сядане, в най-голямата тълпа от фенове от целия свят. Най-големите ми притеснения бяха, че няма да мога да видя достатъчно добре сцената и момичетата. Освен това се очакваше дъжд, така че трябваше да помислим за дъждобрани и топли дрехи.

Преди концерта се събудих много рано, още по тъмно. Пихме кафе, почивахме си, разходихме се малко в квартала и се настройвахме за мечтания концерт. Започнах с грима, нищо, че знаех, че след няколко часа няма да има и помен от него. Сложих си от новото червило на MAC Plumful, но забравих да сложа обичките MC, които щяха да символизират Мелани Си, уф. Всъщност осъзнах го чак сега, когато разглеждах снимките, хаха.

Много исках тениската ми да се вижда (все пак беше специално направена за този ден), затова под нея облякох жълтия суичър, който си купих предишния ден, и по този начин се озовах с потник, суичър, тениска, яке и дъждобран. Важно е да се спомене, тъй като не помня някога съм се обличала толкова много, хаха. Още по-важното тук е, че Габи носеше отново моя блуза, което по някакви причина намирам за много специално и готино. Friendship never ends!

Същата любима спайс фраза се озова и на знамето ни, което момичетата надписаха преди да тръгнем за концерта. Много се надявахме Мел Си да го забележи, вземе на сцената и да попита от къде сме, а ние да крещим заедно "България". Eх, мечти...
Супер развълнувани се отправихме към стадиона като по пътя, разбира се, започна да вили. Щом видях тълпите хора, руси момечата с по две опашки, гримирани момчета и десетки тениски с надпис "Girl Power" изпитах голямо вълнение, подобно на вълнението, което изпитах, когато преди 20 години ми подариха за рождения ден касетата с албума Forever. Още помня този прекрасен момент. Въртях я нон стоп и много се гордеех, защото само тя ми беше оригинална и обяснявах на всички приятелки, че имам частица от Spice Girls Предишните два албума бяха на презаписвани касети и мечтаех един ден да ги намеря оригинални. Знам, знам, че се отплеснах. Продължавам нататък.

На влизане ни сложиха по една хартиена розова гривна, както и ни дадоха по една, която щеше да започне да свети в определен момент от шоуто. Веднага са направихме няколко снимки и ... като ги гледам, настръхвам, дори сега. Толкова беше хубаво :)

Наредихме се в дъжда на огромната опашка за мърча/рекламните артикули на спайските (винаги се чудя защо будката е само една на концерти, а не няколко),  като всички си купихме гривни от плат в черно и бяло (с логото на турнето и наподобяващи сцената) , а някои от останалите момичета си взеха и значки. Едно от момичетата - Ванина се впусна в разучаване на входовете, от които щяха да ни пуснат да влезем. След като разбрахме, се наредихме и голямото чакане започна.

Всъщност никога не съм се забавлявала толкова докато чакам на опашка. Ако мога едно нещо да кажа със сигурност е, че българските фенове сме най-готините. Започнахме да пеем песни на спайските, като очаквахме доста от чакащите да се включат, но уви. Тук там имаше по някой, която се поклаща и тананика, но като цяло ние бяхме най-експресивните. Да не говорим, че три от момичетата са истински певици, така че песните наистина ни се получиха добре.

По  едно време чухме много тиха спайс музика и OMG! - те репетираха! Все още не можех да повярвам, че наистина ще ги видя. Момичетата, които така повлияха на живота ми. Момичетата, които обичам като част от семейството си. Озовах се на едно и също място, в едно и също време с тях. Изживявах детската си мечта след няколко наистина трудни предходни месеци. Това, ако не е късмет, кое?

След още няколко часа чакане най-накрая отвориха вратите. Охраната ни повтаряше, че не трябва да тичаме и да се бутаме, но ние изчакахме да отминем и започнахме да тичаме към сцената. Аз, разбира се, останах последна, но момичетата вече бяха запазили страхотни места до сцената. Не можах да повярвам колко близо сме. Спомням си ясно как запъхтяна  попитах Габи "Близо ли сме до сцената?" и тя посочи пред мен и възкликна "Това е сцената!" Всъщност бяхме застанали до подиум, който влизаше навътре в публиката и където певиците щяха да прекарат доста голяма част от концерта. Идването толкова рано на стадиона определено беше най-доброто ни решение.

Попяхме още малко, като този път се включиха и още фенове, които явно вече бяха достатъчно развълнувани. На огромните екрани се въртеше рекламата на чипса Walkers, който ядохме предишната вечер, както и реклама на соло албума на Ема "My Happy Place", който тъкмо беше излязал.

Не знам колко време бяхме стояли прави, но краката започнаха да ме болят, така че реших да седна на мократа земя, след хиляди хора или по-точно в краката им. Усмивката, обаче не слизаше от лицето ми. 

Човек от охраната раздаваше чашки с вода, което беше страхотно, защото нарочно не бяхме пили течности през деня. Не трябваше да мърдаме от местата си за нищо на света. А всъщност и нямаше как това да стане, ако не искахме да изпуснем концерта, докато минем през цялата тълпа зад нас, за да стигнем до тоалетната. 

Започнах да разглеждам хората около мен. Бяха от различни страни, млади, стари, жени, мъже.... Едни пиеха поредната бира и се смееха истерично, други срамежливо наблюдаваха останалите, а трети просто гледаха съсредоточено празната сцена и най-вероятно си повтаряха "Хайде, няма ли да започне вече!".  Почувствах всички онези хиляди хора толкова близки. Те също бяха плакали, когато Джери напусна групата, те също бяха въртели концерта им от Истанбул десетки пъти на видеокасета, те също с разтуптяно сърце си бяха купили билети в първите минути, в които бяха пуснати. Независимо, че всички бяхме толкова различни, в същото време ни свързваше нещо толкова силно, което не подбира раса, националност и пол. Мисля, че всичко, за което Спайс Гърлс някога са говорили, мечтали или искали да постигнат е точно тук, точно днес на този стадион. Нямаше как да изберат по-подходящо име на турнето си (Spice World Tour), защото в този момент ние наистина се намирахме в един спайс свят, толкова желан, чакан и невероятно пъстър и красив.

Не пропуснахме да си направим и едни от най-любимите ми снимки от това приключение, а именно тези с българското знаме. Българи в Шотландия заради англичанки! Не е ли непредвидим този живот?

По сцената най-накрая имаше размърдване и подгравящата изпълнителка Jess Glynne излезе на сцената.  Сърцето ми щеше да изскочи.  До този момент все не ми се струваше напълно реално. Нали знаете, когато чакате нещо, но нямате представа как ще се почувствате, когато наистина се случи. Такъв беше и този момент. След като Джес приключи с изпълнението си огромният спайс пръстен/земно кълбо в черно и  бяло светна и прожектори в различни цветове изскочиха отвсякъде. Излязоха танцьори, като всяка певица си имаше нейни, които бяха облечени в нейния неповторим стил . Ако знаете поне нещо за Спайс Гърлс - то ще е, че всяка една е различна от останалите и супер емблематична (рокля с английското знаме, две руси опашки, маратонки, огромни платформи или леопардов принт - все спайс неща, които няма как да сбъркате). Не случайно певиците от групата са известни с прякорите си (Ginger, Sporty, Baby, Scary, Posh), дори повече отколкото  с истинските им имена. 
Докато крещяхме и подскачахме изведнъж съвсем неочаквано се появиха пред нас.  Издигнаха се от платформа под сцената и за няколко секунди просто стояха и гледаха публиката, която крещеше имената им. За миг се замислих - какво ли вълнение са изпитали и самите те при вида на толкова много хора, които са дошли специално за тях. Сигурна съм, че и те често не могат да повярват на очите си, както и ние, когато ги видим.
Тъй като се разпръснаха по сцената - при нас съвсем близо дойде Ема още в самото начало на първата песен Spice Up Your Life. С розовата си рокля, обсипана с блестящи камъни, дългата си руса коса, огромни платформи и перфектен грим и усмивка за милиони...отново ме накара да се почувствам като малко момиче, което замечтано прошепва "Eто такава искам да стана, когато порасна!". В случая  вместо нашепване с цяло гърло крещях "I love you, Emma!" и протягах ръце към нея и добре де, признавам - отново си мечтаех да бъда като нея. След това минаха Мел Си, Мел Би и Джери и разбира се ние крещяхме отново същото. В такива момент не може да излезе нищо друго от устата ти, освен разни нечленоразделни звуци.
Шоуто беше прекрасно във всеки един аспект - стотици светлини, надписи, огромни видео стени, танцьори, хореография, смяна на костюми, закачливи и емоционални моменти. Момичетата бяха такива, каквито си ги знаем. Пълни с енергия, неповторими и ... наши си.  

След песента Who do you think you are? избухнаха разноцветни конфети, които буквално пренесохме до България, тъй като бяха навсякъде по нас . Пазя си част от тях за спомен, заедно с гривните и билета.
"Spice girls, Spice Boys, whoever you are, Scotland welcome to the Spice World! Because tonight is your night to celebrate!" с тези думи на Джери (които послужиха и за интро на моите видеа от концерта) продължиха, като следващият много красив и емоционален момент беше изпълнението на Viva Forever. Може би най-нежната песен на групата, която съм сигурна, не би оставила никого равнодушен.

Ставаше все по-емоционално и когато запяха Goodbye не успях да сдържа сълзите си. Същото се повтори и на Mama, която е много специална за мен, защото на всеки 8 март я пускам на майка ми и изпитах голямо вълнение, когато я чух на живо.  Може би това беше любимият ми момент от шоуто, като изключим 2 become 1. В края на песента, когато се обърнах и огледах стадиона и хилядите, които бяха вдигнали ръка във въздуха, подобно на момичета на сцената. Магически момент! Радвам се, че имам уловени толкова много прекрасни моменти на видео, защото колкото и да ви разказвам...по-добре да го видите.
Като се замисля обаче не им отстъпва и моментът, в който Spice Girls насочиха микрофоните си към нас, за да изпеем  припева на  Say You'll Be There. Ако сте се чудили някога как звучат 55 000 човека заедно, мога да ви кажа. Звучат неповторимо!

Всъщност това е единствената дума, която може да опише цялото ни преживяване. Неповторимо!  Да, все още не ми се вярва, че се случи. Все още ме държи емоцията от онази спайс нощ, в която хиляди станаха едно, а мотото Girl power придоби още по-голяма сила и стойност за всички нас.

Концертът на Spice Girls не беше само една сбъдната мечта. Беше един красив, много цветен и много щур сън, който съм съгласна да се повтаря отново и отново!

Концертът завърши с емблематичната Wannabe, на която стадионът буквално щеше да избухне. Ние се прегърнахме за последни снимки и останахме един от последните в нашия сектор. Изненадващо до нас се приближи едно момче, което ни попита дали сме българи. Разказа ни, че е дошъл сам и още в самолета ни е забелязал, но не е посмял да ни заговори. Ха! Светът наистина е малък и българи срещаш навсякъде...
Погледнах за последен път сцената, избърсах една-две сълзи и тръгнахме към изгодите. Нямаше никакво блъскане или напрежение. На всички ни беше тъжно, че свърши, но и бяхме невероятно щастливи, че бяхме част от този "спайс свят".

Излизайки от стадиона се озовахме на улицата в огромна тълпа, която пееше Say'll Be There. Още един момент, при мисълта за който - настръхвам!
Ема, Джери, Мел Би и Мел Си! Доказахте ми, че няма невъзможни неща и че си струва човек да изживее детската си мечта! Благодаря ви!

Не пропускайте да гледате и видеото :)

                                                                            Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

СБЪДНАХ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА част 1 - Girl Power в Единбург

Здравейте, приказни!

Ако детството и най-хубавите ми години трябваше да бъде описано с две думи, то тези думи щяха да бъдат Spice Girls . За първи път ги видях на Британските музикални награди през  1997 (да, там където Джери, която българите така категорично наричаме Гери, носи онази прословута къса рокля с британското знаме) и от този ден нататък...те са си моите момичета.

Мога с часове да ви разказвам за стотиците плакати, изрезки, лепенки и корици на списания, колекционирането на които се превърна в най-любимото ми хоби в тийнейджърските ми години. Десетките пъти, в които не съм излизала да играя с децата или не съм си писала домашните, защото съм предпочитала да си пусна техните песни и да си представям, че съм една от тях и изнасяме концерт. Винаги си представях, че съм Емма, макар любимката официално да ми беше Джери. Подробност, които е важно да се отбележи, хаха. 

Предполагам, че всеки, който чете това знае що за магия са "спайските", а ако някой друг е попаднал тук...то тогава не знам с какво в днешното съвремие мога да ги сравня, истината е, че са несравними и неповторими. Просто няма други. Това е!

Преди 20 години с плакат на Geri Halliwell 

И преди да изпиша още няколко десетки реда за "спайските" и обичта ми към тях, май е добре да ви кажа, че никога, ама никога не съм си и мечтала да ги видя на живо. Първо, защото отдавна не бяха действаща група и нямаха почти никакви изяви и нови песни и второ - щеше да е прекалено хубаво :)
През ноември 2018 съвсем внезапно британските медии излязоха с новината, че момичетата се събират и ще направят турне. В този момент надеждата, че мога  да видя всичките си любимки (без Виктория, която не се присъедини към тях заради отдадеността си на модната си кариера) беше толкова силна, но все още не вярвах, че ще се случи, тъй като след месец заминавах за Германия, където щях да присъствам на концерт на Марая Кери, за която няма как да не знаете, че обожавам - прочетете повече тук.
Та...планирането на още един концерт и още едно пътуване с друга държава ми се стори малко прекалено от гледна точка на финанси, но знаех, че може би това ще е последния ми шанс да изживея детската си мечта. така че трябваше да направя всичко възможно.
Познавам няколко фенки на Spice Girls, които бяха направили общ чат, към който се присъединих и започнахме трескаво да се готвим за големия ден. Денят, в който щяха да пуснат билетите за турнето. Смятахме, че ще се продадат много бързо, както и стана. След много мислене и обсъждане на възможностите избрахме да посетим Единбург, тъй като там имахме най-големи възможности да ги видим по-отблизо, а и също така пътуването нямаше да ни излезе прекалено скъпо.
В минутата, в която отвориха сайта ние бяхме там и грабахме билети като луди. Добре де, всеки си взе по един, но напрежението беше поне колкото за 100 такива. На следващият ден излезе новината, че феновете сме поставили рекорд за най-бързо продавани билети в сайта на ticketmasters.com. Yes, girl power! 

Държах в ръцете си билет за концерт на групата, която беше моята най-голяма страст през моето детство. Тогава разбрах  - няма невъзможни неща в тоя живот!
Имаше много време до концерта - около 7 месеца, така че се съсредоточих към наближаващият на Марая Кери, след това вече щях да мисля за другите си музикални любимки. 
В първия ден от 2019 обаче претърпях неочаквана операция, която преобърна целият ми свят. След няколко изключително трудни дни в болницата едни ден станах и извървях разстоянието от леглото до прозореца, което беше около 3 метра. Погледнах огромните снежни преспи навън и толкова щастлива и горда се обърнах към хората с стаята й им казах "Аз трябва да се оправям по-бързо. Чака ме концерт на Spice Girls. Ще трябва да танцувам, скачам, пея!" Всички се засмяхме, защото в този момент наистина изглеждаше смешно. Аз, която не можех да ходя нормално, цялата в различни тръби излизащи от мен... наистина 6 месеца по-късно направих всички тези неща. Още повече - спринтирах в дъжда от входа на стадиона до сцената....но за това малко по-късно :D
Дойде дългоочаквания месец юни. С момичетата вече бяхме организирали всичко. Пътуването, квартирата, забележителностите, които щяхме да посетим и концерта, разбира се. С повечето от тях се бяхме виждали за първи и последен път на концерта на Кайли Миноуг в София преди 10 години, а с други щяхме да се запознаем едва сега, макар че си пишем от години. Такъв беше случая с Габи, с която си пишем от около 9 - 10 години, но никога не се бяхме виждали. 
Направих си и тениска със снимката на Spice Girls, датата на концерта, логото на турнето. Получи се страхотна и определено ще похваля сайта napravisiteniska.bg, който ползвам да направя тениска за втори път. 

Останалите момичета също си бяха подготвили тениски. Оставаше само да отидем на стадиона в Единбург и да сбъднем още една голяма музикална мечта. 
На 06.06.2019 по обяд отлетяхме за Единбург, като това беше първото ми посещение в UK и много се вълнувах. Не спряхме да си говорим с момичетата и 3 часа и половина полет минаха като миг.

От летището хванахме автобус, с който стигнахме до един изключително подреден, чист и приличащ на малка уютна приказка район - Georgy. Настанихме се в прекрасен апартамент на втория етаж на спретната кооперация. Досега не бях отсядала в нещо подобно, винаги съм търсила стандартни хотели, когато съм пътувала. Тук имахме кухня, заредена с различни продукти и електроуреди. Дори имаше DVD плейр и DVD дискове с филми, което си ме се стори толкова готино. Направи ми впечатление, че времето е доста по-различно от нашето. Не е толкова тъмно и се съмва много по-рано. Също така дали от адреналин или от самия климат - почти не ми се спеше. Ставах към 4 и се бях наспала перфектно.

Настанихме се и всеки показа тениската, която е направил специално за концерта. Едно от момичетата  - Ади беше донесла цяла торба с различни тениски, но също като Джоуи от Приятели - не ги дели с никого, така че всеки остана с неговата си, хаха. След това отидохме до стадиона, която се намираше доста близо до апартамента ни. При вида на надписа "Spice Circle" (входът, от който щяха да влязат хората, които ще са най-близо до сцената)  сърцето ми подскочи. След два дни тук ще бъдат Спайс Гърлс. Още нещо - след два дни тук с тях ще бъдем и ние!!!

Отбихме се до един хранителен магазин и се прибрахме, защото вече беше късно. Унесохме се в приказки за любимите ни момичета, за приятелството и женската сила. Все прекрасни неща, които си струва да обсъдиш в приятна компания.
На следващия ден рано сутринта тръгнахме съм центъра на града. Возихме се на двуетажен автобус и се наслаждавахме на страхотните гледки, които се откриваха пред нас. Пристигнахме на главната улица Princes Street, където имахме малко време преди часът ни за посещение на Еdinburgh Castle, затова решихме да се разходим по магазините. Първо минахме през Primark.  По време на предишното ни пътуване, за което ви споменах по-рано (Берлин и Марая Кери) си взех няколко неща на Disney (вижте тук), затова исках да спазя традицията. Този път избрах една горнище пижама/тениска с Дъмбо и едно прасковено портмоне. 

Не успяхме да разгледаме кой знае колко, защото времето за замъка наближаваше, а ние трябваше да отидем и до MAC, защото исках да сменя празни опаковки. За мое голямо щастие установихме, че в Шотландия дават червило срещу 6 празни опаковки, а не сенки, както правят в Германия. Избрах цвета Plumful и той си остана специален за мен, защото го носих на концерта, както и постоянно след като се прибрахме в България. 
През цялото време на разходката ни ту валеше, ту грееше слънце. Времето като цяло не ни притесняваше, защото градът ни очарова с необикновената си красота и приветливост. 

Всички продавачи и хора, с които говорихме бяха супер мили и отзивчиви. Стана време да отидем в замъка и точно тогава заваля по-силно, така че не можахме да си направим снимки на самия вход, както се надявахме. Преди това обаче побързахме да се снимаме със Scott Monument и още няколко забележителности. На влизане в замъка видяхме строяща се сцена, която по-късно разбрахме, че е за Кайли Миноуг. За съжаление концертът щеше да се проведе няколко дни след като си тръгнахме. 

В замъка беше много интересно, макар че ние с Габи не бяхме особено запознати с историята на страната, затова повече се наслаждавахме на самите постройки и гледката отвисоко. Времето ни се усмихна и успяхме да направим една дълга обиколка на замъка, която беше единствено смутена от една чайка, която открадна сандвича от ръката на Габи. Много се смяхме, защото не беше нещо, което някоя от нас очакваше. За радост хванахме част от "открадването" на видео, което ще намерите в края на тази публикация.

Следващата ни спирка беше Camera Obscura & The world of Illusions. Билетите ни бяха без фиксиран час, затова хич не бързахме да си тръгнем от замъка. Беше толкова различно и непознато, навсякъде чувахме традиционните шотландски гайди и усмихнати хора, които не се трогват от рязкото редуване на дъжда и слънцето. За съжаление с останалите момичета бяхме закупили билети за различни часове за замъка и заради това аз и Габи прекарахме само двете почти целия ден. 

Camera Obscura беше много интересна. От върха на сградата се виждаше целия град и направихме няколко страхотни снимки за спомен. Едно момиче от персонала ни видя тениските и ни сподели за отстъпки за фенове в дадено заведение. Дори ни записа адреса на листче, което беше толкова мило. Не отидохме, но се почувствахме специални. В този момент осъзнахме, че наистина се намираме в спайс свят, точно както винаги сме си мечтали. Още няколко пъти в музея хора сочеха тениската ми и на мен ми ставаше толкова приятно, че не спирах да се фукам с нея и моите любими спайс момичета. Те от своя страна бяха дали най-подходящото име за турнето си - Spice world. Единбург определено беше част от този свят днес!
Тръгнахме си от музея и решихме да минем пак през Primark, защото все още работеше, макар че беше късно. Тогава отново попаднах на нещо, което нямаше как да не купя. Жълт суитчър, на която пише "Make ti happen". Фраза, която винаги е била важна за мен, не само защото е и заглавие на песен на Марая, но и защото наистина вярвам в нея. Разбира се  купих и едни обички с пеперуди и Габи не спря да се шегува, че Марая ме преследва навсякъде, което си е напълно вярно. Направихме и снимки несесери с буквите M и С, които съвпадат с обеците ми, които носих на концерта на Марая Кери в Берлин. Помислих, че ще е удачно да ги сложа и на този на Спайс Гърлс, където вече ще се четат Mel C, но никое от момичетата не се хвана на този "номер", хаха.

Целия ден търсихме нещо, свързано с спайските, докато най-накрая намерихме малка книжарничка Scribbler, в която имаше картичка с тях и една с Girl Power, на която също но устояхме. Магазинерите отново направиха комплемeнт на тениската ми и ни разпитаха от къде сме, коя ни е любимата певица от групата и тн. Много приятно ни стана, че всеки разпитва за нашите момичета. Абе направо си се гордеехме с тях и не се притеснявахме да го признаем, хаха.

От толкова обикаляне бяхме прекалено уморени, затова решихме да се прибираме. След много гледане на карти, питане на останалите момичета и чудене, си улучихме точния автобус, който ни придвижи до нашия район, в който както винаги нямаше никакви хора и имах чувството, че е дeкар на сериала Отчаяни съпруги. Влязохме в магазин Sainsbury's, където се чакахме с останалите момичета и какво да видим. Чипсовете Walkers, които нашите момичета рекламират. Веднага започнахме да се снимаме и да се смеем, защото беше нашето време. Времето, в което най-смелите мечти се сбъдват и всички в магазина трябваше да научат това! Предполагам, че и в този ден значително се е покачила продажбата на чипс в града. Само ние купихме по няколко пакета за вкъщи.

Прибрахме се в апартаментчето си и гледахме различни изпълнения от минали концерти, благодарение на Илинчето, която беше донесла проектор. В instagram Джери беше публикувала снимка от замъка (ето я тук), а Емма от Camera Obscura, замъка  (тук) и с фенове из улиците на града. Не можахме да повярваме, че сме се разминали с тях и въобще, че сме били на едно и също място в един ден и започнахме да си мечтаем какво ли щеше да е, ако ги бяхме видели. Ех, мечти...
Заспахме с усмивка, защото утре ни очакваше нещо незабравимо, а именно щяхме да пеем, да плачем и се смеем заедно с още 55 000 човека, които също като нас вече 20 години живееха в един прекрасен, цветен и толкова желан Spice World!

Не пропускайте да гледате и видеото :)

                                                                                   Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova