Здравейте, приказни!
Месецът започна с пътуване към морето, за което мечтаех през цялото лято. Миналата година ви разказах за семейната ни почивка (тук) и за това колко много ни хареса кея на Китен и затова тази път решихме да резервираме апартамент точно в хотел Марина, който е на самото пристанище. Терасата на апартамента ни беше огромна и с часове се наслаждавахме на прекрасната гледка. Хотелът не е нищо особено, но пък заради местонахождението си струва.
В един от първите дни от престоя ни прекарахме деня в Приморско, тъй като аз исках да си припомня къде сме отсядали преди цели 23 години. Интересно беше да видя местата, на които имаме снимки и ги помня от тях, иначе бях забравила почти всичко.
Баща ми се опита да хване риба в Дяволската река, но нямаше особен успех. Същата вечер заваля и цяла нощ морето бушуваше, а светкавиците в далечината бяха като истинско светлинно шоу. Никога не бях гледала буря над море, беше интересно, но и страшно. На другия ден по новините съобщиха, че Царево и Лозенец са наводнени, а те са съвсем близо до Китен. Цял ден не бяхме излизали от хотела, тъй като валеше силно, а морето постоянно сменяше цветовете си. За пореден път природата ни показа колко безсилни сме и само се надявахме всичко да е ок. Аз си бях взела книгата Мълчанието на агнетата, така че си имах занимание и то доста завладяващо. Гледала съм филма преди много време, но никога не бях чела книгата. Много ми хареса и я прочетох на един дъх (не че имах какво друго да правя, хаха). Една вечер пък посетихме лятното кино в Китен, което се оказа изключително занемарено, а седалките изпочупени. Филмът, който гледахме беше Монахинята 2, но не ни хареса особено, може би защото звукът не беше много добър, а и по едно време започна да вали и се чудихме къде да се скрием. Имаше едно единствено дърво, под което 15-тината човека, които бяхме в киното, се скрихме.
В следващите дни морето беше изключително мръсно, така че ние си направихме малки екскурзии до съседните на Китен градове, като посетихме Созопол, Лозенец и Царево, като не пропуснахме отвсякъде да вземем монети, по колекционирането на които с баща ми се запалихме преди няколко години. Майка ми от своя страна имаше много работа и се наложи да работи на терасата на хотела, тъй като там интернетът беше най-силен и като цяло бяхме голямо шоу този път. Аз и брат ми - страдащи, че не можем да плуваме в морето, баща ми - ядосващ се, че не може да хване риба, а майка ми - нон стоп търсена по телефона и работеща на компютъра. Въпреки всичко обаче не мога да бъда по-благодарна за прекрасното време, което прекарахме заедно.
По-късно през септември с Алекс искахме за отидем някъде за един от уикендите, но да не е много далеч, тъй като след пътят до морето - на мен не ми се прекарваше повече от 2 часа в колата. Моя колежка ми спомена, че в Кюстендил ще се провежда Ден на плодородието, и ние решихме да го посетим. Аз съм посещавала града 3 - 4 пъти, но никога не съм нощувала там и не съм оставала за по-дълго от няколко часа, а Алекс никога не беше ходил. Резервирахме си къща за гости за 2 нощувки, от която останахме изключително доволни. Разполагаше с всичко необходимо, за да се чувстваме комфортно, имаше прекрасна и добре оборудвана кухня, в която да си сготвим, имахме на разположение и двор, както и отделна спалня и дори перално помещение. С две ръце препоръчвам Дом за гости Осогово. Разположението беше много близо до Хисарлъка, както и до центъра.
Първия ден се разходихме из забележителностите в града, които никак не са малко. Най-впечатляващото за мен, разбира се е художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора", която всеки път ме очарова. Минахме и през Римски термини, Историческия музей и красивия парк около него. Вечерта имаше програма и сцена, на която "оживяваха" картините на Майстора посредством прожектори, платна и народни състави, които изпълниха градския площад с български ритми.
Втория ден прекарахме в много разходки, като започнахме с посещението на гигантските секвои в местността Ючбунар, село Богослов, за които се смята, че са най-старите в България и определено са задължителни за посещение. До тях може да се отиде с кола. Има табелки и се ориентирахме много лесно. Атмосферата е като в някаква приказка, толкова величествени и огромни са. Ние не успяхме да стоим и да им се наслаждаваме много, тъй като през цялото време имаше едни младежи, които си правеха безброй снимки, сменяха тоалети и какво ли още не. Чакахме ги около 30 минути, но те така и не се съобразиха да отстъпят, за да можем да се снимаме и ние. Все пак успяхме някак, но аз останах потресена, че "бъдещите инфлуенсъри" не могат да открият магията на това да си сред природата, а само се щракат с или без очила, изплезени или не и така до безкрая. Не ме разбирайте погрешно, аз също много харесвам снимките, но не и стотиците на едно и също място.
Следващата ни спирка беше крепостта Хисалръка, където съм била няколко пъти, но отново ми беше много приятно да се разходя из историческите останки и да видя Кюстендил от високо.
Хич не ни се слизаше към града, тъй като в гората беше много прохладно и приятно, но все пак искахме да видим изложението на аранжирани щандове, където различни производители от околните села показваха реколтата си и беше интересно и много красиво направено.
Вечерта се видяхме с приятел на Алекс и неговата жена, която е от града и ни разведе из всички по-интересни места на града, след което гледахме Керана и Космонавтите, а накрая празничната програма завърши в шоу с дронове, което беше много интересно. Единствения друг път, в който съм гледала подобно беше в Несебър (тук ви разказвам).
Вечерта се видяхме с приятел на Алекс и неговата жена, която е от града и ни разведе из всички по-интересни места на града, след което гледахме Керана и Космонавтите, а накрая празничната програма завърши в шоу с дронове, което беше много интересно. Единствения друг път, в който съм гледала подобно беше в Несебър (тук ви разказвам).
От малка бях чувала колко хубави са спиралите на Bourjois. Моите братовчедки ги ползваха и все ми повтаряха, че по-хубави от тях няма, но аз така и не стигнах до тях през годините, заради разнообразието от марки на пазара. Най-накрая беше време да ги пробвам, като избрах Bourjois Volume Glamour в нюанс 05 Noir Ebene и останах впечатлена. Много удобна четка, която не слепя миглите, прави ги дълги и ги разделя. Точно това, което харесвам. Никога не съм си падала по наслоените, много тежки мигли. Спиралата не се размазва и сравнително лесно се отстранява. Издръжлива е, което е още един плюс. Не знам дали мога да потвърдя думите на братовчедките ми, че това е най-хубавата спирала, която съм ползвала някога, но със сигурност е една от тях.
От няколко години ползвам моливите за устни и очи на Essence, но не бях пробвала за тези за вежди. Спрях се на 01 Hazelnut Brown който мисля, че е една идея по-светъл за мен, но въпреки това го използвам и съм доволна. Не се размазва и цветът е доста естествен. Четчицата на капачката също е много удобна.
Отдавна не бях гледала някой нов филм, но най-накрая и това стана. Комедията No Hard Feelings беше интересна и забавна. Имаше си типичния глупав американски хумор на места, но като цяло много ми хареса. Дженифър Лорънс винаги е перфектна в преобразяването си на екрана.
