Здравейте, приказни!
В края на месец юни с още 4 колежки заминахме на първата ни командировка с чужбина, а именно в Италия. Работата ни си изразяваше в посещаване на 2 училища (едно в Неапол и друго в Сарно) и обменяне на опит с италианските колеги, но знаете, че тук не говоря много за професионалния си живот, така че ще ви разкажа за самото пътуване, града и преживяванията ни.
Имах голям късмет с полета, защото се оказах сама на реда в самолета и можех да си гледам, снимам и мърдам спокойно, хаха. Толкова отдавна не бях летяла, че с издигането над земята си повтарях многократно "Ах, как обичам да летя!"
Пристигнахме в късния следобед в Неапол, където ни чакаха италианските ни колеги, които ни оставиха близо до хотела, в който щяхме да се настаним. Докато пътувахме се нагледахме на различни гледки - от голяма мръсотия до хубави и интересни сгради.
Хотелът, в който отседнахме се казва Lanfipe Palace. Не беше лош, единственото неприятно нещо беше, че имаше едно общо голямо легло в стаята и с колежката малко се измъчихме със спането (да не кажа много :))
След като се настанихме излязохме на разходка по някои от улиците около хотела, които са пълни с живот, шумотевица и цари истински хаос. Още преди да пристигнем ни бяха предупредили да пазим чантите си, защото вероятността хора със скутери да ни ги дръпнат и вземат е доста голяма. И като говорим за скутери - те са навсякъде и едва ли има град в света с повече скутери на глава на населението. Те са се превърнали в един от символите на града, почти толкова известни колкото пицата са, хаха.
Първото нещо, което всички искахме да видим е Castel Dell'ovo, който е построен на собствен полуостров и Неополския залив. В далечината се виждаше вулкана Везувий, който е единствения действаш вулкан в континенталната част на Европа, за посещението на който ни трябваше още един свободен ден, с който ние не разполагахме. Замъкът беше затворен, но се насладихме на хубавата ни първа вечер, която продължи в едно от заведенията на крайбрежната алея. Разбира се нямах търпение да си поръчам пица Маргарита. Неапол е градът, в който се смята, че е създанена първата пица и е била именно Маргарита. Заведението, в което седнахме се казваше Gusto & Gusto, беше много шумно, много повече отколкото което и да е българско заведение. Хората говореха, пееха и се веселяха. И ние покрай тях, хаха.
Вторият ден започна с кафе в хотела, след което хванахме влак до квартала Понтичели, където първо посетихме базиликата, която се намираше точно срещу училището. Много красиво място, в като същия ден щеше да има и сватба, затова беше и украсено с цветя.
Италианските колеги бяха изключително мили и забавни и ни почерпиха с традиционни италиански гозби и ни изпратиха до гарата, за да си хванем влака обратно. За жалост хванахме тяхната "сиеста", но време на която не работеше нито едно място, от което можем да си купим билет. Нямахме друг избор освен да рискуваме и да се качим без билет. Бяхме решили как ще обясним, че нищо не е работило и че не сме знаели, че трябва да си купим предварително билет, но...не ни се наложи, контрола нямаше. Минахме и през метрото, което е доста по-различно от нашето. За мен беше доста зловещо, но пък щом излезеш веднъж от влакчето попадахме на най-известната метро станция в Неапол, която е цялата със светлини, които се сменят и е много красиво и необикновено.
Следобед се качихме на фуникуляр до Castel Sant' Elmo, който е много интересно построен, но отново беше затворен и не ни пуснаха да го разгледаме дори отвън. За радост се отвори прекрасна гледка на целия град от високо и разбира се беше време за много снимки. Седнахме и на кафе, като аз пих най-вкусната домашна лимонада с натрошен лед. Следващите дни пробвах още няколко, но така и не открих толкова вкусна.
Следваше една безсънна нощ заради общото легло, невероятния шум навън (все едно всички възможни аларми на превозни средства се включват едновременно и нарочно искат да те побъркат) и голямата жега. На сутринта се чувствах много зле, бях и със стомашно неразположение, затова на другата сутрин си останах в хотела, за да мога да събера сили за идните дни. Не успях да видя град Сарно и училището, но пък колегите бяха снимали доста, а и се върнаха с подаръци. Оказа се, че в Сарно се произвеждат най-вкусните домати, които биват изкупувани от цял свят, затова и бяха решили да ни зарадват с комплект от консерви и още няколко различни сувенири. Ръчният ни багаж не намери идеята за добра, но.. за това ще ви разкажа малко по-късно. Разходих се в най-голямата жега до един от интересните малки площадчета в града, купих няколко магнитчета и един пръстен под формата на сърце (беше само 3 евро, но буквално пожълтя преди да съм се прибрала в България, но пък много ми харесва и си го нося) ядох сладолед и поговорих (или поне се опитах) с една жена на руски, тъй като тя не знаеше английски. Беше голямо предизвикателство, но важното беше, че се разбрахме. Вечерта ни както всяка друга завърши в пицария, като намерихме една страхотна съвсем близо до хотела и останалите вечери също я посещавахме.
На следващия посетихме Националния археологически музей, който в огромен и много богат на история. Човек трябва да си отдели поне 3-4 часа, за да го разгледа целия. Взехме си и официално довиждане с италианските колеги. В късния следобед се отправих към крайбрежието, където на плаж бяха отишли останалите ми колеги. По пътя видях уличен музикант, който свиреше и пееше страхотно и явно не беше случаен, защото около него имаше снимачен екип. Оказа се, че от няколко дни в града има и "пица фест" с много шатри, игри, музика и изобилие от пица. Бяха построили и голяма сцена, като от тийнейджърите научихме, че ще свирят различни известни италиански групи. За голяма наша изненада разбрахме, че един от колегите ни от Сарно също е част от група, която ще свири тази вечер, но за съжаление беше изключително претъпкано с хора и решихме да си тръгваме преди да дочакаме същинския концерт.
В последния ни ден се разходихме за последно до едно от заведенията, които ни препоръчаха като най-добри за сладолед Casa Infante. Цените са съвсем нормални, дори бях изнанадана. По принцип много рядко сядам на заведение/ресторант, когато съм в чужбина, но този път не се лишихме от нищо и пак не похарчихме много. Неапол определено е едно от най-достъпните места, на които съм била.
За последно ядохме сладолед и пихме еспресо и се отправихме към летището. Взехме си такси, което беше най-доброто решение, тъй като бяхме натъпкали куфарите си с консерви с домати и какво ли още не. Макар да бяхме с ръчен багаж, решихме да пробваме да го пуснем на лентата за багаж, за да не ни вземат така скъпоценните сарненски домати, хаха. Някои от нас успяха, благодарение на това, че момичето, което ни обслужваше беше благосклонно и не ме накара да махна нищо от куфара си, макар да бях надвишила допустимите килограми с цели 4.
Винаги, когато отивам на ново място се старая да съм с нов аромат, за до ми напомня за преживяването всеки път, когато отново го усетя. Този път реших да взема с мен Chloe Naturelle. Ароматът е доста странен, веднъж ми харесва много, друг път мисля, че не е мой тип. Доста е траен и определено е различен, но важното е, че за мен вече мирише на Неапол, хаха.В самолета за България си купих парфюма Lancome La Vie Est Belle En Rose, който вече обожавам и за който ще ви разкажа повече в следващата публикация.
Ако мога да обобщя Неапол с няколко думи, то те биха звучали така - градът, в който цали хаос и невобразим шум (дори през нощта) и да пресечеш на пешеходна пътека е екстремно преживяване, там, където мирише на пица по улиците и хората не спират да се радват на живота. Много противоречив град, който обаче веднага те приютява и ти поднася цялата си италианска странност и гостоприемност на тепсия.
Радвам се, че успих да се потипя в лудата му атмосфера, да науча няколко важни житейски урока и дори да завържа приятелства.
Love, Adriyana
