четвъртък, 31 декември 2020 г.

Любими през декември - цял месец Коледа

Здраейте, приказни! 

Годината мина толкова бързо, колкото и дойде при нас. Май си го казваме всеки декември, но тази година наистина е по-добре да свършва вече. И вие ли мислите като мен? 


Чаках с нетърпение коледните празници, така че още в края на миналия месец украсих елхата и запалих лампичките, извадих коледните чаши и топлите напитки, опаковах подаръците и започнах да слушам коледни песни. Много се радвам за това мое решение, защото по този начин направих един цял месец Коледа, как не се бях сетила досега...


Любимите ми изпълнители се бяха погрижили да има какво ново да слушам и гледам през декември - от началото до самия му край. Започнах с двата коледни албума на Марая Кери и преминах към новия албум на Кери Ъндърууд, от който любима ми стана песента Little Drummer Boy , която изпълнява с 5 годишния си син.


За голяма моя радост и двете ми любими певици решиха да пуснат коледни концерти. Mariah Carey's Magical Christmas Special е коледна приказка с много песни, много декори и неповторима Марая, докато My Gift :  А Christmas Special from Сarrie Underwood е семпъл, но в същото време много бляскав и празничен концерт, който гледах навръх Коледа.


И докато слушах коледни песни и гледах коледни концерти, то в коледните филми не намирах подобна магия (освен в класиките като Сам вкъщи и т.н.) Гледах няколко, но не открих някой нов, за който да ви споделя. За сметка на това обаче на един дъх изгледах два сериала, които според критиците са едни от най-добрите за изминалата година. Става въпрос за The Queen's Gambit и Undoing. И двата сериала изгледах за по два дни, тъй като са повече от завладяващи. Започнете ли да гледане - няма спиране. Рядко попадам на подобни, в които не искаш да изпуснеш дори и един кадър. 



Също толкова бързо и нетърпеливо прочетох и книгата Малки пожари навсякъде. Преди време гледах сериала и бях сигурна, че и книгата много ще ми хареса, както и стана.

Предаването, което много ми хареса е Shine On на Netflix с любимата и очарователна Рийз Уидърспуун. В 9 епизода тя се среща с различни вдъхновяващи жени, като за мен най-интересен беше епизода с Доли Партън, която посрещна Рийз в дома си. 


Интересното в случая е, че Рийз е била голяма фенка на Доли още като дете, които си личеше по всяка казана от нея дума, всеки жест и всяка сълза, която проля докато обясняваше що за вдъхновение е изпълнителката за нея. Лично аз досега не се бях интересувала от историята и кариерата на Доли, но след този епизод мога да кажа, че искрено и се възхищавам. Песента  Coat Of Many Color е автобиографична и любима на Рийз. Не бях я слушала досега, но не спирам да плача дори само като си помисля за нея. Семейството на Доли било толкова бедно, че майка и ушила палто от парцали, които познат им дал, докато четяла Библията и влагала любов във всеки бод, както разказва Доли в песента.  Децата и се подигравали, че е бедна, но тя не можела да им обясни с думи колко богата се чувствала в този момент. Палтото в различни цветове е символ на Доли и до днес и се пази в музей, като историята му е пресъздадена във филм и детска книжка. Това, ако не е вдъхновяваща история! 

С тази песен искам да поздравя всеки, които чете това и да пожелая на всички, които търсят богатството и щастието извън себе си - да погледнат първо в сърцата си и в тези на близките си. Тогава ще осъзнаете колко много притежавате. Щастлива Нова Година, приятели!


                                                                                                             Love, Adriyana



youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova


четвъртък, 10 декември 2020 г.

Любими през ноември - месец на книгите

Здравейте, приказни! 

Ноември беше един много странен месец и измина сякаш като сън... Случвало ви се е, нали? Още в началото на месеца не се чувствах много добре, но не обръщах много внимание, той като започнах да чета книгата "The Meaning Of Mariah Carey", което за мен беше истинско събитие. Става въпрос за автобиографичната книга на Марая Кери, на която аз съм голям фен и нямах търпение да започна да чета. За щастие имах и аудио книгата, затова преживяването беше още по-впечатляващо. Слушах книгата и едновременно я четях. Нещо, което не бях правила досега, може би като изключим четенето от учител на разказ в училище. Знаете, че винаги ни казваха "Следете текста".



Но да се върнем на книгата, която дори да не беше на моята любима изпълнителка и да не разказваше живота отразен в творчеството и, пак би била страхотно четиво за всеки един от нас. Книгата е написана по много увлекателен, описателен и новаторски начин. Когато си говорим за Марая Кери - първо говорим за новаторство. Аудио книгата би могла да носи има на цял нов жанр, в която четецът не просто чете, а и пее, на места почти плаче, шегува се, смее се. Да сте чували за нещо подобно от друг автор? Аз лично не.



Някои медии нарекоха книгата и аудиото към нея - най-добрата работа на Марая досега, а феновете обикнахме още повече не само изпълнителя, личността Марая, но и онова малко и несигурно момиче, което се крие в нея. Тъй като мина достатъчно време, за да не съм напълно подвластна на емоцията след прочитането на книгата, ето какво споделих минути след като прочетох и последния ред.

"Последната седмица беше много странна за мен. Намирах се в хаос от различни емоции и чувства - възхищение, тъга, гняв, умиление, обич, страх, щастие, недоумение. Ставах сутрин с мисълта, че като се прибера от работа ще чета книгата на Марая. Заспивах с надеждата, че един ден тя напълно ще преживее емоционалните травми нанасяни с години. Имах кошмари, исках да прегърна малката Марая, да я утеша, да бъда нейна майка, сестра или брат, които никога истински не е имала, да бъда нейна учителка, която никога не би и се присмяла, че е използвала кафяв молив, за да нарисува баща си, нейна приятелка, нейна подкрепа. Плаках, когато разбрах колко болка може да понесе едно крехко човешко същество, колко силно може да бъде едно момиче, една жена. Плаках, че това се е случило ТОЧНО на моята Марая. Плаках, защото всички тези години съм слушала песните, зад думите на които не съм и подозирала какво се крие. Колко напоени със сълзи и самота са те. Колко бляскав и усмихнат отвън и празен и самотен отвътре може да бъде един човешки живот. Как нищо не може да те пречупи, когато силно искаш и вярваш в мечтата си.
Книгата е изключително увлекателно написана, дълбоко трогателна и много, много вдъхновяваща. Ще ми се да я бях прочела като тийнейджърка, може би животът ми щеше да е много по-различен. "Но никога не е късно, дарлинг!" би казала Марая и аз и вярвам с цялото си сърце. So just MAKE IT HAPPEN!"




Мога да изпиша още толкова много неща за книгата, но мога и просто да кажа, че не съм чела книга, която толкова силно да съм преживявала. От части заради самата история, но най-вече защото е историята на момичето, което е мой  вдъхновител, приятел и опора от 1997 (съдбоносната година, в която за Коледа си купих нейна касета) насам. И, ако всичко това ви е странно - прочетете книгата!  В нея Марая говори за връзката с феновете си, която наистина е по-силна от същата на други изпълнители с техните фенове. Аз лично никога не съм срещала хора, които толкова да обичат любимия си изпълнител, колкото десетките хора (които познавам лично) и хилядите из социалните мрежи, които безусловно и 100% застават зад всичко, което Марая е.

Месецът продължи със симптоми на ковид и pcr тест, който се оказа отрицателен, но аз знаех, че висурът ме е засегнал (както наистина се оказа по-късно), затова прекарах 10 дни в изолация и до някаква степен страх за здравето ми и това на близките ми, макар че се чувствах сравнително добре. В моменти като този осъзнаваш колко безмислени са всичките ти останали притеснения и се надяваш просто да си здрав. Нещо повече не трябва на човек.

Преди няколко дни си направих тест за антитела и те бяха 4 пъти над нормата, което означава, че наистина съм имала среща с коварния вирус. Обонянието ми се връща ден след ден и съм много щастлива. Дни след като го загубих разглеждах парфюмите ми и не можех да повярвам, че съм приемала за даденост всички тези прекрасни аромати, които съм усещала. Е, сега се радвам и на не толкова приятните такива. Важното е да ги има.

Ноември определено беше месецът на книгите. Освен книгата на Марая, прочетох и продължението на "Историята на прислужницата" - "Заветите" на Маргарет Атууд, която не ми хареса колкото първата, но все пак я изчетох на един дъх, защото -  кой ли не иска да разбере как завършва историята на рухването на Гилиад. От средата до края авторката сякаш е бързала да получим нашия желан "хепи енд" и е разказала доста набързо и не толкова описателно събитията, за разлика от първата книга. 


И третата и най-забавна книга, които прочетох e "The ultimate guide to Friends", където има много забавни моменти от шоуто, интересни факти за актьорите, рейтинг на сезоните и какво ли още не. Много ми хареса и не мога да поврявам, че я намерих в аmazon.co.uk  само за около 6 -7 лв.  Разбира се имам още много други попадения от сайта, но какво знаете - споделям ви ги едно по едно, хихи.


Друга моя любима изпълнителка Carrie Underwood реализира нов сингъл от коледния си албум My Gift. Песента се нарича Hallelujah и е в дует с John Legend. Видеото е много въздействащо, а Кери както винаги - прекрасна!


Ще си поговорим и за малко гримове. Накъде без тях? Най-накрая пристигнаха Disney палитрите ми на Essence и Revolution.  За да си поръчаме палитрата на Revolution с приятелка стояхме до 2 през нощта. Бяхме сигурни, че колекцията ще бъде излапана като топъл хляб. Не стана точно така, но пък и двете поръчахме палитри, посветени на любимата ни Дисни анимация Beauty and the Beast. Палитрата съдържа  18  цвята сенки и 6 хайлайтъри. Опаковката имитира стара и много красива книга. Опаковката е същинско бижу и определено е нещото, заради което я избрах. Имената на сенките отразяват история на филма, цветовете са доста наситени, макар и малко прашливи. Преобладават цветове, които нямам в други палитри. Някои от тях са доста странни, но очарователни. Хм, като самата Бел!



Палитрата на Essence пък е Snow White. Избрах я, защото цветовете ми се сториха най-подходящи за мен. Обожавам златните нюанси, които преобладават тук. Отново са с  доста добро качество. Имаме 14 цвята, имената на които отново са свързани с историята на Снежанка. Цветовете са наситени, типично за Essence, които рядко разочароват. Прекрасни палитри, с които много се радвам, че успях да се сдобия и нямам търпение да ползвам по-често. 


Месецът завърши с рождения ми ден, който за първи път прекарах налеч от семейството си, но и сгушена под одеялото и с книга в ръка не беше толкава лошо... За капак украсих елхата за първи път в последния ден на ноември. Обикновено изчаквам да стане поне 15 декември, но тази година повече от всякога имам нужда от празничен коледен уют. А за това как успех да го повдигна още в първите дни на декември - ще ви разкажа следващия път.

                                                                                                             Love, Adriyana 



youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova