Здравейте, приказни!
Ноември беше един много странен месец и измина сякаш като сън... Случвало ви се е, нали? Още в началото на месеца не се чувствах много добре, но не обръщах много внимание, той като започнах да чета книгата "The Meaning Of Mariah Carey", което за мен беше истинско събитие. Става въпрос за автобиографичната книга на Марая Кери, на която аз съм голям фен и нямах търпение да започна да чета. За щастие имах и аудио книгата, затова преживяването беше още по-впечатляващо. Слушах книгата и едновременно я четях. Нещо, което не бях правила досега, може би като изключим четенето от учител на разказ в училище. Знаете, че винаги ни казваха "Следете текста".
Но да се върнем на книгата, която дори да не беше на моята любима изпълнителка и да не разказваше живота отразен в творчеството и, пак би била страхотно четиво за всеки един от нас. Книгата е написана по много увлекателен, описателен и новаторски начин. Когато си говорим за Марая Кери - първо говорим за новаторство. Аудио книгата би могла да носи има на цял нов жанр, в която четецът не просто чете, а и пее, на места почти плаче, шегува се, смее се. Да сте чували за нещо подобно от друг автор? Аз лично не.
Някои медии нарекоха книгата и аудиото към нея - най-добрата работа на Марая досега, а феновете обикнахме още повече не само изпълнителя, личността Марая, но и онова малко и несигурно момиче, което се крие в нея. Тъй като мина достатъчно време, за да не съм напълно подвластна на емоцията след прочитането на книгата, ето какво споделих минути след като прочетох и последния ред.
Мога да изпиша още толкова много неща за книгата, но мога и просто да кажа, че не съм чела книга, която толкова силно да съм преживявала. От части заради самата история, но най-вече защото е историята на момичето, което е мой вдъхновител, приятел и опора от 1997 (съдбоносната година, в която за Коледа си купих нейна касета) насам. И, ако всичко това ви е странно - прочетете книгата! В нея Марая говори за връзката с феновете си, която наистина е по-силна от същата на други изпълнители с техните фенове. Аз лично никога не съм срещала хора, които толкова да обичат любимия си изпълнител, колкото десетките хора (които познавам лично) и хилядите из социалните мрежи, които безусловно и 100% застават зад всичко, което Марая е.
Месецът продължи със симптоми на ковид и pcr тест, който се оказа отрицателен, но аз знаех, че висурът ме е засегнал (както наистина се оказа по-късно), затова прекарах 10 дни в изолация и до някаква степен страх за здравето ми и това на близките ми, макар че се чувствах сравнително добре. В моменти като този осъзнаваш колко безмислени са всичките ти останали притеснения и се надяваш просто да си здрав. Нещо повече не трябва на човек.
Преди няколко дни си направих тест за антитела и те бяха 4 пъти над нормата, което означава, че наистина съм имала среща с коварния вирус. Обонянието ми се връща ден след ден и съм много щастлива. Дни след като го загубих разглеждах парфюмите ми и не можех да повярвам, че съм приемала за даденост всички тези прекрасни аромати, които съм усещала. Е, сега се радвам и на не толкова приятните такива. Важното е да ги има.
Ноември определено беше месецът на книгите. Освен книгата на Марая, прочетох и продължението на "Историята на прислужницата" - "Заветите" на Маргарет Атууд, която не ми хареса колкото първата, но все пак я изчетох на един дъх, защото - кой ли не иска да разбере как завършва историята на рухването на Гилиад. От средата до края авторката сякаш е бързала да получим нашия желан "хепи енд" и е разказала доста набързо и не толкова описателно събитията, за разлика от първата книга.
Друга моя любима изпълнителка Carrie Underwood реализира нов сингъл от коледния си албум My Gift. Песента се нарича Hallelujah и е в дует с John Legend. Видеото е много въздействащо, а Кери както винаги - прекрасна!
Ще си поговорим и за малко гримове. Накъде без тях? Най-накрая пристигнаха Disney палитрите ми на Essence и Revolution. За да си поръчаме палитрата на Revolution с приятелка стояхме до 2 през нощта. Бяхме сигурни, че колекцията ще бъде излапана като топъл хляб. Не стана точно така, но пък и двете поръчахме палитри, посветени на любимата ни Дисни анимация Beauty and the Beast. Палитрата съдържа 18 цвята сенки и 6 хайлайтъри. Опаковката имитира стара и много красива книга. Опаковката е същинско бижу и определено е нещото, заради което я избрах. Имената на сенките отразяват история на филма, цветовете са доста наситени, макар и малко прашливи. Преобладават цветове, които нямам в други палитри. Някои от тях са доста странни, но очарователни. Хм, като самата Бел!
Палитрата на Essence пък е Snow White. Избрах я, защото цветовете ми се сториха най-подходящи за мен. Обожавам златните нюанси, които преобладават тук. Отново са с доста добро качество. Имаме 14 цвята, имената на които отново са свързани с историята на Снежанка. Цветовете са наситени, типично за Essence, които рядко разочароват. Прекрасни палитри, с които много се радвам, че успях да се сдобия и нямам търпение да ползвам по-често.
Месецът завърши с рождения ми ден, който за първи път прекарах налеч от семейството си, но и сгушена под одеялото и с книга в ръка не беше толкава лошо... За капак украсих елхата за първи път в последния ден на ноември. Обикновено изчаквам да стане поне 15 декември, но тази година повече от всякога имам нужда от празничен коледен уют. А за това как успех да го повдигна още в първите дни на декември - ще ви разкажа следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар