сряда, 25 май 2016 г.

ДА СБЪДНЕШ МЕЧТАТА СИ част 3 - Концерт на МАРАЯ КЕРИ

Част 1  - тук
Част 2 - тук

Тръгнахме за концерта. Не бяхме кой знае колко напрегнати, може би все още не осъзнавахме, че наистина се случва. Бяхме нетърпеливи, но най-важното щастливи. Спомних си годините, в които мечтаех да запиша на касета колкото се може повече песни на Марая. Дните, в които имаше класация MTV Top10 с нейни песни бяха истински празник за мен. Предупреждавах цялото семейство да не ме закачат за нищо, защото съм заета. Изваждах си един тефтер, който още пазя и вътре пишех имената на класираните песни, а ако се случеше да видя видеоклип, която до тогава не бях виждала описвах точно съдържанието му, за да мога да обясня на друг фен, ако някога се заговорим (разбирайте - да си пратим писма по пощата) и той не го е гледал. Сетих се за първия път, в който си купих диск на Марая - беше пиратско копие, което включваше най-големите й хитове. Беше най-ценното ми притежание. Все още, когато го погледна, наредено да десетките албуми, лимитирани и луксозни издания  и всички неща, с които е пълна колекцията ми... ми се струва най-скъп и с него свързвам най-много прекрасни спомени. Ами касетите? Мечтаех да имам оригинална касета Music Box, а имах само преснимана черно бяла обложката и презаписана касета, на която звукът беше много слаб. Можех да продължа със спомените от последните 20 години до безкрай, но изведнъж пред мен се откри гледка, която ме върна в реалността. Две сергии с тениски с лика на  Марая и крещящи на италиански продавачи разтуптяха сърцето ми. Няколко човека се струпаха да си купят, а аз и Вили обмисляхме да си вземем едни шалчета с рекламната снимка от турнето, но докато се наканим хората събраха сергиите и изчезнаха. Продаваха в пъти по-евтино подобни тениски, каквито официално се продаваха пред залата на концерта, така че явно нещо не беше съвсем наред с търговците.

Стигнахме залата. Навсякъде имаше фенове и полицаи. Смятахме, че gift shop-ът или там, където се продаваха рекламни сувенири и тениски с Марая е извън сградата, затова решихме да го намерим и да разгледаме. Оказа се, че е пред самата зала и трябваше да минем през охраната. Наши приятели ни бяха казвали, че не може да се внасят фотоапарати, затова аз специално си бях купила връзка за врата, на която закачих фотоапарата. Бях го скрила под дрехите и отгоре бях сложила и шал. В името на снимки с Марая бях готова да направя нещо нелегално, хаха. За първи път от цялото ни приключение изпитах притеснение и лек страх, че може да го намерят и вземат. Но нищо подобно не се случи, хората носеха и по-големи фотоапарати и явно всички беше в реда на нещата.
Влизайки в самата сграда и следвайки означенията до залата ни обземаше еуфория и нетърпение. Стигнахме до мястото, на което се продаваха рекламните неща за най-големите фенове. Освен тениски имаше плакати, чаши, плюшени играчки (агнета, тъй като феновете на Марая наричат себе си lambs по странни и интересни причини, които сега няма да споменавам) и нещо като списание/книга, пълна със снимки на Марая. Аз се спрях именно на нея и си я купих. Исках и чаша... но.... цената  беше 20 евро (колкото и на книжката) и се отказах.
Влязохме в залата и много се зарадвахме, че сцената се вижда толкова ясно и бяхме по-близо от очакваното. Разбира се, съжалихме, че не сме най-отпред, но... нямаше как, билетите ни показваха друго.
Оставаха около 2 часа до концерта, които почти не усетихме. Разглеждахме книгата, гледахме останалите фенове и най-вече - снимахме се!


В един момент лампите загаснаха, сцената светна, пулсът ни се ускори. Марая щеше да излезе на сцената, без закъснение, без проблеми. Перфектно!
Огромен надпис MC светна на сцената  и цялата зала започна да пищи. Винаги съм се чудела защо на концерти просто не ръкопляскат, а пищят с цяло гърло. Истината е, че пищенето е единствени начин, по който можеш да изразих емоцията си в този момент. Започнах и аз да издавам непознати за мен до тоя момент звуци, усещах, че гърлото ми ще се пръсне. И тогава.... Марая се появи, носеха я на ръце няколко мъже (част от хореографията)
Не можех да повярвам на очите си. Тя ли е наистина? От плът и кръв. Заедно с мен, на едно и също място, по едно и също време. Марая Кери  - най-успешната изпълнителка на нашето време и аз  - един от милионите й фенове по света. Заедно! Дишащи един въздух, споделяйки един момент. Неописуемо. Нереално. Несравнимо.


Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Сълзи от щастие, от емоция, от обич, от възхищение... всъщност в този момент нищо такова не минава през ума ми. Не се замислям за тях, осъзнавам чак след някоко минути, че цялата съм в сълзи и това ми се струва най-нормалното нещо. Най-неподправената емоция. Марая винаги е била напълно откровена с мен в песните си, в същността си.... аз бях напълно откровена днес с нея/мен - ревяща, пищяща, подскачаща, танцуваща, пееща... щастлива.
Минавайки през Fantasy Remix (по време на която все още не знаех къде се намирам) Марая каза, че Италия е "the best". Не бих могла да бъда по-съгласна с нея. И се започна!
Шеговито ни попита дали имаме нещо против да изпее една малка песен за нас. Публиката ревна, когато се чуха началните акорди на пианото. Започна Emotions, а Марая звучеше изумително. Да приемем, че Бог или която е за вас най-могъщата сила във вселената иска да напише и да изпее песен, която да съчетава в себе си всичко най-велико, най-красиво и най-въздействащо в музиката. Тогава тази песен би била Emotions, изпълнена на живо от Марая Кери.
Гласът на Марая звучеше дори по-добре от стотиците пъти, в които съм го слушала на запис. Едновременно ме респектираше, прегръщаше и удряше, стопляше и вледеняваше. Оставяше трайна следа в ума, сърцето и душата ми.
И знам, знам, че може би ви звуча пресилено или налудничаво, но... както вече казах - понякога думите не стигат. И ако велики поети досега не са могли да опишат нещо толкова силно като подобна емоция... къде съм тръгнала аз с моя блог да се мъча да опиша това, което не може да се опише. Та нали сама  аз повтарям - НЕОПИСУЕМО!
Марая беше толкова красива. В този момент я видях по-красива от всякога, по-нежна и въпреки това- напълно истинска.
Следващата песен беше My All. Марая пееше вълшебно, аз все още плачех. Дойде ред на малката пауза, а именно на сцената останаха само танцьорите. Това беше и времето, в което наистина имах малко време да се осъзная, да се огледам около себе си и да си повторя "На концерт на Марая Кери съм!". Имах нужда да го кажа на глас, да го изкрещя, да го напиша, ако щете, защото исках целия свят да разбере. Да разбере, че мечтата ми се е сбъднала! И усещането е стотици пъти по-прекрасно отколкото някога съм си го представяла!
Марая излезе преоблечена .С дълга блестяща рокля. Запя Always Be My Baby, която посвети  на децата си. Жалко, че не излязоха на сцената, щеше да е страхотно да ги видим и тях. Отново пях с цяло гърло и през сълзи (няма значение,че после се стреснах като се чух на някои от записите, хаха)
Песните минаваха една след друга, като аз почти през цялото време бях със сълзи на очите, особено на бавните песни като I'll be there и Against All Odds. Въпреки това попивах всеки звук, всеки акорд, всяка нейна въздишка.


На по-бързите пък скачах и танцувах и пеех. Публиката в нашия сектор беше буквално заспала, заради което ми направиха забележка  няколко пъти да седна (бяхме в сектор със седящи места). Не можех да повярвам на очите си, че Марая приканва всички да танцуват, а те седят. Това никога не би се случило в България. Осъзнах колко съм радостна от факта, че мога напълно да изразя това, което чувствам без да ме интересува, че някой ме гледа и недоволства. Бях невъзпитана, може би, че не следвах настроението на тълпата в този момент, но истински желаех този път да съм черната овца (агне! хаха) и нямаше да позволя на сдържаните италианци да направя нещо, което не искам в най-прекрасните час и половина в живота ми. Затова продължих да си танцувам и подскачам и те май се примириха с невъзпитаната Адрияна от България, хаха
Истината е, че нашето място беше най-отпред до сцената до най-заклетите фенове. Именно това е и следващата ни мечта. И аз вече знам - един ден ще се сбъдне! 

Започна One Sweet Day! Песен, в която се пее за хората, които сме загубили, за това, че не сме могли да им кажем всичко, което сме искали, а сега вече е твърде късно. Инстинктивно повдигнах ръце нагоре и мислех за дядо си облята в сълзи. Дали е знаел колко го обичам, дали не можах да му го кажа, докато беше жив. Колко ли би се радвал, ако в момента ме виждаше. Тази подробност можеше да ви е спестя, но... тя е истина, а аз днес съм напълно искрена с вас. Такава, каквото бях и на концерта. Такава, каквато искам да съм, винаги когато мога. Пишейки тези редове отново ме връхлитат емоциите и да.... отново плача. И този път е не само от щастие, но и от мъничко тъга. Но те вървят ръка за ръка. Не можем да се почувстваме истински щастливи, ако не познаваме мъката. Не можем да скърбим, ако не сме се докоснали до щастието.


Емоционалните моменти продължиха с песента When You Believе по време на която сцената угасна, Марая напълно изчезна, а на екрана се появи Уинти Хюстън. Публиката избухна в аплодисменти посветени на таланта и паметта на великата изпълнителка. Марая, която винаги държи да  е център на вниманието, този път стоеше в тъмното като една от нас и гледаше екрана. Това определено засвидетелства обичта й към Уитни и най-вече човечността й. Едно от многото прекрасни качества на Марая (заради които я обичаме толкова много) които понякога остават скрити за широката публика, но не и за нас - истинските фенове. Често сме си говорили по между си, че личността на Марая е равносилна на уникалния й глас, ако не и дори по-прекрасна.
Следваше Hero, а след това We Belong Together изпълнени отново брилянтно. Публиката пееше на всяка една от песните, но най-силно се усети присъствието на няколкото хиляди души именно на тези две песни.
Марая излезе за една последна песен. Ние знаем, че тя никога не излиза на бис след това, така че не се надявахме на повече. Това щеше да е. Край. Час и половина минаха като миг. Миг, в който изпитахме емоции, които някои може и да не изпитат цял живот.
Започна Without You! Това е песента, която чух за първи път по телевизията през 1993 година, когато бях едва на 9 години. Причината музиката да е най-важната част от живота ми от тогава до днес. Представете си какво значеше да чуя тази песен на живо! Тук аз вече нямам думи, наистина!
Към края на песента се разплаках много силно и извиках - нее, не искам да свършва. Бях като малко дете, от което взимат любимата играчка. Не исках да свършва, не и толкова бързо, поне още една песен! Какво ли не би дала само за още една песен. Но... не. Марая ни каза, че ни обича и ние й отвърнахме с хиляди викове "I love you, Mariah!". Защото наистина я обичаме. И това не е някакви детска фенска измислена любов. Ние просто я обичаме. Наистина.
На излизане от концерта побързах да заснема моментното си състояние, защото исках да имам реални кадри, за да ги погледна всеки път, когато искам. Да си спомня, да изживея този невероятен миг отново и отново.
С Вили почти не си казахме дума докато стигнахме до хотела. Нямаше място за думи...Трябваше ни време, в което да останем насаме със себе си, с емоциите, чувствата, преживяното.
Прибрахме се в хотела и  на двете всичко ни се струваше като сън. Побързахме да споделим с нашите роднини и приятели по една снимка във facebook. Без да се уговаряме и двете бяхме написали едно и също - НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН В ЖИВОТА МИ!
 


На другия ден отново отидохме в Милано, защото имахме време до полета. Насладихме се за последно на гледката на площад Duomo, купихме си още няколко неща. Аз си взех една чанта, на която са изписани  имената на много градове в Италия и най-важното име - Милано. Жалко, че не можех да намеря нищо, но което да пише Асаго. Отидохме на летището доста по-рано. Бяхме толкова доволни от всичко, което ни се случи, че без грам оплакване стояхме 4 часа, чакайки полета ни.
Нали си спомняте колко добре си вършеха работата на летището в Букурещ. Тук цареше непукизъм от страна на служителките. Закъсняваха, пиеха си кафе, говореха си нещо на италиански и не бързаха за никъде. Останаха 15 минути до полета ни, а те не се притесниха въобще. Приемаха принтираните билети,обясняваха спокойно, въобще живееха си живота, хаха.
Най-накрая бяхме в самолета. Пътуването беше по-неприятно от предишния път, защото през прозореца се виждаха само гъсти облаци и имаш чувството, че самолетът въобще не се движи, но все пак всичко мина спокойно.
Пристигнахме в Букурещ, от където майката и бащата на Вили ни взеха с кола. Успяхме да се насладим на красиви нощни гледки в Букурещ докато пътувахме към Русе.
На сутринта аз се качих в автобуса за София. През първите няколко часа мислех за концерта и очите ми се пълнеха със сълзи. Реших да гледам клипчетата, които бях направила, но тогава те се усилиха. Емоцията беше все още толкова силна, че дори песен, която не е пяла на концерта ме караше да настръхвам и веднага я спирах, за да не рева пред хората. Дни след това не можеш да изгледам клипа, който направих веднага след като излязохме от концерта, защото сълзите отново тръгваха. Месец след това не можах да обработя клиповете и да ги кача в youtube, както и да разкажа за преживяното тук в блога. Трябваше ми време, за да осъзная какво бях преживяла.
Прибрах се в България, прибрах се у нас... и всичко беше по-красиво. Дори старите улици, влаковете, хората, аз самата бях по-красива, по-добра, по-щастлива. Да сбъднеш мечтата си настина си струва. И никога не позволявайте на някого да ви накара да мислите, че тя не е важна, че мечтата ви е глупава, смешна, детска или ... Само вие знаете какво наистина искате и само вие сте способни да я сбъднете!
Ще питате каква е моята нова мечта сега, след като сбъднах тази? Моята мечта е... да не спирам да мечтая! Защото човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. А аз искам да мечтая всеки ден, за много неща. Когато те се сбъднат... отново ще ви споделя!




                                                Не пропускайте да видите и видеото!

                                                                                                         Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA
facebook - MakeUp Music Me
втория ми блог - Classroom Of Joy
 instagram - @adriyanarumenova
twitter - @ADriyanaA


понеделник, 23 май 2016 г.

ДА СБЪДНЕШ МЕЧТАТА СИ част 2 - Милано

Част 1 - тук


На следващата сутрин нетърпеливи се събудихме и слязохме на закуска. Имаше от всичко, което се сетите. Разбира се ние предпочетохме да пробваме италианските сирена, кроасани и кафе. Наложи се няколко пъти да си досипваме кафе, защото нормалното италианско е две глътки,а ние сме свикнали да го пием по различен начин (а именно дълго)  Ресторантът беше супер изискан и красив. Повечето хора според нас бяха дошли тук по работа, а не на екскурзия. Определено се чувствахме като някакви бизнес дами, хаха


Следващата ни спирка беше една от най-вълнуващите, а именно Милано. Макар да минахме  с автобуса от летището покрай Милано, не видяхме кой знае колко, затова тръгнахме доста рано, за да имаме време да разгледаме добре и все пак да се приберем навреме, за да си починем преди концерта.
Пътуването с метрото беше много спокойно. Явно италианците не пътуват толкова рано извън града (където е Асаго). По едно време момиче влезе и започна да пее, като носеше раница с усилвател и микрофон. Пееше страхотно, но за съжаление не видяхме някой да пусне пари в чашката, с която мина покрай нас.
Стигнахме до спирката Duomo и тъкмо се чудехме как ще намерим катедралата, която беше и нашата желана дестинация, когато на излизане от метрото тя беше пред нас. За първи път се сблъсквах с толкова кратки разстояния. В Милано буквално всичко е на една крачка, колкото и смешно да звучи това, заради големината на града. В една София например имаш много повече ходене до супермаркета, отколкото ние ходихме от летището през Милано до Асаго и от Асаго до центъра на Милано. Перфектна организация на транспорт и въобще на всичко.
Стъпвайки на площад Duomo през нас се откри невероятна гледка. Милано – точно токова, каквото си го представях и бях гледала по филмите.


Площадът беше доста спокоен, защото бяхме там към 9 часа и туристите все още не се бяха струпали. След първоначалната еуфория , снимките и взирането в красотата, която ни заобикаляше решихме да се изкачим до върха на катедралата, за да видим Милано от високо, както и това, което се криеше на върха. Организацията отново беше много добра и не след дълго бяхме някъде по етажите. Виждахме площада от високо, цялото Милано, а из имах чувството, че се намирам в приказка. Това беше едно от най-страхотните места, които съм посещавала някога. Не бързахме за никъде, дадохме си достатъчно време да погледаме, да се снимаме и въобще да осъзнаем къде се намираме.  С Вили си споделихме, че все една цял живот сме живяли в Милано – толкова гостоприемно и топло настроено ни се стори то. Хората бяха много усмихнати, навсякъде ни помагаха и ни упътваха. Ние, също упътихме няколко човека, колко правилно… не е ясно, хаха. Вили снима доста хора на площада, явно излъчваше добронамереност, защото все на нея се лепяха, хаха. 



На слизане от катедралата ме спря един афро-американец, който докато се усетя ми върза някакви конци, които той наричаше гривна. Аз бях толкова усмихната и на седмото небе, че дори се заговорих с него и се снимахме. Казах му, че имах Youtube канал и го помолих да каже няколко думи, но…тогава той заговори за това, че трябва да му дам 5 евро за гривната. Аз извадих 2 и му ги дадох и едва избягах, докато той продължаваше да настоява, че трябва да му дам 5. После Вили ме майтапи цял ден, че съм дала 4 лв. за конец, но… в тоя момент аз бях доволна, че не дадох 10 ,хахах, пък и гривнатасе оказа толкова здрава, че и до днес не е мръднала от ръката ми.
Не можахме да влезем в самата катедрала, защото опашката, която се беше събрала, дакато сме били на върха беше повече от огромна. Такава опашка не съм виждала през живота си, може би повече от 100 метра (ще я видите във видеото) Туристите се бяха активизирали и площадът вече гъмжеше от хора. Ще знам за друг път, че настина трябва да се отиде много рано, за да се избегне тълпата.
Продължихме да обикаляме малките магазинчета, в които се продаваха суверини. Не си харесахме нещо определено, не останахме очаровани от тях, но все пак взехме няколко за спомен на нас и подаръци на семейството и приятелите ни.


Решихме да си вземем сладолед, като странното беше, че не позволиха да седнем на масите само с него, затова ние отидохме в един малък парк зад катедралата, с фонтани и много птици. Насладихме се на хубавото време и спокойствието и си изядохме сладоледа, който беше наистина много хубав и малко по-различен от нашия.
Обиколихме магазините. Естествено не пропуснахме Sephora, където се надявах да има Sweet Peach палитрата на Too Faced,но я нямаше, заради което не си купих нищо. Разликата с нашата Sephora e, че тяхната е доста по-голяма и много шумна. Все едно влизаш в някакъв клуб, а не в магазин за козметика.



Попитахме момичетата, които работеха там за магазина на Kiko и те ни упътиха и отново (както ви казах) всичко беше много близо  – той беше на няколко крачки от Sephora. Беше доста малък и супер претъпкан, затова набързо взех едно червило и един молив за очи, защото не исках да си губя времето в стоене в него, при положение, че ни чакаха още интересни неща.  Като цяло просто обикаляхме улиците и гледахме сградите, разбра се пак се върнахме да погледаме катедралата и да постоим на площада, който носи невероятна атмосфера.
Зад катедралата се загледахме в една пицария и човекът, който кани беше много мил, знаеше дори няколко думи на български (всъщност само 2, но и това ни се стори много), затова решихме да седнем там. Избрах си пица с четири сирена , а Вили – Маргарита. 

Беше много вкусна, доста по-тънка и хрупкава от нашите. По това време видяхме във facebook, че трима от нашите приятели, фенове на Марая в момента са се таг-нали пред катедралата. Отново емоцията за концерта ни обзе и решихме да се прибираме, за да можем да се настроим хубаво за него. 
Тъй като беше към 14 ч. и имаше много време до концерта решихме отново да посетим търговския център в Асаго. Този път взехме всичко, което ни трябваше, а именно шоколади за семейството и разни други подаръци.
Прибрахме се в хотела, приготвихме се за концерта, но все още беше доста рано, а залата ни беше на 5 минути път, така че решихме, че е по-добре да чакаме там, отколкото в хотела. Вили прочете, че италианските фенове се уговарят да са пред залата доста по-рано, така че нямаше да сме съвсем първи. Все още не осъзнавах достатъчно ясно какво беше на път да се случи тази вечер. Дали щях да плача, да се смея, да бъда разочарована или пък очарована? След точно 3 часа щях да разбера...





                                                Не пропускайте да видите и видеото!

                                                                                                  Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA
facebook - MakeUp Music Me
втория ми блог - Classroom Of Joy
 instagram - @adriyanarumenova
twitter - @ADriyanaA

неделя, 22 май 2016 г.

ДА СБЪДНЕШ МЕЧТАТА СИ част 1 (София - Русе - Букурещ - Милано - Асаго)

Здравейте, приказни!
Април беше един от най-вълнуващите месеци в живота ми! Заради това няма как да не споделя с вас приключението, заради което съм озаглавила днешната публикация "Да сбъднеш мечтата си" :)
Ако все още не знаете аз съм супер фен на Марая Кери. От 20 години мечтая един ден да я видя на живо. Да чуя гласът легенда, да зърна жената чудо. Моята страст, моята гордост, моята магия. Когато в края на миналата година Марая обяви европейското си турне The Sweet Sweet Fantasy Tour, вече знаехме - мечтата ни ще се сбъдне. Говоря в множествено число, защото знам, че представям всички фенове, които с години събират дисковете й, слушат песните й, намират упование в трудните моменти в тях, в моментите на любовни трепети, предателства, разочарования или просто "лигавите" си дни (защото знаем, че не само Марая , а всички ние имаме различни лица и всяко едно от тях можем да намерим в дадена нейна песен), изграждат приятелства на базата на "фенството". Но да говоря за Марая Кери и значението й за феновете и за музикалната история въобще... смятам, че е ненужно. За това си има критици, писатели, та дори учебници (от няколко години Марая е и в български учебник по музика ). Пиша тук само, за да споделя емоцията си от това, което преживях. 
Заради това, че почвах този пост  4 - 5 пъти, триех и почвах отново съм почти сигурна, че мислите ми ще са хаотични и по-скоро няма да изразят напълно преживяното.... но....  какво да каже човек? Понякога думите не стигат. Наистина. Не стигат. Как можеш да опишеш любовта, радостта, щастието, тъгата или мисълта, изкуството или магията. Те са неописуеми. Също като самата Марая. Също като самото ни преживяване. Неописуемо!
След като вече имахме билети за концерта на Марая в края на миналата година беше време да помислим и за самото пътуване. Решихме да пътуваме от Букурещ до Милано, защото по този начин билетите за самолета излизат по-евтино. Пък и приятелката, с която щяхме да ходим на концерта е от Русе и беше логична стъпка да летим от Румъния (макар това да ми костваше още 1 + 5 часа път, за да стигна до нея). Тъй като имахме само половин ден за разглеждане на Милано решихме да посетим най-голямата забележителност, а именно Маланската катедрала и площадът Duomo. За хотел избрахме NH Congress Centre в Асаго, защото ни беше само на 10 минути пеш от залата на концерта. В днешно време е лесно да платиш всичко по интернет, да организираш маршрута си и да си спокоен, че всичко е наред. След като разучихме и подробно маршрута (да живее google maps) беше време да изчакаме заветната дата и да сбъднем мечтата си. На вас пък споделих за вълненията си в публикацията Как изгубената Коледа се превърна в Коледно чудо! и видеото Билет за концерт на Марая Кери .
Пътувах за Русе в деня преди пътуването ни за Италия. Пътувах прекрасно. Шофьорът пускаше много хубави песни от 80 и 90-те години, които ме заредиха с положителна енергия и ми помогнаха да не усетя 5-те часа път. Разбира се не пропуснах и да послушам Марая по пътя, но мисля, че най-много време прекарах в четене на "Бизнес на високи токчета" тъй като не исках да се вълнувам прекалено с мисли за концерта и Марая. Книгата е много хубава и я свързвам отново с Марая (изненада), защото е голям фен на обувките Джими Чу (дори ги споменава в песента More Than Just Friends). 
Много се вълнувах, че след около 7 - 8 години писане и говорене по скайп най-накрая ще се запозная на живо с Вили. Пишем си още времето, в което нямаше фeйсбук (или поне ние нямахме), а имахме форум, посветен на Марая. С наближаването на Русе нетърпението ми да я видя се увеличаваше все повече и повече. Прекарахме страхотно вечерта, видяхме и Дунав и малко от центъра на Русе. Дъждът ни спря да разглеждаме повече, но от това, което видях останах очарована от атмосферата и архитектурата на града. Успяхме да си направим селфи и на река Дунав, макар да не се вижда много от нея.


Дълго не можах да заспя, защото предстоеше голямото ни пътуване. Първото ми качване на самолет и приближаването с още една стъпка до Марая. Рано сутринта се качихме на микробусче, с което стигнахме до летището на Букурещ. Пътувахме около 2 часа.
Пристигнахме на летището доста по-рано от необходимо, но като за първи полет искахме да сме сигурни, че всичко е точно и няма да има място за притеснение и бързане. Летището на Букурещ - Otopeni е доста голямо, сравнително спокойно. Всичко е много добре организирано. Навсякъде те водят стрелки и обяснения. Не бяхме предвидили, че ще ни трябват леи (румънската парична единица). Реално не ни и трябваха, но... аз видях списание ОК на корицата с Марая и... нямаше как - обърнах 5 евро в румънски пари и приключението се започна. Първия досег с Марая зад граница беше налице.


Без никакви затруднения минахме през секюрити чек-а и т.н. След като минеш в безмитната зона можеш да пазаруваш и с евро, което е супер, защото си взехме вода, за да не купуваме в самолета.
Охраната беше много стриктна, което ме накара да се чувствам по-сигурна в пътуването. Хората определено си вършеха добре работата (за разлика от италианците, но за това ще ви разкажа по-късно)
Самото качване на самолета беше голямо преживяване, защото бях виждала подобно нещо само по филмите. Стюардесите бяха много любезни и ми беше много интересно да видя прословутото сочене и показване с ръце, които съм гледала в "Гледка от върха" с Кристина Апългейт и Гуинет Поутроу.
По време на ускорението преди излитането и самото излитане ми се стори много вълнуващо, никак не ме беше страх или пък ми стана лошо. За всеки случай обаче бях глътнала няколко Кокулин против гадене, защото не знаех какво да очаквам.
Гледките, които виждаш са уникални и несравними. Да видиш как къщите, сградите, дори планините и облаците над тях стават малки като точки е много интересно. Най-хубавата част за мен обаче е когато усетя, че кацаме, въпреки че статистиката сочи, че това е най-опасната част. Все пак аз съм значително по-спокойна като видя нещо познато под себе си, а именно Земя!


Кацнахме на летище Linate в Милано, което беше доста по-малко от това в Букурещ и много по-спокойно. От там веднага хванахме автобус, след това се прекачихме на метро и след това още веднъж, като успяха дори да ни глобят, защото си бяхме взели грешен билет, хах. За разлика от България в Милано си взимате билет за метро само от автомат, с който влизате и излизате (като в Асаго винаги има човек, който следи дали всичко е наред) Общо взето не  видяхме кой знае колко от Милано (само гледките през прозореца на автобуса), но веднага усетихме духа му. Много приветлив и красив град. След около час и половина пристигнахме в Асаго. Това е нещо като бизнес парк до Милано, пълен с хотели, бизнес сгради, много зеленина и....най-важното Mediolanum Forum - залата, в която Марая щеше да пее следващата вечер. 


След като я видяхме вълнението ни се усили и започнахме да вярваме, че настина се случва. За наше голямо учудване нямаше нито един плакат в града, та дори и на самата зала. Започнахме да се чудим как е възможно, ще има ли въобще концерт?
След като се настанихме в хотела, посетихме нещо като търговски център, който беше много красив, голям и доста различен от това, което съм виждала досега.


Бяхме много доволни от пътуването, хотела, Асаго и всичко, което ни се случи този ден. Когато съм си мислила за пътуване в чужбина (което не е организирано от агенция) винаги съм си го представяла напрегнато, с бързане, объркване, но при нас всичко беше като по вода. Вечерта ни мина в разговори и вълнение за утрешния ден. Това беше последната вечер в живота ни, в която си лягаме без да сме виждали и чували Марая на живо. Това беше последната вечер, в която ние все още имахме една голяма несбъдната мечта!
                                                                                                                  


                                                  Не пропускайте да видите и видеото!

                                                                                                   Love, Adriyana

                                                                 

youtube - ADRIYANA
facebook - MakeUp Music Me
втория ми блог - Classroom Of Joy
 instagram - @adriyanarumenova
twitter - @ADriyanaA

понеделник, 9 май 2016 г.

Любими сини моливи за очи


Здравейте, приказни!
От няколко години много харесвам сините моливи за очи. Смятам, че синьото е  супер свежо и много подходящо за пролетта и лятото. Харесвам ми да нося син молив тип очна линия или просто да опуша с него окото.  Доста лесно, интересно и практично е да имам няколко сини молива, които мога да сложа винаги, когато не ми се занимава със сенки или пък просто нямам време. Имам няколко любими, които ще нося и тази година, както и един чисто нов, но затова пък супер любим цвят. 


Лично аз никога не съм давала много пари за молив за очи. Смятам, че има много достъпни марки, които предлагат страхотно качество моливи за три от които ще говорим в тази публикация.
Моливът, заради който обикнах синия цвят на очите си е Maybelline Expert Eyes Sapphire Blue. Имам го доста отдавна и заради това е почти наполовина. Много мек е, лесно се работи с него, доста е наситен и е любимото ми тъмно синьо, което съм ползвала досега. Обичам да го размазвам по клепача без да правя нещо друго. Смятам, че с него доста изпъква цвета на очите ми, а съчетан с розово/лилаво червило е една от любимите ми комбинации за лятото. Неприятното при този молив е, че много лесно се размазва и се отбелязва на горната страна на клепача (особено, ако сте с паднал клепач като мен), затова не бих заложила на него, ако гримът ми трябва да издържи повече от 3 – 4 часа без да се поправя. 


В предишна публикация ви споделих, че докато бях в Милано си купих син молив на KIKO (номер 110). Е, именно той е любими ми молив в морско синьо. Много красив цвят, доста по-натрапчив от този на Maybelline, но именно заради това ми харесва. Придава една идея по-смел вид на грима, но не прекалено. Много наситен и мек е. Съжалявам, че не си взех още един молив от тази серия (която всъщност е стандартната на марката и е най-евтината), защото са много добри. Много лесно се нанася, много наситен цвят е и въобще влюбена съм в него. 



Винаги съм твърдяла, че моливите за очи на Avon са много добри и може би едни от най-добрите продукти на марката. От години си поръчвам най-различни цветове, като разбира се единствените, които някога съм изразходила до края са били само черни. Почти винаги след известно време подарявам тези, които смятам, че вече няма да ги ползвам на роднини (майка ми и лелите ми винаги са готови да приемат гримове от мен, хаха). В момента харесвам два от най-евтината им серия Color Trend, които напълно си струва да опитате, ако искате да видите как ви стои даден цвят, но не ви се дават много пари само за проба. Мисля, че, ако изчакате да са намалени можете да ги вземете за около 2.50 лв., което си е просто без пари. Midnight Blue е в така популярния напоследък нейви блуцвят. Наситен, траен, малко по-твърд е, което го прави идеален за поставяне във водната линия или пък като очна линия. Другия е Turquoise, който не използвам толкова често, тъй като е по-задължаващ според мен цвят и по-трудно се съчетава … или поне аз така съм си наумила,хаха.  Много ги харесвам и двата и смятам да пробвам още цветове от тази серия на Avon.
Това е от мен за днес. Надявам се да съм ви била полезна в търсенето на добър и бюджетен син молив за очи. Вие какви моливи харесвате и кои бихте ми препоръчала да пробвам?


На снимката с Maybelline Expert Eyes Sapphire Blue

                                                                                                                                                   Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA
facebook - MakeUp Music Me
втория ми блог - Classroom Of Joy
 instagram - @adriyanarumenova
twitter - @ADriyanaA