понеделник, 23 май 2016 г.

ДА СБЪДНЕШ МЕЧТАТА СИ част 2 - Милано

Част 1 - тук


На следващата сутрин нетърпеливи се събудихме и слязохме на закуска. Имаше от всичко, което се сетите. Разбира се ние предпочетохме да пробваме италианските сирена, кроасани и кафе. Наложи се няколко пъти да си досипваме кафе, защото нормалното италианско е две глътки,а ние сме свикнали да го пием по различен начин (а именно дълго)  Ресторантът беше супер изискан и красив. Повечето хора според нас бяха дошли тук по работа, а не на екскурзия. Определено се чувствахме като някакви бизнес дами, хаха


Следващата ни спирка беше една от най-вълнуващите, а именно Милано. Макар да минахме  с автобуса от летището покрай Милано, не видяхме кой знае колко, затова тръгнахме доста рано, за да имаме време да разгледаме добре и все пак да се приберем навреме, за да си починем преди концерта.
Пътуването с метрото беше много спокойно. Явно италианците не пътуват толкова рано извън града (където е Асаго). По едно време момиче влезе и започна да пее, като носеше раница с усилвател и микрофон. Пееше страхотно, но за съжаление не видяхме някой да пусне пари в чашката, с която мина покрай нас.
Стигнахме до спирката Duomo и тъкмо се чудехме как ще намерим катедралата, която беше и нашата желана дестинация, когато на излизане от метрото тя беше пред нас. За първи път се сблъсквах с толкова кратки разстояния. В Милано буквално всичко е на една крачка, колкото и смешно да звучи това, заради големината на града. В една София например имаш много повече ходене до супермаркета, отколкото ние ходихме от летището през Милано до Асаго и от Асаго до центъра на Милано. Перфектна организация на транспорт и въобще на всичко.
Стъпвайки на площад Duomo през нас се откри невероятна гледка. Милано – точно токова, каквото си го представях и бях гледала по филмите.


Площадът беше доста спокоен, защото бяхме там към 9 часа и туристите все още не се бяха струпали. След първоначалната еуфория , снимките и взирането в красотата, която ни заобикаляше решихме да се изкачим до върха на катедралата, за да видим Милано от високо, както и това, което се криеше на върха. Организацията отново беше много добра и не след дълго бяхме някъде по етажите. Виждахме площада от високо, цялото Милано, а из имах чувството, че се намирам в приказка. Това беше едно от най-страхотните места, които съм посещавала някога. Не бързахме за никъде, дадохме си достатъчно време да погледаме, да се снимаме и въобще да осъзнаем къде се намираме.  С Вили си споделихме, че все една цял живот сме живяли в Милано – толкова гостоприемно и топло настроено ни се стори то. Хората бяха много усмихнати, навсякъде ни помагаха и ни упътваха. Ние, също упътихме няколко човека, колко правилно… не е ясно, хаха. Вили снима доста хора на площада, явно излъчваше добронамереност, защото все на нея се лепяха, хаха. 



На слизане от катедралата ме спря един афро-американец, който докато се усетя ми върза някакви конци, които той наричаше гривна. Аз бях толкова усмихната и на седмото небе, че дори се заговорих с него и се снимахме. Казах му, че имах Youtube канал и го помолих да каже няколко думи, но…тогава той заговори за това, че трябва да му дам 5 евро за гривната. Аз извадих 2 и му ги дадох и едва избягах, докато той продължаваше да настоява, че трябва да му дам 5. После Вили ме майтапи цял ден, че съм дала 4 лв. за конец, но… в тоя момент аз бях доволна, че не дадох 10 ,хахах, пък и гривнатасе оказа толкова здрава, че и до днес не е мръднала от ръката ми.
Не можахме да влезем в самата катедрала, защото опашката, която се беше събрала, дакато сме били на върха беше повече от огромна. Такава опашка не съм виждала през живота си, може би повече от 100 метра (ще я видите във видеото) Туристите се бяха активизирали и площадът вече гъмжеше от хора. Ще знам за друг път, че настина трябва да се отиде много рано, за да се избегне тълпата.
Продължихме да обикаляме малките магазинчета, в които се продаваха суверини. Не си харесахме нещо определено, не останахме очаровани от тях, но все пак взехме няколко за спомен на нас и подаръци на семейството и приятелите ни.


Решихме да си вземем сладолед, като странното беше, че не позволиха да седнем на масите само с него, затова ние отидохме в един малък парк зад катедралата, с фонтани и много птици. Насладихме се на хубавото време и спокойствието и си изядохме сладоледа, който беше наистина много хубав и малко по-различен от нашия.
Обиколихме магазините. Естествено не пропуснахме Sephora, където се надявах да има Sweet Peach палитрата на Too Faced,но я нямаше, заради което не си купих нищо. Разликата с нашата Sephora e, че тяхната е доста по-голяма и много шумна. Все едно влизаш в някакъв клуб, а не в магазин за козметика.



Попитахме момичетата, които работеха там за магазина на Kiko и те ни упътиха и отново (както ви казах) всичко беше много близо  – той беше на няколко крачки от Sephora. Беше доста малък и супер претъпкан, затова набързо взех едно червило и един молив за очи, защото не исках да си губя времето в стоене в него, при положение, че ни чакаха още интересни неща.  Като цяло просто обикаляхме улиците и гледахме сградите, разбра се пак се върнахме да погледаме катедралата и да постоим на площада, който носи невероятна атмосфера.
Зад катедралата се загледахме в една пицария и човекът, който кани беше много мил, знаеше дори няколко думи на български (всъщност само 2, но и това ни се стори много), затова решихме да седнем там. Избрах си пица с четири сирена , а Вили – Маргарита. 

Беше много вкусна, доста по-тънка и хрупкава от нашите. По това време видяхме във facebook, че трима от нашите приятели, фенове на Марая в момента са се таг-нали пред катедралата. Отново емоцията за концерта ни обзе и решихме да се прибираме, за да можем да се настроим хубаво за него. 
Тъй като беше към 14 ч. и имаше много време до концерта решихме отново да посетим търговския център в Асаго. Този път взехме всичко, което ни трябваше, а именно шоколади за семейството и разни други подаръци.
Прибрахме се в хотела, приготвихме се за концерта, но все още беше доста рано, а залата ни беше на 5 минути път, така че решихме, че е по-добре да чакаме там, отколкото в хотела. Вили прочете, че италианските фенове се уговарят да са пред залата доста по-рано, така че нямаше да сме съвсем първи. Все още не осъзнавах достатъчно ясно какво беше на път да се случи тази вечер. Дали щях да плача, да се смея, да бъда разочарована или пък очарована? След точно 3 часа щях да разбера...





                                                Не пропускайте да видите и видеото!

                                                                                                  Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA
facebook - MakeUp Music Me
втория ми блог - Classroom Of Joy
 instagram - @adriyanarumenova
twitter - @ADriyanaA