Здравейте, приказни!
В днешната публикация отново ще ви разказвам за преживяванията си извън България (за които не мога да повярвам, че са цели 3 за 5 месеца), но и за няколко любимци от последните месеци (тъй като реших тази година да не правя публикация за всеки месец). Преди да започнем нека ви напомня да прочетете за предишните ми пътувания - Манчестър , Ливърпул и Виена.
Дойде време отново да се върна в Италия. Тя е много специална за мен, защото именно там беше първото ми излизане в чужбина и първото ми сбъдване на голяма моя места, а именно да присъствам на концерт на Марая Кери. Можете да прочетете първа част (началото), втора част (Милано) трета част (концертът), като третата публикация е може би най-любимата и емоционална, която съм писала някога.
Второто ми посещение в Италия беше в Неапол, отново нещо специално, тъй като за първи път бях изпратена по работа в чужбина - тук.
Дойде ред на "третия за щастие", както са казали хората. Този път посетихме друга част на Италия, а именно Сицилия, за която знаех, че е много по-различно място от градовете в северна Италия, много по-беден и не толкова развит район, затова не тръгнах с големи очаквания.
Пристигнахме по обяд като се настанихме в хотел Secula Home, който беше сравнително близо до центъра (макар по-късно да разбрахме, че до нас има гето квартал), но най-хубавото беше, че точно до него имаше желатерия/пекарна, където правеха най-хубавите аранчини, които опитах (а аз опитах доста, хаха). Това е и храната, с която свързвам пътуването ни. Разбира се няма да пропусна да спомена шам фастъкът, който е навсякъде (дори ядохме пица с шам фастък, има чай и кафе с такъв вкус, шоколад, най-известния им сладолед и какво ли още не...)
Още веднага ни направи впечатление, че сградите в града са с черно сив цвят, което се дължи не само на праха от вулкана Етна, а и най-вече на това, че самата лава и пепел са използвани за възстановяването им, тъй като градът е бил 7 пъти опожаряван и след това възстановяван, откъдето идва и мотото "Възскръснал от пепелта, за да бъде още по-красив" или нещо подобно. Има ли нужда да казвам, че Етна е навсякъде - главната им улица се казва така, различни марки храни, дори бутилираната им вода е Етна. Ние не бяхме планирали да се качим, но знам, че би било страхотно преживяване.
Бяхме си набелязали няколко места в града, които да посетим, като се изненадахме колко лесно и на пешеходно разстояние са едно от друго. Разбира се първо видяхме главния площад, с емблемата на Катания - слончето фонтан, както и катедралата, която в повечето пъти от разходките ни беше затворена, но една вечер извадихме късмет и я разгледахме и отвътре. Имаше и автомат за монети (единствения, който намерихме в града, за разлика от предишното ни пътуване, където бяха буквално навсякъде) и по традиция си взехме монета. Също не пропуснах да си взема и гривна със слонче и топчета, направени от вулканичната лава, които се продаваха навсякъде из града и е невъзможно да не купиш, макар и с ясното съзнание, че е голям кич и ще я носиш само по време на екскурзията там.
Още нещо, което ни направи голямо впечатление и което няма как да не се отбележи, когато говорим за Катания, е огромния пазар, който ни беше изключително забавен. Отвсякъде се чуваха викове, с които хората подканяха да купиш от стоката им, продаваха се какви ли не неща. Ние си купихме голямо парче пармезан и моцарела, които бяха страхотни, също така и за първи път пробвахме кумкуат, които колкото и да ни хареса, оставихме на останалите хора в кухнята на хотела, тъй като нямаше как да ги пренесем в багажа ни.
В първия ни пълен ден в Катания успяхме да разгледаме голяма част от нея, като посетихме и парка, посветен на композитора Белини, който е много красив и може би любимото ми място в града. Прекрасен е за разходка, много приятен и зелен е, а дори имаше и един много интересен уличен музикант, който ни забавляваше през цялото време.
И двамата с Алекс имахме нужда да се измъкнем от забързаното ежедневие и бяхме решили този път да отидем по-скоро на почивка, а не на екскурзия, затова се дадохме доста време да опознаем града, да се насладим на красивия му, но мръсен център, да разучим местните магазинчета и пицарии, да пием дълго сутрешно кафе и дори да гледаме Нетфликс. Починахме си и забравихме за ежедневните проблеми, ядохме вкусна храна и ни се случваха какви ли не странности. Като започнем от това, че два пъти ни преследваха по улиците, за да купим разни стоки, една вечер странни хеликоптери летяха над хотела ни, запуши ни се мивката в банята, една нощ бяхме без ток и какво ли още не.
Най-голямото ни разочарование настъпи в моментът, в който видяхме, че фуникулярът, с който се слиза до плажа не работи, а друг начин, ако си без кола и с фиксиран час за връщане - няма, освен един автобус, който слиза до плажа веднъж дневно. Бях толкова разочарована, ядосана и буквално бясна, че настроението ми се развали за целия ден, тъй като с огромно нетърпение очаквах да посетим перлата на Йонийски море, най-красивото място в Сицилия - имена, с които гордо се кичи Таормина. В самото градче няма нищо,което да се прави, освен да обиколите няколко магазинчета или да седнете на кафе. Все пак имаше няколко места, на които се откриваше хубава гледка, което направи преживяването ни една идея по-приятно. На връщане в автобуса беше голяма блъсканица и жега, като имаше хора, които се молеха да ги вземат, защото ще изпуснат полета си, но така и не го направиха. Въобще в Катания има екстремно преживяване във всеки удобен момент, хаха
Преживяването ни в Катания беше много интересно, забавно и лудо, но нека ви разкажа и за други интересни неща, които ми се случиха от началото на годината.
Тя започна с една много красива гледка, а именно към язовир Искър. Още в първите дни на 2023 решихме да се възползваме от хубавото време и да посетим място, което хем е близо до нас, хем е непознато и за двама ни с Алекс. Избрахме да посетим Щъркелово гнездо - ресторант и малък хотел на брега на язовир Искър със страхотна гледка и прекрасна атмосфера. Беше много приятно, с часове можехме да останем и да гледаме в далечината.
Като следващо любимо нещо мога да спомена и концерта на Софийската филхармония с музиката от Замръзналото кралство. Проведе се в зала България и беше прекрасно. За първи път гледам Софийската филхармония на живо и със сигурност знам, че няма да е за последно. Единственото неприятно в случая беше, че бях с възпалено око, което до някаква степен попречи за по-пълноценното ми присъствие там. Преди това моята приятелка Габи беше посетила концерта с дъщеря си и силно ми го препоръча. Ако не свързвате песните с анимацията на Дисни, то не бихме казали по нищо, че е за деца, а и реално според мен не беше (като изключим Олаф, който се появи накрая).
Терминалът с Там Ханкс е един филм, който съм засичала много пъти по телевизията, но все не съм гледала, тъй като не мислех, че ще ми е интересен. За радост най-накрая го направих и много ми хареса. Историята е забавна и тъжна едновременно, семпла и многопластова. Доста майсторски направен филм, който те кара за се замислиш за важните неща в живота. Прекрасен!
Годината започнах не просто с книга, а с изключително интересен начин на поднасяне на съдържание, дневник и възможност за преоткриване дори. Става въпрос за книгата на 33 + Азбука от житейски истории, в която има различни истории, върху които можете да разсъждавате и да пишете неща за себе си. Много различна и интересна, препоръчвам за хората, които обичат да анализират и записват разни неща, свързани с личностното си развитие и т.н. Лариса Парфентиева е много истински и един от любимите ми съвременни автори.
