Здравейте, приказни!
Когато Джери Халиуел съобщи, че е писала приключенската книга Rosie Frost and the Falcon queen през последните 9 години и ще има турне за представянето и в САЩ, бях сигурна, че ще направи и подобно в Англия, но шансът да се срещна с нея ми изглеждаше минимален, затова и не му обърнах толкова много внимание. По-скоро очаквах, че другата ми любима спайска Ема Бънтън отново може да направи коледно турне (прочетете за миналогодишния й коледен концерт - тук) и разбира се аз щях да бъда там. За радост се случи нещо още по-вълнуващо - Джери съобщи за две дати за подписване на книгата и в Англия, които бяха много неудобни, разбирайте, че нямаше удобни полети до там в тези дни, а отделно вече бяхме купили билети за екскурзия до Мюнхен, която съвпадаше с една от датите. За радост обичта ми към Джери надделя и реших да оставя всякакви други планове и екскурзии и да организирам едно лудо пътуване, включващо самолет, два влака, няколко пропуснати автобусни спирки, 3 различни хотела и множество препятствия, за да се случи онази една минута, в която имах честта да се докосна до олицетворението на girl power - Джери Халиуел.
Тъй като нямаше полет на дадените дати до Манчестър, където Джери щеше да проведе срещите, се наложи да летим до Бирмингам, който е съседен. За мен дори беше по интересно така, тъй като точно 10 месеца преди това посетих Манчестър и Бирмингам щеше да е нов град, който да разгледам. Моята приятелка Диди се съгласи да ме придружи, а след това още една приятелка щеше да се присъедини към нас и заедно да се срещнем с Джери.
Не успяхме да видим много от Бирмингам, тъй като имахме само един свободен следобед, но дори и за толкова малко време ни се случиха редица интересни и странни неща. Настанихме с в много малък хотел ( и в най-малката стая, в която съм била някога) The Moseley Arms, типично английски с бар отдолу и няколко стаи отгоре. Беше много уютно и точно като в английските филми. Спахме като къпани, тъй като преди това се спукахме от обикаляне, благодарение на моите много добри умения в ориентирането (разбирайте никакви). Лутахме се няколко часа докато намерим централната улица на града и още толкова за да намерим катедралата, която не се оказа нищо особено, а и беше в ремонт. Все пак се насладихме на няколко красиви сгради и огромния мол, в който се чувствахме като в лабиринт.
Посетихме и интересен и красив парк, мисля че беше част от студентско общежитие, като много ни хареса, докато не видяхме два огромни плъха да тичат около нас и веднага сменихме посоката, хах. Един път ни возиха без билет, шофьорът ни каза, че няма смисъл да плащаме, друг път пък напълно ни отминаха спирката, тъй като нямаше нито надписи на спирките, нито спираше на всяка, така че по не можеш да преброиш спирките, нито да прочетеш къде си, явно просто трябва да познаваш района, което естествено не се случи през нашето няколко часово пребиваване.
На другата сутрин трябваше да хванем влак до Манчестър, а също и се събудихме много рано заради часовата разлика. Бяхме намерили гарата още предишния ден, така че имахме време да обиколим и разгледаме. Не пропуснахме и снимки на символа на Бирмингам - бика, който на всеки 15 минути се включва и мърда и посреща гостите на града.
Пристигнахме в Манчестър, където веднага отбелязахме колко повече ни харесва от Бирмингам. Настанихме се в The Gardens Hotel който беше много приятен, но един от прозорците не се затваряше напълно и съответно беше много студено. Ние и двете с Диди бяхме болни предишните дни и все още се възстановявахме (макар след пътуването да се разболяхме наново) така че остовната ни напитка беше Тайлол Хот, като изключим много готините разтворими кафета на Starbucks, които си взехме от магазина до хотела. Почти се обнадеждихме, че в Манчестър ще се порадваме на хубаво време, но уви, наложи се дори да влезем в Primark, за да си купя шапка, като след това съжалих, че не си взех и ръкавици. Разходихме се до местата, които бяхме посетили миналата година с Алекс и забелязах колко различен е Манчестър, когато не е коледно украсен, а разкопан и в ремонт. Почти не можах да позная любимите улички, по които се разхождахме преди концерта на Ема. За радост открихме много приятен район около катедралата, който беше много красив и различен. Влязохме и в самата катедрала. Дръвчетата пък бяха украсени за Хелоуин.
Заспах с вълнението, че утре ще срещна Джери, въобще не можех да си го представя, какво ли ще бъде?
На другата сутрин рано се приготвихме и отидохме в Arndale Centre, където предишния ден открихме книжарницата Waterstones, в която щеше да е представянето на книгата. Билетите бяха напълно изчерпани още първия ден, като отново имах голям късмет да се добера до такъв, затова знаех, че ще има много хора. Тъй като предишната седмица не бях добре, не успях да отида до Батановци, където е цялата ми музикална колекция и да взема нещо, което Джери да подпише освен книгата. Бях сигурна, че в Манчестър ще намеря нещо, което да купя, но уви - намерих само картичка от сингъла и Look at me в един магазин за дискове и всякакви музикални джунджурии втора употреба.
Отидох в книжарницата два часа по-рано и бях една от първите, тоест 15-ата на опашката. Прекарах си страхотно като за първи път си говорих с фенове от цял свят, които точно като мен са дошли от къде ли не за да се срешнат с любимата си спайска. Все пак повечето бяха от съседни градове, останах с впечатлението, че аз бях от най-далече. Едно от момичетата беше ходило на 16 техни концерта през 90-те, когато аз дори не можех да си представа, че са реални хора, да не говорим да мисля за концерт. Друго момиче пък беше ушило рокля като на Джери от изпълнението на Spice girls на закриването на олимпийските игри през 2012, трето момче пък беше с тениска на Виктория Бекам и аз няколко пъти му казвах, че е объркал спайс-ката. Беше супер интересно и не усетих кога минаха тези два часа. Наближаваше 12 часа и Джери изведнъж се появи на масата, която бяха подготвили за подписите на книгите. Преди това ни раздадоха по едно копие от книгата, която нямам търпение да прочета. Тя е приключенски роман, в който се разказва за обикновено момиче на име Роузи, което открива своята супер сила, като Джери твърди, че всеки от нас притежава. Читателите я определят като Хари Потър с преплитане на реални исторически личности и събития.
Не можех да спра за гледам Джери и напълно се смразих, когато вече идваше моя ред, но все още бях на опашката и тя ме погледна в очите. Сърцето ми щеше да излезе от гърдите. Онази Джери, за която събирах пари от закуски и вървях целия град, търсейки поредно списание с нейн плакат, онази Джери, заради която плаках, когато разбрах, че напуска Спайс Гърлс и ми се струваше като края на света. Онази Джери, която гледах преди 4 години, и заедно с 60 000 пяхме с пълно гърло с нея и останалите момичета, точно онази Джери...ме погледна и аз оненях.
Дойде моят ред да подам книгата си за подпис. Предупредиха ни, че не можем да се ръкостискаме, нито да я прегръщаме за снимка, инструкциите бяха повече от ясни. Даваш си книгата, тя я подписва, следва снимка. Това е! Ако тя реши да поговори повече с теб - значи си късметлия.
Аз, разбира се, си бях подготвила цяла реч, която репетирах няколко пъти преди това. Исках да и кажа как автобиографията и If Only е толкова въздействаща, че съм мислила за нея месеци наред след като я прочетох, да и покажа моя снимка на 12 години с нейн плакат (едно от най-ценните ми притежания тогава) и какво ли още не. Познайте какво стана обаче? Тръгвайки към Джери успях да и кажа "Здравей, Джери! Много се радвам да се запознаем". Тя каза "Как си?" с ококорените си сини любопитни очи, а моите едва сдържаха сълзите ми. Едва успях да кажа "Дойдох чак от България, за да се срещна с теб!", а тя каза "България!? УАУ!", докато подписваше книгата. Обърна се и видя, че очите са ми насълзени. И подаде ръцете си за прегръдка. Аз с разплаках още повече и дори не помня как позирах за снимка и как не съм разплакана на нея. За мен си остава мистерия, хаха.
Обърнах се, взех си книгата и тотално се разплаках, докато минавах през всички фенове, на които им предстоеше тази вълнуваща едноминутна среща. Не можех да повярвам, че не само я видях, не само се докоснах до нея, а и тя спомена България и се прегърнахме. Беше сюрреалистичен момент, за който разказвайки сега, все едно не се е случил, но да живеят телефоните, които запечатиха повечето неща. 12-годишната Адрияна никога не би повярвала, че нещо такова ще се случи.
Излязох и се срещнах с останалите момичета (Диди не е фен на Джери, така че тя ме чакаше отвън, а Ади беше дошла по-късно и все още се редеше). Разходихме се малко из мола, като аз бях изключително превъзбудена. В магазина на Pandora видях огромен плакат на Памела Андерсън, която също е голяма моя любимка. Съвсем спонтанно реших, че трябва да купя нещо специално, което да ми напомня на този така специален момент. С влизането очите ми се спряха на много семпъл, но красив пръстен - плетеница от сърца. Перфектно за момент, в който сърцето ми беше толкова пълно.
Молът беше претъпкан, нямаше нито едно място, на което да седнем, затова хапнахме набързо и се върнахме в книжарницата, където Джери продължаваше за подписва книги. Взехме си по едно кафе и седнахме на маса в самата книжарница, така, че да мога да гледам подписването, което продължи около 3 часа, в които тя неуморно се усмихваше, разговаряше с хората и видимо показваше интерес към всичко, което казват (осмен, ако не са си глътнали езика като мен, хаха). Промоцията на книгата вървеше много добре, Джери говореше супер разпалено за нея, много се радвам, че я оцениха и като автор, тъй като получи изключителни добри ревюта. Моята приятелка Ади също се върна разплакана от срещата и заедно продължихме да говорим как не можем да повярваме, че сме я срещнали. Гледахме я до последно, когато си тръгна. Преди тава се снима с персонала на книжарницата, загледа се в напитките, но явно размисли и не поиска нищо. И изчезна завинаги от погледите ни... или поне до следващият път, в който се надявам да имам щастието да я видя отново. Дали на концерт или отново на подписване на книга (тъй като историята на Роузи ще има продължение и съответно втора книга) никой не знае, но ще ви държа в течение, хах.
С момичетата се разходихме още малко из Манчестър и се отправихме към гарата, където хванахме влак обратно за Бирмингам, от където щяхме да летим за България на следващия ден. Настанихме се в хотел The Fountain Inn, който отново беше типично английски и много интересен. Но отново много студен. Наложи се да облека почти всички дрехи, които носих и пак не ми беше комфортно. Тъй като Диди искаше да изпуши една цигара седнахме с обособеното за целта място на двора и при нас дойде един местен човек, с който се заговорихме за причината да сме в Англия. Много се зарадва, че заради английски изпълнител сме пропътували толкова километри и ни пожела пак да се върнем. Ние също, особено, ако причината е подобна.
На връщане към България си купих едно сърце за колие с английското знаме, което да символизира прекрасните приключения, свързани с тази страна, както и с Джери и нейната запазена марка - роклята с английското знаме. В в самолета започнах да разглеждам книгата и на гърба видях "не съди за книгата по корицата, истинската същност е вътре в нас" и за пореден път очите ми се напълниха. Джери умее да улуци право в целта с всяка своя дума.
Вече в България се случиха още няколко интересни неща. Като това, че Джери няколко пъти видя сторитата ми с нашата снимка, които качвах в инстаграм. Писах и няколко пъти всичко онова, което не можах да и кажа на срещата, но така и не отговори. Малко по късно през месеца беше изредила всички държави от които феновете са дошли и не можах да повярвам, че споменава и България. Дали е запомнила мен или съдбата просто реши да направи този момент още по- специален - нямам представа, но предпочитам да мисля, че и тя ме е запомнила. Все пак колко хора от България ще се появят в Манчестър за един подпис и около минута с нея? Малко след подписването на книгата в Манчестър пък беше качила стори с цялата опашка, която чака за подписи. Трябваше да изгледам няколко пъти, за да се видя, но бях там! Бях в клипче, качено от телефона на на Ginger Spice от Spice Girls! Whaaaat?!
Нямам търпение да прочета книгата и да споделя мнението си с вас, сигурна съм, че ще е изключително интересна. Джери записа и две нови песни за книгата, които много ми харесват и се надявам някой ден да включи в нов албум, макар че тя няколко пъти каза, че няма такива планове.
Зъвършвам с голямо благодаря на съдбата, на Джери и на всичко, заради което ми се случват кое от кое по-прекрасни неща. Вярвам, че още подобни предстоят...
Love, Adriyana
Няколко уникални изживявания на концерти, за които може да сте пропуснали да прочетете :
Коледа в Англия - Концерт на Ема Бънтън в Манчестър - тук
Сбъднах детската си мечта - Концерт на Спайс Гърлс в Единбург - тук
All I Want For Christmas - Коледен концерт на Марая Кери в Берлин - тук
Да сбъднеш мечтата си - Концерт на Марая Кери в Милано - тук
