Може би вече е станало ясно, че биографиите на забележителни жени винаги са ми били слабост и любимо вдъхновяващо четиво. Този месец прочетох цели две, доста различни една от друга, но еднакво интересни.
По принцип не бях особено запозната с живота и, освен като част от групата Girls Aloud, но историята ме изуми с това, че Шерил се е срещала с какви ли не драми в живота си и все пак се е изправила на крака. Много интересно е описала разпадането на брака и, болката от загубената любов, преследването на папараците и борбата и за живот след като се е заразила с малария. Стигнало се е до там, че когато докторът и е казал, че има вероятност да умре, тя си е отдъхнала и е искала да се случи по-бързо всичко. Представяте ли си? Определено много силна и истинска жена, на която и аз се наредих сред феновете.
"Мерилин и звездите на Холивуд" е исторически роман, която ме очарова с "простотата" си, с бавното си разказване и с духа на онова време, в което Мерилин Монро е била Норма Джийн. Много лесно се чете и е доста завладяваща, макар и малко нетипична. Много ми хареса лекотата, с която авторите са ни представили историята и в същото време са ни накарали да се вълнуваме искрено от съдбата на американската икона. Животът на Мерилин Монро винаги ми е бил много интересен, а тази книга определено я препоръчвам, дори и на хората, които не се интересуват от него, но пък искат да се потопят в интересна житейска история.
Останах много доволна от кремът на Clinique, за който ви говорих в тази публикация, затова реших да пробвам още един на марката. Този път избрах Clinique Moisture Surge Intense . Той е по-различен от предишния, защото е с консистенция на крем, а не на гел. Честно казано не знам кой предпочитам повече, допадат ми и двете, но този имам чувството, че попива по-добре и е дори по-хидратиращ. Няколко пъти ми се наложи да го нанеса и като нощен крем и определено ми допадна и като такъв. Достатъчно богат е и сутрин кожата ми не е опъната и суха. Също така кремът е доста икономичен. Една опаковка от 30 мл ми стига за повече от месец, като имайте предвид, че хич не го пестя и обичам да слагам повечко на лицето. Макар да не съм ползвала много продукти на Clinique, марката със сигурност ми се нарежда сред тези, които никога не са ме разочаровали, заедно с Bioderma, La roche posay и Vichy.
Второто място, което посетихме след екопътеката беше Златен парк Луковид, който е направен много интересно и имаш чувството, че си попаднал в приказка. Каменните къщи са с причудливи форми и много подходящи да снимки. Екскурзоводката ни каза, че видеото към песента Рада на Деси Добрева е снимано там и аз веднага си отбелязах, че трябва да го изгледам, хаха. Паркът е частен, но е без вход. Би бил много интересен най-вече за децата и за интересни снимки, но ако няма много хора.
Последната и най-интересна дестинация беше пещера Проходна или както и известна "Очите на Бога". Изключително величествено и въздействащо място, което ви препоръчвам да посетите. Около половин час е напълно достатъчен, за да разгледате и да си направите снимки. И тук имаше много хора, някои от които се бяха изкачили близо до върха на пещерата за снимки, а други висяха на въжета (явно катерачи) и отново ги снимаха.
За радост успях да посетя още две интересни места, а именно родния град на Васил Левски - Карлово и родния град на Иван Вазов - Сопот. Карлово ме спечели веднага с историята си, която бликаше от всеки ъгъл. Посетихме родната къща на Васил Левски, където витае особена енергия и честно казано за пореден път се радвах, че съм учила във времена, в който ни възпитаваха в патриотизъм и историята не беше така изопачена както днес, когато "жестоко подтисничество и робство" не бяха заменени с "пристътвие"... Но...това е дълга и дълбока тема, която със сигурност няма да обсъждам в блога.
Разходихме се из града, който е красив, но доста пуст (поне в неделя). Повечето музеи бяха затворени, но успяхме да посетим и Историческия музей, както и да видим косата на Левски в параклиса до неговата къща. Заговорихме се с една жена, която каза, че в града почти няма работа и много трудно се живее, градът основно се издължа заради забележителностите, свързани с Васил Левски. От къщата музей купихме на баща ми много красива позлатена колекционерска монета с лика на Левски. Не пропуснахме да минем и през автоматите за монети, като взехме още една с Левски и след това една с Иван Вазов. За нея отидохме до съседния град Сопот, който беше още по-пуст в неделя. Посетихме къщата музей на Иван Вазов, като беше много приятно и вдъхновяващо. Седнахме на пейката в двора и си представяхме как е писал някои от произведенията си тук, а след това решихме да седнем в съседното на къщата заведение, защото бяхме вече доста изморени от обикаляне. Разходката ни завърши с няколко снимки пред паметника на Вазов, който аз съм посещавала и друг път, но за Алекс ( с когото бяхме на тази разходка) беше първи път.
В София също посетихме нещо интересно и ново за нас, а именно Хидрапарк в Казичене, който се каним да видим отдавна. Много приятно местенце, на което можете да ловите риба, да карате водни ски или да похапнете. Ние ядохме пица и се насладихме на езерото, като нямам търпение да се върна отново там, тъй като ни е много близо и е доста приятно, особено, ако отидете в хубаво време, каквото улучихме и ние.
И последно, но не на последно място като любимец ще включа концертът с костюми/мюзикъла Цар Лъв на Варненската опера, за който имам билет много отдавна и не бях съобразила с работното си време, затова закъснях с повече от 40 минути (добре, че беше цели 3 часа, хаха). Сцените бяха на български, а песните в оригинал на английски. Беше интересно и забавно, но определено повече за деца, отколкото за възрастни. Това леко ме разочарова (защото знам, че в оригинал мюзикълът, който представят в Лондон, например, не е точно това, което беше в България), но все пак беше приятно преживяване.
