неделя, 5 юни 2022 г.

Любими за май - Велико Търново и Deep Purple

Здравейте, приказни!
Вярвате или не - никога не бях посещавала Велико Търново, макар да е на по-малко от 3 часа път от София. Всяка година се сещам за него и все не се осъществяваше посещението ни. В първия ден на месец май обаче бях твърдо решена, че заминаваме рано сутринта. Пътят се оказа с 4 тунела, но и с прекрасна гледка. 
Не ми се даваха много пари за нощувка, тъй като щяхме да останем само за една, затова резервирах една от най-евтините стаи, които ми се появиха в booking. Голяма грешка или пък не, сами преценете. Стаята ни беше в една къща, до която се стигаше по (имам чувството) безброй стъпала. Човекът, който ни посрещна беше много бъбрив. Разказа ни набързо за себе си и живота си, обясни ни как да стигнем до центъра на стария град (който се оказа съвсем близо до стаята ни) и влязохме в една много странна и малко страшна къща, където минаваш през съвсем тясно дворче, препълнено с разни останки от балатуми, касетки и синджирчета, типично за селските къщи, но нетипично за "къща за гости". Стаята ни беше доста прашна, със стари мебели, имаше оставено отворено шише с вода, явно от предишните посетители, катинари на гардеробите, много саксии с цветя и гоблеми. В банята имаше останки от сапун и нямаше тоалетна хартия, но ние казахме, че ще си купим, за да не се притеснява дядото. В банята беше мръсно, имаше мравки, парчета от огледала по стените и какво ли още не. Явно, че във Велико Търново от всяко нещо може да се изкара пари, дори, ако имаш малка затънтена стаичка, която не ползваш. Въпреки всичко престоят ни там беше интересен и не съжалявам, че попаднахме точно в дома на този човек, който макар и с малко средства си въртеше сериозен бизнес.






Първата ни и най-важна спирка беше крепостта Асеневци. Гледката е величествена, но най-вероятно знаете това. Не успяхме да я обиколим цялата, тъй като краката ни бяха станали на "понички". Седнахме на една пейка и се наслаждавахме на тишината, красотата на природата и величието на крепостта. Беше много приятно и определено имахме нужда от малко откъсване от реалността и рутината на града.
На връщане взехме монета с братята Асеневци от автомата, който беше в самото начало, защото баща ми ги колекционира и много им се радва. 

Следващата ни спирка беше пицарията Ego, където се открива невероятна гледка към паметника на Асеневци и художествената галерия, реката Янтра, заобиколени от прекрасната ни българска природа. За съжаление вътре беше много задушно, затова снимах набързо гледката и седнахме навън. Ядохме много вкусни пици, цените бяха доста прилични.


Вечерта отидохме до паметника на Майка България и се разходихме из нощно Търново. За радост леглото беше удобно или ние бяхме прекалено уморени и спахме като къпани (макар да не бяхме, заради условията в банята, хаха)
Вторият ни ден премина много спокойно, тъй като беше понеделник и повечето туристи си бяха тръгнали. С колата (която до този момент бяхме едва заглавили на един хълм и въобще не мърдахме след като пристигнахме) отидохме до парк Мини България, където са поместени макети на едни от най-известните забележителности на България в размер 1:25. Беше много интересно и определено си заслужава. Билетите са по 10 лв, аз обаче бях взела нашите от grabo за 8. Голяма далавера, нали!? В кафенето към музея имаше и игра, в която трябваше да качиш снимка и да тагнеш музея в социалните мрежи. Естествено го направих и спечелих сладолед. Знаете, че ме бива с наградите, хаха.




След това се отправихме към художествената галерия, като преди това спряхме по пътя, за да се насладим на невероятна гледка към старите къщи и величествената крепост. Естествено Алекс недоволстваше, че постоянно снимам, но... знаете си ме мен. Моята реплика беше 'Ти да се благодарен, че вече не снимам влогове' (или поне засега). Разходихме се по моста над река Янтра, като на мен ми се разтрепериха краката от височината, а уж нямам такъв проблем, но явно, че този път беше различно. Красотата е невероятна, усещането беше много специално. Още повече, че нямаше никакви хора, бяхме само ние двама мънички човечета, заобиколени от величието на природата.
За съжаление галерията беше затворена, затова седнахме на кафе. Беше много приятно, пускаха страхотни рок песни и отново бяхме почти сами. 
Определено два дни не стигат, за да се разгледа подробно града, но беше добро начало и много се радвам, че го поставихме.








По случай Гергьовден решихме да отидем до язовир Слаковци, за който отдавна слушаме, но така и не бяхме ходили, макар да е на 15 минути с кола от Батановци. Много приятно и спокойно място, на което отново скоро ще се върнем. Имаше няколко семейства с палатки, които си правеха барбекю и ловяха риба. Същинска идилия. С Алекс и брат ми се разходихме и след това седнахме в ресторанта към малкото дървено хотелче, което се помещава там. Ядох едни от най-вкусните картофи соте, които съм опитвала някога, а Алекс вече се замисля дали да не си вземем палатка и да отсядаме на подобни спокойни и красиви местенца.


Книгата, която прочетох този месец е втората на Джери Халиуел "Just For The Record". Тя е нещо като продължение на първата, за която ви разказах миналия месец. Проследява живота и след започването на соловата и кариера и написването на книгата "If Only". Прекалено откровена на моменти, много истинска и поучителна е нейната история. Един от цитатите, който извадих и си го препрочитам е следният 'I have learned that the only thing enables someone to be happy is SELF ACCEPTANCE'. Книгата ме накара да се гордея с факта, че винаги съм и била огромен фен, защото тя 100% е жена, от която мога много да се уча, достойна за уважение и възхищение, много борбена и изключително целеустремена. Книгата е подходяща не само за заклети спайс фенове, но и всеки човек, който минава през трудности и опитва да разбере себе си и смисъла на живота.



Разбира се продължих на спайс тема, като следващата книга, която прочетох на един дъх е биографията на Виктория Бекам "Learning to fly". Беше ми много интересно да прочета за вече познатите събития (които описва и Джери в книгата си) около създаването на Спайс Гърлс, връзката и с Дейвид Бекам, ужасът, в който е живяла, когато е получавала заплахи за отвличане на сина им и т.н. Доста по-различна е от книгите на Джери, тъй като животите им са доста различни, но определено също толкова интересна. 
Сериалът, който изгледах през последния месец беше Pieces of Her. Той е само от 8 епизода, които изгледах само за 3 дни. Доста е заплетен, мистериозен и интересен, със страхотна актьорска игра и със сигурност ще ви допадне.


След като изведнъж от зима преминахме на почти непоносимо жорещо лято, беше повече от необходимо този месец да нося слънцезащита за лице постоянно, особено когато съм навън. Отново заложих на изпитан продукт, а именно Nivea SPF 50 с Q10, който ползвах и миналата година. Той е лек и не оставя бял филм по кажата за разлика от минералния крем от същата серия, който си купих преди това, но според мен става единствено съчетан с фон дьо тен или пък за на плажа.




Откакто не носим маски ми се върна до някаква степен желанието за гримиране и изведнъж осъзнах, че нямам спирала. Не помня от колко години не се е случвало да нямам, тъй като все имах по няколко. Този път обаче бях останала с няколко изсъхнали, така че реших да пробвам Maybelline Great Lash, която е един от най-известните продукти на Maybelline. Като цяло съм голям фен на спиралите им, затова имах високи очаквания, които се оправдаха. Спиралата прави миглите ми дълги, черни и гъсти. Не се размазва или рони през деня, а също така лесно се премахва. По-малката четка определено ми допадна, защото мога по-прецизно на разделя миглите и да достигна до самото им начало. Опаквака е много сладка, подходяща за лятото. 



И последния продукт, за който ще ви споделя е балсам за устни Carmex, който е доста популярен в Америка, но аз за първи път попадам на него. В сайта на parfimo.bg имаше голямо разнообразие на аромати, на аз избрах с ванилия. Оказа се, че балсамът е с онзи непрятен изтрипващ ефект, който цели да направи устните ти по-големи. Прибрах го като резерва (защото един балсам никога не е излишен), но определено не съм му фен. Хубавото в случая е, че е със SPF 15, което доста рядко срещам сред балсамите. 


С приятелка гледахме мюзикъла "Парижката Света Богородица", който е в рекордите на Гинес за най-продаван за първата година от появата си. В България се изпълнява от Варненската опера и е в оригинал на френски. Беше много интересно, но малко прекалено за моя вкус. Аз обичам по-веселите представления и по-кратките. Въпреки това беше вълнуващо преживяване. Гласът на Лилия Илиева, която беше в ролята на Есмералда - е приказен. 

Месецът завърши подобаващо с един страхотен концерт на великаните на рока Deep Purple. Баща ми им е голям фен и още от малка слушам песните им, така че нямаше как да пропусна идването им в България (миналия път не успях да отида и ме беше много яд след това) Изумително е, че са на по повече от 70 години, а правят уникално шоу. За мен са ненадминати и вече превърнали се в легенди в рока. Алекс, брат ми, братовчед ми и приятелката му също бяха с мен, което допринесе за веселото ни прекарване. Определено любимата ми част беше, когато вокалистът Иън Гилън остави публиката да пее Smoke on the water. След концерта купих подарък на баща ми - палки за барабан, подписани от Иън Пейст (барабанистът на групата). Големи емоции!


Месец май беше доста вълнуващ, почти съм сигурна, че юни ще го "бие" и нямам търпение да ви разкажа защо. А как мина вашия месец май? :)

                                                                                                                Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova