За първи път посетих коледен базар в Германия през 2018 (вижте видеото тук ) и си взех чашите, в които пихме с Алекс греяно вино. И до днес ми носят много спомени и обожавам да си пия в тях. Затова си дадохме обещание, че винаги, когато сме заедно в чужбина по време на Коледа ще си купуваме чаши от коледни базари. Тази година чашите в Манчестър бяха два вида за чай/горещ шоколад, но аз харесах само едната (а и нямах никакво място в багажа) и оттогава не спирам да си пия кафето в нея. Много ми харесва и определено е една от най-любимите ми и специални коледни чаши, които имам.
петък, 30 декември 2022 г.
Любими през декември - в духа на Spice Girls и The Beatles
За първи път посетих коледен базар в Германия през 2018 (вижте видеото тук ) и си взех чашите, в които пихме с Алекс греяно вино. И до днес ми носят много спомени и обожавам да си пия в тях. Затова си дадохме обещание, че винаги, когато сме заедно в чужбина по време на Коледа ще си купуваме чаши от коледни базари. Тази година чашите в Манчестър бяха два вида за чай/горещ шоколад, но аз харесах само едната (а и нямах никакво място в багажа) и оттогава не спирам да си пия кафето в нея. Много ми харесва и определено е една от най-любимите ми и специални коледни чаши, които имам.
Love, Adriyana
четвъртък, 29 декември 2022 г.
ЗА КОЛЕДА В АНГЛИЯ (част 2 - един ден в Ливърпул)
Първа част - тук
На излизане от задната страна на музея се откриваше страхотна гледка към реката, на която се насладихме няколко минути, тъй като трябваше да се движим, за да не замръзнем. Звучи драматично и наистина е така.
Съвсем близо до пристанището е eдин от Бийтълс музеите - The Beatles Story, пред който имаше огромна китара, направена по случай 80-годишнината на Пол Макартни, на която са изписани много от песните на групата. Градът е обсипан с толкова много детайли, че е трудно да се опишат или пък обиколят за един ден. Целият Albert Dock е изваден като от картичка, място, в което няма как да не се влюбиш. Определено трябва да се върна отново, за да разгледам по-добре.
Тъй като беше изключително студено аз не успях да снимам много, защото буквално не исках да си свалям ръкавиците от ръцете. За да се стоплим малко влязохме в едно заведение, което отново беше отрупано със снимки на The Beatles и Albert Doc, а обстановката беше на типичен английски пъб, където си поръчах супа от сладки картофи и пилешки крилца. Не мога да кажа, че беше много скъпо, по-скоро цената ни изненада. Интересното е, че не беше топло като в българските заведения и дори вътре ми беше леко студено. Не беше особено вкусно, но пък беше първото ни заведение в Ливърпул, което си се брои за специално, хаха.
Следващата ни спирка беше виенското колело и за наше учудване успяхме дори да се качим, като бяхме напълно сами. Кой друг ще се вози в този студ и то преди обяд? Беше много приятно, още повече, че возенето на виенски колела си е една от традициите, които имаме с Алекс. Ливърпул от високо е още по-красив, а кабинките са озвучени и може да научите още интересни факти за града и музикантите, които са свирили в него.
Стигнахме до заветната ми цел - най-известното място в Ливърпул , а именно статуите на Бийтълс, които са дарени на града от известния клуб Cavern (който посетихме по-късно) и откриването им съвпада с отбелязването на 50-годишнината от последната изява в Ливърпул на групата. Имаше още 2 - 3 туристи, както и един уличен музикант, който свирише техните песни и разпалено обясняваше на друг човек историята на написването им и какво ли още не. Не се изненадах, все пак този град е изтъкан от музикална история.
Последната ни дестинация от места, свързани с Бийтълс беше Mathew Street или с други думи - най-известната улица в Ливърпул. Там се намира и може би най-известния клуб в света Covern Club, където Бийтълс са започнали кариерата си, а в последствие са свирили множество музиканти, имената на които са изписани на тухлите на стената на клуба, носеща името The Wall of Fame. Улицата е задължителна за посещение, ако попаднете в града, да не говорим, ако сте фен на Бийтълс. Тя носи духа на миналото, изпълнена с музика, усмихнати хора и такива, които нямат търпение да се потопят в историята на великолепната четворка. Тъй като ние бяхме там по тъмно, беше като във старите филми за рок банди, които съм гледала. Наистина едно забележително място, което трябва да проуча малко по-подробно преди да се върна отново там.
Вече бяхме доста уморени след цялото обикаляне, затова седнахме в едно кафе да се стоплим, а след това обиколяхме няколко магазини със сувенири, както и един много интересен малък търговски център. Едва дочакахме да стане време за последния автобус за Манчестър в 20.30, тъй като за него имахме билети, а по-ранните бяха напълно разпродадени. Автогарите и в двата града са много приятни и различни от нашите. Има всичко необходимо, за да се чувствате добре. Можете да си купите карти, билети от автомат, напитки, снаксове и дори да си направите снимки за документи. За съжаление беше време да затворят и излязохме да чакаме на самата спирка, но автобусът закъсня с половин час, като освен аз и Алекс май никой друг не се изнерви. Смяхме се много с до сълзи, че след толкова чакане накрая се случи да закъснее и като цяло денят беше изпълнен с много смях, все едно тревата, която навсякъде пушеха англичаните, се носеше и във въздуха. Репликата на шофьора "Сложете си коланите, ще се опитам да наваксам закъснението" както ни разсмя, така и ни стресна. Нищо ново, все пак бяхме в Англия, страната на противоречията (както започнах да я наричам).
На другата сутрин имахме много ранен полет и една успяхме да поспим няколко часа, но въпреки това се върнах заредена с много положителена енергия и благодарност за поредното преживяване, което никога няма да забравя.
Love, Adriyana
сряда, 28 декември 2022 г.
ЗА КОЛЕДА В АНГЛИЯ (част 1 - концерт на Emma Bunton в Манчестър)
Пристигнахме в Bridgewater Hall, която е много красива сграда, на първия етаж имаше мърч на Ема - тениска, суитчър, коледна шапка (розова, естествено) и плакат. Аз не си купих нищо, но за сметка на това бяха направили малки рекламни афиши за концерта, от които взех няколко, за да подаря на български фенове, хаха. Във фоайето свиреше прекрасна музика (дори чакащите припяваха на песни на Доли Партън) и се разкриваше страхотна гледка към града.
Тъй като Алекс нямаше билет за концерта остана да ме чака в кафето, а аз влязох в залата и се изненадах колко близо до сцената съм и колко добре е направена залата, така че да се вижда перфектно от всяко едно място. Още веднага видях от другата страна в публиката да ми махат момичетата, с които бяхме на концерта на Spice Girls в Единбург, които бяха пристигнали в Манчестър ден по-рано. Те отново носеха българското знаме, което развявахме на концерта миналия път. Дали този път Ема ще забележи българските фенове?
Love, Adriyana
вторник, 1 ноември 2022 г.
Любими през октомври - из красотите на България
Може би вече е станало ясно, че биографиите на забележителни жени винаги са ми били слабост и любимо вдъхновяващо четиво. Този месец прочетох цели две, доста различни една от друга, но еднакво интересни.
По принцип не бях особено запозната с живота и, освен като част от групата Girls Aloud, но историята ме изуми с това, че Шерил се е срещала с какви ли не драми в живота си и все пак се е изправила на крака. Много интересно е описала разпадането на брака и, болката от загубената любов, преследването на папараците и борбата и за живот след като се е заразила с малария. Стигнало се е до там, че когато докторът и е казал, че има вероятност да умре, тя си е отдъхнала и е искала да се случи по-бързо всичко. Представяте ли си? Определено много силна и истинска жена, на която и аз се наредих сред феновете.
"Мерилин и звездите на Холивуд" е исторически роман, която ме очарова с "простотата" си, с бавното си разказване и с духа на онова време, в което Мерилин Монро е била Норма Джийн. Много лесно се чете и е доста завладяваща, макар и малко нетипична. Много ми хареса лекотата, с която авторите са ни представили историята и в същото време са ни накарали да се вълнуваме искрено от съдбата на американската икона. Животът на Мерилин Монро винаги ми е бил много интересен, а тази книга определено я препоръчвам, дори и на хората, които не се интересуват от него, но пък искат да се потопят в интересна житейска история.
Останах много доволна от кремът на Clinique, за който ви говорих в тази публикация, затова реших да пробвам още един на марката. Този път избрах Clinique Moisture Surge Intense . Той е по-различен от предишния, защото е с консистенция на крем, а не на гел. Честно казано не знам кой предпочитам повече, допадат ми и двете, но този имам чувството, че попива по-добре и е дори по-хидратиращ. Няколко пъти ми се наложи да го нанеса и като нощен крем и определено ми допадна и като такъв. Достатъчно богат е и сутрин кожата ми не е опъната и суха. Също така кремът е доста икономичен. Една опаковка от 30 мл ми стига за повече от месец, като имайте предвид, че хич не го пестя и обичам да слагам повечко на лицето. Макар да не съм ползвала много продукти на Clinique, марката със сигурност ми се нарежда сред тези, които никога не са ме разочаровали, заедно с Bioderma, La roche posay и Vichy.
Второто място, което посетихме след екопътеката беше Златен парк Луковид, който е направен много интересно и имаш чувството, че си попаднал в приказка. Каменните къщи са с причудливи форми и много подходящи да снимки. Екскурзоводката ни каза, че видеото към песента Рада на Деси Добрева е снимано там и аз веднага си отбелязах, че трябва да го изгледам, хаха. Паркът е частен, но е без вход. Би бил много интересен най-вече за децата и за интересни снимки, но ако няма много хора.
Последната и най-интересна дестинация беше пещера Проходна или както и известна "Очите на Бога". Изключително величествено и въздействащо място, което ви препоръчвам да посетите. Около половин час е напълно достатъчен, за да разгледате и да си направите снимки. И тук имаше много хора, някои от които се бяха изкачили близо до върха на пещерата за снимки, а други висяха на въжета (явно катерачи) и отново ги снимаха.
За радост успях да посетя още две интересни места, а именно родния град на Васил Левски - Карлово и родния град на Иван Вазов - Сопот. Карлово ме спечели веднага с историята си, която бликаше от всеки ъгъл. Посетихме родната къща на Васил Левски, където витае особена енергия и честно казано за пореден път се радвах, че съм учила във времена, в който ни възпитаваха в патриотизъм и историята не беше така изопачена както днес, когато "жестоко подтисничество и робство" не бяха заменени с "пристътвие"... Но...това е дълга и дълбока тема, която със сигурност няма да обсъждам в блога.
Разходихме се из града, който е красив, но доста пуст (поне в неделя). Повечето музеи бяха затворени, но успяхме да посетим и Историческия музей, както и да видим косата на Левски в параклиса до неговата къща. Заговорихме се с една жена, която каза, че в града почти няма работа и много трудно се живее, градът основно се издължа заради забележителностите, свързани с Васил Левски. От къщата музей купихме на баща ми много красива позлатена колекционерска монета с лика на Левски. Не пропуснахме да минем и през автоматите за монети, като взехме още една с Левски и след това една с Иван Вазов. За нея отидохме до съседния град Сопот, който беше още по-пуст в неделя. Посетихме къщата музей на Иван Вазов, като беше много приятно и вдъхновяващо. Седнахме на пейката в двора и си представяхме как е писал някои от произведенията си тук, а след това решихме да седнем в съседното на къщата заведение, защото бяхме вече доста изморени от обикаляне. Разходката ни завърши с няколко снимки пред паметника на Вазов, който аз съм посещавала и друг път, но за Алекс ( с когото бяхме на тази разходка) беше първи път.
В София също посетихме нещо интересно и ново за нас, а именно Хидрапарк в Казичене, който се каним да видим отдавна. Много приятно местенце, на което можете да ловите риба, да карате водни ски или да похапнете. Ние ядохме пица и се насладихме на езерото, като нямам търпение да се върна отново там, тъй като ни е много близо и е доста приятно, особено, ако отидете в хубаво време, каквото улучихме и ние.
И последно, но не на последно място като любимец ще включа концертът с костюми/мюзикъла Цар Лъв на Варненската опера, за който имам билет много отдавна и не бях съобразила с работното си време, затова закъснях с повече от 40 минути (добре, че беше цели 3 часа, хаха). Сцените бяха на български, а песните в оригинал на английски. Беше интересно и забавно, но определено повече за деца, отколкото за възрастни. Това леко ме разочарова (защото знам, че в оригинал мюзикълът, който представят в Лондон, например, не е точно това, което беше в България), но все пак беше приятно преживяване.