петък, 30 декември 2022 г.

Любими през декември - в духа на Spice Girls и The Beatles

Здравейте, приказни!
За малко да не успея да ви споделя любимците за последния месец от годината, но бързам да се активизирам в последните часове на 2022. Причината да нямам много време за блога е, че цял месец се занимавах с пътуването ни до Англия, където бях на концерт на една от най-любимите ми певици - Emma Bunton. В тази публикация ви разказвам подробно за приключението ми в Манчестър (а скоро и за това в Ливърпул) и страхотния коледен концерт на Ема. Дори този път има и видео в канала ми (след повече от 3 години). 



За първи път посетих коледен базар в Германия през 2018 (вижте видеото тук ) и си взех чашите, в които пихме с Алекс греяно вино. И до днес ми носят много спомени и обожавам да си пия в тях. Затова си дадохме обещание, че винаги, когато сме заедно в чужбина по време на Коледа ще си купуваме чаши от коледни базари. Тази година чашите в Манчестър бяха два вида за чай/горещ шоколад, но аз харесах само едната (а и нямах никакво място в багажа) и оттогава не спирам да си пия кафето в нея. Много ми харесва и определено е една от най-любимите ми и специални коледни чаши, които имам.




Книгата, за която ще ви споделя днес няма да изненада никого, защото е така дългоочакваната детска книжка на Марая Кери "Коледна принцеса", която беше издадена и в България веднага след излизането и на американския пазар. Книжката е много приятна, написана  в рими, с леки закачки и препратки към живота (и дори външността) на самата Марая. С много красиви илюстрации и дебели корици. Разбира се и без номерация на страниците (Марая не признава времето и измерването му, хаха). Прекрасен подарък за малки и големи и задължителен, ако харесвате Марая Кери.



1899 е сериалът, който ме залепи за екрана на телевизора и не ме оставяше на мира, докато не го изгледах. От създателите на Dark e, което говори само за едно - изключително интересен, заплетен и откачен сюжет. Много ми хареса, че постоянно ме държеше в напрежение и чудене какво ли става. Пътуване във времето, пространството, реалност, илюзия. Само част от прекрасната бъркотия, която създателите са забъркали. С Алекс имахме различни теории, които се оказаха неверни накрая, разбира се. Не издавам повече, просто го гледайте, но внимателно и съсредоточено!




Едва ли щеше да има по-подходящ момент да попадна на комедията "Вчера си е за вчера". Няколко дни преди да посетя градът на Бийтълс  - Ливърпул, този филм, в който великолепната четворка изведнъж спира да съществува и никой не си спомня песните и, ме накара да се усмихна широко и да очаквам с нетърпение да се сблъскам с музикалната история, разпръсната навсякъде из английския град. Много приятна комедия, която бих ви препоръчала да гледате.

 


Всяка година преди Коледа сайта parfimo.bg, с които си партнираме от дълги години, ме изненадват с ароматен подарък. Този път те бяха заложили на парфюма Roberto Cavalli Paradiso Assoluto. Много сладък и приятен ориенталски аромат, напомнящ за лятото, но и подходящ за зимните празници. Връхни нотки - лимон, грейпфруд, бергамот, розов пипер, средни нотки - жасмин, лилия и маракуя и основни нотки - пачули, сандалово дърво и ванилия. Елегантният дизайн на червената бутилка на парфюма пък е дело на съпругата на Кавали. Определено отличаващ се и запомнящ сe аромат. 




Последните няколко месеца пробвах доста продукти на марката Neutrogena, като в момента много харесвам Retinol Boost - нощния крем с ретинол. Той е за всеки тип кожа, бори се с бръчките като хидратира в дълбочина и освобождава в повърхностните слоеве на кожата чист ретинол. Формулата му е обогатена с екстракт от мирта за увеличаване ефекта на ретинола и хиалуронава киселина. Има много приятен аромат, попива бързо и е в масивна стъклена опаковка. 

Пожелавам ви весело посрещане на Нова година и много здраве и поводи за радост през 2023!
                                                                                              

                                                                                                                Love, Adriyana




youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova
 


четвъртък, 29 декември 2022 г.

ЗА КОЛЕДА В АНГЛИЯ (част 2 - един ден в Ливърпул)

Първа част - тук

Третия ден в Англия решихме да прекараме в Ливърпул (по препоръка на моята приятелка Ади, с която винаги се съветвам, когато стане въпрос за пътуване), който е на около час и половина от Манчестър с автобус. Билетите бяхме купили още преди месец, тъй като разбрахме, че често са напълно разпродадени, в противен случай могат да се купят и от автогарата. Пристигнахме в града към 10 сутринта, като веднага осъзнахме, че е много по-студено от Манчестър и другото, което няма как да не отбележа беше колко лошо спират шофьорите. В автобус, ако нямаш колан е възможно да излетиш най-отпред при спиране. Това беше наистина странно, защото иначе пътищата са много хубави. Като включим и това, че карат в лявата лента - пътуването се превръща в приключение, ако за първи път посещавате Англия.
Още със слизането от автобуса пред нас се откри страхотна гледка към река Мърси и Албърт Док.



Градът е най-известен с това, че е родния град на Бийтълс. Аз, естествено исках да посетя възможно най-много от местата, свързани или посветени на групата. Не мога да кажа, че съм някакъв голям фен, просто защото не са от моето време, но от обща култура знам по-известните им песни и оценявам и разбирам значимостта им за музикалния свят. Затова и за мен беше важно да се потопя в  "Бийтълс света", в който живеят в Ливърпул. Ще отворя скоба, че няколко дни преди това гледах филма "Вчера си е за вчера" - много свежа комедия за свят, в който Бийтълс не същeствуват. Няма да издавам повече, просто я гледайте, доста е добра! Та от там още повече се запалих по песните и историята на Бийтълс, така че нямах търпение за обиколката ни из града.





Първата ни спирка обаче не беше свързана с "удивителната четворка", а беше музеят Merseyside Maritime Museum, който се оказа напълно безплатен и толкова интересен. Определено си струва да го посетите, ако сте в Ливърпул. Много е голям и ни трябваше повече от час, за да го обиколим целия, като дори пропуснахме частта с робството и пленничеството, тъй като за мен беше доста зловещо и потискащо. Музеят е на няколко нива, като във всяко проследяват корабостроенето, плаването, животът през различните епохи, контрабандата, история на различни кораби и какво ли още не, пълно е с различни цитати, макети, предмети от исторически събития.... Във видеото ще видите някои кадри. Направен е изключително интересно, с интерактивна част, в която можете да решават загадки, да се научите да връзвате въжета за котва на кораб и много други. Освен това целият музей е озвучен, можете да гледате видеа и да прочетете повече за всичко, което виждате. През прозорците на високите етажи пък се откриваше интересна гледка, като дори за нея имаше указателни табелки. Да, чак толкова страхотен е този музей! 



Определено частта, която най-много ни хареса беше Titanic and Liverpool - The untold story , където по много интересен начин беше проследена историята на Титаник от раждането на идеята за построяването му до трагичното потъване. В една зала имаше прожекция на снимки на реални статии за трагичната съдба на кораба, в друга пък бяха събрани предмети, намерени след потъването. Последната песен, която оркестърът е свирил, когато вече е знаел, че потъват, звучеше непрекъснато, което създаваше още по-драматично настроение в залата. Алекс много се впечатли от часовника, който показваше 10.45 и е бил на някой от загиналите на борда. Много тъжна съдба, която все още вълнува хората по-света и едва ли някога ще спре. Съдя и по броя на хората, които определено се бяха съсредоточили в този отдел на музея. Имаше и огромен макет на кораба, много различни факти за него и дори секция, посветена на филма от 1997 с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, както и предмети, използвани във филма. На първия етаж пък се помества магазинче, където можете да купите какви ли не неща свързани със световния мир, корабоплаването и разбира се с Титаник





На излизане от задната страна на музея се откриваше страхотна гледка към реката, на която се насладихме няколко минути, тъй като трябваше да се движим, за да не замръзнем. Звучи драматично и наистина е така.


Съвсем близо до пристанището е eдин от Бийтълс музеите - The Beatles Story, пред който имаше огромна китара, направена по случай 80-годишнината на Пол Макартни, на която са изписани много от песните на групата. Градът е обсипан с толкова много детайли, че е трудно да се опишат или пък обиколят за един ден. Целият Albert Dock е изваден като от картичка, място, в което няма как да не се влюбиш. Определено трябва да се върна отново, за да разгледам по-добре.



Тъй като беше изключително студено аз не успях да снимам много, защото буквално не исках да си свалям ръкавиците от ръцете. За да се стоплим малко влязохме в едно заведение, което отново беше отрупано със снимки на The Beatles и Albert Doc, а обстановката беше на типичен английски пъб, където си поръчах супа от сладки картофи и пилешки крилца. Не мога да кажа, че беше много скъпо, по-скоро цената ни изненада. Интересното е, че не беше топло като в българските заведения и дори вътре ми беше леко студено. Не беше особено вкусно, но пък беше първото ни заведение в Ливърпул, което си се брои за специално, хаха.


Следващата ни спирка беше виенското колело и за наше учудване успяхме дори да се качим, като бяхме напълно сами. Кой друг ще се вози в този студ и то преди обяд?  Беше много приятно, още повече, че возенето на виенски колела си е една от традициите, които имаме с Алекс. Ливърпул от високо е още по-красив, а кабинките са озвучени и може да научите още интересни факти за града и музикантите, които са свирили в него.




По-късно на път за известните статуи на The Beatles минахме  пристанището, около което имаше типични английски автобусчета, направени на будки, в които продаваха известната комбинация fish and chips. Взехме си кафе и една порция, което беше голяма грешка, защото отвсякъде долетяха чайки, които искаха на ни отмъкнат рибата и картофите. Беше както много смешно, така и малко страшно и много ми напомни на случката ни с моята приятелка Габи, която остана без сандвич заради нахалните чайки в Единбург, хаха.

Стигнахме до заветната ми цел -  най-известното място в Ливърпул , а именно статуите на Бийтълс, които са дарени на града от известния клуб Cavern (който посетихме по-късно) и откриването им съвпада с отбелязването на 50-годишнината от последната изява в Ливърпул на групата.  Имаше още 2 - 3 туристи, както и един уличен музикант, който свирише техните песни и разпалено обясняваше на друг човек историята на написването им и какво ли още не. Не се изненадах, все пак този град е изтъкан от музикална история.


Последната ни дестинация от места, свързани с Бийтълс беше Mathew Street или с други думи - най-известната улица в Ливърпул. Там се намира и може би най-известния клуб в света Covern Club, където Бийтълс са започнали кариерата си, а в последствие са свирили множество музиканти, имената на които са изписани на тухлите на стената на клуба, носеща името The Wall of Fame. Улицата е задължителна за посещение, ако попаднете в града, да не говорим, ако сте фен на Бийтълс. Тя носи духа на миналото, изпълнена с музика, усмихнати хора и такива, които нямат търпение да се потопят в историята на великолепната четворка. Тъй като ние бяхме там по тъмно, беше като във старите филми за рок банди, които съм гледала. Наистина едно забележително място, което трябва да проуча малко по-подробно преди да се върна отново там.




Вече бяхме доста уморени след цялото обикаляне, затова седнахме в едно кафе да се стоплим, а след това обиколяхме няколко магазини със сувенири, както и един много интересен малък търговски център. Едва дочакахме да стане време за последния автобус за Манчестър в 20.30, тъй като за него имахме билети, а по-ранните бяха напълно разпродадени. Автогарите и в двата града са много приятни и различни от нашите. Има всичко необходимо, за да се чувствате добре. Можете да си купите карти, билети от автомат, напитки, снаксове и дори да си направите снимки за документи. За съжаление беше време да затворят и излязохме да чакаме на самата спирка, но автобусът закъсня с половин час, като освен аз и Алекс май никой друг не се изнерви. Смяхме се много с до сълзи, че след толкова чакане накрая се случи да закъснее и като цяло денят беше изпълнен с много смях, все едно тревата, която навсякъде пушеха  англичаните, се носеше и във въздуха. Репликата на шофьора "Сложете си коланите, ще се опитам да наваксам закъснението" както ни разсмя, така и ни стресна. Нищо ново, все пак бяхме в Англия, страната на противоречията (както започнах да я наричам).

На другата сутрин имахме много ранен полет и една успяхме да поспим няколко часа, но въпреки това се върнах заредена с много положителена енергия и благодарност за поредното преживяване, което никога няма да забравя.

                                                                                                          Love, Adriyana


                                                   Не пропускайте да видите и видеото :)



youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova


сряда, 28 декември 2022 г.

ЗА КОЛЕДА В АНГЛИЯ (част 1 - концерт на Emma Bunton в Манчестър)

Здравейте, приказни!
Настъпи отново онова най-любимо време, в което ще ви разказвам за вълнуващо преживяване, с други думи - концерт на любим изпълнител. Ако четете блога ми, то със сигурност знаете, че съм огромен фен на Спайс гърлс. Заради тях (и заради Марая Кери) съм пътувала (и дано пътувам още) хиляди километри по света. Заради тях съм изживяла едни от най-вълшебните мигове в живота ми.
Тази година Ема Бънтън (на много от вас позната като Бейби Спайс от Спайс гърлс) реши да направи мини турне от 5 концерта в Англия. През 2019 направи един коледен концерт в Лондон, който много съжалявах, че не успях да посетя. Тази година не трябваше да повтарям тази грешка, затова още веднага се сдобих с билет за първия концерт, а именно този в Манчестър


Алекс се съгласи да ме придружи и приключението ни започна. Първо с притеснения дали ще отменят полета, тъй като предишния ден беше паднал малко сняг в Англия. За радост всичко беше наред и успешно пристигнахме в Манчестър, който веднага ни очарова с малките си подредени и буквално "опаковани" в декорации къщички, които разгледахме, докато пътувахме за първи път с известните двуетажни английски автобуси от летището до хотела ни. Започнахме да си говорим, че с радост бихме отседнали няколко месеца в една подобна къщичка,  хаха.
Бяхме запазили стая в хотел Selina HQ, където ни чакаше най-учтивата рецепционистка, която съм виждала досега. Разпита ни защо сме в града и каза, че и тя много харесва спайските. Че има ли човек над 30, който да не ги? 
Настанихме се в хотела, който не беше нищо особено, но поне леглото беше удобно и голямо. Още веднага излязохме да разгледаме Манчестър, който през целия ни престой беше влажен и студен, но за радост не валеше. Съвсем близо до хотела се намираше коледния базар, който беше малък и пренаселен, разположен на Piccadilly Gardens около статуята на кралица Виктория. На едно място имаше DJ, който пускаше много готина музика, а хората танцуваха и се беше получило нещо като мини дискотека. Мен обаче веднага ме привлякоха коледните чаши, специално направени за базара, като нямаше как да не си взема една за спомен. Другото нещо, което решихме да пробваме от базара бяха различни видове чедър сирена, които се оказаха страхотни и задължително ще купим пак, когато отново посетим Англия. 



Едно от местата, които със сигурност знаех, че трябва да посетя беше Hard Rock Cafе. С нетърпение влязох да разгледам дрехите и музикалните инструменти на музиканти и изпълнители, сред които бяха китара на Ерик Клептън и златисто сако на Елвис Пресли. Кафетата Hard Rock са своеобразни малки музеи на рок (и от части поп) музиката и за мен са някак специални. В някои от тях  по света имат и дрехи на спайските, но тук нямаше нищо, свързано с тях. Единственото, което взех от магазинчето за сувенири в самото кафе бяха перца за китара за баща ми. 




Отбихме се и до Five Guys, където аз си поръчах BLT сандвич, просто нямаше как да не го пробвам, след като години наред го срещам из учебниците по английски език, хаха. Алекс дори се изненада на ентусиазма ми при вида на BLT в менюто, защото на него не му говореше нищо (но който знае - знае, хаха)
На следващия ден станахме рано, защото часовата разлика си оказваше влияние и се разходихме из града, който е много интересен, типично английски, с тъмни тухлени стари сгради, с изрисувани с графити стени, мокър и с табелки навсякъде, изключително лесен за ориентиране и разбира се с невероятно много магазини. 




С огромна радост влязох в няколко магазина за плочи и се развълнувах от факта, че там хората все още колекционират музика (което е и едно от най-любимите ми хобита). Един от магазините беше Vinyl Exchange, в който можеш да замениш, продадеш или купиш дискове, плочи, двд-та и др. Продаваха и някои бройки на безценица (50p), сред които аз намерих първия албум на Spice Girls и го взех за идеята  (иначе го имам отдавна, разбира се). 





По традиция винаги в чужбина влизам в Primark и си взимам нещо, но този път на всяка каса имаше огромни опашки, затова се отказах да чакам. За сметка на това в самия Primark беше кафето Central Perk от сериала Приятели, на които също съм голям фен. Отделихме му повече от час, защото бяхме премръзнали, а и да не забравяме за снимките. Беше много интересно и приятно. 




Разхождахме се още из града, като видяхме Националния футболен музей и Арт галерията, в които обаче нямахме време да влизаме, защото беше време за концерта. Този път бях абсолютно неподготвена (за разлика от предишните пъти), не си бях направила специална тениска или нещо подобно. Единственото, което ме свързваше със спайските беше червилото на MAC, с което бях и на миналия концерт и което взех от Единбург тогава.
По пътя към Bridgewater Hall (където щеше да си проведе шоуто) се насладихме на прекрасна празнична украса, огромна елха, светещ дядо Коледа и разбира се символа на Манчестър - пчелата. Беше много красиво и някак приказно. Обадих се вкъщи, за да им покажа украсата и от този момент нататък вечерта ставаше все по-специална.


Пристигнахме в Bridgewater Hall, която е много красива сграда, на първия етаж имаше мърч на Ема - тениска, суитчър, коледна шапка (розова, естествено) и плакат. Аз не си купих нищо, но за сметка на това бяха направили малки рекламни афиши за концерта, от които взех няколко, за да подаря на български фенове, хаха. Във фоайето свиреше  прекрасна музика (дори чакащите припяваха на песни на Доли Партън) и се разкриваше страхотна гледка към града. 
Служителите, които проверяваха билетите в сектора, бяха възрастни и много колоритни мъж и жена, които ме увериха, че няма проблеми да снимам (освен, ако не е от-до целия концерт) , макар че навсякъде пишеше, че е забранено. Влогърът в мен определено си отдъхна!


Тъй като Алекс нямаше билет за концерта остана да ме чака в кафето, а аз влязох в залата и се изненадах колко близо до сцената съм и колко добре е направена залата, така че да се вижда перфектно от всяко едно място. Още веднага видях от другата страна в публиката да ми махат момичетата, с които бяхме на концерта на Spice Girls в Единбург, които бяха пристигнали в Манчестър ден по-рано. Те отново носеха българското знаме, което развявахме на концерта миналия път. Дали този път Ема ще забележи българските фенове?
Ема се появи с целия си блясък и няколко танцьора и сърцето ми подскочи. Не можех да повярвам, че певицата, която до преди 4 години (когато се проведе  концерта на Спайс Гърлс) не мислех, че някога ще видя ... сега виждам за втори път!  Започна с коледни песни, беше изключително усмихната, общуваща с публиката, толкова естествена и готина, абе просто нашата Ема, тази, в която се влюбих през далечната 1998 година. Пя перфектно, звучеше приказно! 
Една от песните, които изпя беше с децата и съпруга си Jade Jones, който също е певец от групата Damage. В залата имаше енергия на истинско семейство. Всички пеехме и бяхме част от голямото спайс семейство на Ема.



Специално за любимата песен на Ема 2 become 1 на сцената излезе гост изненадата на шоуто - Will Young. Аз много се надявах това да бъде Мел Си, с която да изпеят няколко песни от репертоара на Spice Girls, но за съжаление тя се появи единствено на концерта и в Лондон, така че не успяхме да видим втора спайска тази вечер. 
Един от най-хубавите моменти беше, когато Ема изпя смесица от няколко от соловите и песни, между които Free me, Take my breath away, What Took You So Long и What I Am, когато публиката наистина започна да пее с цяло гърло. На първия ред имаше няколко момчета, които през цялото време крещяха в лицето на Ема и тя не пропусна да им прати няколко въздушни целувки. Толкова любов и топлина носеше целия концерт, че разбрах напълно предимствата на по-малките зали. Чувстваш се много по-близо до изпълнителя и си същински участник в концерта. 
Ема беше облечена с изключително блестяща златна рокля, блясъкът на която не може да се улови на снимките. Разбира се и запазената и марка - високи обувки с платформи. По едно време и подадаха розова коледна шапка, която беше част от мърча и аз запознах да съжалявам, че не си я купих.



След първата част от концерта имаше 20 минути почивка, през която отидох при Алекс, който ми каза, че всъщност е слушал целия концент, защото буквално беше на 20 метра от залата.
Втората част беше много по-спайс като Ема изпя Viva Forever, на която няма как човек да не пусне някоя сълза и още няколко песни, на които публиката полудя. Може би ще е добре да направи един концерт, на който да пее само песни на Спайс Гърлс, мисля че би имал още по-голям успех от коледен такъв. 
По време на тази част звъннах на Габи, за да може и тя да се потопи в магията на концерта, поне малко, макар и онлайн. 
Прекрасният глас на Ема се разкри с пълна сила, когато изпълни Have Yourself A Merry Little Christmas, но най-любимата ми част беше заключителната, когато Ема изпя Stop и цялата публика беше на крака и изпълняваше всяко едно движение от танца, който аз няма да е преувеличено да кажа, че "репетирам" цели 24 години. Може би точно за този момент! Огледах залата и не успях да видя и един човек, който не изпълняваше емблематичното "Stop right now, thank you very much...". Определено много специален момент!
Нейната солова песен Maybe беше перфектен завършек на концерта, но знаех, че след няколко минути Ема ще излезе отново на сцената и затова не спирах "да я викам" с пълно гърло.
Последната песен беше Coming Home For Christmas, която тя издаде през 2019 специално за коледния си концерт тогава. Публиката включи фенерчетата на телефоните си, а в залата беше тъмно. Беше изключително емоционално и в този момент си повтарях, че не искам да свършва, но... всяко нещо има край. Ема ни каза довиждане и видимо и на нея не и се тръгваше, личеше колко развълнувана и щастлива е през цялото време. Споделям и една от официалните снимки, тъй като аз не успях да направя хубави.



Вечерта не можах да заспя до късно, като през цялото време в главата ми прескачаха спомени от всичките концерти, на които имах щастието да отида през изминалите 6 години. Благодарна съм и късметлийка!
На втория ден бяхме планирали посещение в Ливърпул. За него ще ви разкажа в следващата публикация, а дотогава споделям с вас видео с кадрите, които заснех за спомен и се превърнаха в първото ми видео след цели 3 години в канала ми. Благодаря ти, Ема Бънтън!
                                  
P.SПрочетете и още от най-любимите ми публикации, посветени на пътувания и концерти :)

Милано, Италия и концерт на Марая Керичаст 1 , част 2 ,част 3
Берлин, Германия и концерт на Марая Керичаст 1 ,част 2 , част 3
Единбург, Шотландия и концерт на Спайс Гърлсчаст 1 , част 2      

                   

                                                                                                                                     Love, Adriyana


Не пропускайте да гледате и видеото :)



youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

вторник, 1 ноември 2022 г.

Любими през октомври - из красотите на България

Здравейте, приказни!

Може би вече е станало ясно, че биографиите на забележителни жени винаги са ми били слабост и любимо вдъхновяващо четиво. Този месец прочетох цели две, доста различни една от друга, но еднакво интересни. 

Бях погълната от книгата на Шерил Кол "My Story". Използвам думата "погълната", защото на моменти ми беше толкова интересна, че не можех да спра да чета и използвах да го правя във всеки удобен момент.

По принцип не бях особено запозната с живота и, освен като част от групата Girls Aloud, но историята ме изуми с това, че Шерил се е срещала с  какви ли не драми в живота си и все пак се е изправила на крака. Много интересно е описала разпадането на брака и, болката от загубената любов, преследването на папараците и борбата и за живот след като се е заразила с малария. Стигнало се е до там, че когато докторът и е казал, че има вероятност да умре, тя си е отдъхнала и е искала да се случи по-бързо всичко. Представяте ли си? Определено много силна и истинска жена, на която и аз се наредих сред феновете. 




"Мерилин и звездите на Холивуд" е исторически роман, която ме очарова с "простотата" си, с бавното си разказване и с духа на онова време, в което Мерилин Монро е била Норма Джийн. Много лесно се чете и е доста завладяваща, макар и малко нетипична. Много ми хареса лекотата, с която авторите са ни представили историята и в същото време са ни накарали да се вълнуваме искрено от съдбата на американската икона. Животът на Мерилин Монро винаги ми е бил много интересен, а тази книга определено я препоръчвам, дори и на хората, които не се интересуват от него, но пък искат да се потопят в интересна житейска история.

Останах много доволна от кремът на Clinique, за който ви говорих в тази публикация, затова реших да пробвам още един на марката. Този път избрах Clinique Moisture Surge Intense . Той е по-различен от предишния, защото е с консистенция на крем, а не на гел. Честно казано не знам кой предпочитам повече, допадат ми и двете, но този имам чувството, че попива по-добре и е дори по-хидратиращ. Няколко пъти ми се наложи да го нанеса и като нощен крем и определено ми допадна и като такъв. Достатъчно богат е и сутрин кожата ми не е опъната и суха. Също така кремът е доста икономичен. Една опаковка от 30 мл ми стига за повече от месец, като имайте предвид, че хич не го пестя и обичам да слагам повечко на лицето. Макар да не съм ползвала много продукти на Clinique, марката със сигурност ми се нарежда сред тези, които никога не са ме разочаровали, заедно с Bioderma, La roche posay и Vichy.



В средата на месеца колежка на леля ми предложи да ни запише на еднодневна екскурзия до Луковид и Пещера Проходна. Отдавна бях набелязала тази дестинация, затова с голямо желание се съгласих. Първата ни спирка беше Екопътека Искър - Панега в Луковид. Веднага се качихме на лодка, за да отидем до самия и край. Имаше вариант да се върнем с лодката, но ние избрахме да се разходим на връщане. Мястото е много спокойно (макар и с много туристи) и красиво. По време на разходката с лодка се открива страхотна гледка, на която ние не успяхме особено да се насладим, тъй като капацитетът на лодката е 12 човека, а на нашата имаше 17. Беше тясно, а по дъното мокро. Лодкарят сякаш бързаше да ни претупа, за да се върне за следващ пореден курс. Това беше едно от малкото разочарования на екскурзията.
Връщането беше леко екстремно на места, защото се минава по дървени мостчета и ако се страхувате от високо, ще ви е малко некомфортно. Леля ми малко се измъчи с минаването, но надви страха си. Видяхме и плаващата къщичка, която е една от най-известните и снимани в България. 





Второто място, което посетихме след екопътеката беше Златен парк Луковид, който е направен много интересно и имаш чувството, че си попаднал в приказка. Каменните къщи са с причудливи форми и много подходящи да снимки. Екскурзоводката ни каза, че видеото към песента Рада на Деси Добрева е снимано там и аз веднага си отбелязах, че трябва да го изгледам, хаха.  Паркът е частен, но е без вход. Би бил много интересен най-вече за децата и за интересни снимки, но ако няма много хора.


Последната и най-интересна дестинация беше пещера Проходна или както и известна "Очите на Бога". Изключително величествено и въздействащо място, което ви препоръчвам да посетите. Около половин час е напълно достатъчен, за да разгледате и да си направите снимки. И тук имаше много хора, някои от които се бяха изкачили близо до върха на пещерата за снимки, а други висяха на въжета (явно катерачи) и отново ги снимаха. 


За радост успях да посетя още две интересни места, а именно родния град на Васил Левски - Карлово и родния град на Иван Вазов - Сопот. Карлово ме спечели веднага с историята си, която бликаше от всеки ъгъл. Посетихме родната къща на Васил Левски, където витае особена енергия и честно казано за пореден път се радвах, че съм учила във времена, в който ни възпитаваха в патриотизъм и историята не беше така изопачена както днес, когато "жестоко подтисничество и робство" не бяха заменени с "пристътвие"... Но...това е дълга и дълбока тема, която със сигурност няма да обсъждам в блога. 






Разходихме се из града, който е красив, но доста пуст (поне в неделя). Повечето музеи бяха затворени, но успяхме да посетим и Историческия музей, както и да видим косата на Левски в параклиса до неговата къща. Заговорихме се с една жена, която каза, че в града почти няма работа и много трудно се живее, градът основно се издължа заради забележителностите, свързани с Васил Левски. От къщата музей купихме на баща ми много красива позлатена колекционерска монета с лика на Левски. Не пропуснахме да минем и през автоматите за монети, като взехме още една с Левски и след това една с Иван Вазов. За нея отидохме до съседния град Сопот, който беше още по-пуст в неделя. Посетихме къщата музей на Иван Вазов, като беше много приятно и вдъхновяващо. Седнахме на пейката в двора и си представяхме как е писал някои от произведенията си тук, а след това решихме да седнем в съседното на къщата заведение, защото бяхме вече доста изморени от обикаляне. Разходката ни завърши с няколко снимки пред паметника на Вазов, който аз съм посещавала и друг път, но за Алекс ( с когото бяхме на тази разходка) беше първи път.

В София също посетихме нещо интересно и ново за нас, а именно Хидрапарк в Казичене, който се каним да видим отдавна. Много приятно местенце, на което можете да ловите риба, да карате водни ски или да похапнете. Ние ядохме пица и се насладихме на езерото, като нямам търпение да се върна отново там, тъй като ни е много близо и е доста приятно, особено, ако отидете в хубаво време, каквото улучихме и ние.

И последно, но не на последно място като любимец ще включа концертът с костюми/мюзикъла Цар Лъв на Варненската опера, за който имам билет много отдавна и не бях съобразила с работното си време, затова закъснях с повече от 40 минути (добре, че беше цели 3 часа, хаха). Сцените бяха на български, а песните в оригинал на английски. Беше интересно и забавно, но определено повече за деца, отколкото за възрастни. Това леко ме разочарова (защото знам, че в оригинал мюзикълът, който представят в Лондон, например, не е точно това, което беше в България), но все пак беше приятно преживяване.

                                                                                                

                                                                                                  Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova