ЗА КОЛЕДА В АНГЛИЯ (част 2 - един ден в Ливърпул)

Първа част - тук

Третия ден в Англия решихме да прекараме в Ливърпул (по препоръка на моята приятелка Ади, с която винаги се съветвам, когато стане въпрос за пътуване), който е на около час и половина от Манчестър с автобус. Билетите бяхме купили още преди месец, тъй като разбрахме, че често са напълно разпродадени, в противен случай могат да се купят и от автогарата. Пристигнахме в града към 10 сутринта, като веднага осъзнахме, че е много по-студено от Манчестър и другото, което няма как да не отбележа беше колко лошо спират шофьорите. В автобус, ако нямаш колан е възможно да излетиш най-отпред при спиране. Това беше наистина странно, защото иначе пътищата са много хубави. Като включим и това, че карат в лявата лента - пътуването се превръща в приключение, ако за първи път посещавате Англия.

Още със слизането от автобуса пред нас се откри страхотна гледка към река Мърси и Албърт Док.

Градът е най-известен с това, че е родния град на Бийтълс. Аз, естествено исках да посетя възможно най-много от местата, свързани или посветени на групата. Не мога да кажа, че съм някакъв голям фен, просто защото не са от моето време, но от обща култура знам по-известните им песни и оценявам и разбирам значимостта им за музикалния свят. Затова и за мен беше важно да се потопя в  "Бийтълс света", в който живеят в Ливърпул. Ще отворя скоба, че няколко дни преди това гледах филма "Вчера си е за вчера" - много свежа комедия за свят, в който Бийтълс не същeствуват. Няма да издавам повече, просто я гледайте, доста е добра! Та от там още повече се запалих по песните и историята на Бийтълс, така че нямах търпение за обиколката ни из града.

Първата ни спирка обаче не беше свързана с "удивителната четворка", а беше музеят Merseyside Maritime Museum, който се оказа напълно безплатен и толкова интересен. Определено си струва да го посетите, ако сте в Ливърпул. Много е голям и ни трябваше повече от час, за да го обиколим целия, като дори пропуснахме частта с робството и пленничеството, тъй като за мен беше доста зловещо и потискащо. Музеят е на няколко нива, като във всяко проследяват корабостроенето, плаването, животът през различните епохи, контрабандата, история на различни кораби и какво ли още не, пълно е с различни цитати, макети, предмети от исторически събития.... Във видеото ще видите някои кадри. Направен е изключително интересно, с интерактивна част, в която можете да решават загадки, да се научите да връзвате въжета за котва на кораб и много други. Освен това целият музей е озвучен, можете да гледате видеа и да прочетете повече за всичко, което виждате. През прозорците на високите етажи пък се откриваше интересна гледка, като дори за нея имаше указателни табелки. Да, чак толкова страхотен е този музей! 

Определено частта, която най-много ни хареса беше Titanic and Liverpool - The untold story , където по много интересен начин беше проследена историята на Титаник от раждането на идеята за построяването му до трагичното потъване. В една зала имаше прожекция на снимки на реални статии за трагичната съдба на кораба, в друга пък бяха събрани предмети, намерени след потъването. Последната песен, която оркестърът е свирил, когато вече е знаел, че потъват, звучеше непрекъснато, което създаваше още по-драматично настроение в залата. Алекс много се впечатли от часовника, който показваше 10.45 и е бил на някой от загиналите на борда. Много тъжна съдба, която все още вълнува хората по-света и едва ли някога ще спре. Съдя и по броя на хората, които определено се бяха съсредоточили в този отдел на музея. Имаше и огромен макет на кораба, много различни факти за него и дори секция, посветена на филма от 1997 с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, както и предмети, използвани във филма. На първия етаж пък се помества магазинче, където можете да купите какви ли не неща свързани със световния мир, корабоплаването и разбира се с Титаник. 

На излизане от задната страна на музея се откриваше страхотна гледка към реката, на която се насладихме няколко минути, тъй като трябваше да се движим, за да не замръзнем. Звучи драматично и наистина е така.

Съвсем близо до пристанището е eдин от Бийтълс музеите - The Beatles Story, пред който имаше огромна китара, направена по случай 80-годишнината на Пол Макартни, на която са изписани много от песните на групата. Градът е обсипан с толкова много детайли, че е трудно да се опишат или пък обиколят за един ден. Целият Albert Dock е изваден като от картичка, място, в което няма как да не се влюбиш. Определено трябва да се върна отново, за да разгледам по-добре.

Тъй като беше изключително студено аз не успях да снимам много, защото буквално не исках да си свалям ръкавиците от ръцете. За да се стоплим малко влязохме в едно заведение, което отново беше отрупано със снимки на The Beatles и Albert Doc, а обстановката беше на типичен английски пъб, където си поръчах супа от сладки картофи и пилешки крилца. Не мога да кажа, че беше много скъпо, по-скоро цената ни изненада. Интересното е, че не беше топло като в българските заведения и дори вътре ми беше леко студено. Не беше особено вкусно, но пък беше първото ни заведение в Ливърпул, което си се брои за специално, хаха.

Следващата ни спирка беше виенското колело и за наше учудване успяхме дори да се качим, като бяхме напълно сами. Кой друг ще се вози в този студ и то преди обяд?  Беше много приятно, още повече, че возенето на виенски колела си е една от традициите, които имаме с Алекс. Ливърпул от високо е още по-красив, а кабинките са озвучени и може да научите още интересни факти за града и музикантите, които са свирили в него.

По-късно на път за известните статуи на The Beatles минахме  пристанището, около което имаше типични английски автобусчета, направени на будки, в които продаваха известната комбинация fish and chips. Взехме си кафе и една порция, което беше голяма грешка, защото отвсякъде долетяха чайки, които искаха на ни отмъкнат рибата и картофите. Беше както много смешно, така и малко страшно и много ми напомни на случката ни с моята приятелка Габи, която остана без сандвич заради нахалните чайки в Единбург, хаха.

Стигнахме до заветната ми цел -  най-известното място в Ливърпул , а именно статуите на Бийтълс, които са дарени на града от известния клуб Cavern (който посетихме по-късно) и откриването им съвпада с отбелязването на 50-годишнината от последната изява в Ливърпул на групата.  Имаше още 2 - 3 туристи, както и един уличен музикант, който свирише техните песни и разпалено обясняваше на друг човек историята на написването им и какво ли още не. Не се изненадах, все пак този град е изтъкан от музикална история.

Последната ни дестинация от места, свързани с Бийтълс беше Mathew Street или с други думи - най-известната улица в Ливърпул. Там се намира и може би най-известния клуб в света Covern Club, където Бийтълс са започнали кариерата си, а в последствие са свирили множество музиканти, имената на които са изписани на тухлите на стената на клуба, носеща името The Wall of Fame. Улицата е задължителна за посещение, ако попаднете в града, да не говорим, ако сте фен на Бийтълс. Тя носи духа на миналото, изпълнена с музика, усмихнати хора и такива, които нямат търпение да се потопят в историята на великолепната четворка. Тъй като ние бяхме там по тъмно, беше като във старите филми за рок банди, които съм гледала. Наистина едно забележително място, което трябва да проуча малко по-подробно преди да се върна отново там.

Вече бяхме доста уморени след цялото обикаляне, затова седнахме в едно кафе да се стоплим, а след това обиколяхме няколко магазини със сувенири, както и един много интересен малък търговски център. Едва дочакахме да стане време за последния автобус за Манчестър в 20.30, тъй като за него имахме билети, а по-ранните бяха напълно разпродадени. Автогарите и в двата града са много приятни и различни от нашите. Има всичко необходимо, за да се чувствате добре. Можете да си купите карти, билети от автомат, напитки, снаксове и дори да си направите снимки за документи. За съжаление беше време да затворят и излязохме да чакаме на самата спирка, но автобусът закъсня с половин час, като освен аз и Алекс май никой друг не се изнерви. Смяхме се много с до сълзи, че след толкова чакане накрая се случи да закъснее и като цяло денят беше изпълнен с много смях, все едно тревата, която навсякъде пушеха  англичаните, се носеше и във въздуха. Репликата на шофьора "Сложете си коланите, ще се опитам да наваксам закъснението" както ни разсмя, така и ни стресна. Нищо ново, все пак бяхме в Англия, страната на противоречията (както започнах да я наричам).

На другата сутрин имахме много ранен полет и една успяхме да поспим няколко часа, но въпреки това се върнах заредена с много положителена енергия и благодарност за поредното преживяване, което никога няма да забравя.

                                                                                                          Love, Adriyana

                                                   Не пропускайте да видите и видеото :)

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova