Здравейте, приказни!
Настъпи отново онова най-любимо време, в което ще ви разказвам за вълнуващо преживяване, с други думи - концерт на любим изпълнител. Ако четете блога ми, то със сигурност знаете, че съм огромен фен на Спайс гърлс. Заради тях (и заради Марая Кери) съм пътувала (и дано пътувам още) хиляди километри по света. Заради тях съм изживяла едни от най-вълшебните мигове в живота ми.
Тази година Ема Бънтън (на много от вас позната като Бейби Спайс от Спайс гърлс) реши да направи мини турне от 5 концерта в Англия. През 2019 направи един коледен концерт в Лондон, който много съжалявах, че не успях да посетя. Тази година не трябваше да повтарям тази грешка, затова още веднага се сдобих с билет за първия концерт, а именно този в Манчестър.
Алекс се съгласи да ме придружи и приключението ни започна. Първо с притеснения дали ще отменят полета, тъй като предишния ден беше паднал малко сняг в Англия. За радост всичко беше наред и успешно пристигнахме в Манчестър, който веднага ни очарова с малките си подредени и буквално "опаковани" в декорации къщички, които разгледахме, докато пътувахме за първи път с известните двуетажни английски автобуси от летището до хотела ни. Започнахме да си говорим, че с радост бихме отседнали няколко месеца в една подобна къщичка, хаха.
Бяхме запазили стая в хотел Selina HQ, където ни чакаше най-учтивата рецепционистка, която съм виждала досега. Разпита ни защо сме в града и каза, че и тя много харесва спайските. Че има ли човек над 30, който да не ги?
Настанихме се в хотела, който не беше нищо особено, но поне леглото беше удобно и голямо. Още веднага излязохме да разгледаме Манчестър, който през целия ни престой беше влажен и студен, но за радост не валеше. Съвсем близо до хотела се намираше коледния базар, който беше малък и пренаселен, разположен на Piccadilly Gardens около статуята на кралица Виктория. На едно място имаше DJ, който пускаше много готина музика, а хората танцуваха и се беше получило нещо като мини дискотека. Мен обаче веднага ме привлякоха коледните чаши, специално направени за базара, като нямаше как да не си взема една за спомен. Другото нещо, което решихме да пробваме от базара бяха различни видове чедър сирена, които се оказаха страхотни и задължително ще купим пак, когато отново посетим Англия.
Едно от местата, които със сигурност знаех, че трябва да посетя беше Hard Rock Cafе. С нетърпение влязох да разгледам дрехите и музикалните инструменти на музиканти и изпълнители, сред които бяха китара на Ерик Клептън и златисто сако на Елвис Пресли. Кафетата Hard Rock са своеобразни малки музеи на рок (и от части поп) музиката и за мен са някак специални. В някои от тях по света имат и дрехи на спайските, но тук нямаше нищо, свързано с тях. Единственото, което взех от магазинчето за сувенири в самото кафе бяха перца за китара за баща ми.
Отбихме се и до Five Guys, където аз си поръчах BLT сандвич, просто нямаше как да не го пробвам, след като години наред го срещам из учебниците по английски език, хаха. Алекс дори се изненада на ентусиазма ми при вида на BLT в менюто, защото на него не му говореше нищо (но който знае - знае, хаха)
На следващия ден станахме рано, защото часовата разлика си оказваше влияние и се разходихме из града, който е много интересен, типично английски, с тъмни тухлени стари сгради, с изрисувани с графити стени, мокър и с табелки навсякъде, изключително лесен за ориентиране и разбира се с невероятно много магазини.
С огромна радост влязох в няколко магазина за плочи и се развълнувах от факта, че там хората все още колекционират музика (което е и едно от най-любимите ми хобита). Един от магазините беше Vinyl Exchange, в който можеш да замениш, продадеш или купиш дискове, плочи, двд-та и др. Продаваха и някои бройки на безценица (50p), сред които аз намерих първия албум на Spice Girls и го взех за идеята (иначе го имам отдавна, разбира се).
По традиция винаги в чужбина влизам в Primark и си взимам нещо, но този път на всяка каса имаше огромни опашки, затова се отказах да чакам. За сметка на това в самия Primark беше кафето Central Perk от сериала Приятели, на които също съм голям фен. Отделихме му повече от час, защото бяхме премръзнали, а и да не забравяме за снимките. Беше много интересно и приятно.
Разхождахме се още из града, като видяхме Националния футболен музей и Арт галерията, в които обаче нямахме време да влизаме, защото беше време за концерта. Този път бях абсолютно неподготвена (за разлика от предишните пъти), не си бях направила специална тениска или нещо подобно. Единственото, което ме свързваше със спайските беше червилото на MAC, с което бях и на миналия концерт и което взех от Единбург тогава.
По пътя към Bridgewater Hall (където щеше да си проведе шоуто) се насладихме на прекрасна празнична украса, огромна елха, светещ дядо Коледа и разбира се символа на Манчестър - пчелата. Беше много красиво и някак приказно. Обадих се вкъщи, за да им покажа украсата и от този момент нататък вечерта ставаше все по-специална.
Пристигнахме в Bridgewater Hall, която е много красива сграда, на първия етаж имаше мърч на Ема - тениска, суитчър, коледна шапка (розова, естествено) и плакат. Аз не си купих нищо, но за сметка на това бяха направили малки рекламни афиши за концерта, от които взех няколко, за да подаря на български фенове, хаха. Във фоайето свиреше прекрасна музика (дори чакащите припяваха на песни на Доли Партън) и се разкриваше страхотна гледка към града.
Служителите, които проверяваха билетите в сектора, бяха възрастни и много колоритни мъж и жена, които ме увериха, че няма проблеми да снимам (освен, ако не е от-до целия концерт) , макар че навсякъде пишеше, че е забранено. Влогърът в мен определено си отдъхна!
Тъй като Алекс нямаше билет за концерта остана да ме чака в кафето, а аз влязох в залата и се изненадах колко близо до сцената съм и колко добре е направена залата, така че да се вижда перфектно от всяко едно място. Още веднага видях от другата страна в публиката да ми махат момичетата, с които бяхме на концерта на Spice Girls в Единбург, които бяха пристигнали в Манчестър ден по-рано. Те отново носеха българското знаме, което развявахме на концерта миналия път. Дали този път Ема ще забележи българските фенове?
Ема се появи с целия си блясък и няколко танцьора и сърцето ми подскочи. Не можех да повярвам, че певицата, която до преди 4 години (когато се проведе концерта на Спайс Гърлс) не мислех, че някога ще видя ... сега виждам за втори път! Започна с коледни песни, беше изключително усмихната, общуваща с публиката, толкова естествена и готина, абе просто нашата Ема, тази, в която се влюбих през далечната 1998 година. Пя перфектно, звучеше приказно!
Една от песните, които изпя беше с децата и съпруга си Jade Jones, който също е певец от групата Damage. В залата имаше енергия на истинско семейство. Всички пеехме и бяхме част от голямото спайс семейство на Ема.
Специално за любимата песен на Ема 2 become 1 на сцената излезе гост изненадата на шоуто - Will Young. Аз много се надявах това да бъде Мел Си, с която да изпеят няколко песни от репертоара на Spice Girls, но за съжаление тя се появи единствено на концерта и в Лондон, така че не успяхме да видим втора спайска тази вечер.
Един от най-хубавите моменти беше, когато Ема изпя смесица от няколко от соловите и песни, между които Free me, Take my breath away, What Took You So Long и What I Am, когато публиката наистина започна да пее с цяло гърло. На първия ред имаше няколко момчета, които през цялото време крещяха в лицето на Ема и тя не пропусна да им прати няколко въздушни целувки. Толкова любов и топлина носеше целия концерт, че разбрах напълно предимствата на по-малките зали. Чувстваш се много по-близо до изпълнителя и си същински участник в концерта.
Ема беше облечена с изключително блестяща златна рокля, блясъкът на която не може да се улови на снимките. Разбира се и запазената и марка - високи обувки с платформи. По едно време и подадаха розова коледна шапка, която беше част от мърча и аз запознах да съжалявам, че не си я купих.
След първата част от концерта имаше 20 минути почивка, през която отидох при Алекс, който ми каза, че всъщност е слушал целия концент, защото буквално беше на 20 метра от залата.
Втората част беше много по-спайс като Ема изпя Viva Forever, на която няма как човек да не пусне някоя сълза и още няколко песни, на които публиката полудя. Може би ще е добре да направи един концерт, на който да пее само песни на Спайс Гърлс, мисля че би имал още по-голям успех от коледен такъв.
По време на тази част звъннах на Габи, за да може и тя да се потопи в магията на концерта, поне малко, макар и онлайн.
Прекрасният глас на Ема се разкри с пълна сила, когато изпълни Have Yourself A Merry Little Christmas, но най-любимата ми част беше заключителната, когато Ема изпя Stop и цялата публика беше на крака и изпълняваше всяко едно движение от танца, който аз няма да е преувеличено да кажа, че "репетирам" цели 24 години. Може би точно за този момент! Огледах залата и не успях да видя и един човек, който не изпълняваше емблематичното "Stop right now, thank you very much...". Определено много специален момент!
Нейната солова песен Maybe беше перфектен завършек на концерта, но знаех, че след няколко минути Ема ще излезе отново на сцената и затова не спирах "да я викам" с пълно гърло.
Последната песен беше Coming Home For Christmas, която тя издаде през 2019 специално за коледния си концерт тогава. Публиката включи фенерчетата на телефоните си, а в залата беше тъмно. Беше изключително емоционално и в този момент си повтарях, че не искам да свършва, но... всяко нещо има край. Ема ни каза довиждане и видимо и на нея не и се тръгваше, личеше колко развълнувана и щастлива е през цялото време. Споделям и една от официалните снимки, тъй като аз не успях да направя хубави.
Вечерта не можах да заспя до късно, като през цялото време в главата ми прескачаха спомени от всичките концерти, на които имах щастието да отида през изминалите 6 години. Благодарна съм и късметлийка!
На втория ден бяхме планирали посещение в Ливърпул. За него ще ви разкажа в следващата публикация, а дотогава споделям с вас видео с кадрите, които заснех за спомен и се превърнаха в първото ми видео след цели 3 години в канала ми. Благодаря ти, Ема Бънтън!
P.S. Прочетете и още от най-любимите ми публикации, посветени на пътувания и концерти :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар