неделя, 30 декември 2018 г.

ALL I WANT FOR CHRISTMAS (ЧАСТ 3 - Мадам Тюсо и най-високата кула)

Първа част - тук
Втора част - тук

Не знам дали ви се е случвало и на вас, но аз понякога имам нужда да "стопирам" емоциите си (било то и много хубави), за да мога да понеса още такива. Сутринта след концерта се почувствах точно така. "Стопирах" всичко преживяно предишния ден, защото беше време за още много емоции и нови изживявания в Берлин.
Тръгнахме рано сутринта към метрото, като минахме през магазин Netto, който беше съвсем близо до мястото, на което бяхме отседнали. Изненада ни колко евтини бяха повечето храни и побързахме да си вземем няколко шоколада и други лакомства. Това се оказа грешка, защото ги носихме цял ден с нас, но...човек се учи от грешките си.
Качихме се на метрото, което е много по-различно от нашето. Над земята е и билетчетата са за различни зони. Не помня коя беше нашата, но ми се стори много лесно за ориентиране. Билетът струваше 2.80 евро. На една от спирките са качиха музиканти и създадоха много готино настроение. Минавайки с метрото се отваря гледка към Alexanderplatz и телевизионната кула.
Първото място, което искахме да посетим беше Музея на Мадам Тюсо, в който са поместeни десетки восъчни фигури на известни личности. Макар и не голяма немска забележителност... за мен това беше едно от най-желаните за посещение места, защото винаги съм си мечтала да го разгледам.
По пътя за музея се спряхме на няколко места за сувенири и за първи път видях огромен магазин на Nivea. Имаше кът, в който правеха безплатни процедури, но в този момент беше затворен. Купихме си разни магнити и подаръци на близките, като на баща ми избрахме емблематичния за Берлин трабант с графити, който вече заема почетно място в колекцията му от подаръци, хаха.




Музеят на Мадам Тюсо е на много лесно място, така че не се затруднихме и бързо го намерихме. На влизане ни дадоха и безплатни билети за музея Little Big City, който планирахме да посетим, но за съжаление не успяхме, защото стояхме много време сред восъчните фигури. И как няма? Самият музей е направен много интересно и имаш чувството, че си в филм, дом и дори в джунгла...в зависимост от известната личност или филмов герой, която виждаш в момента.
Още на влизане ни предложиха да ни снимат до един трабант. Дадоха ни бележка, с която в края на музея да си вземем снимките. Оказа се, че са 25 евро, което е доста, но бяхме в голяма еуфория, така че ги взехме. Дадоха ни две големи снимки и 8 малки, които можехме да направим като магнити. Това пък ни спести покупката на няколко магнита, защото дадохме тези с нашата снимка на роднини.





Обстановката в музея беше много спокойна. Нямаше много хора, затова се снимахме на воля. Голямо забавление е, защото има не само декори, но и аксесоари, които можеш да ползваш за снимките. Можеш да участваш в различни игри и също така да направят ръцете ви от восък. Ние пропуснахме, защото още 25 евро щяха да ни дойдат в повече, хаха.











В музея има за всекиго по нещо  - политически личности, актьори, музиканти, исторически личности, учени...все хора, до които със сигурност ще ви се прииска да се снимате. Установих, че съм няколко глави по-ниска от Джулия Робъртс, не мога да позирам като Мерилин Монро, но пък ми отива да съм на колелото заедно с I.T. Видяхме някои от предметите принадлежали на дома на принцеса Даяна, както и решихахме тесторе в Айнщайн. И какво ли още не. Беше наистина страхотно преживяване! 
След като обиколихме целия музей излязохме в един голям магазин за сувенири, в който имаше какво ли не. От статуетки Оскар и Грами... до ключодържатели и магнити. Ние избрахме една малка силиконова рамка за снимка под формата на филмова клапа, в която по-късно сложихме една от снимките ни с трабанта.




Останахме в музея около 3 часа, защото наистина имаше много неща за разглеждане. Бих се върнала отново там, а още по-интересно ще ми е да посетя Мадам Тюсо в някой друг град. Лондон ми е wish листа, тъй като там се намират фигурите на любимите ми Спайс Гърлс. Стискам си палци един ден да се снимам и с тях. 
Когато излязохме вече беше станало по-студено и започваше да се стъмва. Решихме до отидем набързо до Бранденбургската врата, която е един от символите на Берлин



Направихме няколко снимки и побързахме да се връщаме към Alexanderplatz, защото искахме още веднъж да посетим коледния базар. По пътя срещнахме един Мики Маус, с който се снимахме и също така си взехме желязна монета за спомен от автомат. Отново минахме през MAC, защото имах да обменям още празни опаковки.




Посетихме и  един огромен музикален магазин, от който си взех новия албум на Марая Кери Coution (разказах ви по-подробно случката в миналата публикация). Целта сега ми беше на го опазя сух, тъй като започна да вали.


Една от най-внушителните гледки, на която станахме свидетели беше телевизионната кула, която е най-високата сграда в Германия и един от символите на страната. Тъй като беше много мрачно и дъждовно почти не се виждаше върха й. За съжаление нямахме време да се качим в нея и да разгледаме Берлин от високо предишния ден, а и сега бързахме към заветната дестинация - някой от коледните базари, които бяха разпръснати из целия град.
Тук отварям скоба, за да ви кажа, че 2 дни определено не стигат, за да разгледате дори част от Берлин. Градът е необятен и дори не успяхме да видим близките до нас забележителности като Мемориалът на Холокост и Райхстаг. На връщане от концерта пък видяхме East Side Gallery - запазена част от берлинската стена, изрисувана с графити, но съвсем набързо, защото емоциите все още бушуваха в мен, а и беше много студено.


Стигнахме до друг коледен базар, различен от този, който посетихме предишния ден. В далечината видяхме светещо виенско колело и разбира се веднага си казахме, че трябва да се качим. Беше много студено и някак различно от "българския студ". Спомням си, че превих долната част на шапката си така, че на ушите ми да е двойно по-топло. Не помня откога в България не съм пристъпвала към такива действия, хаха.
Въпреки студът и дъждът атмосферата беше уникална. Не бях присъствала на истински коледен базар, с аромат на греяно вино и наденички, с немски коледни песни и ледени пързалки. В този момент така силно се влюбих в Берлин, в малките бутки, накичени със светлини, в цялата тази прекрасна коледна приказка. Стана ми приятен и немския език, който до този момент никога не съм харесвала. Учудващо, но коледните песни звучат много на място изпети на немски.



Качихме се на виенското колело, което беше със затворени кабинки, така че се скрихме малко от дъжда. Отваряше се много красива гледка на различните малки и по-големи коледни базари, за които си струва човек да отиде в града именно по това време на годината. 
Опитахме и няколко от традиционните им ястия, но не ни впечатлиха колкото щолена и виното от предишния ден. 
Да си призная...от всички места, които съм посещавала някога Берлин се превърна в мястото, което усетих като свое. Нямам представа защо и как се случи. Дали защото беше около Коледа, дали защото това беше първото ни пътуване заедно с Алекс в чужбина или заради емоцията около концерта на Марая Кери. Или пък всичко заедно...Знам, че искам да се върна един ден отново, макар че Агата Кристи казва "Никога не се връщайте там, където сте били щастливи" и смея да твърдя, че донякъде съм съгласана с думите й. 


Не пропускайте да гледате и видеото :)



                                                                                                     Love, Adriyana 

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova


петък, 28 декември 2018 г.

ALL I WANT FOR CHRISTMAS (ЧАСТ 2 - Коледен концерт на Марая Кери)


Първа част - тук

Прибрахме се в хотела и започнахме с приготовленията за концерта. Нямах никакво време за губене, защото прочетох в сайта на залата, че е добре да се отиде към 18.30, макар че концертът беше от 20.00.
Този път се бях подготвила повече с облеклото и аксесоарите за голямото събитие. Все пак се чувствам "израснала" в ходенето на концерти, а не новак като през 2016, когато за първи път видях Марая Кери в Италия. Шегата настрана, наистина съм доволна, че макар и малки детайлите бяха налице.
Определено съм от хората, които обичат за удължават емоцията възможно най-много. Месеци наред настройване за концерта, слушане на песни, гледане на видеа, подбиране на тоалет, аксесоари, та дори и парфюм. След концерта - споделянето на снимки, разказването на приятели за преживяването и разбира се - видеото и тази публикация...това неимоверно много удължава емоцията. Все едно не е била 2 часа, а...поне 20 седмици, хихи.
Но...нека да започнем с тениската. Много се чудих каква точно да си направя. Исках да е със снимката от турнето, но тя не беше официална (просто снимка от друг коледен концерт), затова реших, че ще направя нещо подобно на любимата ми картина, която съм ви показвала много пъти. Написах на черна тениска с различни шрифтове имената на всички песни, които съм слушала на живо. Това се случи на Sweet Sweet Fantasy Tour през 2016 в Асаго, Милано (прочетете повече тук). Направих модела в сайта napravisiteniska.bg и мисля, че се получи страхотно. И със сигурност знаех, че няма да видя друг със същата тениска, хаха.
Поръчах си обеци във формата на буквички от aliexpress.com. Бяха много евтини, но със сигурност нещо, което внесе допълнителен "Марая акцент". На едното ухо носех М, а на другото С. Медальона също поръчах от сайта, като избрах снимката, която беше много популярна по време на предишния концерт и която много харесвам. И накрая...нарисувах с очна линия на ръката си логото на коледния концерт (което е същото като логото на двата  й коледни албума). 



Тръгнахме към залата, като малко объркахме пътя, но въпреки това стигнахме доста рано.  Пристигайки се отвори страхотна гледка. Всички дръвчета светеха и създаваха невероятно коледно настроение. Питах една групичка дали чакат за концерта на Марая и те ми изгледаха странно. Много ясно, че бяха там заради нея! Разбира се имаше и много хора, които бяха дошли, за да се снимат с дядо Коледа в камиона на Coca Cola. Те бяха спонсори на концерта или нещо такова, но на кой ли му пукаше. Тази вечер щях да видя Марая Кери с очите си. Да чуя песните, които винаги си пускам по Коледа. Всъщност...за първи път държах в ръцете си коледния албум на Марая в деня на абитуриентския ми бал. Бяхме в Пловдив и аз похарчих парите, които ми бяха за дискотека...за албум на Марая. Но това е само една от историите, за които мога да говоря с часове, но някой друг път, хаха.
Влязохме в Mercedec Benz Arena и веднага видяхме щанда с мърчендайза на Марая. Не си купих нищо, защото предпочитах да дам парите си за новия й албум Coution, но в последствие малко съжалявам, че не взех поне една коледна шапка с нейното име. За другия път си обещавам да не правя компромис с артикулите за спомен (било то и на тези цени).
Качихме се на втория етаж, където беше залата. Бяхме едни от първите и дори малко се изплаших като видях толкова малко хора. Постепенно залата започна да се пълни, като накрая не остана и едно празно място. И като говорим за залата...Влизайки сърцето ми започна да бие по-бързо. Погледнах към сцената. Имаше огромна червена завеса, над която висеше логото на албума/турнето. Да, същото като на китката ми :)



Започнах да разпитвам Алекс какво според него прави Марая сега. Дали вече е готова да излезе и какви ли не още щуротии. Той като един нормален човек (а не откачен фен, който щеше да излезе с хиляди теории за това както прави тя в момента) просто каза "Няма откъде да знам...". И беше толкова прав. Нямаше от къде да знаем какво ще се случи (макар че бях гледала предишни концерти от това турне в интернет), нямаше от къде да знам какво ще изпитаме (макар че вече бях присъствала на концерт на Марая). Знаехме само едно. Ще бъде незабравимо. Е, добре де, АЗ го знаех.
След доста дълго време, в което просто се взирах в сцената и чаках Марая...осъзнах, че скоро няма да се появи. Затова реших да си направя няколко снимки за спомен. Не можем да минем без тях, нали?









Беше сравнително хладно в залата, затова облякох пуловер над тениската, но преди това гордо позирах с любимата си нова  дреха. Малко след това сред публиката мина някой, който беше със същия сценичен костюм като Марая, същата прическа и...абе от далече това си беше Марая. Знаех, че не е възможно да се разхожда сред публиката, но...за миг сърцето ми щеше да изскочи. Ха, добра имитация, дарлинг!
Този път публиката беше много по-готина от тази в Италия. Викаха името на Марая, пееха си песни и...дори направихме мексиканска вълна. И то няколко пъти. Това направи чакането на Марая не просто чакане, а истинско забавление. Благодаря ви, германски (и всички останали) фенове!
Най-накрая дойде моментът. Сцената светна, завесата падна и съвсем в духа на Коледа концертът започна с малка балерина. А след нея... Марая се появи. По дяволите! Марая Кери си появи! От плът и кръв. С ангелски крила и божествен глас. Сцената беше с приглушена синя светлина, а всички на нея с бели костюми. Марая наистина беше с ангелски крила (никаква метафора няма тук, хаха), които светеха, както и роклята й. Светеше и огромната коледна елха зад нея.
Моментално скочих на крака. Опитах се да снимам или да изкрещя, но...единствено сълзите бяха моя отговор на появата й на сцената. Изпитах не само безумно възхищение, изпитах обич, страхопочитание, щастие. 
Още първите тонове на гласа й ме пронизаха. Все едно го чувах за първи път. Да чуеш гласа на Марая на живо е нещо, което настина трудно мога да опиша. Съчетан с коледна песен, невероятна празнична атмосфера, перфектната сценография и абсолютната ми дългогодишна любов към изпълнителката...се равнява на магия пред очите ми. Мисля, че разбрах какво e всичко, което някога съм искала за Коледа. Точно тази емоция, точно тази зимна приказка. Точно тази коледна магия!







Бях толкова завладяна от сцената, че дори забравих да погледна към Алекс. По едно време се обърнах и...макар че той не си признава - стори ми се, че видях сълза. Разбирам го, хаха. Всъщност концертът беше толкова емоционален и тържествен, че...всеки би се просълзил.
Признавам си, че пишейки това аз поглеждам и клипчетата, които направих и...настръхвам. Връщам се там и ... така се радвам, че бях въоръжена с фотоапарат. Ето и няколко от снимките, които направих. Един ден спокойно мога да добавя в портфолиото си (в графа - големи постижения) : снимала Марая Кери :)







Обичам тези коледни песни. Традиционни или авторски - обичам ги откакто се помня. Години наред с майка ми пускахме коледния й албум и украсявахме елхата. Ако тогава някой ми беше казал, че ще ги чуя на живо...eдва ли щях да повярвам. Но ето, че се случи. 





Концертът мина неусетно. Толкова бързо, че дори нямах време да осъзная какво става всъщност. Марая беше в много добро настроение, в перфектна вокална форма.  Личеше си, че всички се бяха постарали много за този концерт. Не случайно я наричат "кралицата на Коледа". Тя просто знае как да създаде празник. Знае как да забавлява. Най-важното - знае, как да развълнува. 
Кулминацията на шоуто беше емблематичната Hero. Ако до този момент имаше сухо око в залата, мисля, че след тази песен не остана такова. Цялата зала пееше и беше на крака. Невероятен момент! Не исках да го пазя само за себе си. Исках целия свят да се потопи в приказката, която почти беше към края си. Затова пуснах кратко лайф видео във фейсбук. Не помня нито как стана, нито как ми хрумна, но...беше факт. Догодина по това време сигурно ще ми е много приятно да го видя отново и да въздъхна "Ех, ето това е Коледа"
За последно Марая излезе, за да изпее емблематичната All I Want For Christmas Is You. В този момент публиката избухна. Всички пеехме и танцувахме. Наистина в тази песен има нещо, което заразява. Дори и да не си фен на Марая Кери, със сигурност всяка Коледа си тананикаш AIWFCIS, нали? (Btw тази година песента разби всички рекорди, което беше голяма радост за феновете).

Не можех да повярвам, че това са последните минути от цялата тази коледна магия. Как е възможно да мине толкова бързо?
Марая, заедно с дядо Коледа раздаде няколко подаръка на щастливците на първите редове. Ех, пак не бях една от тях :( Няколко пъти излязоха на сцената и децата й Роки (Марокан) и Монро. Много им се зарадвах. На живо бяха още по-сладки. 
Концертът завърши с конфети и всички танцьори на сцената. Марая изчезна от сцената толкова бързо, че аз не повярвах на очите си. Чаках този концерт цяла година, а докато осъзная, че той наистина се случва...свърши. Прави са хората, че хубавите неща бързо минават. Около час и половина ми се сториха един миг....
След последните акорди решихме да се снимаме, за да запаметя и този миг. Стичащата ми се спирала и абсолютно липсващия грим от очите ми. Турнето не би могло да носи по-подходящо име "Всичко, което искам за Коледа си ти". След този концерт е трудно да поискам нещо друго за Коледа, дори и за следващата + няколко  рождени дни. 



Излязохме от залата и единственото, което можех да кажа е, че си пожелавам да изживея подобно нещо отново. Вярвам, че ще се случи един ден за трети път. Ще направя всичко възможно!
С Алекс не си говорихме въобще, когато си тръгнахме. Видях, че хората се смееха, обсъждаха, други пък пееха, а аз все още ронех сълзи. Знам, че може би съм доста по-емоционална от нормалното, но това съм аз и ще е лъжа, ако разкажа нещо различно от това тук. 
На ъгъла до залата улични музиканти свиреха Without you. Беше толкова романтично, че с радост оставихме по няколко монети. Обикновен на пръв поглед момент, за който обаче сетя ли се, ме побиват тръпки. Перфектният завършек на вечерта. 
Прибрахме се в хостела и аз бях по-мълчалива отвсякога. Спомних си, че и на предишния концерт нямахме какво да си кажем с Вили...Наистина в такива моменти човек остава без думи...
На другия ден (за който ще ви разкажа в следващата публикация) в един огромен музикален магазин видяхме новия албум на Марая - Caution. Разбира се на мен очите веднага ми светната, но тъй като беше двойно по-скъп от България, реших да изчакам и да си го взема, когато се върнем. Но Алекс каза "Разбира се, че трябва да го вземеш сега! Сега е точният момент. Приеми го като подарък за концерта"... Преди години самото купуване на нов албум на Марая Кери беше празник. Всъщност все още е. Всичко, свързано с нея през годините ми е носило щастие. Затова мисля, че тук е редно да оставя едно скромно и съвсем недостатъчно БЛАГОДАРЯ! 


Не пропускайте да гледате и видеото :)



                                                                                                            Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

ALL I WANT FOR CHRISTMAS (ЧАСТ 1 - За първи път в Берлин)

Здравейте, приказни!
С голямо удоволствие поставям началото на тази публикация, в която ще ви разкажа за моето кратко пътуване до столицата на Германия - Берлин.
Причината да посетим града през декември беше концерта от коледното турне на Марая Кери "All I Want For Christmas Is You", на която вече със сигурност знаете, че съм голям фен.
За концерта и цялата емоция около него ще си говорим в следващата публикация, а днес ще ви разкажа за първата ни разходка в града.
Берлин никога не ме е привличал като желана за екскурзия дестинация. Има къде къде по-интересни места, които много искам да посетя. Факт е обаче, че днес за мен той е много скъп и определено е място, на което искам да се върна отново.
Заедно с моя приятел Алекс пътувахме с доста късен полет от София. Тъй като имаме роднини в града, те ни чакаха на летището.
Отбихме с в тях за вечеря, след което те ни оставиха в хотела. Когато го избирахме искахме да е възможно най-близо до залата, в която ще пее Марая - Mercedes Benz Arena. Спряхме се на един хостел, който е на 10 минути пеша от залата, както и на пешеходно разстояние от Alexanderplatz  - един от главните площади в Берлин.

Хостелът (Ostel Hotel) беше наистина на много удобно място, но не знам дали бих го избрала за следващо посещение. Доста семпъл, леко студен (особено в банята нямаше никакво отопление) и без особен уют или пък гостоприемно отношение. Просто място, на което да пренощуваш. Всъщност не ни и трябваше друго, тъй като прекарахме много малко време в него.
Сутринта, преди концерта тръгнахме към Alexanderplatz. Минахме през много строежи, което ми напомнящи силно на София, дори няколко пъти с Алекс се шегувахме, че все едно сме си вкъщи. Докато зад всичките високи сгради не видяхме Телевизионната кула, висока 368 метра, която е символ на Берлин и най-високата сграда в Германия. Гледката наистина е внушителна и започнахме да се чувстваме различно. Определено не беше като у нас. Още нещо, което веднага ни направи впечатление бяха светофарите, които са различни от нашите и отново са символ на града. Можете да видите червените и зелените човечета върху картички, ключодържатели и дори плакати. 



Стигайки по площада се потопихме с една прекрасна коледна атмосфера, макар коледния базар точно да отваряше. Никога не съм посещавала коледен базар и ми беше много интересно. Десетки малки бутки, на които продават какво ли не. Първата ни спирка беше щанда за щолен. Жената, която продаваше беше изключително любезна, даде ни да опитаме от двата вида, които продаваха и ние избрахме да си купим едно парче за 7 евро.  Изядохме го още по пътя, докато разглеждахме и беше уникално. Нищо общо с щолените, които се продават в супермаркетите. 
Разгледахме целия базар и стигнахме до Световния часовник, който предварително си бях набелязала като забележителност, които искам да видя. Той показва времето в различните точки на Земята. Установих, че е много па-малък от това, което очаквах, но разбира се ми беше много интересно и направихме няколко снимки за спомен.  
До него беше поместено и нещо много интересно, което в последствие разбрах, че построяват специално за коледния базар. То е нещо като дървено заведение, по терасите на което има построени сцени с Исус Христос и Дева Мария, има много свещи и перки на върха.



За първи път видях и толкова красива въртележка със страхотни детайли и разбира се направих цяла фотосесия до нея, хахаха. Горко на Алекс, който постоянно трябваше да ме снима, макар че това пътуване определено не беше най-богатото на снимки. Просто, защото времето от два дни за разглеждане, определено не стигаше.



Следващата ни спирка беше магазинът на MAC, тъй като носех празни опаковки, които да сменя за червила. За съжаление в Германия ги разменят само за сенки, така че взех 4 (това е лимитът за един ден). Бяха много любезни във всички магазини, в които влизахме, особено момичето, което беше на щанда на Dior. Интересното е, че вместо на картончета ни дадоха да пробваме ароматите на панделки с логото на всеки парфюм. Много готина (и вероятно по-скъпа от обикновено) идея.
Минахме и през Primark, който се оказа огромен. Вече се бяхме изморили от разходки, а и времето тиктакаше и затова взехме само няколко неща (ще ги видите в отделен пост) и се върнахме към коледния базар, от където щяхме да се отправяме към хостела. По пътя си купихме от традиционното греяно вино глювайн. Много искахме да го пробваме, а на Алекс му харесаха и чашите. Оставихме 3 евро за чаша депозит и решихме да ги вземем за спомен. След това установихме, че на всеки от различните базари в града чашите са различни. На нашите бяха изобразени кулата и традиционната въртележка, както и надпис Alexanderplatz
Бяхме много щастливи, разхождахме се, пиехме вино, слушахме немски коледни песни. Не видяхме много от града, но усетихме страхотната му атмосфера.Много лежерна, празнична и спокойна. Нямах търпение за следващата ни разходка на следващият ден, но първо предстоеше нещо много по-вълнуващо. Щях да чуя и видя Марая Кери на живо. За втори път! В най-празничното време от годината. 
Усетих, че умирам от студ, макар и с вино в ръка, но...никога не е било толкова топло в сърцето ми. Исках да седна за момент и да помисля. Не знаех какво точно ще се случи, но знаех защо ще се случи. Защото го искам с цялото си сърце, защото се борих за него и... защото просто го заслужавах!
                                                                                                                
                                                                                                                       Следва продължение...

                                                                                                        Love, Adriyana





youtube - ADRIYANA


facebook - MakeUp Music Me


втория ми блог - Classroom Of Joy


 instagram - @adriyanarumenova


twitter - @ADriyanaA

сряда, 31 октомври 2018 г.

Какво тествах от parfimo.bg този месец

Здравейте, приказни!

Последната ми поръчка от parfimo.bg - сайт за козметика, дамски и мъжки парфюми със сигурност не беше една от най-вълнуващите (друго си е мини парфюмче на Версаче, хаха), но все пак мисля, че може да ви е интересно да разберете мнението за двата продукта, които пробвах.

Първият продукт, който избрах от сайта е PIZ BUIN Ultra Light Dry Touch Face Fluid , който чаках с нетърпение да пристигне, защото отдавна искам да пробвам марката. Тя е известна именно със слънцезащитните си продукти (и май само такива прави, ако не се лъжа) и знаех, че доста хора са доволни от нея. За мое нещастие обаче съм се заблудила и съм поръчала крем за лице с SPF15, като съм го помислила за SPF50. Спомням си, че бях малко разсеяна, когато поръчвах, затова не е изненадвам на грешката си. Въпреки това тествах цяла седмица крема, като го нанасях всеки път преди излагане на слънце. 
Кремът е супер лек, както подсказва името ми. Не лепне и не оставя бял филм. Има приятен аромат, но не на типичния слънцезащитен крем. Опаковката е много удобна, тъй като има малък отвор, през който много точно можете да прецените количеството крем, което ще ви трябва. Определено ми хареса, така че мисля да си поръчам с SPF 30 или SPF50 (освен, ако не объркам пак, хаха)



 Victoria's Secret Passion Struck озаряващ и тониращ лосион за тяло беше вторият ми избор, тъй като знам, че всички са луди по тези лосиони, а аз никога не съм ги пробвала. Лосионът много ми хареса. Ароматът е на ябълка, ванилия и орхидея и наистина се задържа доста дълго на кожата. Тонирането на кожата е съвсем леко, почти незабележимо, което мен ме устройва перфектно, защото исках да изпробвам най-вече аромата. Като хидратация не мисля, че лосионът е кой знае какво, но пък в крайна сметка не за това е предназначен. Останах много доволна от продукта, определено препоръчвам.
А вие пробвали ли сте някой от тези продукти и какво мислите за него?

                                                                                                              Love, Adriyana



youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

втория ми блог - Classroom Of Joy

 instagram - @adriyanarumenova

twitter - @ADriyanaA

сряда, 3 октомври 2018 г.

Едни по-различни септемврийски любимци

Здравейте, приказни!
Май е време за месечни любимци! 
Преди време постоянно търсех нови неща, които биха могли да се превърнат в любимци. Било то козметика, дрехи, аксесоари или дори... нови запознанства. Все си мислех (и имах нуждата) да обновявам ежедневието си, да пробвам, да купувам. Осъзнах обаче, че... "това, което търсим е точно там, където сме го оставили" (btw това е реплика от един мой много любим филм Sweet Home Alabama ). Започнах да се наслаждавам повече на старите си приятелства, на старите си вещи, които ми носят много спомени или пък намерих нови начини да съчетавам старите си дрехи. Това, че вдъхвам живот на нещо, което до преди месец съм считала за даденост или... по-скоро за безинтересно, ме кара да се чувствам много добре. От друга страна тази година очаквам да се случат много нови неща в личен и професионален план, част от които вече са факт. Това също ме кара да поглеждам назад, за да не забравям какъв път съм извървяла, през какво съм минала, как съм се променила. Винаги съм се притеснявала от неизвестното, от предизвикателствата, от това да покажа слабост или просто да изляза от зоната си на комфорт. През последните години до някаква степен успях да стана по-уверена, по-безстрашна и по-търпелива. Качества, за които се боря откакто се помня. Знам, че дори да се притеснявам за нещо, няма да го променя, така че избирам да пристъпя към него с усмивка, с желание и без страх. Все пак животът е прекалено кратък и трябва да го изживеем по най-добрия и позитивен начин.



Нещо ново на добре познатата ми стара любимка Марая е първият любимец за месеца. Новият й сингъл разпали нетърпението ми да я видя и чуя отново на живо. Вчера, вървейки към работа осъзнах, че през цялото време нахвърлям в ума си надписи и илюстрации, които ще са готини за тениски за концерта. Предстоящото събитие (ако сте пропуснали, в това видео ви разказвам какво точно е то) ми дава страхотен стимул и ме кара всеки ден да си повтарям "Мечтите наистина се сбъдват". Освен това не мога да не отбележа, че съм изключително щастлива от факта, че в момента Марая е в страхотна форма и нямам търпение да излезе новият й албум (или поне следващия сингъл). За настоящият мога да кажа, че много ми хареса, защото песента е нестандартна - много нежно шепне думи, които в повечето случаи крещим. Но геният си е гений :))




Втората ми най-любима изпълнителка Кери Ъндърууд също пусна новия си сингъл, наречен Love wins. Когато изгледах видеото за първи път си казах - Боже, ако младите хора взимаха пример от нея. От нейната доброта, чистота, принципи и начин на поведение...светът би бил едно прекрасно място. Не мислите ли?




Кери е голям фен на грима и това винаги си личи в клиповете. Изгледайте го, за да разберете за какво говоря...
Всъщност целият й албум Cry Pretty е вече факт, но все още не съм го слушала. Не знам за вас, но аз никога не слушам любимите си изпълнители просто за фон. Тяхната музика има специално място в сърцето ми и съответно изисква специална нагласа. Надявам се следващият път да споделя с вас кое е любимото ми парче от албума.

И последната песен, която ми стана любима този месец e отново на old school певица - Аврил Лавин. Тя беше изчезнала от музикалната сцена за доста време, но се радвам, че отново се завърна. Не мога да кажа, че съм и супер фен, но я харесвам много на фона на абсурдните нови изпълнители. Песента е готина, а клипът много красив. Можете да гледате Head Above Water по-надолу в публикацията.




В абсолютна противоположност с предишните редове е следващото любимо нещо този месец. За пореден път тук споменавам сериалът American Horror Story, просто защото ми е супер интересен. Новият сезон започна обещаващо, като за момента съм изгледала първите три епизода и нямам идея как ще се развият събитията по-нататък.
Вторият сериал, който изгледах за 2 дни е Castel Rock. Той е базиран на творбите на Стивън Кинг и е много интересен, заплетен и нестандартен. Буквално, гледайки го се оставяте да си играят с психиката ви. Така бих могла да го определя, хахах



Съвсем неочаквано много харесах Jurassic World - Fallen Kingdom. Оказа се, че не съм гледала другите части на поредицата, защото честно казано ми се виждаха глупави. След като изгледах най-новата съм на съвсем различно мнение. Забавен, завладяващ и дори емоционален филм. Препоръчвам за разпускане в петък вечер (например).



За съжаление филмът, който чакахме много отдавна с приятеля ми и брат ми (тримата винаги обичаме да гледаме заедно филми на ужасите) не ме впечатли. The Nun (Монахинята) видяхме на кино и макар да имаше доста стряскащи моменти, на които буквално подскачах...не беше това, което очаквах. Не беше пълно разочарование, но не беше и нещо, което да ви препоръчам. Смятам, че останалите части на поредицата са по-добри.

Открих няколко козметични любимци този месец. Най-много се радвам на рол-он дезодоранта на Lavera, който е без алуминий. Отдавна търся такъв, който да не е прекалено лигав, но да върши работа. Пробвала съм на Yves Rocher, но техните са прекалено гъсти и не ми допадат като усещане. 



Рол-он дезодорантът на Lavera e с аромат на роза и обещава 24 часова защита. Нямам идея дали наистина е така, но определено го препоръчвам. Може би следващият път ще пробвам някакъв друг аромат, макар че харесвам и този на роза.
Пробвах и душ гела и лосиона за тяло от серията с роза. Харесаха ми и двата, особено лосиона. Хидратира страхотно!
Ароматът, който обаче никога няма да ми омръзне е този на кокос. Xpel Coconut water ме изненада много приятно, тъй като е цели 300 ml, а цената му е около 4 лв. Ароматът му е много наситен, но не се задържа върху кожата след като излезете от банята. Въпреки това съм доволна и бих пробвала и други аромати на марката.



Ще завърша днешния пост с последния аромат, който пробвах. Това е Aquolina Gold Sugar , който е прекрасен, но много неудобен за снимане (както виждате). Ароматът е много сладък, кремав. Определено усещам и цитрусови нотки, както и мускус. За съжаление този аромат не е много траен на моята кожа, което е странно, защото  парфюмите от тази серия са известни с трайността си.
Душ гелът и парфюмът ми бяха изпратени от сайта за маркова козметика - parfimo.bg




А кои бяха вашите любимци за изминалия месец?

                                                                                                          Love, Adriyana




youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

втория ми блог - Classroom Of Joy

 instagram - @adriyanarumenova

twitter - @ADriyanaA

петък, 24 август 2018 г.

Life As I Know It : Минерални басейни и парфюмомания

Здравейте, приказни!

Днес ще ви разкажа за нещата, които ми се случиха напоследък. Много обичам тази поредица от постове, които са хаотични и не са за нещо конкретно. Имам чувството, че когато ги чета след време...се връщам директно в момента, в който съм ги писала.
Преди няколко дни с леля ми (fun fact : с нея до преди 3 години бяхме и колежки ) решихме да си починем няколко дни в Сапарева баня. Харесваме градът защото е много спокоен и някакси ... семпъл. Няма какво толкова да видиш (въпреки че там се намира най-топлият гейзер в цяла Европа ), какво толкова да снимаш, но... има най-уникалните минерални басейни. Затова при всяка възможност ние сме там, та дори и само за един ден.
Този път си резервирахме 2 нощувки в къмпинг "Верила", макар после да съжалявахме, че не си платихме поне за още една. 



Наистина две нощувки не стигат, особено, когато наблизо е най-готиният басейн, на който някога съм била. Нарича се "Котвата" и съм сигурна, че сте го чували. Водата е прекрасна, като в комплекса има по-топли и по-студени басейни, както и джакузита и какво ли още не. Къмпингът първоначално не ме грабна, но... когато се разходих и го разгледах много ми хареса. Имаш чувството ,че си се върнал в ученическите години и си на лагер - зеленина, малки стаички, чешма на двора, цветя...


Eдинственото неприятно беше, че е на малко отдалечено от града място и се минава по черен път.  Това от своя страна обаче също ни достави удоволствие, защото се завърнахме в годините, когато като деца ходихме на почивка във Вършец. Имаме роднини, които живеят в доста отдалечен квартал на града и ходихме пеш като луди, за да отидем до басейна :D. Тази екскурзия до някаква степен ми напомни за този период, макар тук разстоянието до басейна да е  само около 10 минути пеша. 
Разбира се аз снимах и кратък влог, можете да го видите :




Преди екскурзията пристигна една много интересна пратка от китайския сайт Gearbest. Не знам как са намерили канала ми, но ми стана изключително приятно, че ми писаха. Избрах си няколко продукта от сайта им, като май най-запомнящ се оказа чантичката ананас, която е страхотна за снимки в инстаграм (последвайте ме и там - @adriyanarumenova). Не че съм от хората, които избират нещата си, заради това дали са подходящи за снимки, но пък е хубаво, когато и това се случи, хаха.
Чинийката с моята буква пък обикнах в последствие. Много обичам да си сервирам в нея и подреждам порцията си така, че да се вижда буквата. Макар че е доста трудно понякога, хахах



Можете да видите видеото, в което показвам всички продукти, а също така и да се включите в играта ни заедно със сайта, защото подаряваме именно такава сладка чантичка.




Чантата ананас можете да разгледате и тук , чинията с буквата А тук .

Този месец отново ме обвзе парфюмоманията! Постоянно гледах клипове с колекция от парфюми и други подобни. В търсене на парфюм съм, който да си купя при пътуването ми в Берлин. Защо точно тогава ли? Защото искам да съм с него за първи път на концерта на Марая Кери и след това винаги да ми напомня на този момент. Може да ви се стори странно, но се надявам планът ми да се осъществи и така желаното шишенце да придобие още по-голямо значение за мен. 
Много исках да си харесам някой на CHANEL, но досега не попаднах на аромат, който да крещи името ми. Взех си мостра на Coco Mademoiselle и в момента го тествам.
Стискайте палци да ми хареса, защото всеки е луд по него, а аз все още не мога да го усетя като нещо, за което си струва да се дадат куп пари. (снимката е от интернет)

От друга страна обаче още щом помирисах Dior J'adore знаех, че трябва да го имам. Обожавам аромата и не мога да му устоя. Това, което ме притеснява е, че вече съм носила една много добра имитация на парфюма, която е на ZagZodiakPerfumes. Все си мисля, че трябва да е някакъв чисто нов за мен аромат, който не съм носила никога преди. Ще ви издам, че първоначално събуди интереса самата реклама и най-вече рекламното лице. Charlize Theron е една от най-най-любимите ми актриси и няма как да не отчета факта, че тя ме примами доста, хаха. (снимката е от интернет)

От друга страна колекцията ми от парфюми се разрасна толкова, че не мога да се позная. Едно време имах 1 - 2 парфюма, а сега са около 20. Последното ми попълниние е парфюм, за който много слушах в youtube. Това е Aquolina Pink Sugar. Големи хвалби отнася този парфюм и е спряган като доста траен. Не знам дали е от моята кожа, но при мен не трае дълго. Като цяло съм забелязала, че доста от парфюмите, за които хората казват, че са дълготрайни...при мен не се проявяват така. Явно затова винаги съм в търсене на нов аромат.



Pink Sugar е много интересен аромат. Напомня ми малко на детските парфюми от едно време. Много приятен, сладък и захарен. Определено ви го препоръчвам, ако си падате по подобни аромати. Аз нямам определена категория която харесвам. Имам любими флорални, плодови, ориенталски и това прави избора ми на нови парфюми още по-сложен. 
Избрах го от сайта за маркови парфюми, с който си партнираме от доста време - parfimo.bg. Благодаряние на тях успях да изпробвам доста аромати...и продължавам да го правя. Ще ви е интересно ли да направя видео с колекцията ми от парфюми? Преди време направих колекция от парфюмите ми на Марая Кери, можете да го гледате тук .
Преди няколко дни гледах "I feel pretty". Мога да кажа, че макар на пръв поглед малко повърхностен и лек, филмът ме накара да се замисля за много неща, а именно ... че ние сме това, което вярваме, че сме. Независимо от килограмите, независимо от външния си вид. Можем да постигнем всичко, ако силно го желаем. Препоръчвам да го гледате, освен ако не сте някоя нахакана мадама, която никога не се е съмнявала в себе си. Но тогава едва ли четете точно тези редове.



Това е от мен за днес :) Надявам се подобни публикации да са ви интересни. Тъй като са доста хаотично разпръснати в блога ви оставям линкове към други от същата поредица. Приятен, позитивен и вдъхновяващ ден ви желая!




                                                                                                          Love, Adriyana



youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

втория ми блог - Classroom Of Joy

 instagram - @adriyanarumenova

twitter - @ADriyanaA