Втора част - тук
Не знам дали ви се е случвало и на вас, но аз понякога имам нужда да "стопирам" емоциите си (било то и много хубави), за да мога да понеса още такива. Сутринта след концерта се почувствах точно така. "Стопирах" всичко преживяно предишния ден, защото беше време за още много емоции и нови изживявания в Берлин.
Тръгнахме рано сутринта към метрото, като минахме през магазин Netto, който беше съвсем близо до мястото, на което бяхме отседнали. Изненада ни колко евтини бяха повечето храни и побързахме да си вземем няколко шоколада и други лакомства. Това се оказа грешка, защото ги носихме цял ден с нас, но...човек се учи от грешките си.
Качихме се на метрото, което е много по-различно от нашето. Над земята е и билетчетата са за различни зони. Не помня коя беше нашата, но ми се стори много лесно за ориентиране. Билетът струваше 2.80 евро. На една от спирките са качиха музиканти и създадоха много готино настроение. Минавайки с метрото се отваря гледка към Alexanderplatz и телевизионната кула.
Първото място, което искахме да посетим беше Музея на Мадам Тюсо, в който са поместeни десетки восъчни фигури на известни личности. Макар и не голяма немска забележителност... за мен това беше едно от най-желаните за посещение места, защото винаги съм си мечтала да го разгледам.
По пътя за музея се спряхме на няколко места за сувенири и за първи път видях огромен магазин на Nivea. Имаше кът, в който правеха безплатни процедури, но в този момент беше затворен. Купихме си разни магнити и подаръци на близките, като на баща ми избрахме емблематичния за Берлин трабант с графити, който вече заема почетно място в колекцията му от подаръци, хаха.
По пътя за музея се спряхме на няколко места за сувенири и за първи път видях огромен магазин на Nivea. Имаше кът, в който правеха безплатни процедури, но в този момент беше затворен. Купихме си разни магнити и подаръци на близките, като на баща ми избрахме емблематичния за Берлин трабант с графити, който вече заема почетно място в колекцията му от подаръци, хаха.
Музеят на Мадам Тюсо е на много лесно място, така че не се затруднихме и бързо го намерихме. На влизане ни дадоха и безплатни билети за музея Little Big City, който планирахме да посетим, но за съжаление не успяхме, защото стояхме много време сред восъчните фигури. И как няма? Самият музей е направен много интересно и имаш чувството, че си в филм, дом и дори в джунгла...в зависимост от известната личност или филмов герой, която виждаш в момента.
Още на влизане ни предложиха да ни снимат до един трабант. Дадоха ни бележка, с която в края на музея да си вземем снимките. Оказа се, че са 25 евро, което е доста, но бяхме в голяма еуфория, така че ги взехме. Дадоха ни две големи снимки и 8 малки, които можехме да направим като магнити. Това пък ни спести покупката на няколко магнита, защото дадохме тези с нашата снимка на роднини.
Още на влизане ни предложиха да ни снимат до един трабант. Дадоха ни бележка, с която в края на музея да си вземем снимките. Оказа се, че са 25 евро, което е доста, но бяхме в голяма еуфория, така че ги взехме. Дадоха ни две големи снимки и 8 малки, които можехме да направим като магнити. Това пък ни спести покупката на няколко магнита, защото дадохме тези с нашата снимка на роднини.
Обстановката в музея беше много спокойна. Нямаше много хора, затова се снимахме на воля. Голямо забавление е, защото има не само декори, но и аксесоари, които можеш да ползваш за снимките. Можеш да участваш в различни игри и също така да направят ръцете ви от восък. Ние пропуснахме, защото още 25 евро щяха да ни дойдат в повече, хаха.
В музея има за всекиго по нещо - политически личности, актьори, музиканти, исторически личности, учени...все хора, до които със сигурност ще ви се прииска да се снимате. Установих, че съм няколко глави по-ниска от Джулия Робъртс, не мога да позирам като Мерилин Монро, но пък ми отива да съм на колелото заедно с I.T. Видяхме някои от предметите принадлежали на дома на принцеса Даяна, както и решихахме тесторе в Айнщайн. И какво ли още не. Беше наистина страхотно преживяване!
След като обиколихме целия музей излязохме в един голям магазин за сувенири, в който имаше какво ли не. От статуетки Оскар и Грами... до ключодържатели и магнити. Ние избрахме една малка силиконова рамка за снимка под формата на филмова клапа, в която по-късно сложихме една от снимките ни с трабанта.
Останахме в музея около 3 часа, защото наистина имаше много неща за разглеждане. Бих се върнала отново там, а още по-интересно ще ми е да посетя Мадам Тюсо в някой друг град. Лондон ми е wish листа, тъй като там се намират фигурите на любимите ми Спайс Гърлс. Стискам си палци един ден да се снимам и с тях.
Когато излязохме вече беше станало по-студено и започваше да се стъмва. Решихме до отидем набързо до Бранденбургската врата, която е един от символите на Берлин.
Направихме няколко снимки и побързахме да се връщаме към Alexanderplatz, защото искахме още веднъж да посетим коледния базар. По пътя срещнахме един Мики Маус, с който се снимахме и също така си взехме желязна монета за спомен от автомат. Отново минахме през MAC, защото имах да обменям още празни опаковки.
Посетихме и един огромен музикален магазин, от който си взех новия албум на Марая Кери Coution (разказах ви по-подробно случката в миналата публикация). Целта сега ми беше на го опазя сух, тъй като започна да вали.
Направихме няколко снимки и побързахме да се връщаме към Alexanderplatz, защото искахме още веднъж да посетим коледния базар. По пътя срещнахме един Мики Маус, с който се снимахме и също така си взехме желязна монета за спомен от автомат. Отново минахме през MAC, защото имах да обменям още празни опаковки.
Посетихме и един огромен музикален магазин, от който си взех новия албум на Марая Кери Coution (разказах ви по-подробно случката в миналата публикация). Целта сега ми беше на го опазя сух, тъй като започна да вали.
Една от най-внушителните гледки, на която станахме свидетели беше телевизионната кула, която е най-високата сграда в Германия и един от символите на страната. Тъй като беше много мрачно и дъждовно почти не се виждаше върха й. За съжаление нямахме време да се качим в нея и да разгледаме Берлин от високо предишния ден, а и сега бързахме към заветната дестинация - някой от коледните базари, които бяха разпръснати из целия град.
Тук отварям скоба, за да ви кажа, че 2 дни определено не стигат, за да разгледате дори част от Берлин. Градът е необятен и дори не успяхме да видим близките до нас забележителности като Мемориалът на Холокост и Райхстаг. На връщане от концерта пък видяхме East Side Gallery - запазена част от берлинската стена, изрисувана с графити, но съвсем набързо, защото емоциите все още бушуваха в мен, а и беше много студено.
Тук отварям скоба, за да ви кажа, че 2 дни определено не стигат, за да разгледате дори част от Берлин. Градът е необятен и дори не успяхме да видим близките до нас забележителности като Мемориалът на Холокост и Райхстаг. На връщане от концерта пък видяхме East Side Gallery - запазена част от берлинската стена, изрисувана с графити, но съвсем набързо, защото емоциите все още бушуваха в мен, а и беше много студено.
Стигнахме до друг коледен базар, различен от този, който посетихме предишния ден. В далечината видяхме светещо виенско колело и разбира се веднага си казахме, че трябва да се качим. Беше много студено и някак различно от "българския студ". Спомням си, че превих долната част на шапката си така, че на ушите ми да е двойно по-топло. Не помня откога в България не съм пристъпвала към такива действия, хаха.
Въпреки студът и дъждът атмосферата беше уникална. Не бях присъствала на истински коледен базар, с аромат на греяно вино и наденички, с немски коледни песни и ледени пързалки. В този момент така силно се влюбих в Берлин, в малките бутки, накичени със светлини, в цялата тази прекрасна коледна приказка. Стана ми приятен и немския език, който до този момент никога не съм харесвала. Учудващо, но коледните песни звучат много на място изпети на немски.
Качихме се на виенското колело, което беше със затворени кабинки, така че се скрихме малко от дъжда. Отваряше се много красива гледка на различните малки и по-големи коледни базари, за които си струва човек да отиде в града именно по това време на годината.
Опитахме и няколко от традиционните им ястия, но не ни впечатлиха колкото щолена и виното от предишния ден.
Да си призная...от всички места, които съм посещавала някога Берлин се превърна в мястото, което усетих като свое. Нямам представа защо и как се случи. Дали защото беше около Коледа, дали защото това беше първото ни пътуване заедно с Алекс в чужбина или заради емоцията около концерта на Марая Кери. Или пък всичко заедно...Знам, че искам да се върна един ден отново, макар че Агата Кристи казва "Никога не се връщайте там, където сте били щастливи" и смея да твърдя, че донякъде съм съгласана с думите й.
Не пропускайте да гледате и видеото :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар