Здравейте, приказни!
Преди няколко седмици се върнахме от една дългоочаквана и дълго планирана екскурзия, а именно посетихме 3 страни за 6 дни, като основната ни дестинация беше Формула 1 в Будапеща, като присъствие на състезанието отдавна е една от мечтите на брат ми. Това всъщност беше и първото ми толкова дълго пътуване в чужбина, както и най-разочароващото, но нека започнем отначало.
Записахме се на организирана автобусна екскурзия до Будапеща, с посещение на Формула 1, тъй като не ми беше много ясно как стои въпросът с трансфера до пистата Hungaroring, която е на 40 км от града. По принцип винаги обичам да организирам сама пътуванията си, тъя като съм се убедила, че така е много по-вълнуващо и интересно, но този път се излъгахме и директно платихме капаро. В последствие обаче решихме, че въпреки всичко, 10 часа с автобус ще са ни много, така че разгледах опциите да отидем със самолет, а там да се присъединим към останалите от групата. Тъй като билетите до Будапеща за около тази дата бяха доста скъпи, реших да пътуваме до Братислава и да се върнем от Виена, като между градовете да пътуваме с автобуси. Организацията ми беше супер, с изключение на 1 от хотелите, но ще прочетете за това малко по-късно. И така нашето голямо пътуване - Братислава - Будапеща с Формула 1 - Виена започна.
Тръгнахме към Братислава по обяд, като бяхме развълнувани отново да се върнем в града, тъй като миналия път не успяхме да разгледаме, но знаехме колко спретнат и красив е. Настанихме се в много интересен хотел Possonium, като за първи път ни се наложи да се чекираме сами, което между другото, е много по-бързо и готино. Имахме цял един апартамент, с климатици, огромна баня, кухня, кът за сядане. Доста добро местенце, на добра цена, което мога да ви препоръчам, ако решите да нощувате в столицата на Словакия. Всички апартаменти бяха кръснтени на различни напитки, като нашия беше Vodka и навсякъде висяха лапми, направени от празни бутилки и постери на така известното питие. Интересното беше, че имаше място за поне още 4 човека, тъй като имаше две двуетажни легла (които останаха празни), а всички съдове в кухненския кът бяха купени от Икеа България!
Хотелът се намираше точно срещу този, в който бяхме отседнали миналия път (за който ви разказвам в тази публикация), така че районът ни беше познат. Миналия път бяхме там в тъмната част на деня и не бяхме забелязали, че в далечината се виждаше мемориалния памeтник Славин. Градският транспорт е много удобен и затова веднага решихме да отидем до центъра и да поразгледаме. Попаднахме на певица и музиканти, около които се бяха събрали много хора, като разбира се и ние се спряхме. Разгледахме и старото кметство.
Разходихме се хубаво и спокойно, нямахме определен график или план за вечерта. Просто се наслаждавахме на прекрасния, спокоен площад, с усмихнатите хора, корабите в Дунав и не пропускахме да снимаме всички статуи, които са един от символите на града. Вечерта всички сгради светнаха и беше много красиво. Прекрасно начало на пътуването ни!
На следващата сутрин се отправихме към централната им автогара Nivy, която е свързана с много приятен мол и една от най-удобните и леснодостъпни автогари, които съм виждала. За първи път видях и робот, който ти прави и поднася кафе. Пътят беше повече от прекрасен. Препоръчвам да пътувате с Flixbus и да си платите за седалка зад шофьора. Имате панорамна гледка, широка седалка, масичка, интернет, зарядно за телефон. Автобусът беше точен до последната минута, което много ме впечатли. Освен това минахме през много красив град Гьор, който разгледахме от автобуса. Не усетихме как минаха 2 часа и половина и стигнахме до заветната ни цел, перлата на Дунав - Будапеща.
Пристигайки в града си взехме карти за 24 часа за градския транспорт, защото знаехме, че ще пътуваме много, както и стана. Транспортът и там e изключително удобен и буквално спира на всяка забележителност, която си науиш да посетиш. Първото ни голямо разочарование претърпяхме, когато се настанихме в хотел Easy Star, който беше мръсен, неудобен, но най-лошото - нямаше климатик (а жегата беше непоносима), нито директен въздух, който да влиза през прозорците. Преглътнахме това, тъй като го бяхме резервирали само за една нощ, на следващата щяхме вече да сме с групата от екскурзията в друг хотел.
Веднага излязохме, защото искахме да видим сградата на парламента, разположен на брега на Дунав, който смея да твърдя е една от най-красивите гледки, които съм виждала в чужбина. Разгледахме го по светло, насладихме се на прекрасните гледки с плаващи корабчета (имаше и едно с българското знаме). Видяхме замъка Буда от далече. Нашият хотел беше от страната на парламента, а именно в Пеща, като решихме да минем от отсрещната страна на реката, а именно от страната на Буда, за да чакаме светването на сградите, когато става още по-красиво. Ако се чудите това се случва точно в 21.00 през лятото. Гледката беше приказна, може би това беше и най-хубавият ни момент от цялата ни екскурзия.
Прекарахме няколко часа на брега на Дунав, наслаждавайки се на прекрасните светещи гледки , като дори направихме видео чат с майка ми и баща ми, за да им покажем тази красота. Тази прекрасна вечер с нищо не предвещаваше, че ни очаква една ужасна нощ. Може би, когато по-късно автобусът затвори вратите си преди да успея да се кача, а аз бях с паднала батерия на телефона, трябваше да се досетя, че нещо ще се случи, хаха. Важното е, че бързо реагираха брат ми и Алекс, който успяха да спрат автобуса и да вземат и мен.
Минахме през моста Елизабет с въпросния автобус, като за последен път тази вечер имахме хубаво преживяване. Мъката ни започна, когато се прибрахме в пародията, наречена хотел. В стаята беше непоносимо топло, въпреки отворените широко прозорци и входна врата, които водеха към някакви подземни коридори и никакъв въздух не влизаше. Бяха ни оставили вентилатор, пред който слагахме напоена със студена вода кърпа, тъй като знам, че така охлажда уж повече. Беше непоносимо за стоене, да не говорим за спане. Хвана ни страх, че може да ни стане нещо през нощта, дори обмисляхме да излезем и да стоим някъде навън, докато не капнем от умора. Без да преувеличавам - никога не ми е било толкова топло! Беше една наистина ужасна нощ. Някак все пак заспахме, като на сутринта бяхме супер изморени и в лошо настроение. Цяла нощ сънувах ревюто, което ще напиша в booking за хотела, който освен жегата беше и изключително мръсен, а чаршафите от изкуствена и запарваща материя, кърпите с петна. За ваше добро - никога не резервирайте хотел Еasy Star, наистина по-лошо нещо не съм срещала, а аз съм свикнала да отсядам в евтини и съмнителни хотелчета, хаха.
На другата сутрин, отдъхнали, че напускаме тази "катакомба" се отправихме към хотелът, който бе резервиран от агенцията и в който щяхме да сме 3 нощи, когато мине Формула 1. Цяла сутрин си повтаряхме как съм направила грешка с резервацията на онази зловеща стая, но поне беше само за една нощ, сега отивахме в хотел с климатик, разервиран от агенция, те знаят какво правят, ние сме платили доста голяма сума и разчитаме, че всичко ще е ок. Мечтаех, сънувах, молех се за климатик, за дъжд или една ледено студена вода, но българска, хубава, а не тяхната, която едва не ни докара обезводняване. Който е посещавал Унгария сигурно знае, че водата им никак не е хубава, поне сравнено с България или пък само на мен ми се е сторило...
С тези надежди се отправихме към Площадът на героите, тъй като беше рано да се настаним в хотела. Площадът много ни хареса, на средата бяха сложили огромен надпис Формула 1, с който снимах брат ми, а в далечината се издигаше балон. Любимата ми снимка от пътуването.
След като разгледахме площада се отправихме към градския парк, който е с езеро с лодки и много красиво място за разходка. Точно до него се намира и замъка Вайдахуняд, който е като изваден от някоя приказка. В него се намира и статуята на "анонимния човек с писалка". Поверието гласи, че пипнеш ли писалката му, ще станеш велик писател. Аз, разбира се, се възползвах от възможността, пък ще видим, хаха
Пристигнахме в новия хотел Golden Park, който беше на много хубаво и удобно място. Точно до гарата, с която сме един набор (хихи), много красива старинна сграда, метрото също беше точно до нас. "Ето, знаят къде да резервитрат хотел" - казах си аз. Влизайки обаче установихме, че организация в хотела почти няма, очакват група от 100 - тина човека (които идваха всеки момент), но въобще не си мръднаха пръста да ни настанят в продължение на около час. Рецепцианистката неглижираше ситуацията, казваше, че не са изчистени стаите, почти не говореше английски. Най-накрая дойде и групата, като се оказа, че ние не се водим част от техния автобус, имаме съвсем друг ръководител и кашата беше пълна. Имах телефон на нашия ръководител, с който щяхме да пътуваме към пистата на другия ден, но другите двама, които бяха с нас в хотела, дори не знаеха има или няма климатик в стаите (а вече знаете, че това много ме вълнуваше) и отделно ни разпределиха на 1 и 6 етаж, а първоначално трябваше да сме в една тройна стая. Преглътнахме и този факт, както и това, че почти нямаше сигнал на телефоните в хотела, както и това, че няма интернет, и това, че телевизорите им не работят, но не можах да повярвам, че сме дали повече от 3 000 лв, за да ни организират посещението на Формула 1, да ни намерят хотел и се озоваваме в хотел без климатик! Отново! Явно, че в Унгария това е нещо обичайно, тъй като и в магазините беше ужасна жега. Отново хотелът беше мръсен, не смениха кърпите нито веднъж за 3 нощувки, а бяха дали само па 1 на човек, едното легло беше счупено и изкривено на една страна, като се наложи Алекс да го поправя. Когато отидох да попитам на рецепцията защо има толкова проблеми със стаите, момичето само клатеше глава, все едно не разбираше какво и говоря. Да, Будапеща е много красива, но обслужването им е на много ниско ниво, поне това, което видях. В Братислава и Виена нивото беше пъти по-високо във всяко отношение.
Следобeд излязохме да се поразходим, като имахме планове да се качим на корабче и да посетим замъка Буда, но не успяхме, като причината беше доста глупава, но... Пред хотел Риц видяхме струпани хора, заграждения, охрана и отидохме да питаме какво чакат. Казаха ни, че се очаква пилотите от Формула 1 да влязат в хотела, да дават автографи и т.н. Разбира се и ние застанахме и зачакахме, тъй като брат ми е голям фен на Фернандо Алонсо и щеше да е супер да го види на живо. Чакахме, чакахме ... и така 2 часа. Положението беше - нито да се откажеш и да се тръгнеш, нито да останеш. Алекс и брат ми започнаха да стават изнервени и искаха да си тръгваме, но аз чух, че някой спомена, че може и Шакира да се появи (понеже има слух, че е гадже на едни от пилотите), при което не исках да я пропускам в никакъв случай. Също сама се навих, че Джери Халиуел, но която съм огромен фен (вижте разказа ми за концерта на Спайс Гърлс в Единбург тук ) може да нощува тук и направо откачих. Нейният съпруг Кристиан Хорнер е шеф на Ред Бул и тя почти всеки път присъства на състезанията. Нямам идея дали някой е влязъл в хотела, но си направиха добра реклама. По едни време изнесоха сладоледи с марката The Ritz - Carlton, които раздадоха на всички, които искат. Естествено, аз бях една от тях, хаха. Трябва да призная, че бяха повече от страхотни. Може би щяхме да постоим още, но заваля пороен дъжд, а 3 чадъра и 3 дъждобрана си седяха на топло в раниците ни в хотела, така че нас ни намокри до кости.
Отидохме да се преоблечем и аз бях много разочарована, че изгубихме толкова време. Все пак обаче в мен си оставаше онова любопитство и глас в главата ми " Ами, ако точно сега влизат в хотела и вие ги пропускате?" Разбира се, решихме да се върнем след няколко часа и да видим какво става и дали има още хора пред хотела, а и точно там се намираше виенското колело, а ние с Алекс си "колекционираме" по едно возене на виенско колело във всеки нов град или държава, които посетим (като всичко започна в Берлин, където за първи път бяхме заедно извън България, можете за прочетете тук), така че решихме да се пробваме и да се качим, докато градския транспорт все още работи. Отивайки отново до хотела с изненада открихме, че са се насъбрали още повече хора и чакаха ли, чакаха. Ние отново постояхме, но този път само 10-тина минути, след което се качихме на виенското колело от където се виждаше светещия парламент, замъка Буда, а съвсем близо беше и църквата Св. Стефан.
Късно вечерта се събрахме в малката стаичка на брат ми, която беше на последния етаж и имаше страхотна гледка, поне един плюс на лошата организация и объркванията на агенцията Top Travels. Заради дъжда вечерта беше прохладна, така че бяхме доволни. Вълнувахме се, че на следващия ден още една мечта на някой от семейството e на път да сбъдне. (прочетете и как се сбъдна една от моите най-големи мечти - Концерт на Марая Кери в Милано )
И така дългоочакваният момент настъпи, автобусът ни взе от уреченото място, вече бяхме с хората, с които първоначално трябваше да сме и които за моя изненада имаха климатик в хотела. Ех, как боли да те ударят по болното място, но...дишах спокойно - стават такива неща, всичко ще бъде перфектно, когато стигнем това, за което сме дошли, а именно Хунгаро Ринг. Пътувайки ми направи впечатление, че автобусът е доста стар, климатикът от моята страна развален (защо ли не запомних, че няма да получа студ в тая държава, хаха) и нищо общо с Flixbus, но за сметка на това всичко българско се оказа и по-скъпо. Как ли се очакваше да пътуваме от България до Унгария с този автобус - не искам и да знам. Започнахме да доближаваме пистата, раздадоха ни шапки за спомен (което беше много мил жест и страхотна идея) и всичко вървеше по план, докато не видях мястото на което трябваше да сме, в съотношение с мястото, на което ни остави автобуса. Повече от 2 километра по неравности, треви, огромно струпване на хора, без особено голяма организация и вървене като група, всеки тръгна нанякъде в момента, в който слезеше от автобуса. "Сигурно, когато стигнем самата писта всичко ще е супер" - повтарях си аз. За момент и така беше. Сергии с мърч (веднага взехме една кола за баща ми, който също е голям фен), музика, огромни плакати с пилотите, чувахме виенето на колите. Имаше хора, които раздават карти на пистата и те упътват до твоя сектор. Почти си помислих, че ще мога да игнорирам адската жега и ще се забавлявам.
За съжаление бяхме с най-евтините билети general admission, но не очаквах, че трябва да се катеря по ливади, с раница на гърба и в 40 градусова жега. Още веднага щом пристигнахме на мястото, от което се очакваше да гледаме, казах на момчетата, че няма да можем да видим нищо. Ливада, баир, който е на огромно разстояние от пистата и ти не разбираш нито кой минава, нито какъв цвят е колата му, нито чуваш коментатора, нищо. Едно голямо нищо! Не можех да повярвам, усещането беше като да си платил за концерт на стадион, а мястото ти да е на паркинга пред стадиона. Сещам се за клиповете от концертите на Тъйлър Суифт, в които феновете, които не са успели да си вземат билети, пеят по улиците пред стадиона. Само че тук беше доста по-неприятно, но видимостта беше същата. Стана ми мъчно за брат ми, който чакаше цяла година посещението на Формула 1. Той отиде да търси място, на което да се вижда повече, но не успя да открие. Аз бях прекалено уморена и разочарована, за да мога да обикалям повече. Седнах на тревата, където дори няма сянка, как се очакваше да сме тук часове наред? Макар че се бяхме намазали със SPF 50 - всички изгоряхме, а беше само тренировката. Утре щяхме да сме тук от сутрин до вечер. На една поляна, без почти никаква видимост, без транспорт, с който можеш да се прибереш сам, заклещен, прецакан.
Имайте предвид, че аз не съм фен и за мен като цяло нямаше да е нещо кой знае колко вълнуващо, но пък мисля, че и по-реално мога да преценя, че цялото това нещо е лудост. Не самата Формула 1, не феновете и желанието им да бъдат част от най-скъпия спорт в света, а е лудост това, че съществуват билети, които не са никак евтини, в сектор, в който няма безплатна вода (при трибуните имаше), няма абсолютно никаква сянка, не е направено място от където да се минава (буквално трябва да стъпваш на кърпите на хората, за да отидеш до тоалетна или за вода) и най-важното - не се вижда нищо. Билети, които ги няма в официалния сайт и явно ги продават само за групи и билети, които са по-скоро за паркинг на колите, но не и за реално гледане на състезанието. Имам чувството, че хората бяха дошли на плаж, някои дори спяха и не се опитваха да гледат състезанието или бяха прекалено пияни. Все едно повечето бяха там просто, за да кажат, че са били на Ф1. Може да съм прекалено крайна, но като човек, който е ходил на различни концерти, мероприятия и спортни събития, това беше нещо обидно. Ако можех да се върна назад, щях са взема по-скъп билет и да сме на трибуните. Тогава щеше да е различно със сигурност.
Горкият ми брат, изписано на лицето му беше колко е разочарован, но все пак се вълнуваше, че поне малко е видял известните "булити". На връщане минавахме по едни пътеки, по които пешеходци, коли и полицаи се опитват да не бъдат блъснати един в друг. За финал автобусът ни не тръгна цели 3 часа, просто не можа да помръдне, защото задръстването беше невиждано. По едно време ни раздадоха по една вода, която между другото на пистата купувахме по 5 лв шишето от 500 мл, тъй като беше забранено да внасяш повече от една малка бутилка. Прибрахме се около 21.30, като финалът на тренировките беше в 17.00.
Вторият ден или денят на същинското състезание мина по-добре, тъй като вече знаехме какво да очакваме и директно намерихме едно местенце под едно рехаво дърво, където седнахме с Алекс, а брат ми стоя 8 часа на място, от което се виждаше горе-долу нещо от пистата. Аз постоянно ходех да му нося вода и безалкохолни, чадър, с който да си пази сянка и т.н, тъй като, ако мръднеше от мястото си, веднага щеше да му бъде заето от някой друг. Често казано не знам как издържа, явно, когато силно харесваш нещо си способен и на такива подвизи, хаха.
Снимките са от сектора с трибуните, тъй като ме пуснаха да направя няколко и набързо отблизо видяхме и пистата.
На другия ден хванахме автобус до Виена, където ни предстоеше една нощувка. Пътуването отново беше много приятно. Първото нещо, на което попаднахме беше статуята на Моцарт и страхотни ключ сол направен от цветя пред нея. Беше много красиво и запомнящо се.
Малко след това надолу по улицата раздаваха безплатен спрайт без захар, който ни дойде доста добре в тази жега, хаха. Пристигнахме в хотел Babula am Augarten, който беше на съвсем друго ниво, в сравнение с тези в Будапеща, а на същата цена. Обслужването и отношението също ни направи добро впечатление. Оказа се, че момичето, което работи там е от Гърция и е посещавала България няколко пъти. Много приятно си поговорихме и най-накрая се напихме с хубава вода. Излязохме да търсим операта, като след това се отправихме към катедралата Св Стефан, но тъй като я бяхме разглеждали преди няколко месеца, не и отделихме много време. Точно до нея е и магазина на най-известните австрийски вафлички Manner, като аз специално търсех с вкус на ром, защото миналия път ми бяха харесали много. Ще ги познаете по това, че са единствените във формата на сърце.
Хотелът ни беше на пешеходно разстояние от Пратер, затова решихме да минем и от там преди да се приберем. По време на миналото ни посещение се возихме на гигантското виенско колело, което е и най-старото действащо в света, така че сега пропуснахме. За сметка на това се качихме на второто колело в парка (колелото с цветето, както го наричахме), което е съвсем различно, но също толкова готино, ако не и повече. Открито в и имаш опцията да завъртиш кабинката, така че да видиш целия парк от всички страни. За първи път ме хвана и малко страх, защото беше наистина много високо.
Посетихме и Къщата на ужасите, което не беше нищо особено, но пък беше весело. Вкарват те в тъмно пространство, където минаваш с вагонче и ти изкачат разни духове и чудовища на фона на страшна музика. По-скоро е за деца, така че може да пропуснете, ако се разхождате из парка :D
Пътуването ни си остава едни незабравим спомен и опит, от който може би имахме нужда. За себе си разбрах, че най-горещото време на годината определено не е за подобни екскурзии, както и това, че не си струва да се дават пари, за да организира друг пътуването ти, при положение, че в днешно време е толкова лесно да направиш всичко сам.
P.S. Почти не мога да повярвам, че блогът ми се превърна в своеобразен пътепис в последните години, но явно той се променя заедно с мен и затова е и толкова специален. Надявам се, че е интересен и на вас. А вие къде последно пътувахте и най-важното - имаше ли климатик в стаята? Ха-ха-ха
Love. Adriyana
Ако обичате да четете за пътувания в чужбина, но сте пропуснали :
.jpg)
