Наскоро посетих едно село, за което бях слушала преди време. Село в България, но..което те пренася в друга част на света, където селата не тънат в мизерия, хората не бягат в големия град и по улиците не се разхождат бездомни животни. Село, в което и един млад човек би се чувал добре. Село, което може да те накара да поискаш да напуснеш големия град и да започнеш работа в една от местните баничарници.
И макар никога да не съм предполагала, че в блога ще пиша за нещо подобно. Ето на! Днес ще ви разкажа за село Чавдар, което посетихме в началото на месеца с моите колеги.
Селото се намира на 70 км от София и има само около 1000 жители. До тук нищо интересно, нали? Обаче истината е, че селото се различава от всички, които някога съм посещавала. Чисто, озеленено, красиво. Изключително тихо и спокойно. С много пейки, фонтани, дървени мостчета и спретнати малки къщи. С магазини, пекарни. С wi-fi навсякъде. Детска градина с басейн и стадион за чудо и приказ. Да не говорим, че там се намира и първия интерактивен фолклорен музей. И това на площ 3 пъти по-малка от тази на гр. Батановци (от където съм аз), в който буквално няма нищо. Но...това е друга и доста тъжна история.
Първата ни дестинация беше Здравейте, приказни!
Винаги много се вълнувам, когато открия нов сериал, който да ме заплени напълно. Това се случи още щом пуснах първи епизод на втория сезон на Castle Rock. Както и първи сезон (който също е много добър) и този е базиран на творбите на Стивън Кинг, като този път създателите са се фокусирали върху един от най-известните му персонажи - Ани Уилкис - откачената медицинска сестра от Мизъри. Също така се преплитат още няколко произведения на Кинг, но няма да издавам нищо повече, защото задължително трябва до го гледате!
Засега са излезли 7 епизода, които изгледах на един дъх и нямам търпение за следващия.
Наскоро посетих едно село, за което бях слушала преди време. Село в България, но..което те пренася в друга част на света, където селата не тънат в мизерия, хората не бягат в големия град и по улиците не се разхождат бездомни животни. Село, в което и един млад човек би се чувал добре. Село, което може да те накара да поискаш да напуснеш големия град и да започнеш работа в една от местните баничарници.
И макар никога да не съм предполагала, че в блога ще пиша за нещо подобно. Ето на! Днес ще ви разкажа за село Чавдар, което посетихме в началото на месеца с моите колеги.
Селото се намира на 70 км от София и има само около 1000 жители. До тук нищо интересно, нали? Обаче истината е, че селото се различава от всички, които някога съм посещавала. Чисто, озеленено, красиво. Изключително тихо и спокойно. С много пейки, фонтани, дървени мостчета и спретнати малки къщи. С магазини, пекарни. С wi-fi навсякъде. Детска градина с басейн и стадион за чудо и приказ. Да не говорим, че там се намира и първия интерактивен фолклорен музей. И това на площ 3 пъти по-малка от тази на гр. Батановци (от където съм аз), в който буквално няма нищо. Но...това е друга и доста тъжна история.
Първата ни дестинация беше Археологически парк "Тополица", където се насладихме на чистия въздух и разгледахме част от постройки от раннонеолитно селище. След това се изкачихме до параклиса "Света Петка", където запалихме по свещичка за здраве.
Отправихме се към центъра на селото, където първо посетихме пекарна "Прованс", в която организират клас по печене на питки за деца. Възрастните пък могат да се насладят на баничка с боза и изключително вкусния царевичен хляб, който задължително трябва да опитате, ако сте в селото.
Посетихме и Първи интерактивен фолклорен център, където по много интересен и увлекателен начин децата учат, докато се забавляват. За възрастни също е много интересно.
Центърът е наистина впечатляващ. Оказа се и страхотен за снимки.
Разходката ни завърши на селския площад, където пихме по кафе, минахме по дървените мостчета и възкликнахме "Ще се местим в Чавдар" и помечтахме да има още други подобни населени места в България.
Може би знаете моята слабост към малките расфасовки на парфюми. Толкова са сладки и всъщност достатъчно големи, за да разбереш дали даден парфюм е за теб и да прецениш дали да си го купиш в пълен размер.
Още щом излезе Girl Of Now ме превлече интересната му бутилка, а когато го помирисах се влюбих и в аромата ми. Наскоро обаче открих в сайта за дамски парфюми - parfimo.bg малка разфасовка на новия аромат Girl Of Now Forever и сега не мога да преценя кой от двата ми харесва повече. Forever е сладникав, леко тежък, но ненатрапващ и в същото време делакатен. Нотките му са : връхни - малина, лимонова кора, средни - касис, роза, бадем, портокалов цвят, основни - пачули, ванилия мускус. Най-хубавото на парфюма е, че е дълготраен на моята кожа. По принцип повечето парфюми хич не се задържат върху мен. Не знам на какво се дължи този факт, но много трудно откривам парфюм, който мога да усетя и на другия ден.
Elie Saab - Girl of Now Forever е на цена 15.70 лв. за 7.5 ml
Elie Saab - Girl of Now Forever е на цена 15.70 лв. за 7.5 ml
Ще ви споделя и за едно балсамче, което ако не се лъжа съм пробвала доста отдавна и си спомних за него едва след като усетих аромата му. Харесвам марката Ziaja и никога не съм останала разочарована. Много бюджетна марка, но в същото време с интересни и качествени продукти. Балсамчето има приятен аромат на какао и хидратира добре. Бих пробвала и други продукти да устни на марката. Ако имате любими... препоръчайте ми.
Ziaja Cocoa Butter балсам за устни е на цена 3.80 лв. за 10 ml.
Ziaja Cocoa Butter балсам за устни е на цена 3.80 лв. за 10 ml.
Винаги много се вълнувам, когато открия нов сериал, който да ме заплени напълно. Това се случи още щом пуснах първи епизод на втория сезон на Castle Rock. Както и първи сезон (който също е много добър) и този е базиран на творбите на Стивън Кинг, като този път създателите са се фокусирали върху един от най-известните му персонажи - Ани Уилкис - откачената медицинска сестра от Мизъри. Също така се преплитат още няколко произведения на Кинг, но няма да издавам нищо повече, защото задължително трябва до го гледате!
Засега са излезли 7 епизода, които изгледах на един дъх и нямам търпение за следващия.
"Жокера" е един дългоочакван и много обсъждан филм, който определено си заслужава гледането. Дълбок, запленяващ със страхотна актьорска игра. Препоръчвам с две ръце.
Като малки с брат ми много обичахме да гледаме Терминатор. Той си остана някак специален за нас, защото беше първият филм, който гледахме, когато си пуснахме кабелна телевизия. Дори не го даваха по български канал, ами по руски, но...пак ни беше много интересно. Осъзнавам, че едно време дори гледането на филм можете да се превърне в един красив и специален спомен.
По този повод отидохме да гледаме на кино новата част Терминатор: Мрачна съдба .
Хареса ни, припомнихме си защо толкова харесвахме Арнолд Шфарценегер като деца. И макар аз въобще да не си падам по подобен тип филми и почти никога да не гледам най-нашумелите екшъни..., то Терминатор е някак различен. Хареса ни и определено бях гледала и следващата част.
Хареса ни, припомнихме си защо толкова харесвахме Арнолд Шфарценегер като деца. И макар аз въобще да не си падам по подобен тип филми и почти никога да не гледам най-нашумелите екшъни..., то Терминатор е някак различен. Хареса ни и определено бях гледала и следващата част.
