СБЪДНАХ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА част 2 - концерт на Spice Girls

Първа част - Girl Power в Единбург

Дългоочакваният ден настъпи. Бях много развълнувана, но и малко притеснена. За първи път щях да съм на концерт на толкова огромен стадион, без място за сядане, в най-голямата тълпа от фенове от целия свят. Най-големите ми притеснения бяха, че няма да мога да видя достатъчно добре сцената и момичетата. Освен това се очакваше дъжд, така че трябваше да помислим за дъждобрани и топли дрехи.

Преди концерта се събудих много рано, още по тъмно. Пихме кафе, почивахме си, разходихме се малко в квартала и се настройвахме за мечтания концерт. Започнах с грима, нищо, че знаех, че след няколко часа няма да има и помен от него. Сложих си от новото червило на MAC Plumful, но забравих да сложа обичките MC, които щяха да символизират Мелани Си, уф. Всъщност осъзнах го чак сега, когато разглеждах снимките, хаха.

Много исках тениската ми да се вижда (все пак беше специално направена за този ден), затова под нея облякох жълтия суичър, който си купих предишния ден, и по този начин се озовах с потник, суичър, тениска, яке и дъждобран. Важно е да се спомене, тъй като не помня някога съм се обличала толкова много, хаха. Още по-важното тук е, че Габи носеше отново моя блуза, което по някакви причина намирам за много специално и готино. Friendship never ends!

Същата любима спайс фраза се озова и на знамето ни, което момичетата надписаха преди да тръгнем за концерта. Много се надявахме Мел Си да го забележи, вземе на сцената и да попита от къде сме, а ние да крещим заедно "България". Eх, мечти...
Супер развълнувани се отправихме към стадиона като по пътя, разбира се, започна да вили. Щом видях тълпите хора, руси момечата с по две опашки, гримирани момчета и десетки тениски с надпис "Girl Power" изпитах голямо вълнение, подобно на вълнението, което изпитах, когато преди 20 години ми подариха за рождения ден касетата с албума Forever. Още помня този прекрасен момент. Въртях я нон стоп и много се гордеех, защото само тя ми беше оригинална и обяснявах на всички приятелки, че имам частица от Spice Girls Предишните два албума бяха на презаписвани касети и мечтаех един ден да ги намеря оригинални. Знам, знам, че се отплеснах. Продължавам нататък.

На влизане ни сложиха по една хартиена розова гривна, както и ни дадоха по една, която щеше да започне да свети в определен момент от шоуто. Веднага са направихме няколко снимки и ... като ги гледам, настръхвам, дори сега. Толкова беше хубаво :)

Наредихме се в дъжда на огромната опашка за мърча/рекламните артикули на спайските (винаги се чудя защо будката е само една на концерти, а не няколко),  като всички си купихме гривни от плат в черно и бяло (с логото на турнето и наподобяващи сцената) , а някои от останалите момичета си взеха и значки. Едно от момичетата - Ванина се впусна в разучаване на входовете, от които щяха да ни пуснат да влезем. След като разбрахме, се наредихме и голямото чакане започна.

Всъщност никога не съм се забавлявала толкова докато чакам на опашка. Ако мога едно нещо да кажа със сигурност е, че българските фенове сме най-готините. Започнахме да пеем песни на спайските, като очаквахме доста от чакащите да се включат, но уви. Тук там имаше по някой, която се поклаща и тананика, но като цяло ние бяхме най-експресивните. Да не говорим, че три от момичетата са истински певици, така че песните наистина ни се получиха добре.

По  едно време чухме много тиха спайс музика и OMG! - те репетираха! Все още не можех да повярвам, че наистина ще ги видя. Момичетата, които така повлияха на живота ми. Момичетата, които обичам като част от семейството си. Озовах се на едно и също място, в едно и също време с тях. Изживявах детската си мечта след няколко наистина трудни предходни месеци. Това, ако не е късмет, кое?

След още няколко часа чакане най-накрая отвориха вратите. Охраната ни повтаряше, че не трябва да тичаме и да се бутаме, но ние изчакахме да отминем и започнахме да тичаме към сцената. Аз, разбира се, останах последна, но момичетата вече бяха запазили страхотни места до сцената. Не можах да повярвам колко близо сме. Спомням си ясно как запъхтяна  попитах Габи "Близо ли сме до сцената?" и тя посочи пред мен и възкликна "Това е сцената!" Всъщност бяхме застанали до подиум, който влизаше навътре в публиката и където певиците щяха да прекарат доста голяма част от концерта. Идването толкова рано на стадиона определено беше най-доброто ни решение.

Попяхме още малко, като този път се включиха и още фенове, които явно вече бяха достатъчно развълнувани. На огромните екрани се въртеше рекламата на чипса Walkers, който ядохме предишната вечер, както и реклама на соло албума на Ема "My Happy Place", който тъкмо беше излязал.

Не знам колко време бяхме стояли прави, но краката започнаха да ме болят, така че реших да седна на мократа земя, след хиляди хора или по-точно в краката им. Усмивката, обаче не слизаше от лицето ми. 

Човек от охраната раздаваше чашки с вода, което беше страхотно, защото нарочно не бяхме пили течности през деня. Не трябваше да мърдаме от местата си за нищо на света. А всъщност и нямаше как това да стане, ако не искахме да изпуснем концерта, докато минем през цялата тълпа зад нас, за да стигнем до тоалетната. 

Започнах да разглеждам хората около мен. Бяха от различни страни, млади, стари, жени, мъже.... Едни пиеха поредната бира и се смееха истерично, други срамежливо наблюдаваха останалите, а трети просто гледаха съсредоточено празната сцена и най-вероятно си повтаряха "Хайде, няма ли да започне вече!".  Почувствах всички онези хиляди хора толкова близки. Те също бяха плакали, когато Джери напусна групата, те също бяха въртели концерта им от Истанбул десетки пъти на видеокасета, те също с разтуптяно сърце си бяха купили билети в първите минути, в които бяха пуснати. Независимо, че всички бяхме толкова различни, в същото време ни свързваше нещо толкова силно, което не подбира раса, националност и пол. Мисля, че всичко, за което Спайс Гърлс някога са говорили, мечтали или искали да постигнат е точно тук, точно днес на този стадион. Нямаше как да изберат по-подходящо име на турнето си (Spice World Tour), защото в този момент ние наистина се намирахме в един спайс свят, толкова желан, чакан и невероятно пъстър и красив.

Не пропуснахме да си направим и едни от най-любимите ми снимки от това приключение, а именно тези с българското знаме. Българи в Шотландия заради англичанки! Не е ли непредвидим този живот?

По сцената най-накрая имаше размърдване и подгравящата изпълнителка Jess Glynne излезе на сцената.  Сърцето ми щеше да изскочи.  До този момент все не ми се струваше напълно реално. Нали знаете, когато чакате нещо, но нямате представа как ще се почувствате, когато наистина се случи. Такъв беше и този момент. След като Джес приключи с изпълнението си огромният спайс пръстен/земно кълбо в черно и  бяло светна и прожектори в различни цветове изскочиха отвсякъде. Излязоха танцьори, като всяка певица си имаше нейни, които бяха облечени в нейния неповторим стил . Ако знаете поне нещо за Спайс Гърлс - то ще е, че всяка една е различна от останалите и супер емблематична (рокля с английското знаме, две руси опашки, маратонки, огромни платформи или леопардов принт - все спайс неща, които няма как да сбъркате). Не случайно певиците от групата са известни с прякорите си (Ginger, Sporty, Baby, Scary, Posh), дори повече отколкото  с истинските им имена. 
Докато крещяхме и подскачахме изведнъж съвсем неочаквано се появиха пред нас.  Издигнаха се от платформа под сцената и за няколко секунди просто стояха и гледаха публиката, която крещеше имената им. За миг се замислих - какво ли вълнение са изпитали и самите те при вида на толкова много хора, които са дошли специално за тях. Сигурна съм, че и те често не могат да повярват на очите си, както и ние, когато ги видим.
Тъй като се разпръснаха по сцената - при нас съвсем близо дойде Ема още в самото начало на първата песен Spice Up Your Life. С розовата си рокля, обсипана с блестящи камъни, дългата си руса коса, огромни платформи и перфектен грим и усмивка за милиони...отново ме накара да се почувствам като малко момиче, което замечтано прошепва "Eто такава искам да стана, когато порасна!". В случая  вместо нашепване с цяло гърло крещях "I love you, Emma!" и протягах ръце към нея и добре де, признавам - отново си мечтаех да бъда като нея. След това минаха Мел Си, Мел Би и Джери и разбира се ние крещяхме отново същото. В такива момент не може да излезе нищо друго от устата ти, освен разни нечленоразделни звуци.
Шоуто беше прекрасно във всеки един аспект - стотици светлини, надписи, огромни видео стени, танцьори, хореография, смяна на костюми, закачливи и емоционални моменти. Момичетата бяха такива, каквито си ги знаем. Пълни с енергия, неповторими и ... наши си.  

След песента Who do you think you are? избухнаха разноцветни конфети, които буквално пренесохме до България, тъй като бяха навсякъде по нас . Пазя си част от тях за спомен, заедно с гривните и билета.
"Spice girls, Spice Boys, whoever you are, Scotland welcome to the Spice World! Because tonight is your night to celebrate!" с тези думи на Джери (които послужиха и за интро на моите видеа от концерта) продължиха, като следващият много красив и емоционален момент беше изпълнението на Viva Forever. Може би най-нежната песен на групата, която съм сигурна, не би оставила никого равнодушен.

Ставаше все по-емоционално и когато запяха Goodbye не успях да сдържа сълзите си. Същото се повтори и на Mama, която е много специална за мен, защото на всеки 8 март я пускам на майка ми и изпитах голямо вълнение, когато я чух на живо.  Може би това беше любимият ми момент от шоуто, като изключим 2 become 1. В края на песента, когато се обърнах и огледах стадиона и хилядите, които бяха вдигнали ръка във въздуха, подобно на момичета на сцената. Магически момент! Радвам се, че имам уловени толкова много прекрасни моменти на видео, защото колкото и да ви разказвам...по-добре да го видите.
Като се замисля обаче не им отстъпва и моментът, в който Spice Girls насочиха микрофоните си към нас, за да изпеем  припева на  Say You'll Be There. Ако сте се чудили някога как звучат 55 000 човека заедно, мога да ви кажа. Звучат неповторимо!

Всъщност това е единствената дума, която може да опише цялото ни преживяване. Неповторимо!  Да, все още не ми се вярва, че се случи. Все още ме държи емоцията от онази спайс нощ, в която хиляди станаха едно, а мотото Girl power придоби още по-голяма сила и стойност за всички нас.

Концертът на Spice Girls не беше само една сбъдната мечта. Беше един красив, много цветен и много щур сън, който съм съгласна да се повтаря отново и отново!

Концертът завърши с емблематичната Wannabe, на която стадионът буквално щеше да избухне. Ние се прегърнахме за последни снимки и останахме един от последните в нашия сектор. Изненадващо до нас се приближи едно момче, което ни попита дали сме българи. Разказа ни, че е дошъл сам и още в самолета ни е забелязал, но не е посмял да ни заговори. Ха! Светът наистина е малък и българи срещаш навсякъде...
Погледнах за последен път сцената, избърсах една-две сълзи и тръгнахме към изгодите. Нямаше никакво блъскане или напрежение. На всички ни беше тъжно, че свърши, но и бяхме невероятно щастливи, че бяхме част от този "спайс свят".

Излизайки от стадиона се озовахме на улицата в огромна тълпа, която пееше Say'll Be There. Още един момент, при мисълта за който - настръхвам!
Ема, Джери, Мел Би и Мел Си! Доказахте ми, че няма невъзможни неща и че си струва човек да изживее детската си мечта! Благодаря ви!

Не пропускайте да гледате и видеото :)

                                                                            Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

СБЪДНАХ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА част 1 - Girl Power в Единбург

Здравейте, приказни!

Ако детството и най-хубавите ми години трябваше да бъде описано с две думи, то тези думи щяха да бъдат Spice Girls . За първи път ги видях на Британските музикални награди през  1997 (да, там където Джери, която българите така категорично наричаме Гери, носи онази прословута къса рокля с британското знаме) и от този ден нататък...те са си моите момичета.

Мога с часове да ви разказвам за стотиците плакати, изрезки, лепенки и корици на списания, колекционирането на които се превърна в най-любимото ми хоби в тийнейджърските ми години. Десетките пъти, в които не съм излизала да играя с децата или не съм си писала домашните, защото съм предпочитала да си пусна техните песни и да си представям, че съм една от тях и изнасяме концерт. Винаги си представях, че съм Емма, макар любимката официално да ми беше Джери. Подробност, които е важно да се отбележи, хаха. 

Предполагам, че всеки, който чете това знае що за магия са "спайските", а ако някой друг е попаднал тук...то тогава не знам с какво в днешното съвремие мога да ги сравня, истината е, че са несравними и неповторими. Просто няма други. Това е!

Преди 20 години с плакат на Geri Halliwell 

И преди да изпиша още няколко десетки реда за "спайските" и обичта ми към тях, май е добре да ви кажа, че никога, ама никога не съм си и мечтала да ги видя на живо. Първо, защото отдавна не бяха действаща група и нямаха почти никакви изяви и нови песни и второ - щеше да е прекалено хубаво :)
През ноември 2018 съвсем внезапно британските медии излязоха с новината, че момичетата се събират и ще направят турне. В този момент надеждата, че мога  да видя всичките си любимки (без Виктория, която не се присъедини към тях заради отдадеността си на модната си кариера) беше толкова силна, но все още не вярвах, че ще се случи, тъй като след месец заминавах за Германия, където щях да присъствам на концерт на Марая Кери, за която няма как да не знаете, че обожавам - прочетете повече тук.
Та...планирането на още един концерт и още едно пътуване с друга държава ми се стори малко прекалено от гледна точка на финанси, но знаех, че може би това ще е последния ми шанс да изживея детската си мечта. така че трябваше да направя всичко възможно.
Познавам няколко фенки на Spice Girls, които бяха направили общ чат, към който се присъединих и започнахме трескаво да се готвим за големия ден. Денят, в който щяха да пуснат билетите за турнето. Смятахме, че ще се продадат много бързо, както и стана. След много мислене и обсъждане на възможностите избрахме да посетим Единбург, тъй като там имахме най-големи възможности да ги видим по-отблизо, а и също така пътуването нямаше да ни излезе прекалено скъпо.
В минутата, в която отвориха сайта ние бяхме там и грабахме билети като луди. Добре де, всеки си взе по един, но напрежението беше поне колкото за 100 такива. На следващият ден излезе новината, че феновете сме поставили рекорд за най-бързо продавани билети в сайта на ticketmasters.com. Yes, girl power! 

Държах в ръцете си билет за концерт на групата, която беше моята най-голяма страст през моето детство. Тогава разбрах  - няма невъзможни неща в тоя живот!
Имаше много време до концерта - около 7 месеца, така че се съсредоточих към наближаващият на Марая Кери, след това вече щях да мисля за другите си музикални любимки. 
В първия ден от 2019 обаче претърпях неочаквана операция, която преобърна целият ми свят. След няколко изключително трудни дни в болницата едни ден станах и извървях разстоянието от леглото до прозореца, което беше около 3 метра. Погледнах огромните снежни преспи навън и толкова щастлива и горда се обърнах към хората с стаята й им казах "Аз трябва да се оправям по-бързо. Чака ме концерт на Spice Girls. Ще трябва да танцувам, скачам, пея!" Всички се засмяхме, защото в този момент наистина изглеждаше смешно. Аз, която не можех да ходя нормално, цялата в различни тръби излизащи от мен... наистина 6 месеца по-късно направих всички тези неща. Още повече - спринтирах в дъжда от входа на стадиона до сцената....но за това малко по-късно :D
Дойде дългоочаквания месец юни. С момичетата вече бяхме организирали всичко. Пътуването, квартирата, забележителностите, които щяхме да посетим и концерта, разбира се. С повечето от тях се бяхме виждали за първи и последен път на концерта на Кайли Миноуг в София преди 10 години, а с други щяхме да се запознаем едва сега, макар че си пишем от години. Такъв беше случая с Габи, с която си пишем от около 9 - 10 години, но никога не се бяхме виждали. 
Направих си и тениска със снимката на Spice Girls, датата на концерта, логото на турнето. Получи се страхотна и определено ще похваля сайта napravisiteniska.bg, който ползвам да направя тениска за втори път. 

Останалите момичета също си бяха подготвили тениски. Оставаше само да отидем на стадиона в Единбург и да сбъднем още една голяма музикална мечта. 
На 06.06.2019 по обяд отлетяхме за Единбург, като това беше първото ми посещение в UK и много се вълнувах. Не спряхме да си говорим с момичетата и 3 часа и половина полет минаха като миг.

От летището хванахме автобус, с който стигнахме до един изключително подреден, чист и приличащ на малка уютна приказка район - Georgy. Настанихме се в прекрасен апартамент на втория етаж на спретната кооперация. Досега не бях отсядала в нещо подобно, винаги съм търсила стандартни хотели, когато съм пътувала. Тук имахме кухня, заредена с различни продукти и електроуреди. Дори имаше DVD плейр и DVD дискове с филми, което си ме се стори толкова готино. Направи ми впечатление, че времето е доста по-различно от нашето. Не е толкова тъмно и се съмва много по-рано. Също така дали от адреналин или от самия климат - почти не ми се спеше. Ставах към 4 и се бях наспала перфектно.

Настанихме се и всеки показа тениската, която е направил специално за концерта. Едно от момичетата  - Ади беше донесла цяла торба с различни тениски, но също като Джоуи от Приятели - не ги дели с никого, така че всеки остана с неговата си, хаха. След това отидохме до стадиона, която се намираше доста близо до апартамента ни. При вида на надписа "Spice Circle" (входът, от който щяха да влязат хората, които ще са най-близо до сцената)  сърцето ми подскочи. След два дни тук ще бъдат Спайс Гърлс. Още нещо - след два дни тук с тях ще бъдем и ние!!!

Отбихме се до един хранителен магазин и се прибрахме, защото вече беше късно. Унесохме се в приказки за любимите ни момичета, за приятелството и женската сила. Все прекрасни неща, които си струва да обсъдиш в приятна компания.
На следващия ден рано сутринта тръгнахме съм центъра на града. Возихме се на двуетажен автобус и се наслаждавахме на страхотните гледки, които се откриваха пред нас. Пристигнахме на главната улица Princes Street, където имахме малко време преди часът ни за посещение на Еdinburgh Castle, затова решихме да се разходим по магазините. Първо минахме през Primark.  По време на предишното ни пътуване, за което ви споменах по-рано (Берлин и Марая Кери) си взех няколко неща на Disney (вижте тук), затова исках да спазя традицията. Този път избрах една горнище пижама/тениска с Дъмбо и едно прасковено портмоне. 

Не успяхме да разгледаме кой знае колко, защото времето за замъка наближаваше, а ние трябваше да отидем и до MAC, защото исках да сменя празни опаковки. За мое голямо щастие установихме, че в Шотландия дават червило срещу 6 празни опаковки, а не сенки, както правят в Германия. Избрах цвета Plumful и той си остана специален за мен, защото го носих на концерта, както и постоянно след като се прибрахме в България. 
През цялото време на разходката ни ту валеше, ту грееше слънце. Времето като цяло не ни притесняваше, защото градът ни очарова с необикновената си красота и приветливост. 

Всички продавачи и хора, с които говорихме бяха супер мили и отзивчиви. Стана време да отидем в замъка и точно тогава заваля по-силно, така че не можахме да си направим снимки на самия вход, както се надявахме. Преди това обаче побързахме да се снимаме със Scott Monument и още няколко забележителности. На влизане в замъка видяхме строяща се сцена, която по-късно разбрахме, че е за Кайли Миноуг. За съжаление концертът щеше да се проведе няколко дни след като си тръгнахме. 

В замъка беше много интересно, макар че ние с Габи не бяхме особено запознати с историята на страната, затова повече се наслаждавахме на самите постройки и гледката отвисоко. Времето ни се усмихна и успяхме да направим една дълга обиколка на замъка, която беше единствено смутена от една чайка, която открадна сандвича от ръката на Габи. Много се смяхме, защото не беше нещо, което някоя от нас очакваше. За радост хванахме част от "открадването" на видео, което ще намерите в края на тази публикация.

Следващата ни спирка беше Camera Obscura & The world of Illusions. Билетите ни бяха без фиксиран час, затова хич не бързахме да си тръгнем от замъка. Беше толкова различно и непознато, навсякъде чувахме традиционните шотландски гайди и усмихнати хора, които не се трогват от рязкото редуване на дъжда и слънцето. За съжаление с останалите момичета бяхме закупили билети за различни часове за замъка и заради това аз и Габи прекарахме само двете почти целия ден. 

Camera Obscura беше много интересна. От върха на сградата се виждаше целия град и направихме няколко страхотни снимки за спомен. Едно момиче от персонала ни видя тениските и ни сподели за отстъпки за фенове в дадено заведение. Дори ни записа адреса на листче, което беше толкова мило. Не отидохме, но се почувствахме специални. В този момент осъзнахме, че наистина се намираме в спайс свят, точно както винаги сме си мечтали. Още няколко пъти в музея хора сочеха тениската ми и на мен ми ставаше толкова приятно, че не спирах да се фукам с нея и моите любими спайс момичета. Те от своя страна бяха дали най-подходящото име за турнето си - Spice world. Единбург определено беше част от този свят днес!
Тръгнахме си от музея и решихме да минем пак през Primark, защото все още работеше, макар че беше късно. Тогава отново попаднах на нещо, което нямаше как да не купя. Жълт суитчър, на която пише "Make ti happen". Фраза, която винаги е била важна за мен, не само защото е и заглавие на песен на Марая, но и защото наистина вярвам в нея. Разбира се  купих и едни обички с пеперуди и Габи не спря да се шегува, че Марая ме преследва навсякъде, което си е напълно вярно. Направихме и снимки несесери с буквите M и С, които съвпадат с обеците ми, които носих на концерта на Марая Кери в Берлин. Помислих, че ще е удачно да ги сложа и на този на Спайс Гърлс, където вече ще се четат Mel C, но никое от момичетата не се хвана на този "номер", хаха.

Целия ден търсихме нещо, свързано с спайските, докато най-накрая намерихме малка книжарничка Scribbler, в която имаше картичка с тях и една с Girl Power, на която също но устояхме. Магазинерите отново направиха комплемeнт на тениската ми и ни разпитаха от къде сме, коя ни е любимата певица от групата и тн. Много приятно ни стана, че всеки разпитва за нашите момичета. Абе направо си се гордеехме с тях и не се притеснявахме да го признаем, хаха.

От толкова обикаляне бяхме прекалено уморени, затова решихме да се прибираме. След много гледане на карти, питане на останалите момичета и чудене, си улучихме точния автобус, който ни придвижи до нашия район, в който както винаги нямаше никакви хора и имах чувството, че е дeкар на сериала Отчаяни съпруги. Влязохме в магазин Sainsbury's, където се чакахме с останалите момичета и какво да видим. Чипсовете Walkers, които нашите момичета рекламират. Веднага започнахме да се снимаме и да се смеем, защото беше нашето време. Времето, в което най-смелите мечти се сбъдват и всички в магазина трябваше да научат това! Предполагам, че и в този ден значително се е покачила продажбата на чипс в града. Само ние купихме по няколко пакета за вкъщи.

Прибрахме се в апартаментчето си и гледахме различни изпълнения от минали концерти, благодарение на Илинчето, която беше донесла проектор. В instagram Джери беше публикувала снимка от замъка (ето я тук), а Емма от Camera Obscura, замъка  (тук) и с фенове из улиците на града. Не можахме да повярваме, че сме се разминали с тях и въобще, че сме били на едно и също място в един ден и започнахме да си мечтаем какво ли щеше да е, ако ги бяхме видели. Ех, мечти...
Заспахме с усмивка, защото утре ни очакваше нещо незабравимо, а именно щяхме да пеем, да плачем и се смеем заедно с още 55 000 човека, които също като нас вече 20 години живееха в един прекрасен, цветен и толкова желан Spice World!

Не пропускайте да гледате и видеото :)

                                                                                   Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova