понеделник, 25 юли 2022 г.

Любими за юни и юли - парфюми, книги и сериали

Здравейте, приказни!

Като говорим за любимци, няма как да не спомена пътуването ми до Неапол като един от тях. Разказах ви в тази публикация, така че днес няма да се спирам подробно. Останалата част от юни и юли не беше кой знае колко интересна, но пък открих любимци сред парфюмите, книгите и сериалите (както винаги, хаха)


Започвам с два парфюма, като и двата са свързани с Неапол. Винаги, когато отивам на ново място се старая да съм с нов аромат, за до ми напомня за преживяването всеки път, когато отново го усетя. Този път на пътуването реших да взема с мен Chloe Naturelle. Ароматът е съвсем нов - от 2021, като връхните нотки са лимон и касис, средни - рози и нероли и основни - кедър и мимоза. Ароматът е доста странен, усещам цитрусовите нотки, веднъж ми харесва много, друг път мисля, че не е мой тип. Доста е траен и определено е различен, но важното е, че за мен вече мирише на Неапол, хаха. 
Аз го имам в мини вариант от 10 ml, много подходящ за пътуване. Не съм имала друг Chloe парфюм, но винаги са ми били интересни. В сайта на parfimo.bg (които ми изпратиха това мъниче и много им благодаря) има още няколко разновидности, които може би ще пробвам един ден.



Изненадващо за мен се сдобих с нещо френско за спомен от Италия. В самолета за България си купих парфюма Lancome La Vie Est Belle En Rose, който вече обожавам, но всъщност купих "на сляпо" запленена от името му (Животът е прекрасен) и момента и еуфорията около пътуването. Винаги, когато пътувам се каня да си взема парфюм от самолета (защото е доста изгодно да "пазаруваш в небето" и е сантиментален спомен), но това беше първият път, в който си харесах нещо (и имах останали пари, хаха). Ароматът в много нежен и приятен, близък до оригиналния аромат, но една идея по-лек и флорален. Връхните нотки са червени плодове, средните - божур и роза, а основните - ирис, мускус и сандалово дърво. Влюбена съм в аромата и макар да имам солидно количество парфюми в колекцията си - този се нарежда сред най-любимите ми.



За първи път пробвах лак за нокти на Sally Hansen, като този,  който избрах носи името Fuzzy Coat. Ползвам го като топ лак, защото е доста издръжлив. Частиците му са съвсем дребни и почти не се забелязват на нокътя, особено, ако са върху светъл лак. Затова и не съм снимала как стои върху ноктите. Искаше ми се да постигна ефект, като този, който виждам в шишенцето, а именно частиците да са по-гъсто разположени и цветът по-наситен. Въпреки това аз винаги съм в търсене на добър топ лак, който да задържа лака поне 5 - 6 дни, а с този дори издържат повече.



Отново в Неапол за първи път попаднах на крекерите RITZ, който искам да пробвам откакто прочетох книгата на Марая -  "The Meaning of Mariah Carey". В нея тя описваше как баща и и е давал по един крекер и колко много го е харесвала, как се топял в устата и и как е усещала прекрасния аромат, но никога не е получавала допълнително. В нейна чест си купих цяла кутия и изядох не малка част от нея, хаха. Наистина са много хубави бисквитките, жалко че ги нямаме в България, но имаме достатъчно видове подобни, на които също съм фен.



Две прекрасни книги успях да прочета този месец, като първата забелязах още когато Рийз Уидърспуун я препоръча в нейния книжен клуб. Става въпрос за "Където пеят раците" на Дилия Оуенс, която всъщност е най-продаваната книга в amazon в последно време. Съвсем скоро ще излезе и филм, направен по книгата, на който Рийз е продуцент, който чакам с нетърпение.

Книгата прочетох само за 3 дни, защото e много интересна и нямах търпение да разбера какво става накрая. Доста тежка на места, но в същото време подходяща за бързо прочитане. Историята на малката и изоставена Кая със сигурност ме спечели още в началото и ми държа под напрежение до самия края. Тази книга не просто се чете, тя се изживява! 



Втората книга е "Бъди вода, приятелю" на Шанън Лий и представлява философияна на баща и Брус Лий за живота и бойното изкуство, като са преплетени биографични разкази и размисли на самия автор, както и цитати от записките на Брус Лий, който той е водил постоянно. Книгата е една от най-добрите философски, вдъхновяващи книги за саморазвитие, които съм чела. Беше ми препоръчана от самия преводач на книгата Бистра Георгиева. Тя ми препоръча да я чета бавно и наистина така направих. Няколко месеца по-късно мога да кажа, че обичам тази книга и философията на живот на Брус Лий. Толкова вдъхновяваща личност, толкова силна и с огромно сърце и ум. Препоръчвам с две ръце, а аз знам, че искам да я прочета пак един ден.


Преди години гледах филма "Жената на пътешественика във времето" и много ми хареса. Когато разбрах, че ще правят и сериал - си казах "На кому е нужно, филмът е перфектен, не разваляйте историята". Все пак реших да му дам шанс и останах повече от очарована. Сериалът ми хареса дори повече от филма. Толкава добре направен, толкова красиви сцени, толкова добра игра на актьорите (които за мен са напълно непознати и за първи път ги видях тук). Сериалът е само 6 серии и нямаше нито една, на която аз да не си изплаках очите. Макар историята да е фантастична и дори за някои глупава (а именно мъж, който пътува във времето и още когато жена му е малко дете я среща и се превръща в най-добрия и приятел, за който тя знае, че ще се омъжи един ден) ме грабна и отнесе на едно различно място, от което не успях да се отлепя, докато не изгледах и последния епизод. Веднага след това поръчах и книгата, по което е направен филма, която очаквам да е още по-добра и най-вероятно ще ви говоря за нея следващия път.



Разбира се не останах по-назад и Stranger Things манията за пореден път завладя и мен. Четвъртият сезон много ми хареса, но все още фаворит си ми остава първия сезон. 

                                                                                                        Love, Adriyana



youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova







Няма коментари:

Публикуване на коментар