неделя, 2 февруари 2020 г.

Любим януари - прекалено много филми и недостатъчно балет

Здравейте, приказни!


Реших да започна годината с публикация, в която ви разказвам как е минал моя първи месец от нея.  Според статистиката на блога ми "любимци за месеца" винаги са най-интересни за читателя, така че тази година се надявам да не пропускам месец, в който споделям превърналите се в любими козметика, филми, места и всичко, което ми е направило приятно впечатление. 



За разлика от миналата година и така драматичното й начало (за което ще ви разкажа  някой друг път) този януари протече съвсем спокойно и "скромно". Без списъци с цели за 2020, места, които искам да посетя или навици, които да подобря. Понякога човек просто трябва да се радва на това, което има и това, което е, не мислите ли?
Макар вече 4 години да живея в София...едва сега за първи път посетих Националната опера и балет. С приятелка се насладихме на "Лешникотрошачката". Беше много вълнуващо, красиво и запомнящо се. Не знам как досега не съм се потапяла в този разкош, наречен балет...



Продължаваме с любимите ми коледни подаръци. Последните години със семейството си разменяме по нещо мъничко, като тази година получих подарък, което искам отдавна. Това е свещник от каменна сол. Реално трябва да имаш поне 10 в стаята си, за да извлечеш ползите от солта, но според мен е много красив и просто като декорация.
От една страница във фейсбук, в която продават стоки от Англия, си поръчах Мисис Потс под формата на касичка. Така с Чип (който купих от Берлин миналата година) ще си правят компания. 





Тази Коледа беше много специална за всички фенове на Марая Кери, тъй като емблематичната й песен "All I Want For Christmas Is You" стана нейния 19 номер 1 хит в Billboard Hot 100, което се превърна в абсолютен прецедент, тъй като песента е реализирана преди цели 25 години. Марая заложи на голяма промоция, част от която беше пре-издаването на албумът й Merry Christmas. Алекс пожела това да е неговият подарък за Коледа и го поръчахме. Оказа се изчерпан и пристигна едва в края на януари. Толкова му се радвам, че все едно отново е Коледа :)



Минаваме на тема Disney и бързам да ви споделя за още една поръчка, този път от ozone.bg, която също пристигна едва в края на месеца. Поръчах си 9 DVD диска с филми, които много харесвам. Споделяла съм ви и друг път, че освен дискове на любимите си изпълнители колекционирам и такива с филми. Много се зарадвах, че няколко от анимациите са луксозни издания, които освен пластмасовите стандартни опаковки имат и допълнителни картонени, които са с 3D ефект.  Явно 2020 ще е благоприятна за нови колекционерски попълнения. 



За първи път този месец играх Скрабъл. Подариха играта на майка ми и тя ме запали толкова силно, че играем всеки път, когато се съберем. Не очаквах да е чак толкова приятно.

Продължаваме с "бюти" любимците. Споделяла съм ви, че съм голям любител на парфюми и е редно да ви споделя кой беше неотлъчно до мен в първия месец на годината. За Коледа от parfimo.bg ме изненадаха със страхотен подарък, като част от него беше парфюма Calvin Klein Reveal. Първоначално ми се стори доста тежък, но разгръщайки се ароматът ми допадаше все повече и повече и всеки ден от изминалия месец бях с него.. Бутилката му е много трудна за снимане (и много масивна), затова нямам подходящи снимки и използвам от интернет.  Оставям линк към продукта тук. 
Друг любимец от същия сайт е четката за сенки на Royal & Langnickel Chique. Марката е известна със създаването на четки за рисуване, но явно, че са се специализирали и в тези за грим. За съжаление в сайта се предлага само един вид. Много ме изненада цената й от 4 лв., заради която нямах големи очаквания.  Четката обаче е повече от прекрасна.  Изработката й е много прецизна и изглежда много красиво. Мека е и нанася сенките много добре.  Не съм забелязала да падат косъмчета по време на миене. С изкуствен косъм е, не е тествана върху животни. Страхотно попадение е, така че препоръчвам с две ръце. 



Знаете, че обичам за участвам в различни игри с награди, защото обичам тръпката от печеленето им (в по-добрия случай). Годината започна с един доста интересен подарък, който имах късмета да спечеля. Червилото Bobbi Brown Rebel Rose е много интересен, но прекалено натрапчив и неподходящ за всеки ден цвят. Все още не съм го носила, но се надявам скоро да го пробвам. Лакът Chanel Coquillage е в много красив прасковен цвят, но не можах да открия нищо по-специално в него. Четката му не е от най-удобните, също така не издължа повече на ноктите ми от най-обикновените и евтини лакове. Е, не крия, че надписа Chanel гъделичка погледа ми, хах! И макар Too Faced да е любима моя марка, то хайлайтъра им Diamond Light не ме очарова. Първо е в ненужно голяма кутия, която служи за опаковка на същинската опаковка. Освен това не мисля, че е достатъчно пигментиран, освен, ако това е била и целта. 



Знам за съществуването на ASMR клиповете, но никога не им бях обръщала внимание. До този момент, в който мога смело да кажа - фен съм на ASMR. По принцип съм от хората, на които много им влияят звуци, допир и движения, така че ASMR е точно за мен. Обичам да гледам вечер преди да заспя или просто когато искам да се отпусна или успокоя. Ето и двете момичета, които гледам напоследък. Уникално съвпадение е, моичетата се казват Грейс и Грейси. Явно има нещо в хората, носещи името, не мислите ли?





През януари много харесах Selena Gomez и синглите от новия й албум. Никога преди това не се бях интересувала от нея, но откакто го направих ме трогна историята й, а личността й ме очарова. Много искрена и прекрасна е. Най-слушаната песен от мен този месец беше Look At Her Now.


Януари беше доста сполучлив и на филмови попадения. Много силно начало за телевизията Apple plus, като изгледах два от сериалите й. Първият е Servаnt, който е много различен от всичко, което някога съм гледала. Мистериозен, но някак спокоен и семпъл. С нетърпение чакам втори сезон. 


Вторият е The Morning Show, в който рамо до рамо са две от най-любимите ми актриси  - Рийз Уидърспуун и Дженифър Анистън. Сериалът е с невероятна актьорска игра и много интересна история. Със сигурност ще ви впечатли.


Много харесах и два филма, които исках да гледам отдавна, но все не успявах. Maleficent 2 - "Господарката на злото" ме спечели на мига още с първите си приказни кадри. Интересното е, че първия път, в който гледах първата част не бях впечатлена чак толкова. Сега обаче изгледах двете части една след друга и останах повече от доволна.


Когато излезе трейлъра на новата игрална версия на Aladdin имаше много лоши отзиви и затова аз дълго време не исках да го гледам, за да не си разваля представата за историята, която имам от страхотната анимация от 1992. Най-накрая реших да го видя и много ми хареса. За мен версията е много добра и за пореден път се убедих, че не трябва да чета ревюта за филми, защото всеки възприема и преживява по различен начин всеки един от тях.


Втората част на It за мен беше доста чакана и много по-добра от първата. Държеше ме под напрежение през цялото време. Направих грешката да я гледам, когато бях чисто сама вкъщи и цяла нощ ми се причуваха разни звуци. Ако харесвате страшни филми и Стивън Кинг - този филм е за вас.


Последният филм отново е по книгите на Стивън Кинг. Не съм чела или гледала Сиянието (което е нещо като предистория на филма), но Doctor Sleep ми хареса достатъчно, за да искам да гледам/чета още и още.


Това е! Оказа се, че съм гледала прекалено много филми този месец. А от друга страна балетът съвсем не ми беше достатъчен. Е, повече следващият път.

                                                                                                           Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

понеделник, 2 декември 2019 г.

Life As I Know It - Най-красивото село и интересни филми

Здравейте, приказни!
Наскоро посетих едно село, за което бях слушала преди време. Село в България, но..което те пренася в друга част на света, където селата не тънат в мизерия, хората не бягат в големия град и по улиците не се разхождат бездомни животни. Село, в което и един млад човек би се чувал добре. Село, което може да те накара да поискаш да напуснеш големия град и да започнеш работа в една от местните баничарници.
И макар никога да не съм предполагала, че в блога ще пиша за нещо подобно. Ето на! Днес ще ви разкажа за село Чавдар, което посетихме в началото на месеца с моите колеги.



Селото се намира на 70 км от София и има само около 1000 жители. До тук нищо интересно, нали? Обаче истината е, че селото се различава от всички, които някога съм посещавала. Чисто, озеленено, красиво. Изключително тихо и спокойно. С много пейки, фонтани, дървени мостчета и спретнати малки къщи. С магазини, пекарни. С wi-fi навсякъде. Детска градина с басейн и стадион за чудо и приказ. Да не говорим, че там се намира и първия интерактивен фолклорен музей. И това на площ 3 пъти по-малка от тази на гр. Батановци (от където съм аз), в който буквално няма нищо. Но...това е друга и доста тъжна история. 
Първата ни дестинация беше Здравейте, приказни!
Наскоро посетих едно село, за което бях слушала преди време. Село в България, но..което те пренася в друга част на света, където селата не тънат в мизерия, хората не бягат в големия град и по улиците не се разхождат бездомни животни. Село, в което и един млад човек би се чувал добре. Село, което може да те накара да поискаш да напуснеш големия град и да започнеш работа в една от местните баничарници.
И макар никога да не съм предполагала, че в блога ще пиша за нещо подобно. Ето на! Днес ще ви разкажа за село Чавдар, което посетихме в началото на месеца с моите колеги.
Селото се намира на 70 км от София и има само около 1000 жители. До тук нищо интересно, нали? Обаче истината е, че селото се различава от всички, които някога съм посещавала. Чисто, озеленено, красиво. Изключително тихо и спокойно. С много пейки, фонтани, дървени мостчета и спретнати малки къщи. С магазини, пекарни. С wi-fi навсякъде. Детска градина с басейн и стадион за чудо и приказ. Да не говорим, че там се намира и първия интерактивен фолклорен музей. И това на площ 3 пъти по-малка от тази на гр. Батановци (от където съм аз), в който буквално няма нищо. Но...това е друга и доста тъжна история. 
Първата ни дестинация беше Археологически парк "Тополица", където се насладихме на чистия въздух и разгледахме част от постройки от раннонеолитно селище. След това се изкачихме до параклиса "Света Петка", където запалихме по свещичка за здраве.



Отправихме се към центъра на селото, където първо посетихме пекарна "Прованс", в която организират клас по печене на питки за деца. Възрастните пък могат да се насладят на баничка с боза и изключително вкусния царевичен хляб, който задължително трябва да опитате, ако сте в селото.


Посетихме и Първи интерактивен фолклорен център, където по много интересен и увлекателен начин децата учат, докато се забавляват. За възрастни също е много интересно.
Центърът е наистина впечатляващ. Оказа се и страхотен за снимки.
Разходката ни завърши на селския площад, където пихме по кафе, минахме по дървените мостчета и възкликнахме "Ще се местим в Чавдар" и помечтахме да има още други подобни населени места в България.


Може би знаете моята слабост към малките расфасовки на парфюми. Толкова са сладки и всъщност достатъчно големи, за да разбереш дали даден парфюм е за теб и да прецениш дали да си го купиш в пълен размер.
Още щом излезе Girl Of Now ме превлече интересната му бутилка, а когато го помирисах се влюбих и в аромата ми. Наскоро обаче открих в сайта за дамски парфюми - parfimo.bg малка разфасовка на новия аромат Girl Of Now Forever и сега не мога да преценя кой от двата ми харесва повече. Forever е сладникав, леко тежък, но ненатрапващ и в същото време делакатен. Нотките му са : връхни - малина, лимонова кора, средни - касис, роза, бадем, портокалов цвят, основни - пачули, ванилия мускус. Най-хубавото на парфюма е, че е дълготраен на моята кожа. По принцип повечето парфюми хич не се задържат върху мен. Не знам на какво се дължи този факт, но много трудно откривам парфюм, който мога да усетя и на другия ден.
Elie Saab - Girl of Now Forever  е на цена 15.70 лв. за 7.5 ml




Ще ви споделя и за едно балсамче, което ако не се лъжа съм пробвала доста отдавна и си спомних за него едва след като усетих аромата му. Харесвам марката Ziaja и никога не съм останала разочарована. Много бюджетна марка, но в същото време с интересни и качествени продукти. Балсамчето има приятен аромат на какао и хидратира добре.  Бих пробвала и други продукти да устни на марката. Ако имате любими... препоръчайте ми.
Ziaja Cocoa Butter балсам за устни е на цена 3.80 лв. за 10 ml.



Винаги много се вълнувам, когато открия нов сериал, който да ме заплени напълно. Това се случи още щом пуснах първи епизод на втория сезон на Castle Rock. Както и първи сезон (който също е много добър) и този е базиран на творбите на Стивън Кинг, като този път създателите са се фокусирали върху един от най-известните му персонажи  - Ани Уилкис - откачената медицинска сестра от Мизъри. Също така се преплитат още няколко произведения на Кинг, но няма да издавам нищо повече, защото задължително трябва до го гледате!
Засега са излезли 7 епизода, които изгледах на един дъх и нямам търпение за следващия.




"Жокера" е един дългоочакван и много обсъждан филм, който определено си заслужава гледането. Дълбок, запленяващ със страхотна актьорска игра. Препоръчвам с две ръце.



Като малки с брат ми много обичахме да гледаме Терминатор. Той си остана някак специален за нас, защото беше първият филм, който гледахме, когато си пуснахме кабелна телевизия. Дори не го даваха по български канал, ами по руски, но...пак ни беше много интересно. Осъзнавам, че едно време дори гледането на филм можете да се превърне в един красив и специален спомен. 
По този повод отидохме да гледаме на кино новата част Терминатор: Мрачна съдба .
Хареса ни, припомнихме си защо толкова харесвахме Арнолд Шфарценегер като деца. И макар аз въобще да не си падам по подобен тип филми и почти никога да не гледам най-нашумелите екшъни..., то Терминатор е някак различен. Хареса ни и определено бях гледала  и следващата част.



                                                                                                                               Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova


сряда, 23 октомври 2019 г.

Пет есенни любимци

Здравейте, приказни!
Днес споделям с вас 5 любимци от последните месеци.
По традиция първа е козметиката. Абсолютният ми фаворит тук е едно червило на MAC, което не спирам да нося, откакто го имам. Не знам дали това се дължи на факта, че разчистих колекцията си от червила и останах със съвсем малко или на това, че просто обожавам червилата на MAC. Говорила съм много пъти за тях и все още съм на мнение, че си струват всеки лев. Plumful е в приятен розово-лилав цвят и luster завършек. Не е много покривно и бързо изчезва от устните, но има страхотен блясък и не го заменям за друго.
Един интересен факт е, че го взех от магазина на MAC в Единбург и го носих на концерта на Spice Girls. Това му придава и сантиментална стойност. Можете да гледате двата влога от концерта тук - първа част и втора част. 


Продължаваме с нещо, което се каня да пробвам от години, а именно най-известната гъбичка за нанасяне на грим на Beautyblender. Имах възможност да я пробвам благодарение на https://www.parfimo.bg/   - promocii , които ми я предоставиха за тест.
Честно казано не мислех, че ще ме очарова чак толкова. Много по-различна е от всички гъбички, които съм имала някога. Изключително фина и мека. Нанася фондьотена перфектно. Измива се лесно. Съхне бързо. Най-накрая разбрах защо всички са луди по нея.
Гъбичката на beautyblender  можете да намерите в сайта на цена от 27.90 лв., като има няколко различни цвята, но аз се спрях на розовия.


Продължаваме с едно откритие през последния месец, а именно сериала "Сладки неприятности"/ "Good Trouble" . Случайно засякох първия епизод по телевизията и много ми хареса. Много приятен, интересно заснет и различен. Главните героини много ми допадат, както и историите около тях.
Оказа се, че сериалът е спин оф на "Семейство Фостър" и е продължение на историята на сестрите, които се местят в големия град, за да преследват мечтите си. Не съм гледала "Семейство Фостър", но може и да го направя. Интересен факт е, че и двата сериала са продуцирани от Дженифър Лопес.


Напоследък започнах все повече да харесвам Taylor Swift , затова споделям последната й песен с вас. 


И последният любимец е малък и много непослушен. Нарича се Петко, но галено му викаме Пепи. Не сме имали толкова щуро куче. Не те оставя на мира, докато не се измори от игра, хапане и раздърпване на дрехите ти. Пълна откачалка! <3
На снимката е много малък на около месец и половина и затова е все още кротък. Предполагам, че това ще му е единствената нормална снимка, хаха.


   

                                                                                             Love, Adriyana



youtube - ADRIYANA


facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova


събота, 14 септември 2019 г.

Pamela Anderson Malibu Night

Здравейте, приказни!
Споделяла съм ви колко много харесвам парфюмите, нали? Всъщност има ли жена, която да не ги обожава?
Преди няколко години гледах видео, в което Памела Андерсън беше в шоуто на Елън и представяше своите два парфюма, носeщи имената Malibu Day и Malibu Night. Още тогава реших, че трябва да имам поне един от тях, защото Памела е стара моя любимка. Още от времето, в което мечтаех един ден да изгледам поне един епизод на сериала "Спасители на плажа", за който постоянно четях в списанията. След няколко години пуснаха шоуто по телевизията и за мен беше истински празник. Карах приятелка да ми записва някои от епизодите видеокасета и ги гледах отново и отново. Та, Пам и до днес си остава специална за мен и да притежавам неин парфюм беше голямо мое желание.
След дълго време, в което те не можеха да се намерят в България, най-накрая ги открих в parfimo.bg и за радост се сдобих с Malibu Night, който от сайта бяха така любезни да ми предоставят за тест и ревю.



Толкова дълго желаех този парфюм, че нямах търпение да го видя и помириша. Още щом получих пратката я отворих по пътя за вкъщи. Да, доста съм нетърпелива, знам.
Много ми хареса кутията, защото имаше рекламната снимка на Памела, за която не бях сигурна, че ще присъства. За съжаление хубавите изненади спряха до тук. Бутилката на парфюма беше с ужасно качество, най-вероятно ми се беше паднала дефектна бройка. Капачката беше пукната и не прилепваше добре към шишето, което от своя страна беше с много некачествена избаротка и от дебело и (бих казала) грозно стъкло. 
Веднага се свързах със сайта и изпратих снимки на парфюма, за да разследват какво е станало. Поръчвала съм много пъти парфюми от този сайт и никога не съм оставала недоволна, също така отношението им към мен като блогър и клиент винаги е било на ниво. Все още очаквам отговор от централния офис на сайта, където вече са изпратени снимки и описание на проблемите. Ще ви информирам, когато разбера какво точно е станало. За мен също е много любопитно и голяма загадка...


Ароматът е доста силен, не много траен и определено подходящ за вечер.  В началото леко ми напомняше на Flowerbomb, но всъщност са доста различни. Има сладникав аромат, определено си представям Памела с него, но лично аз харесвам по-флоралните и леки аромати.
Нещо много интересно е, 100 % от парите, събрани от продажбата на парфюмите отиват за PETA (най-голямата организация за защита правата на животните), която Памела подкрепя от много години и за която дарява голяма част от приходите си. Една от многото причини да я харесвам толкова е, че тя е изключително състрадателна и буквално лишава себе си, за да помогне на животните. Go, Pam! Можете да гледате и видеото с представянето на парфюмите й.


Pamela Anderson Malibu Night можете да намерите в сайта за парфюми и козметика parfimo bg  за 23.50 лв. за 100 ml, като в момента е намален. Ако имате парфюма ще се радвам да споделите дали вашата опаковка е на ниво или просто Памела е спестила доста средства за изработката на бутилката. 


                                                                                                             Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova


вторник, 2 юли 2019 г.

СБЪДНАХ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА част 2 - концерт на Spice Girls

Първа част - Girl Power в Единбург

Дългоочакваният ден настъпи. Бях много развълнувана, но и малко притеснена. За първи път щях да съм на концерт на толкова огромен стадион, без място за сядане, в най-голямата тълпа от фенове от целия свят. Най-големите ми притеснения бяха, че няма да мога да видя достатъчно добре сцената и момичетата. Освен това се очакваше дъжд, така че трябваше да помислим за дъждобрани и топли дрехи.
Преди концерта се събудих много рано, още по тъмно. Пихме кафе, почивахме си, разходихме се малко в квартала и се настройвахме за мечтания концерт. Започнах с грима, нищо, че знаех, че след няколко часа няма да има и помен от него. Сложих си от новото червило на MAC Plumful, но забравих да сложа обичките MC, които щяха да символизират Мелани Си, уф. Всъщност осъзнах го чак сега, когато разглеждах снимките, хаха.
Много исках тениската ми да се вижда (все пак беше специално направена за този ден), затова под нея облякох жълтия суичър, който си купих предишния ден, и по този начин се озовах с потник, суичър, тениска, яке и дъждобран. Важно е да се спомене, тъй като не помня някога съм се обличала толкова много, хаха. Още по-важното тук е, че Габи носеше отново моя блуза, което по някакви причина намирам за много специално и готино. Friendship never ends!
Същата любима спайс фраза се озова и на знамето ни, което момичетата надписаха преди да тръгнем за концерта. Много се надявахме Мел Си да го забележи, вземе на сцената и да попита от къде сме, а ние да крещим заедно "България". Eх, мечти...
Супер развълнувани се отправихме към стадиона като по пътя, разбира се, започна да вили. Щом видях тълпите хора, руси момечата с по две опашки, гримирани момчета и десетки тениски с надпис "Girl Power" изпитах голямо вълнение, подобно на вълнението, което изпитах, когато преди 20 години ми подариха за рождения ден касетата с албума Forever. Още помня този прекрасен момент. Въртях я нон стоп и много се гордеех, защото само тя ми беше оригинална и обяснявах на всички приятелки, че имам частица от Spice Girls Предишните два албума бяха на презаписвани касети и мечтаех един ден да ги намеря оригинални. Знам, знам, че се отплеснах. Продължавам нататък.
На влизане ни сложиха по една хартиена розова гривна, както и ни дадоха по една, която щеше да започне да свети в определен момент от шоуто. Веднага са направихме няколко снимки и ... като ги гледам, настръхвам, дори сега. Толкова беше хубаво :)




Наредихме се в дъжда на огромната опашка за мърча/рекламните артикули на спайските (винаги се чудя защо будката е само една на концерти, а не няколко),  като всички си купихме гривни от плат в черно и бяло (с логото на турнето и наподобяващи сцената) , а някои от останалите момичета си взеха и значки. Едно от момичетата - Ванина се впусна в разучаване на входовете, от които щяха да ни пуснат да влезем. След като разбрахме, се наредихме и голямото чакане започна.



Всъщност никога не съм се забавлявала толкова докато чакам на опашка. Ако мога едно нещо да кажа със сигурност е, че българските фенове сме най-готините. Започнахме да пеем песни на спайските, като очаквахме доста от чакащите да се включат, но уви. Тук там имаше по някой, която се поклаща и тананика, но като цяло ние бяхме най-експресивните. Да не говорим, че три от момичетата са истински певици, така че песните наистина ни се получиха добре.


По  едно време чухме много тиха спайс музика и OMG! - те репетираха! Все още не можех да повярвам, че наистина ще ги видя. Момичетата, които така повлияха на живота ми. Момичетата, които обичам като част от семейството си. Озовах се на едно и също място, в едно и също време с тях. Изживявах детската си мечта след няколко наистина трудни предходни месеци. Това, ако не е късмет, кое?
След още няколко часа чакане най-накрая отвориха вратите. Охраната ни повтаряше, че не трябва да тичаме и да се бутаме, но ние изчакахме да отминем и започнахме да тичаме към сцената. Аз, разбира се, останах последна, но момичетата вече бяха запазили страхотни места до сцената. Не можах да повярвам колко близо сме. Спомням си ясно как запъхтяна  попитах Габи "Близо ли сме до сцената?" и тя посочи пред мен и възкликна "Това е сцената!" Всъщност бяхме застанали до подиум, който влизаше навътре в публиката и където певиците щяха да прекарат доста голяма част от концерта. Идването толкова рано на стадиона определено беше най-доброто ни решение.

Попяхме още малко, като този път се включиха и още фенове, които явно вече бяха достатъчно развълнувани. На огромните екрани се въртеше рекламата на чипса Walkers, който ядохме предишната вечер, както и реклама на соло албума на Ема "My Happy Place", който тъкмо беше излязал.
Не знам колко време бяхме стояли прави, но краката започнаха да ме болят, така че реших да седна на мократа земя, след хиляди хора или по-точно в краката им. Усмивката, обаче не слизаше от лицето ми. 



Човек от охраната раздаваше чашки с вода, което беше страхотно, защото нарочно не бяхме пили течности през деня. Не трябваше да мърдаме от местата си за нищо на света. А всъщност и нямаше как това да стане, ако не искахме да изпуснем концерта, докато минем през цялата тълпа зад нас, за да стигнем до тоалетната. 

Започнах да разглеждам хората около мен. Бяха от различни страни, млади, стари, жени, мъже.... Едни пиеха поредната бира и се смееха истерично, други срамежливо наблюдаваха останалите, а трети просто гледаха съсредоточено празната сцена и най-вероятно си повтаряха "Хайде, няма ли да започне вече!".  Почувствах всички онези хиляди хора толкова близки. Те също бяха плакали, когато Джери напусна групата, те също бяха въртели концерта им от Истанбул десетки пъти на видеокасета, те също с разтуптяно сърце си бяха купили билети в първите минути, в които бяха пуснати. Независимо, че всички бяхме толкова различни, в същото време ни свързваше нещо толкова силно, което не подбира раса, националност и пол. Мисля, че всичко, за което Спайс Гърлс някога са говорили, мечтали или искали да постигнат е точно тук, точно днес на този стадион. Нямаше как да изберат по-подходящо име на турнето си (Spice World Tour), защото в този момент ние наистина се намирахме в един спайс свят, толкова желан, чакан и невероятно пъстър и красив.
Не пропуснахме да си направим и едни от най-любимите ми снимки от това приключение, а именно тези с българското знаме. Българи в Шотландия заради англичанки! Не е ли непредвидим този живот?



По сцената най-накрая имаше размърдване и подгравящата изпълнителка Jess Glynne излезе на сцената.  Сърцето ми щеше да изскочи.  До този момент все не ми се струваше напълно реално. Нали знаете, когато чакате нещо, но нямате представа как ще се почувствате, когато наистина се случи. Такъв беше и този момент. След като Джес приключи с изпълнението си огромният спайс пръстен/земно кълбо в черно и  бяло светна и прожектори в различни цветове изскочиха отвсякъде. Излязоха танцьори, като всяка певица си имаше нейни, които бяха облечени в нейния неповторим стил . Ако знаете поне нещо за Спайс Гърлс - то ще е, че всяка една е различна от останалите и супер емблематична (рокля с английското знаме, две руси опашки, маратонки, огромни платформи или леопардов принт - все спайс неща, които няма как да сбъркате). Не случайно певиците от групата са известни с прякорите си (Ginger, Sporty, Baby, Scary, Posh), дори повече отколкото  с истинските им имена. 
Докато крещяхме и подскачахме изведнъж съвсем неочаквано се появиха пред нас.  Издигнаха се от платформа под сцената и за няколко секунди просто стояха и гледаха публиката, която крещеше имената им. За миг се замислих - какво ли вълнение са изпитали и самите те при вида на толкова много хора, които са дошли специално за тях. Сигурна съм, че и те често не могат да повярват на очите си, както и ние, когато ги видим.
Тъй като се разпръснаха по сцената - при нас съвсем близо дойде Ема още в самото начало на първата песен Spice Up Your Life. С розовата си рокля, обсипана с блестящи камъни, дългата си руса коса, огромни платформи и перфектен грим и усмивка за милиони...отново ме накара да се почувствам като малко момиче, което замечтано прошепва "Eто такава искам да стана, когато порасна!". В случая  вместо нашепване с цяло гърло крещях "I love you, Emma!" и протягах ръце към нея и добре де, признавам - отново си мечтаех да бъда като нея. След това минаха Мел Си, Мел Би и Джери и разбира се ние крещяхме отново същото. В такива момент не може да излезе нищо друго от устата ти, освен разни нечленоразделни звуци.
Шоуто беше прекрасно във всеки един аспект - стотици светлини, надписи, огромни видео стени, танцьори, хореография, смяна на костюми, закачливи и емоционални моменти. Момичетата бяха такива, каквито си ги знаем. Пълни с енергия, неповторими и ... наши си.  







След песента Who do you think you are? избухнаха разноцветни конфети, които буквално пренесохме до България, тъй като бяха навсякъде по нас . Пазя си част от тях за спомен, заедно с гривните и билета.
"Spice girls, Spice Boys, whoever you are, Scotland welcome to the Spice World! Because tonight is your night to celebrate!" с тези думи на Джери (които послужиха и за интро на моите видеа от концерта) продължиха, като следващият много красив и емоционален момент беше изпълнението на Viva Forever. Може би най-нежната песен на групата, която съм сигурна, не би оставила никого равнодушен.
Ставаше все по-емоционално и когато запяха Goodbye не успях да сдържа сълзите си. Същото се повтори и на Mama, която е много специална за мен, защото на всеки 8 март я пускам на майка ми и изпитах голямо вълнение, когато я чух на живо.  Може би това беше любимият ми момент от шоуто, като изключим 2 become 1. В края на песента, когато се обърнах и огледах стадиона и хилядите, които бяха вдигнали ръка във въздуха, подобно на момичета на сцената. Магически момент! Радвам се, че имам уловени толкова много прекрасни моменти на видео, защото колкото и да ви разказвам...по-добре да го видите.
Като се замисля обаче не им отстъпва и моментът, в който Spice Girls насочиха микрофоните си към нас, за да изпеем  припева на  Say You'll Be There. Ако сте се чудили някога как звучат 55 000 човека заедно, мога да ви кажа. Звучат неповторимо!






Всъщност това е единствената дума, която може да опише цялото ни преживяване. Неповторимо!  Да, все още не ми се вярва, че се случи. Все още ме държи емоцията от онази спайс нощ, в която хиляди станаха едно, а мотото Girl power придоби още по-голяма сила и стойност за всички нас.
Концертът на Spice Girls не беше само една сбъдната мечта. Беше един красив, много цветен и много щур сън, който съм съгласна да се повтаря отново и отново!
Концертът завърши с емблематичната Wannabe, на която стадионът буквално щеше да избухне. Ние се прегърнахме за последни снимки и останахме един от последните в нашия сектор. Изненадващо до нас се приближи едно момче, което ни попита дали сме българи. Разказа ни, че е дошъл сам и още в самолета ни е забелязал, но не е посмял да ни заговори. Ха! Светът наистина е малък и българи срещаш навсякъде...
Погледнах за последен път сцената, избърсах една-две сълзи и тръгнахме към изгодите. Нямаше никакво блъскане или напрежение. На всички ни беше тъжно, че свърши, но и бяхме невероятно щастливи, че бяхме част от този "спайс свят".




Излизайки от стадиона се озовахме на улицата в огромна тълпа, която пееше Say'll Be There. Още един момент, при мисълта за който - настръхвам!
Ема, Джери, Мел Би и Мел Си! Доказахте ми, че няма невъзможни неща и че си струва човек да изживее детската си мечта! Благодаря ви!


Не пропускайте да гледате и видеото :)

                                                                            Love, Adriyana


youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova