Life As I Know It : Приятни великденски приказки

Здравейте, приказни!
Последните дни ме е налегнала носталгия и препрочитам публикации в блога, свързани с пътувания, природата или просто живота. Такива публикации тук слагам под името  - Life As I Know It.  Те никак не са много, но всяка една подобна ми е много любима. Ако искате можете да си ги припомните  от тук .
Може би обзелите ме настроения са вследствие на "годишнината" от концерта на Марая Кери в Италия. Припомних си цялата емоция, цялата красота, с която сe сблъсках точно на тази дата преди година. И до днес най-любимата ми публикация в блога е Да сбъднеш мечтата си - Концерт на Марая Кери . Със събуждането днес знаех, че искам да я прочета и да се върна обратно. Чудя се, какво ли щях да правя, ако нямах блог, канал... как щях да запаметя всички тези емоции? Със сигурност отново щеше да е невероятно, но... друго си е да го имаш черно на бяло, нали? Разбира се не спрях да "спамя" във фейсбук..., но пък той е точно за това, така че не се извинявам, хаха

Последните дин осъзнах колко наслада и спокойствие ми носят природата и пътуванията, затова си обещах, че това лято ще прекарвам колкото се може повече време в откриване и опознаване на нови места. Стискам палци наистина да се получи.

Днес е Великден. Навсякъде е пълно с козунаци, яйце и честитки, но именно сега на мен ми се прииска да чета от любимите си книги (преди и след като свърша с писането тук). Да не правя нищо, просто да се отдам на нещата, които много обичам - четене, писане, а защо пък не и на някоя хубава песен. Като си говорим за песни - за втори път гледах филма Sing. Ако  вие не сте - изпуснали сте много. Вчера до 12 вечерта с майка ми не можахме да се отлепим от екрана на  компютъра, а така ни се спеше. И после ми кажете, че анимациите са само за деца...

И още един филм, който ми хареса беше Aftermath, който е вдъхновен от действителни събития. Според мен играта на Арнолд Шварценегер беше много добра и филмът запленява, макар да е доста муден и да действа леко депресиращо на зрителя.

"Каза, че чете пък е гледала филми" ще си кажете вие. Затова бързам да ви споделя за книгата, която чета в момента. Тя се казва "100 начина да промениш живота си" и е повече от вдъхновяваща. Преди нея пък прочетох буквално на един дъх "Girl Code", но за нея вече ви говорих подробно. В момента предпочитам да чета такъв тип книги пред художествената литература.  Книги, които мотивират, вдъхновяват, карат те да си кажеш "трябва да взема живота си в ръце".

Разбира се и аз не пропуснах да си снимам яйцата и да ги споделя в социалните мрежи. Както всеки един българин, който има файсбук.  Понякога мисля, че сме се превърнали в роботи. Да, включително и аз. Но какво да направя... И тази година ми хареса снимката, която направих, няма да си я пазя за себе си, я...

Преди време отидох в Jumbo и не можах да повярвам колко много великденска украса се продава. Стотици неща от които да избереш - зайци, кокошки, пилета, яйца... Казах си "Аз в кой век съм живяла?" Никога не сме украсявали за Великден вкъщи. Освен яйцата, няколко тревички и цветя. Но тази година открих тези красоти, тази година ще украся. Един час избирах какво да взема и накрая си тръгнах с празни ръце. На кого е нужна цялата тази суматоха около Великден? Това е празник, на който да бъдем със семейството си, да обичаме и да бъдем обичани. Всъщност както всички останали дни от годината. Ако не цениш малките неща, няма как да оцениш и най-големите украси. Затова аз казах "Не!" на великденски комерс... не устоях само на едно сладко шоколадово зайче, но... си простих, защото все пак е шоколад, хаха

Осъзнавам колко разпилян е объркан е целия този пост и че едва ли на някой ще му е интересен за четене, но... на следващия Великден, когато го отворя, когато го прочета и видя снимките сигурно ще ми стане приятно. А какво по-хубаво от това?
                                                                                                                   

                                                                                                    Love, Adriyana