Неапол - с аромат на пица и кафе

Здравейте, приказни! 

В края на месец юни с още 4 колежки заминахме на първата ни командировка с чужбина, а именно в Италия. Работата ни си изразяваше в посещаване на 2 училища (едно в Неапол и друго в Сарно) и обменяне на опит с италианските колеги, но знаете, че тук не говоря много за професионалния си живот, така че ще ви разкажа за самото пътуване, града и преживяванията ни.

Имах голям късмет с полета, защото се оказах сама на реда в самолета и можех да си гледам, снимам и мърдам спокойно, хаха. Толкова отдавна не бях летяла, че с издигането над земята си повтарях многократно "Ах, как обичам да летя!"

Пристигнахме в късния следобед в Неапол, където ни чакаха италианските ни колеги, които ни оставиха близо до хотела, в който щяхме да се настаним. Докато пътувахме се нагледахме на различни гледки - от голяма мръсотия до хубави и интересни сгради. 

Хотелът, в който отседнахме се казва Lanfipe Palace. Не беше лош, единственото неприятно нещо беше, че имаше едно общо голямо легло в стаята и с колежката малко се измъчихме със спането (да не кажа много :))

След като се настанихме излязохме на разходка по някои от улиците около хотела, които са пълни с живот, шумотевица и цари истински хаос. Още преди да пристигнем ни бяха предупредили да пазим чантите си, защото вероятността хора със скутери да ни ги дръпнат и вземат е доста голяма. И като говорим за скутери - те са навсякъде и едва ли има град в света с повече скутери на глава на населението. Те са се превърнали в един от символите на града, почти толкова известни колкото пицата са, хаха.

Първото нещо, което всички искахме да видим е Castel Dell'ovo, който е построен на собствен полуостров и Неополския залив. В далечината се виждаше вулкана Везувий, който е единствения действаш вулкан в континенталната част на Европа, за посещението на който ни трябваше още един свободен ден, с който ние не разполагахме. Замъкът беше затворен, но се насладихме на хубавата ни първа вечер, която продължи в едно от заведенията на крайбрежната алея. Разбира се нямах търпение да си поръчам пица Маргарита. Неапол е градът, в който се смята, че е създанена първата пица и е била именно Маргарита. Заведението, в което седнахме се казваше Gusto & Gusto, беше много шумно, много повече отколкото което и да е българско заведение. Хората говореха, пееха и се веселяха.  И ние покрай тях, хаха. 

Вторият ден започна с кафе в хотела, след което хванахме влак до квартала Понтичели, където първо посетихме базиликата, която се намираше точно срещу училището. Много красиво място, в като същия ден щеше да има и сватба, затова беше и украсено с цветя.

Италианските колеги бяха изключително мили и забавни и ни почерпиха с традиционни италиански гозби и ни изпратиха до гарата, за да си хванем влака обратно. За жалост  хванахме тяхната "сиеста", но време на която не работеше нито едно място, от което можем да си купим билет. Нямахме друг избор освен да рискуваме и да се качим без билет. Бяхме решили как ще обясним, че нищо не е работило и че не сме знаели, че трябва да си купим предварително билет, но...не ни се наложи, контрола нямаше. Минахме и през метрото, което е доста по-различно от нашето. За мен беше доста зловещо, но пък щом излезеш веднъж от влакчето попадахме на най-известната метро станция в Неапол, която е цялата със светлини, които се сменят и е много красиво и необикновено. 

Следобед се качихме на фуникуляр до Castel Sant' Elmo,  който е много интересно построен, но отново беше затворен и не ни пуснаха да го разгледаме дори отвън. За радост  се отвори прекрасна гледка на целия град от високо и разбира се беше време за много снимки. Седнахме и на кафе, като аз пих най-вкусната домашна лимонада с натрошен лед. Следващите дни пробвах още няколко, но така и не открих толкова вкусна.

Следваше една безсънна нощ заради общото легло, невероятния шум навън (все едно всички възможни аларми на превозни средства се включват едновременно и нарочно искат да те побъркат) и голямата жега. На сутринта се чувствах много зле, бях и със стомашно неразположение, затова на другата сутрин си останах в хотела, за да мога да събера сили за идните дни. Не успях да видя град Сарно и училището, но пък колегите бяха снимали доста, а и се върнаха с подаръци. Оказа се, че в Сарно се произвеждат най-вкусните домати, които биват изкупувани от цял свят, затова и бяха решили да ни зарадват с комплект от консерви и още няколко различни сувенири. Ръчният ни багаж не намери идеята за добра, но.. за това ще ви разкажа малко по-късно. Разходих се в най-голямата жега до един от интересните малки площадчета в града, купих няколко магнитчета и един пръстен под формата на сърце (беше само 3 евро, но буквално пожълтя преди да съм се прибрала в България, но пък много ми харесва и си го нося) ядох сладолед и поговорих (или поне се опитах) с една жена на руски, тъй като тя не знаеше английски. Беше голямо предизвикателство, но важното беше, че се разбрахме. Вечерта ни както всяка друга завърши в пицария, като намерихме една страхотна съвсем близо до хотела и останалите вечери също я посещавахме.

На следващия посетихме Националния археологически музей, който в огромен и много богат на история. Човек трябва да си отдели поне 3-4 часа, за да го разгледа целия. Взехме си и официално довиждане с италианските колеги. В късния следобед се отправих към крайбрежието, където на плаж бяха отишли останалите ми колеги. По пътя видях уличен музикант, който свиреше и пееше страхотно и явно не беше случаен, защото около него имаше снимачен екип. Оказа се, че от няколко дни в града има и "пица фест" с много шатри, игри, музика и изобилие от пица. Бяха построили и голяма сцена, като от тийнейджърите научихме, че ще свирят различни известни италиански групи. За голяма наша изненада разбрахме, че един от колегите ни от Сарно също е част от група, която ще свири тази вечер, но за съжаление беше изключително претъпкано с хора и решихме да си тръгваме преди да дочакаме същинския концерт. 

В последния ни ден се разходихме за последно до едно от заведенията, които ни препоръчаха като най-добри за сладолед Casa Infante. Цените са съвсем нормални, дори бях изнанадана. По принцип много рядко сядам на заведение/ресторант, когато съм в чужбина, но този път не се лишихме от нищо и пак не похарчихме много. Неапол определено е едно от най-достъпните места, на които съм била.

За последно ядохме сладолед и пихме еспресо и се отправихме към летището. Взехме си такси, което беше най-доброто решение, тъй като бяхме натъпкали куфарите си с консерви с домати и какво ли още не. Макар да бяхме с ръчен багаж, решихме да пробваме да го пуснем на лентата за багаж, за да не ни вземат така скъпоценните сарненски домати, хаха. Някои от нас успяха, благодарение на това, че момичето, което ни обслужваше беше благосклонно и не ме накара да махна нищо от куфара си, макар да бях надвишила допустимите килограми с цели 4.

Винаги, когато отивам на ново място се старая да съм с нов аромат, за до ми напомня за преживяването всеки път, когато отново го усетя. Този път реших да взема с мен Chloe Naturelle. Ароматът е доста странен, веднъж ми харесва много, друг път мисля, че не е мой тип. Доста е траен и определено е различен, но важното е, че за мен вече мирише на Неапол, хаха.

В самолета за България си купих парфюма Lancome La Vie Est Belle En Rose, който вече обожавам и за който ще ви разкажа повече в следващата публикация. 

Ако мога да обобщя Неапол с няколко думи, то те биха звучали така - градът, в който цали хаос и невобразим шум (дори през нощта) и да пресечеш на пешеходна пътека е екстремно преживяване, там, където мирише на пица по улиците и хората не спират да се радват на живота. Много противоречив град, който обаче веднага те приютява и ти поднася цялата си италианска странност и гостоприемност на тепсия.

Радвам се, че успих да се потипя в лудата му атмосфера, да науча няколко важни житейски урока и дори да завържа приятелства.

                                                                                                              Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Любими за май - Велико Търново и Deep Purple

Здравейте, приказни!

Вярвате или не - никога не бях посещавала Велико Търново, макар да е на по-малко от 3 часа път от София. Всяка година се сещам за него и все не се осъществяваше посещението ни. В първия ден на месец май обаче бях твърдо решена, че заминаваме рано сутринта. Пътят се оказа с 4 тунела, но и с прекрасна гледка. 

Не ми се даваха много пари за нощувка, тъй като щяхме да останем само за една, затова резервирах една от най-евтините стаи, които ми се появиха в booking. Голяма грешка или пък не, сами преценете. Стаята ни беше в една къща, до която се стигаше по (имам чувството) безброй стъпала. Човекът, който ни посрещна беше много бъбрив. Разказа ни набързо за себе си и живота си, обясни ни как да стигнем до центъра на стария град (който се оказа съвсем близо до стаята ни) и влязохме в една много странна и малко страшна къща, където минаваш през съвсем тясно дворче, препълнено с разни останки от балатуми, касетки и синджирчета, типично за селските къщи, но нетипично за "къща за гости". Стаята ни беше доста прашна, със стари мебели, имаше оставено отворено шише с вода, явно от предишните посетители, катинари на гардеробите, много саксии с цветя и гоблеми. В банята имаше останки от сапун и нямаше тоалетна хартия, но ние казахме, че ще си купим, за да не се притеснява дядото. В банята беше мръсно, имаше мравки, парчета от огледала по стените и какво ли още не. Явно, че във Велико Търново от всяко нещо може да се изкара пари, дори, ако имаш малка затънтена стаичка, която не ползваш. Въпреки всичко престоят ни там беше интересен и не съжалявам, че попаднахме точно в дома на този човек, който макар и с малко средства си въртеше сериозен бизнес.

Първата ни и най-важна спирка беше крепостта Асеневци. Гледката е величествена, но най-вероятно знаете това. Не успяхме да я обиколим цялата, тъй като краката ни бяха станали на "понички". Седнахме на една пейка и се наслаждавахме на тишината, красотата на природата и величието на крепостта. Беше много приятно и определено имахме нужда от малко откъсване от реалността и рутината на града.

На връщане взехме монета с братята Асеневци от автомата, който беше в самото начало, защото баща ми ги колекционира и много им се радва. 

Следващата ни спирка беше пицарията Ego, където се открива невероятна гледка към паметника на Асеневци и художествената галерия, реката Янтра, заобиколени от прекрасната ни българска природа. За съжаление вътре беше много задушно, затова снимах набързо гледката и седнахме навън. Ядохме много вкусни пици, цените бяха доста прилични.

Вечерта отидохме до паметника на Майка България и се разходихме из нощно Търново. За радост леглото беше удобно или ние бяхме прекалено уморени и спахме като къпани (макар да не бяхме, заради условията в банята, хаха)

Вторият ни ден премина много спокойно, тъй като беше понеделник и повечето туристи си бяха тръгнали. С колата (която до този момент бяхме едва заглавили на един хълм и въобще не мърдахме след като пристигнахме) отидохме до парк Мини България, където са поместени макети на едни от най-известните забележителности на България в размер 1:25. Беше много интересно и определено си заслужава. Билетите са по 10 лв, аз обаче бях взела нашите от grabo за 8. Голяма далавера, нали!? В кафенето към музея имаше и игра, в която трябваше да качиш снимка и да тагнеш музея в социалните мрежи. Естествено го направих и спечелих сладолед. Знаете, че ме бива с наградите, хаха.

След това се отправихме към художествената галерия, като преди това спряхме по пътя, за да се насладим на невероятна гледка към старите къщи и величествената крепост. Естествено Алекс недоволстваше, че постоянно снимам, но... знаете си ме мен. Моята реплика беше 'Ти да се благодарен, че вече не снимам влогове' (или поне засега). Разходихме се по моста над река Янтра, като на мен ми се разтрепериха краката от височината, а уж нямам такъв проблем, но явно, че този път беше различно. Красотата е невероятна, усещането беше много специално. Още повече, че нямаше никакви хора, бяхме само ние двама мънички човечета, заобиколени от величието на природата.

За съжаление галерията беше затворена, затова седнахме на кафе. Беше много приятно, пускаха страхотни рок песни и отново бяхме почти сами. 

Определено два дни не стигат, за да се разгледа подробно града, но беше добро начало и много се радвам, че го поставихме.

По случай Гергьовден решихме да отидем до язовир Слаковци, за който отдавна слушаме, но така и не бяхме ходили, макар да е на 15 минути с кола от Батановци. Много приятно и спокойно място, на което отново скоро ще се върнем. Имаше няколко семейства с палатки, които си правеха барбекю и ловяха риба. Същинска идилия. С Алекс и брат ми се разходихме и след това седнахме в ресторанта към малкото дървено хотелче, което се помещава там. Ядох едни от най-вкусните картофи соте, които съм опитвала някога, а Алекс вече се замисля дали да не си вземем палатка и да отсядаме на подобни спокойни и красиви местенца.

Книгата, която прочетох този месец е втората на Джери Халиуел "Just For The Record". Тя е нещо като продължение на първата, за която ви разказах миналия месец. Проследява живота и след започването на соловата и кариера и написването на книгата "If Only". Прекалено откровена на моменти, много истинска и поучителна е нейната история. Един от цитатите, който извадих и си го препрочитам е следният 'I have learned that the only thing enables someone to be happy is SELF ACCEPTANCE'. Книгата ме накара да се гордея с факта, че винаги съм и била огромен фен, защото тя 100% е жена, от която мога много да се уча, достойна за уважение и възхищение, много борбена и изключително целеустремена. Книгата е подходяща не само за заклети спайс фенове, но и всеки човек, който минава през трудности и опитва да разбере себе си и смисъла на живота.

Разбира се продължих на спайс тема, като следващата книга, която прочетох на един дъх е биографията на Виктория Бекам "Learning to fly". Беше ми много интересно да прочета за вече познатите събития (които описва и Джери в книгата си) около създаването на Спайс Гърлс, връзката и с Дейвид Бекам, ужасът, в който е живяла, когато е получавала заплахи за отвличане на сина им и т.н. Доста по-различна е от книгите на Джери, тъй като животите им са доста различни, но определено също толкова интересна. 
Сериалът, който изгледах през последния месец беше Pieces of Her. Той е само от 8 епизода, които изгледах само за 3 дни. Доста е заплетен, мистериозен и интересен, със страхотна актьорска игра и със сигурност ще ви допадне.

След като изведнъж от зима преминахме на почти непоносимо жорещо лято, беше повече от необходимо този месец да нося слънцезащита за лице постоянно, особено когато съм навън. Отново заложих на изпитан продукт, а именно Nivea SPF 50 с Q10, който ползвах и миналата година. Той е лек и не оставя бял филм по кажата за разлика от минералния крем от същата серия, който си купих преди това, но според мен става единствено съчетан с фон дьо тен или пък за на плажа.

Откакто не носим маски ми се върна до някаква степен желанието за гримиране и изведнъж осъзнах, че нямам спирала. Не помня от колко години не се е случвало да нямам, тъй като все имах по няколко. Този път обаче бях останала с няколко изсъхнали, така че реших да пробвам Maybelline Great Lash, която е един от най-известните продукти на Maybelline. Като цяло съм голям фен на спиралите им, затова имах високи очаквания, които се оправдаха. Спиралата прави миглите ми дълги, черни и гъсти. Не се размазва или рони през деня, а също така лесно се премахва. По-малката четка определено ми допадна, защото мога по-прецизно на разделя миглите и да достигна до самото им начало. Опаквака е много сладка, подходяща за лятото. 

И последния продукт, за който ще ви споделя е балсам за устни Carmex, който е доста популярен в Америка, но аз за първи път попадам на него. В сайта на parfimo.bg имаше голямо разнообразие на аромати, на аз избрах с ванилия. Оказа се, че балсамът е с онзи непрятен изтрипващ ефект, който цели да направи устните ти по-големи. Прибрах го като резерва (защото един балсам никога не е излишен), но определено не съм му фен. Хубавото в случая е, че е със SPF 15, което доста рядко срещам сред балсамите. 

С приятелка гледахме мюзикъла "Парижката Света Богородица", който е в рекордите на Гинес за най-продаван за първата година от появата си. В България се изпълнява от Варненската опера и е в оригинал на френски. Беше много интересно, но малко прекалено за моя вкус. Аз обичам по-веселите представления и по-кратките. Въпреки това беше вълнуващо преживяване. Гласът на Лилия Илиева, която беше в ролята на Есмералда - е приказен. 

Месецът завърши подобаващо с един страхотен концерт на великаните на рока Deep Purple. Баща ми им е голям фен и още от малка слушам песните им, така че нямаше как да пропусна идването им в България (миналия път не успях да отида и ме беше много яд след това) Изумително е, че са на по повече от 70 години, а правят уникално шоу. За мен са ненадминати и вече превърнали се в легенди в рока. Алекс, брат ми, братовчед ми и приятелката му също бяха с мен, което допринесе за веселото ни прекарване. Определено любимата ми част беше, когато вокалистът Иън Гилън остави публиката да пее Smoke on the water. След концерта купих подарък на баща ми - палки за барабан, подписани от Иън Пейст (барабанистът на групата). Големи емоции!

Месец май беше доста вълнуващ, почти съм сигурна, че юни ще го "бие" и нямам търпение да ви разкажа защо. А как мина вашия месец май? :)

                                                                                                                Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Любими през април - вдъхновяваща книга и аромат на дъвка

Здравейте, приказни!

Този месец "избягахме" за кратко с колегите на тийм билдинг в Боровец. Много отдавна не съм ходила никъде и това определено го считам за нещо любимо през месеца, хаха. За съжаление Боровец не е както го помня от едно време, когато в 8 клас ни заведоха заедно с класа. От тогава помня много ярко хубавия хотел (Рила), както и дискотеката, в която момчетата от класа ни бяха изпотрошили чаши. Горките ни учители! Наложи им се да пазят в коридорите цяла нощ, за да не се върнат калпазанковците в дискотеката. Ех, луди години, хаха. Дали си заслужава да посетите Боровец, ако не карате ски или пък не сте по друга работа там !? Според мен - не. 

Преди много години се сдобих с книгата "If Only" на Джери Халиуел, която тя пише през 1999 година, когато напуска Спайс Гърлс. Бях я преглеждала няколко пъти, но не я бях чела съсредоточено. Този месец реших да го направя и ми беше изключително приятно да преживея с нея всички перипетии, през които е минала, за да осъществи мечтата си. До 21 години е сменила какви ли не работи, била е отхвърляна десетки пъти на всевъзможни прослушвания и кастинги и въпреки това не се е отказала. Славата я връхлита толкова бързо, че тя дори няма време да осмисли това, което и се случва и макар да мисли, че това е всичко, за което цял живот мечтае - се оказва, че на моменти се чувства много "празна" и объркана. Поредното доказателство, че много от най-известните и обичани звезди се сблъскват с емоционални трудности както всички нас. Отделно подробно говори за проблемите си с храненето, тъпченето и булимията, която развива в последствие и всъщност ръководи живота и много дълги години. За човек с подобни проблеми, ми беше не само много интересно, но и се припознах в много от думите и я усетих още по-близка. Много я обичам, както и останалите момичета (почти всички, от който също имат биографии, които чакат да бъдат прочетени). Джери има още една книга, носеща името "For The Record", която вече започнах да чета и със сигурност ще е в любимците за следващия месец. Ако не сте чели за преживяванията ми в Единбург и концерта на Spice Girls - споделям тази публикация, за да го направите.

Преди няколко месеца се замислих по-сериозно дали да не започна на ползвам камък гуа-ша за масаж на лицето. Гледах клипове, в които показваха страхотни резултати. Освен почистване на лице , хидратирането, маските... да добавя и гуа ша в грижата си за кожата смятам, че беше добро решение. Засега не съм видяла някакъв резултат, но самият масаж е изключително релаксиращ, особено, ако си пуснете и ASMR, тогава рискувате и да не довършите масажа, а да заспите, хаха. Моят е камък е розов кварц и е на марката Gabriella Salvete. Споделям и очакваните ефекти при редовен масаж, за да се замислите дали да не го пробвате и вие. Аз ще споделя с времето дали наистина може да се постигне всичко това. А тук можете да видете видеото, от което се научих как да си правя масаж.

• 1.Премахва бръчките и тъмните кръгове под очите

• 2.Намалява несъвършенствата на кожата, включително черните точки и пигментацията

• 3.Освежава уморените очи

• 4.Оформя контурите на лицето и има лифтинг ефект

• 5.Подобрява кръвообращението

• 6.Детоксикира кожата

• 7.Стимулира притока на кислород

• 8.Подпомага производството на колаген

Приятелят ми харесва всичко с аромат на дъвка, затова решихме да пробваме душ гела на Ziaja, който се води детски, но това въобще не ни пречи. Прави много хубава пяна, мирише страхотно и е нежен към кожата. Все пак фаворит от душ-геловете на марката си остава този с аромат на портокал. Ако не сте го пробвали - препоръчвам горещо.

Ще завършим с една нова любима песен. Това е новия сингъл на Кeри Ъндърууд Ghost Story,  който е поредният, който не мога да спра на си тананикам. Видеото е много готино, както всичко, което Кери прави. Чакам с нетърпение новия й албум!

                                                                                              Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Любими за февруари и март - изобилие от нови сериали, филми и музика

Здравейте, приказни!

Този път ще ви споделя любимците си не за един, а за цели два месеца. Повечето отново са музикални и филмови, тъй като нищо друго интересно не се случи през изминалите месеци. От вкъщи на работа и обратно. От време на време някоя настинка/грим/вирус и пак отначало. Всъщност не е ли ежедневието на всички подобно в последните години? 

Две са книгите, за които искам да ви разкажа. Първата е Pretty Happy на актрисата Кейт Хъдсън, на която се възхищавам и много харесвам. Всъщност я слушах (прочетена от самата нея) и едновременно следях текста (любимо ми е, но само ако е с гласа на автора). В нея са засегнати теми, които ме вълнуват, като здравословен начин на хранене, приемане на себе си и несъвършенствата ни, хобита и т.н. Определено книга, която ще препрочета един ден, тъй като съдържа много важна и любопитна информация, много внимателно подбрана от авторката и екипа и.

Втората книга я искам отдавна, но едва преди месеци се сдобих с нея. Става въпрос за Малък наръчник по ХЮГА. Тайните на датчаните за щастлив живот . Книгата е много интересно структурирана. Не съм чела друга подобна. Самото преживяване докато я четох ми донесе много хюга. Дебелите корици, красивите цветове, с една дума уют. Осъзнах, че дори да не съм датчанка от малка все търся (и в много случаи намирам) хюга преживявания. 

Песента, която истински ме развълнува и разплака е Angel на The Corrs, която макар да съм слушала преди, никога не съм чувала истински. Тя е посветена на майката на изпълнителите.

Angel

I hope they love like we do

Forever Angel 

I'll be proud to be like you

P.S. Толкова ми липсваш, бабо! 💔

И другата песен, която стана голям хит в последно време и която не спирам да си тананикам (от части, защото постоянно я пускам на учениците) е We don't talk about Bruno от филма на Дисни Encanto. Струва ми се, че за последно светът така се беше обсебил от песен на Дисни по времето на Frozen. 

Слагам линкове към песните, ако искате да ги чуете - Angel и We Don't Talk About Bruno.

Отдавна не бях попадала на толкова интересни сериали, които да изгледам на един дъх за толкова кратък период от време. Този път са цели 4.

Euphoria е сериал, който предизвика доста бурни реакции още с първия си сезон. Вторият определeно е също толкова добър и завладяващ и още по-скандален. Зендея е страхотна актриса, не мога да повярвам колко добре пресъздаде образа на Ру. Песните в нейно изпълнение от сериала също много ми харесват.  Различни и много чувствени са. Един от сериалите с уникален и много добър саундтрак.

Сериалът, който чакам много отдавна е Pam and Tommy, който е базиран на историята около кражбата на домашната секс касета на Памела Андерсън и Томи Лий и разпространяването и в интернет. Първоначално, когато чух, че Лили Джеймс ще играе Памела...хич не ми се вярваше, че ще го направи толкова добре. Гримът, косата, гласът, жестовете - много работа и детайли са коствали на създателите. Сериалът ми навя носталгия по 90-те - много цветен, страхотно заснет, с готина музика. Най-много ми хареса, че са представили Пам в  добра светлина - крехка и плаха, доверчива, но и амбициозна. Живее за мига, иска да обича и да бъде обичана. Много интересно и емоционално е представена и историята на "крадеца" на видео касетата. Сериалът те кара да харесваш всичките герои, дори и Томи, хаха. Изгледах всички 8 епизода на един дъх. Жалко, че самата Памела не иска да има нищо общо със сериала и е казала, че никога няма да го гледа, дори трейлъра. Заради него обаче тя реши да разкаже историята си от първо лице. Нямам търпение да видя какво ще измислят заедно с Netflix.

The Dropout е другият сериал базиран на истинска история, който е много интересен. Става въпрос за Елизабет Хоумс, която е първата жена, която сама прави себе си милиардер, макар и с ...накратко казано -  лъжа. Аманда Сарсфийлд влиза перфектно в ролята. Гледах няколко документални клипа в youtube и наистина има голяма прилика с истинската Елизабет. 

Последният сериал, но не последно място е From. Страшно зарибяващ е, буквално те кара да го гледаш във всяка свободна минута. Мистерията, заплетената история и самото усещане, което носи много напомня на Lost, който навремето гледах с ококорени очи. И това не е случайно, тъй  като създателите са едни и същи. Остават само 2 епизода от сезона, надявам се да има и втори. 

Разбира се няма как да пиша за любимци на месеца без в тях да включа малко козметика. И този път тя е любезно предоставена от сайта parfimo.bg. И двата продукта са ми абсолютни фаворите още от първото използване. Мултифункционалния крем за лице и тяло на Weleda Skin Food отдавна е всеобщ любимец, но аз едва миналата година успях да го пробвам. Тогава бях много доволна от по-богатата му разновидност, а сега избрах да пробвам този, с по-леката формула Skin Food Light. Ползвам го главно за лицето си, защото е изключително хидратиращ. Когато го нанеса вечер, на сутринта не усещам лицето си сухо, както обикновено. Когато имам нужда го нанасям и на ръцете и лактите. Няма да пропусна да спомена и това, че Виктория Бекъм също ползва крема. Това също говори доста, не мислите ли ? 

Винаги съм обичала продуктите на Nuxe. Мисля, че няма нещо от тях, което да не съм харесала. Специфичният им аромат също ми е любим. Очаквах, че ще присъства и в балсама Nuxe reve de miel, който пробвам за първи път, но може би е по-добре, че го няма. Все пак говорим за балсам за устни, а не за някакъв скъп френски парфюм, на какъвто ми миришат всички Nuxe продукти.

Преди години балсамът в бурканчето беше изключително популярен сред българските блогъри. Аз все се канех да го пробвам, но тава и не го направих. Сега избрах този, който е под формата на стик, защото ми е много по-удобен и използването му е много по-хигиенично. Много съм впечатлена от формулата му, която се топи като масло и в същото време чудесно хидратира и подхранва. В последните студени месеци все имах проблеми със сухи устни, но този балсам ме накара да забравя за тях. Много ви го препоръчвам, ако все още не сте го пробвали. 

                                                                                                            Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Любимци за януари

Здравейте, приказни!

Реших тази година да подновя публикациите за любимци на месеца, тъй като в тях намирам голям уют и желание за писане. Освен това си поставих за цел да имам прочетена поне една книга, за която да ви разкажа. Така ще имам стимул да чета, а и да пиша редовно тук.

Първата книга, с която се занимавам тази година е "Whiskey in a teacup" на любимата ми Рийз Уидърспуун. Използвам умишлено думата "занимавам", защото тази книга не е само за четене. Тя е истинска наслада - пълна със страхотни снимки на актрисата и нейния дом, рецепти, традиции, етикет и е вдъхновена от нейната баба. Рийз ни запознава с живота на южнячките, които са нежни и красиви отвън и огнени и силни отвътре (като уиски в чаена чаша), тайната на лесното им общуване, вечно доброто им настроение и обичта им към Доли Партън. Много красива книга, която ще остане на нощното ми шкафче, за да я разлиствам отново и отново. Освен това е и в тон с новата ни спалня, която е в бяло, розово и сиво. Като се замисля... и нея мога дя я впиша направо в любимците, но все още не съм и направила подобаващи снимки. 

Още нещо, което ми е абсолютен фаворит този месец е кутията за бижута, която можете да видите на снимката. Тя е на марката Stackers ,които са известни не само с качествената си и семпла изработка, но и с това, че можете да ги персонализоране според собствения си вкус и нужди. Моята е класическата в прасковен цвят, а от вътре е син велур. Определено препоръчвам!

Преди няколко години бях започнала да чета авробиографията на Роберто Кавали, но около ремонтите я бях забравила и "захвърлила" на дъното на шкафа. Един ден я прелистих отново и тя ставаше все по-интересна. Никога не съм се интересувала от модния дизайнер, но историята му ме впечатли. Книгата е написана много увлекателно, а последните страници те карат да плачеш. Четейки ми се прииска да притежавам нещо с неговото имe и като по поръчка парфюмите му в parfimo.bg бяха с голяма отстъпка. Така се сдобих с парфюма Just Cavalli.

"Just Cavalli" пристига в много интересна и типична за Roberto Cavalli красива опаковка. Ароматът е флорално-плодов, много различен от всички парфюми, които имам. За разлика от Davidoff Cool Water , за който ви говорих в предишната публикация, този е типично зимен и откакто го имам го нося всеки ден. Връхните нотки са нероли, средните -  таитянски тиаре, а базовите палисандър. Прекрасен аромат, още повече знаете, че се радвам, когато намеря евтини парфюми, които са с много хубав аромат, трайни и дизайнерски. Този път уцелих в десетката, хаха.

Третата и последна за месеца книга е биографията на Мерили Монро "В света на мъжете". Много интересна книга, която прочетох на един дъх. Сама по себе си не знам дали мога да я препоръчам, тъй като е написана доста сурово и без голяма емоционална нотка и е съсредоточена върху любовния живот на звездата, а според мен има още много повече, което може да се каже за нея. Въпреки това е интересно да надникнеш зад бляскавия живот, красотата и богатството на най-голямата икона на миналия век и да разбреш колко нещастна, самотна, объркана е била. Чак не е за вярване... В книгата има и някои редки и много интересни фотографии на Мерлин Монро.

През януари изгледах и няколко филми и сериали, но само един мога да го наредя сред любимците си. От тези, които не можеш да спреш да гледаш и да спреш да мислиш за него в моментите, в които не го гледаш. Става въпрос за Maid. Знаете, че никога не разказвам повече за сюжета, за да се изненадате, ако следвате препоръката ми и го гледате. Ще ви кажа само, че е много интересен, добре заснет и различен. Целият сезон от 8 епизода изгледах за 2 дни.

Това бяха новите ми любими открития за изминалия месец. Надявам се да имам такива и през следващия. 

                                                                                                         Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Нови аромати и козметика от parfimo.bg

Здравейте, приказни!

За поредна година от сайта parfimo.bg ме изненадаха с ароматен коледен подарък, за който днес ще ви разкажа. Тази година те са избрали да ме зарадват с комплекта на Davidoff Cool Water и са уцелили в десeтката с плодово-цитрусовия аромат, в който се влюбих още при първо помирисване.

Ароматът е много летен, безгрижен и цветен. Напомня ми на някой парфюм от детството или за самото детство. Парфюмът е палитра от най-различни нотки, като започнем с връхните лимон, лотос, касис, ананас, пъпеш, дюля, преминем през средните нотки - водна лилия, момина сълза, жасмин, роза,  глог и завършим с основните - винилия, мускус, праскова, къпина, малина виолетка. Помислете си само за всички тези преплетени аромати в едно - с една дума прекрасен, свеж и изненадващ аромат. Дори не подозирах, че парфюм на марката ще ми хареса толкова много. Комплектът включва лосион за тяло и душ гел, а ако ме следвате в инстаргам сигурно сте видели уникалния начин по който parfimo.bg поднасят подаръците си. Ако ли не, време е да мe последвате - |@adriyanarumenova :)

Другият аромат, за който ще си говорим е спрей за тяло "Hello Beautiful" на Bath & Body Works. 

Откакто гледам видеа в youtube винаги съм се чудила какво е толкова специалното в тази американска марка, за която почти не съм срещала лош отзив. Моята приятелка Боги, която е същински гуру в областта на ароматите, не веднъж е говорила за техните спрейове и за това колко прекрасни и дълготрайни аромати са, затова реших и аз да ги пробвам. 

Ароматът носи името "Hello beautiful" и много се колебах дали точно него да избера от сайта, тъй като имаше още няколко, на които съм "хвърлила око". Деликатният ароматен спрей е розов на цвят и е поднесен в много красива опаковка, изобразяваща различни цветя. Харесва ми и това, че опаковката е много по-качествена от тези на обикновените спрейове. Спокойно можете да си я оставите за украса на нощното шкафче или тоалетката или поне аз така направих, хихи.

Едни от нотките са нектарина, помело, мандарина, розов божур, магнолия, гардения, мускус. Отново много свеж и пролетно-летен аромат, който нямам търпение да нося. Нанасях го няколко пъти и трайността му също е на ниво. 

Продължаваме с зимната колекция Winter Time на Gabriella Salvete, от която марка за пореден път пробвам грим продукти. Опаковките на зимната колекция са червени и много подходящи за коледен подарък. Като любител на палитрите най-много ми хареса палитрата с 9 цвята, които са подходящи както за ежедневието, така и за празниците. Пробвала съм и други палитри на марката и съотношението цена-качество е чудесно. Тук много ми харесва, че палитрата е малка и компактна, в пластвасова матова опаковка, която няма да се издраска или отвори, ако я "хвърлите" в чантата. Да не пропусна и още нещо важно - има огледало. Брокатените цветове са по-малко пигментирани в сравнение в матовите, но с фиксиращ спрей смятам, че ще издържат и една дълга новогодишна нощ. 

В момента ползвам спиралата с арганово масло на Gabriella Salvete, така че новата ще я запазя за по-нататък. Panoramico Butterfly wings обещава мигли като пеперудени крила. Звучи интересно!

Не знам дали има нещо по-клиширано от червено червило и червен лак за нокти и в същото време толкова на място и класическо за зимния сезон. Червилото е номер 01 Candy Cane и е течно матово, много издръжливо и приятен аромат. Лакът също е много красив и нови името 3 Jingle Bells.

Италианската марка се е погрижила и за запечатването на грима с фиксираща бяла пудра, която е с изключително деликатен аромат и формата на снежинка. 

                                                                                                                          

                                                                                                             Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

"Me-time" haul

Здравейте, приказни!

"It's always me-time" е чудесното послание на Balea, което отправят с новата си серия продукти и коeто стана повод на днешната публикация. Реших да ви споделя с какви нови "спа продукти" се сдобих напоследък и как обичам да си правя отпускащи вечери вкъщи.

Започваме именно с две маски на Balea от серията "Me-time", които веднага ме спечелиха със сладките си опаковки и най-вече със споменатото послание. Едната е с екстракт от зелен чай и хиалурон, а другата с екстракт и куркума и хиалурон. Много ми харесват тези лист маски на Балеа,  но лично аз не намирам голяма разлика между тях. Всички, които съм пробвала хидратират и подхранват много добре. Чудесно е за 20-тина минути човек да се отпусне с маска на лицето и да не трябва да мисли за нищо, нали?

Следващата маска за лице, която нямах търпение да пробвам е лист маска на Gabriella Salvete с колаген и екстракт от женшен. Преди време пробвах подобна с кокос и се влюбих в аромата. Тази също е много освежаваща, много добре пасва на лицето и не е прекалено напоена. Оставя свежо усещане на кожата и приятен аромат.

От същата марка пробвах и колагенова златна маска за очи, която ми се превърна в любима. Слагам я в хладилника за по-голям ефект. Майка ми също им стана голям фен, затова половината от пачовете отидоха при нея. Много добре прилагат на очите, не се свличат и не се разтичат.

Като говорим за маски с очи, едни от най-любимите ми са тези на Garnier. В момента имам тази, която е с кокосова вода и хиалироново киселина. Все още не съм я пробвала, но знам, че ще ми хареса. За нейното действие са нужни само 15 минути, а освен, че действа под очите тук имаме и бонус - маската подхранва и овлажнява и над веждите. 

Макар да си правя често маски за лице, все пропускам да се погрижа за краката и ръцете си, а вече има много лесни за употреба чорапки и ръкавици, в които се съдържа самата маска. Отново се поглезих с такива от марката Gabriella Salvete, като определено бих пробвала и още различни. Много са удобни, тъй като ако обуете обикновени чорапи отгоре може и да се разхождате из вкъщи. Ръкавичките също не пречат да работите на компютър, например, тъй като имат лепенки, които помагат да прилегнат точно.

Много обичам да си правя вани на краката, макар и рядко. Взех си две пакечета соли. Едните са с 95% уреа, а другите с авокадо. 

Това са моите нови продукти, някои от които пробвах, а други предстои да пробвам. Всички са доста бюджетни и смятам, че са глезотийка, който всеки може да си позволи. Не забравяйте, че скоро идва и черен петък и доста от продуктите ще се с допълнително намаление. Аз мисля  отново да се "заредя" с разни маски. В сайта на parfimo.bg (които любезно ми предоставиха част от продуктите, които ви показах в днешната публикация) винаги са едни от най-големите намаления, следете black friday селекцията и не забравяйте да отделяте поне по 30 минути me-time всеки ден.

                                                                                                            Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova