Здравейте, приказни!
В края на август заминахме за морето с майка ми, баща ми и брат ми. Не бяхме ходили само четиримата от цели 22 години. Тогава бяхме отседнали в Приморско, а сега решихме да посетим Китен.
Пътят беше много изморителен и дълъг, а аз бях на много силен антибиотик, защото се бях издула заради болен зъб. Въпреки това с нетърпение очаквах да се потопя във водата, за която бленувам цяла година.
Настанихме се в малко семейно хотелче на име Валена, което ни хареса, но беше доста далече от плажа, което никога не е хубаво. Избрахме градчето, тъй като татко ми е запален по риболова, а през Китен минава река Караагаш. Целта беше той да лови риба, докато ние сме на стотина метра от него на плаж. Така и направихме първите няколко дни, но плажът беше с много миди и водорасли, защото беше в самия край на морската ивица и не ни хареса особено, добре че след няколко дни се преместихме и се насладихме на прекрасен пясък с чиста и топла вода. Градчето е много приятно и малко. Централната му част са 2 улици с магазини и сергии. В началото хич не бях впечатлена, но в последствие, след като разгледах по-добре и пред мен изникнаха десетки уникални морски гледки, се влюбих в мястото.
Още при първата ни разходка из града с брат ми посетихме музея на града, поместен в Общината, където имаше изложба с подводна археология и морско дъно. Разбрахме много интересни неща за Китен и историята му и открихме лятното кино (което обаче не посетихме), както и всички места, на които продават сладоледи Raffy (това винаги е много важно, хаха), както и рибарските магазинчета, от които да купуваме стръв за риболова на баща ни. Една интересна случка, свързана с рибарското магазинче "При вуйчо" беше, че влизайки видях на екрана снимка на Марая Кери и плейлист с най-известните и песни. Веднага заговорих човекът, който работеше там и той каза, че цяло лято върти нейните песни, както и тези на Селин Дион. Ех, как се зарадвах! На излизане пък видях, че хотелът до магазинчето се казва Carey. E, това, ако не е знак, че съм на точното място в точното време, нали?
Посетихме няколко пъти и символът на Китен - паметникът на Стана Урдовизка, за който ни разказаха и в музея. До него е плаж Атлиман, който беше препълнен с хора, имаше надуваеми замъци и съоръжения във водата, а над него много интересно заведение със собствено малко плажче, което обаче също не посетихме, но си го набелязахме за някой следващ път.
Още първите дни посетихме Царево, тъй като баща ми е бил там като дете и се е снимал с леля ми на един от паметниците в морската градина. След години, когато ниe бяхме деца, с брат ми също се снимахме там. А сега отново беше време да направим снимки - 22 години след последното ни посещение. За татко ми беше много емоционално, в нас също нахлуха толкова много мили спомени. Оказа се, че баща ми е бил точно на моите години, когато сме ходили последно там, а майка ми - с една година по-млада от мен в момента. А тогава ми се струваха толкова големи, че дори и стари. Как бързо минава времето, без дори да го усещаме. Затова трябва да се радваме на всеки миг!
В Царево имаше прекрасни гледки. Полюбувахме се на пристанището, минахме по същите пътечки, по които сме минали преди толкова много години, снимахме се, смяхме се и беше прекрасно. Градът също ни хареса, има доста патриотично усещане, стихове по сградите и паметници. Бих го посетила отново, какво всъщност и всички други посетени места.
Още едно място, на което се върнахме беше Приморско. За съжаление аз не бях много добре в този ден и не успях да отида със семейството ми до местата, които сме посещавали преди години, а именно един люлеещ се мост, водещ към плажа и местността, около хотелът, в който отседнахме тогава, който вече е преобразен до неузнаваемост. Нашите бяха решили да ме зарадват и ми донесоха много красива трева, приличаща на пампаската, която смятахме, че ще се впише перфектно в интериора на спалнята ни, където вече имаме подобна (но след като половината се разпаднаха в колата на път за вкъщи, решихме, че няма да ги слагаме). На следващия ден отново се върнахме в Приморско, този път на един много красив и чист неохраняем плаж, на който имаше големи вълни и много красиви скали.
Следващите дни се преместихме в друг хотел Sunday, който макар да не беше толкова хубав, колкото първия, беше със страхотна локация. От терасата виждахме морето и усещахме полъха му, дори се налагаше да излизаме с якета на терасата, толкова силно духаше, а и вече беше началото на септември. В ресторанта на хотела всяка вечер имаше жива музика, която се чуваше силно в стаите и създаваше настроение.
Последните дни прекарахме на Южния плаж на Китен, където баща ми ловеше риба на кея, а ние плувахме и киснехме във водата. Плажът се оказа много чист и много приятен. Няколко пъти сядахме в Барът на гущера, където пускаха много хубава стара българска музика, цените бяха нормални и отделно можеше да се ползва шезлонг и чадър пред заведението, не че беше нужно, защото така или иначе нямаше много слънце. За сметка на това водата беше много топла и приятна. Голяма атракция бяха патиците, които живеят на кея и се разхождат по плажа. Свикнали са хората да ги хранят и ги допускат близо до себе си. Досега не бях виждала нещо подобно.
Разбира се, спазихме и традицията да купим картичка и да намерим точното място, от което е снимката на нея, а след това да напишем по няколко думи на гърба и, с които ще запомним почивката си. Имам цял куп с подобни спомени още от ученическите ми години.
 |
Почивката ни беше повече от страхотна, с брат ми се почувствахме отново деца (не че аз някога съм преставала да се чувствам така ). Отделихме качествено време за семейството, изпълнено с много смях, много разговори до късно вечер, много спомени и създаване на нови. Разбира се и много снимки на нас четиримата, които в по-голямата си част бяха със странни физиономии и позиране, хаха. Разбира се няма как да ги споделя с вас, но за сметка на това ви показвам различни гледки, които са също толкова интересни.
През септември освен морето имах още няколко любими неща, за което ще ви споделя. Започваме с филма, който чаках с голямо нетърпение и гледах още в деня на премиерата му. Става въпрос за 'Където пеят раците'. Продуцент на филма е Рийз Уидърспуун и това ме накара да прочета и книгата, за която ви разказвах повече в тази публикация. Филмът много ми хареса, но определено не колкото книгата. Не са успели да предадат детайлите и трагичността на съдбата на Кая, а само за загатнали за нея. Според мен, ако бяха направили сериал, щяха да се справят много по-добре, тъй като щяха да имат много повече време за разказване на историята.
От няколко години си имам традиция от морето да си взимам тоалетни трици за лице на българската марка Христина. Просто тогава ги виждам по магазинчетата и се сещам колко много харесвам продуктите им. Тази година избрах скраб с кафе, който обичам да ползвам сутрин преди истинското кафе, хаха. Доста добре почиства кожата, оставя я мека и не я изсушава. Много го харесвам!
Маслото на тяло на The Body Shop с аромат на сацума е един от любимите ми продукит на марката и може и най-любимият ми аромат (другият е моринга). Досега няколко пъти съм имала маслото и всеки път се пристрастявам все повече и повече по уникалната му консистенция и прекрасния аромат. Ако не знаете - сацумата е сладък плод, подобен на мандарината и ако си падате по цитрусови аромати, този много ще ви допадне. Много гъст и наситен крем, точно като масло. Попива бързо, но оставя дълготраен аромат по кожата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар