Здравейте, приказни!
Беше много приятно да се върна отново на познатите места, да покажа на Алекс и Диди откъде съм купила сувенири миналия път, къде седнахме да изядем първата си италианска пица с Вили и т.н. Хората (и гълъбите, ест) бяха навсякъде, мисля, че не съм срещала друг град с толкова много хора на едно място, дори и в Лондон, за който ви разказах в предишната публикация (прочетете тук) ми се стори, че нямаше чак такава тълпа както в галерията на Милано. Явно всички искаха да се скрият там от дъжда.
Вече мислехме да се отправяме към Бергамо, когато се сетих, че съвсем наблизо е La Scala, или една от най-известните опери в света. Сградата отвън сама по себе си не е нищо особено, но аз съм силно привлечена от такива величествени неща свързани с музиката, така че влязох във фоайето да разгледам, като естествено ми казаха, че ми трябва билет за представление, за да го направя по-обстойно, но все пак бях радостна, че видях макар и малко.
Върнахме се обратно в Бергамо, като се объркахме и слязохме на грешна спирка, така че си походихме доста в дъжда, а аз нямах търпение да се добера до хотела, което се случи след 30-тина минути, след които бяхме подгизнали и изморени от дългия ден. Успяхме да видим малко от централния площад на "долния" град, който се води модерната част на Бергамо.
Настанихме се в хотел Albergo 900Strati, от който останахме много доволни, както от обслужването, така и от стаите и дори от шампанското, с което ни посрещнаха. Имахме включена закуска на другия ден, която беше превъзходна. Както винаги италианците са ненадминати в храната. Беше много приятна сутрин, след която ни предстоеше много обикаляне, тъй като полетът ни беше чак в 21.45.
От хотела ни обясниха как да стигнем до фуникуляр, с който да се качим до "горния" град Citta Alta, където е историческата стара част на града. След поредното голямо ходене в дъжда стигнахме до спирката на фуникуляра. На подобен се бях качвала и преди в Неапол, но за останалите беше интересно преживяване.
Изкачихме се до Citta Alta, като на мен ми заприлича много на Таормина в първия момент, след което обаче осъзнах колко по-интересен и приказен е. Все едно бяхме в друга реалност, с всички стари каменни сгради и заобиколени от история на всеки ъгъл. Първо посетихме площада Piazza Vecchia, където беше много спокойно и много приятно. Спря и дъжда, което още повече повдигна настроението ни. Взехме си билети за Campanone, което представлява много призрачна (по мое мнение) старинна кула или камбанария, където се качихме с асансьор. Гледката отгоре беше страхотна. Много интересно беше как части от градът потъваха в мъглата и облаците.
Искахме да посетим и ботаническата градина, но беше затворена за обедна почивка и се отказахме да чакаме или да се връщаме след това.
Нещо, което със сигурност искахме да посетим беше Museo Civico Science Naturali "Enrico Caffi" - природонаучния музей, за който билетът беше само 3 евро, а включваше вход и за Civico Museo Archeologico di Bergamo, което е археологически музей. В природонаучния видяхме уникални видове животни, някои препарирани, други изкуствено пресъздадени, но като цяло доста интересни. Определено там прекарахме доста време, тъй като нямаше за къде да бързаме, така или иначе. Най-интересното за мен беше мамутът, който видяхме на влизане и с който не пропуснахме да се снимаме за спомен. Музеят беше много голям и определено си струва да посетите, ако някога попаднете в Бергамо. Следващото нещо - археологическият музей ни смая с това, че вътре имаше истинска мумия и саркофаг, от което мен ме побиха тръпки. За разлика от предишния музей, тук имаше и надписи на английски и беше доста интересно и естествено зловещо, хаха. Голямата ни музейна обиколка завърши с очила за виртуална реалност, с помощта на които ни разказваха различни истории за изобретения, намерени в древността. На Алекс много ми харесаха и реши, че един ден ще си вземе подобни, още повече че си пада по видео игрите.
Не помня друг път да съм прекарвала чак толкова много време в музеи, три големи и много интересни музея последователно, определено уплътниха времето ни много добре. В Бергамо можеш да се загубиш сред история.
Разгледахме още малко из града като аз видях едни интересни неща на витрината за хапване, като помислих, че са традиционни и накарах останалите да си вземем по едно. Оказаха се наистина едни традиционните за Бегамо сладкиши - polenta e osei. Не устоях и си взех и любимия сладолед с шам фъстък, с надеждата, че в това не особено хубаво време и при всичките грипове напоследък - няма да се разболея. Също така седнахме и в нещо като закусвалня, където уж щяхме да ядем пици, но се оказаха нещо като сандвичи.
За пореден път си взех чаша за спомен, както и магнити, разбира се. Взехме си и любимия ни пармезан за вкъщи, който беше и основната ни и най-голяма покупка.
По време на полета и в двете посоки гледах сериала Behind her eyes, който много ми хареса и искам да ви го препоръчам. Драма, съчетана с мистерия и неочаквани обрати. Сигурна съм, че няма да очаквате края и след това ще мислите за него дълго време. Гледането на този сериал ми даде идея за това колко по-леко минава един полет, когато има какво да гледаш, особено, ако е нещо толкова интересно. Определено ще го практикувам и в полетите занапред. Когато има такива, естествено ще ви разкажа подробно.
За финал ви споделям снимка на чашката, която си взех за спомен и книгата, по която е направен сериала, която купих веднага щом кацнахме на родна земя.
Прочетете за още от пътуванията ми в Италия :
Няма коментари:
Публикуване на коментар