Здравейте, приказни!
Отново е време да ви разкажа за поредното мое музикално приключение. Този път посетих Ливърпул за концерт от турнето по случай 20 години Girls Aloud.
Започнах да слушам и харесвам Girls Aloud преди 10-тина години, когато във форум за Марая Кери, в който пишехме различни фенове, едно от момичетата беше голяма фенка на групата. Малко по малко и аз започнах да се интересувам от тях и в един момент се озовах в позицията на фен, който знае всичките им песни (поне синглите), чел е всичките им издадени книги (3 от момичетата имат издадени автобиографии) и с удоволствие би желал един ден да ги чуе на живо. Разбира се нещо такова никога не ми е бил топ приоритет, както желанието на видя Спайс гърлс, например, но там историята ни е много по-дълбока и съм говорила много пъти за нея. Когато обаче обявиха преди няколко дни, че планират турне, аз бях сигурна, че трябва да отида, тъй като това би била единствената възможност да ги чуя на живо. Все пак групата не е заедно от повече от 10 години, а поводът за събирането им отчасти е трагичната смърт на една от певиците, която преди 2 години загуби борбата с рака. Почивай в мир, Сара!
Първия път, в който посетих Ливърпул беше през 2022, когато бях в Манчестър за концерт на Ема Бънтън от Спайс Гърлс. Имахме един свободен ден, в който пътувахме до Ливърпул и се потопихме в Бийтълс историята на града и още тогава знаех, че ще се върна отново, защото намерих нещо специално и магнетично в града. Можете да прочетете повече тук, тъй като този път няма да се спирам на вече посетените от мен и Алекс места в разказа си.
Много се притеснявах дали въобще това пътуване ще се осъществи, тъй като имаше съмнение, че ще ни отменят полета заради градушки. За радост всичко беше наред и дори нямаше закъснение. Не бях виждала летището Джон Ленън досега, така че ми беше много интересно на видя жълтата подводница от песента на Бийтълс, намираща се на него, както и различните цитати и снимки на музикантите от групата. Беше много спокойно и приятно и с голямо удоволствие се настанихме на втория етаж на автобус 86А, който се превърна в най-добрия ни приятел през цялото пътуване. Бях резервирала хотел International Inn, който за стандартите на евтини хотелски стаи, на които съм попадала в Англия, беше доста добър. Имахме легло, бюро, телевизор и закачалки за дрехи, което беше голям ъпгрейд от последния път, в който бях в Англия и трябваше да си съблечеш якето, за да можеш да минеш през вратата на банята. Имаше и обща кухня, която обаче беше много мръсна и се отказахме веднага да ползваме. Ако отседнете някога там имайте предвид, че трябва да си носите хавлии или да доплатите по 1 паунд, тъй като такива не влизат в цената, дори нямаше и кърпа за ръце в банята. Хотелчето (ако сте били в Англия знаете, че това е доста преувеличено понятие, но не знам имаме ли дума на български за тези стаи) беше на много удобно място. Точно до хранителен магазин и до St. Luke's Bombed Church, където минаваха повечето автобуси.
Първата ни спирка знаехме, че трябва да е любимото ми място от града, а именно Albert Dock. Пристанището на залез беше много красиво, макар и доста ветровито. Припомнихме си местата, на които бяхме предишния път, като отново се сетих, че не взехме катинарче, което да закачим на оградата при останалите стотици катинари. Може би това е знак, че трябва да се върнем трети път?
Осъзнах, че мога и цял ден да прекарам в най-готиния музей на света, както е редно да прекръстят British Music Experience и пак няма да е достатъчно да осъзная къде се намирам. Алекс обаче ме чакаше в кафенето, тъй като "не е луд да дава 40 лв, за да гледа някакви си дрехи", така че не трябваше да прекалявам с времето прекарано вътре. За сбогуване със Спайс гърлс чух няколко откъса от синглите им, все едно някога са излизали от главата ми, нали? хаха Разгледах и другите секции, между които имаше врата, по която са писали Бийтълс, различни статуетки от награди, барабаните на Queen и стигнах до кът, в който можеш да се опиташ на свириш на различни китари и барабани. Аз пробвах няколко и добре, че бяха слушалките и само аз си чувах "произведенията". На излизане попаднах в гифт магазина, където имаше доста неща на Спайс гърлс, отново много повече отколкото и на които и да е други изпълнители. С тъга на сърце не си купих нито тениска, нито плоча, нито дори чаша със спайските, но пък си взех много готин ключодържател с Джери, поставка за чаши с всичките от групата и една картичка с различни тоалети и епохи в кариерата на Спайс гърлс.
Денят вече беше станал прекрасен за мен, макар лошото време навън и дългото вървене в дъжда, за да стигнем до следващата ни дестинация - World Museum, където много исках да посетя планетариума. За съжаление се оказа, че представленията са само за деца, а и нямаше повече билети. Въпреки това разгледахме 5-те етажа, като определено най-интересно ми беше да видя мумиите и изложбите, свързани с Египет. Като цяло, обаче, ако трябва да ви препоръчам един музей, който да посетите в Ливърпул, то определено не е този. Мaritime museum е в пъти по-впечатляващ за мен и като цяло един от най-интересните музеи, които съм посещавала.
След като си починахме в хотела, се отправихме към M&S Bank Arena за концерта на Girls Aloud. Отново валеше, но този път се подсигурихме с чадъри. Организацията беше много добра, нямаше никакво блъскане и опашки. Изненадах се, че залата събира толкова много хора, а всъщност е изключително лесно достъпна, няма десетки входове и лабиринти, както е в Арена Армеец, примерно. Тя се намира точно до виенското колело, на което се качихме миналия път и беше много красиво, когато се стъмни и колелото и залата светнаха.
Какъв ли ще бъде следващият концерт, който ще посетя? В кой ли град? Все още не знам, но се нядавам един ден отново да ви разкажа тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар