През три държави за Формула 1

Здравейте, приказни! 

Преди няколко седмици се върнахме от една дългоочаквана и дълго планирана екскурзия, а именно посетихме 3 страни за 6 дни, като основната ни дестинация беше Формула 1 в Будапеща, като присъствие на състезанието отдавна е една от мечтите на брат ми. Това всъщност беше и първото ми толкова дълго пътуване в чужбина, както и най-разочароващото,  но нека започнем отначало.

Записахме се на организирана автобусна екскурзия до Будапеща, с посещение на Формула 1, тъй като не ми беше много ясно как стои въпросът с трансфера до пистата Hungaroring, която е на 40 км от града. По принцип винаги обичам да организирам сама пътуванията си, тъя като съм се убедила, че така е много по-вълнуващо и интересно, но този път се излъгахме и директно платихме капаро. В последствие обаче решихме, че въпреки всичко, 10 часа с автобус ще са ни много, така че разгледах опциите да отидем със самолет, а там да се присъединим към останалите от групата. Тъй като билетите до Будапеща за около тази дата бяха доста скъпи, реших да пътуваме до Братислава и да се върнем от Виена, като между градовете да пътуваме с автобуси. Организацията ми беше супер, с изключение на 1 от хотелите, но ще прочетете за това малко по-късно. И така нашето голямо пътуване - Братислава - Будапеща с Формула 1 - Виена започна. 

Тръгнахме към Братислава по обяд, като бяхме развълнувани отново да се върнем в града, тъй като миналия път не успяхме да разгледаме, но знаехме колко спретнат и красив е. Настанихме се в много интересен хотел Possonium, като за първи път ни се наложи да се чекираме сами, което между другото, е много по-бързо и готино. Имахме цял един апартамент, с климатици, огромна баня, кухня, кът за сядане. Доста добро местенце, на добра цена, което мога да ви препоръчам, ако решите да нощувате в столицата на Словакия. Всички апартаменти бяха кръснтени на различни напитки, като нашия беше Vodka и навсякъде висяха лапми, направени от празни бутилки и постери на така известното питие.  Интересното беше, че имаше място за поне още 4 човека, тъй като имаше две двуетажни легла (които останаха празни), а всички съдове в кухненския кът бяха купени от Икеа България!

Хотелът се намираше точно срещу този, в който бяхме отседнали миналия път (за който ви разказвам в тази публикация), така че районът ни беше познат. Миналия път бяхме там в тъмната част на деня и не бяхме забелязали, че в далечината се виждаше мемориалния памeтник Славин. Градският транспорт е много удобен и затова веднага решихме да отидем до центъра и да поразгледаме. Попаднахме на певица и музиканти, около които се бяха събрали много хора, като разбира се и  ние се спряхме. Разгледахме и старото кметство.

Разходихме се хубаво и спокойно, нямахме определен график или план за вечерта. Просто се наслаждавахме на прекрасния, спокоен площад,  с усмихнатите хора, корабите в Дунав и не пропускахме да снимаме всички статуи, които са един от символите на града. Вечерта всички сгради светнаха и беше много красиво. Прекрасно начало на пътуването ни!

На следващата сутрин се отправихме към централната им автогара Nivy, която е свързана с много приятен мол и една от най-удобните и леснодостъпни автогари, които съм виждала. За първи път видях и робот, който ти прави и поднася кафе. Пътят беше повече от прекрасен. Препоръчвам да пътувате с Flixbus и да си платите за седалка зад шофьора. Имате панорамна гледка, широка седалка, масичка, интернет, зарядно за телефон. Автобусът беше точен до последната минута, което много ме впечатли. Освен това минахме през много красив град Гьор, който разгледахме от автобуса. Не усетихме как минаха 2 часа и половина и стигнахме до заветната ни цел, перлата на Дунав - Будапеща.

Пристигайки в града си взехме карти за 24 часа за градския транспорт, защото знаехме, че ще пътуваме много, както и стана. Транспортът и там e изключително удобен и буквално спира на всяка забележителност, която си науиш да посетиш. Първото ни голямо разочарование претърпяхме, когато се настанихме в хотел Easy Star, който беше мръсен, неудобен, но най-лошото - нямаше климатик (а жегата беше непоносима), нито директен въздух, който да влиза през прозорците. Преглътнахме това, тъй като го бяхме резервирали само за една нощ, на следващата щяхме вече да сме с групата от екскурзията в друг хотел. 

Веднага излязохме, защото искахме да видим сградата на парламента, разположен на брега на Дунав, който смея да твърдя е една от най-красивите гледки, които съм виждала в чужбина. Разгледахме го по светло, насладихме се на прекрасните гледки с плаващи корабчета (имаше и едно с българското знаме). Видяхме замъка Буда от далече. Нашият хотел беше от страната на парламента, а именно в Пеща, като решихме да минем от отсрещната страна на реката, а именно от страната на Буда, за да чакаме светването на сградите, когато става още по-красиво. Ако се чудите това се случва точно в 21.00 през лятото. Гледката беше приказна, може би това беше и най-хубавият ни момент от цялата ни екскурзия.

Прекарахме няколко часа на брега на Дунав, наслаждавайки се на прекрасните светещи гледки , като дори направихме видео чат с майка ми и баща ми, за да им покажем тази красота. Тази прекрасна вечер с нищо не предвещаваше, че ни очаква една ужасна нощ. Може би, когато по-късно автобусът затвори вратите си преди да успея да се кача, а аз бях с паднала батерия на телефона, трябваше да се досетя, че нещо ще се случи, хаха. Важното е, че бързо реагираха брат ми и Алекс, който успяха да спрат автобуса и да вземат и мен. 

Минахме през моста Елизабет с въпросния автобус, като за последен път тази вечер имахме хубаво преживяване. Мъката ни започна, когато се прибрахме в пародията, наречена хотел. В стаята беше непоносимо топло, въпреки отворените широко прозорци и входна врата, които водеха към някакви подземни коридори и никакъв въздух не влизаше. Бяха ни оставили вентилатор, пред който слагахме напоена  със студена вода кърпа, тъй като знам, че така охлажда уж повече. Беше непоносимо за стоене, да не говорим за спане. Хвана ни страх, че може да ни стане нещо през нощта, дори обмисляхме да излезем и да стоим някъде навън, докато не капнем от умора. Без да преувеличавам - никога не ми е било толкова топло! Беше една наистина ужасна нощ. Някак все пак заспахме, като на сутринта бяхме супер изморени и в лошо настроение. Цяла нощ сънувах ревюто, което ще напиша в booking за хотела, който освен жегата беше и изключително мръсен, а чаршафите от изкуствена и запарваща материя, кърпите с петна. За ваше добро - никога не резервирайте хотел Еasy Star, наистина по-лошо нещо не съм срещала, а аз съм свикнала да отсядам в евтини и съмнителни хотелчета, хаха.

На другата сутрин, отдъхнали, че напускаме тази "катакомба" се отправихме към хотелът, който бе резервиран от агенцията и в който щяхме да сме 3 нощи, когато мине Формула 1. Цяла сутрин си повтаряхме как съм направила грешка с резервацията на онази зловеща стая, но поне беше само за една нощ, сега отивахме в хотел с климатик, разервиран от агенция, те знаят какво правят, ние сме платили доста голяма сума и разчитаме, че всичко ще е ок. Мечтаех, сънувах, молех се за климатик, за дъжд или една ледено студена вода, но българска, хубава, а не тяхната, която едва не ни докара обезводняване. Който е посещавал Унгария сигурно знае, че водата им никак не е хубава, поне сравнено с България или пък само на мен ми се е сторило...

С тези надежди се отправихме към Площадът на героите, тъй като беше рано да се настаним в хотела. Площадът много ни хареса, на средата бяха сложили огромен надпис Формула 1, с който снимах брат ми, а в далечината се издигаше балон. Любимата ми снимка от пътуването.

След като разгледахме площада се отправихме към градския парк, който е с езеро с лодки и много красиво място за разходка. Точно до него се намира и замъка Вайдахуняд, който е като изваден от някоя приказка. В него се намира и статуята на "анонимния човек с писалка". Поверието гласи, че пипнеш ли писалката му, ще станеш велик писател. Аз, разбира се, се възползвах от възможността, пък ще видим, хаха

Пристигнахме в новия хотел Golden Park, който беше на много хубаво и удобно място. Точно до гарата, с която сме един набор (хихи), много красива старинна сграда, метрото също беше точно до нас. "Ето, знаят къде да резервитрат хотел" - казах си аз. Влизайки обаче установихме, че организация в хотела почти няма, очакват група от 100 - тина човека (които идваха всеки момент), но въобще не си мръднаха пръста да ни настанят в продължение на около час. Рецепцианистката неглижираше ситуацията, казваше, че не са изчистени стаите, почти не говореше английски. Най-накрая дойде и групата, като се оказа, че ние не се водим  част от техния автобус, имаме съвсем друг ръководител и кашата беше пълна. Имах телефон на нашия ръководител, с който щяхме да пътуваме към пистата на другия ден, но другите двама, които бяха с нас в хотела, дори не знаеха има или няма климатик в стаите (а вече знаете, че това много ме вълнуваше) и отделно ни разпределиха на 1 и 6 етаж,  а първоначално трябваше да сме в една тройна стая. Преглътнахме и този факт, както и това, че почти нямаше сигнал на телефоните в хотела, както и това, че няма интернет, и това, че телевизорите им не работят, но не можах да повярвам, че сме дали повече от 3 000 лв, за да ни организират посещението на Формула 1, да ни намерят хотел и се озоваваме в хотел без климатик! Отново! Явно, че в Унгария това е нещо обичайно, тъй като и в магазините беше ужасна жега. Отново хотелът беше мръсен, не смениха кърпите нито веднъж за 3 нощувки, а бяха дали само па 1 на човек, едното легло беше счупено и изкривено на една страна, като се наложи Алекс да го поправя. Когато отидох да попитам на рецепцията защо има толкова проблеми със стаите, момичето само клатеше глава, все едно не разбираше какво и говоря. Да, Будапеща е много красива, но обслужването им е на много ниско ниво, поне това, което видях. В Братислава и Виена нивото беше пъти по-високо във всяко отношение.

Следобeд излязохме да се поразходим, като имахме планове да се качим на корабче и да посетим замъка Буда, но не успяхме, като причината беше доста глупава, но... Пред хотел Риц видяхме струпани хора, заграждения, охрана и отидохме да питаме какво чакат. Казаха ни, че се очаква пилотите от Формула 1 да влязат в хотела, да дават автографи и т.н. Разбира се и ние застанахме и зачакахме, тъй като брат ми е голям фен на Фернандо Алонсо и щеше да е супер да го види на живо. Чакахме, чакахме ...  и така 2 часа. Положението беше -  нито да се откажеш и да се тръгнеш, нито да останеш. Алекс и брат ми започнаха да стават изнервени и искаха да си тръгваме,  но аз чух, че някой спомена, че може и Шакира да се появи (понеже има слух, че е гадже на едни от пилотите), при което не исках да я пропускам в никакъв случай. Също сама се навих, че Джери Халиуел, но която съм огромен фен (вижте разказа ми за концерта на Спайс Гърлс в Единбург тук ) може да нощува тук и направо откачих. Нейният съпруг Кристиан Хорнер е шеф на Ред Бул и тя почти всеки път присъства на състезанията. Нямам идея дали някой е влязъл в хотела, но си направиха добра реклама. По едни време изнесоха сладоледи с марката The Ritz - Carlton, които раздадоха на всички, които искат. Естествено, аз бях една от тях, хаха. Трябва да призная, че бяха повече от страхотни. Може би щяхме да постоим още, но заваля пороен дъжд, а 3 чадъра  и 3 дъждобрана си седяха на топло в раниците ни в хотела, така че нас ни намокри до кости.

Отидохме да се преоблечем и аз бях много разочарована, че изгубихме толкова време. Все пак обаче в мен си оставаше онова любопитство и глас в главата ми " Ами, ако точно сега влизат в хотела и вие ги пропускате?" Разбира се, решихме да се върнем след няколко часа и да видим какво става и дали има още хора пред хотела, а и точно там се намираше виенското колело, а ние с Алекс си "колекционираме" по едно возене на виенско колело във всеки нов град или държава, които посетим (като всичко започна в Берлин, където за първи път бяхме заедно извън България, можете за прочетете тук), така че решихме да се пробваме и да се качим, докато градския транспорт все още работи. Отивайки отново до хотела с изненада открихме, че са се насъбрали още повече хора и чакаха ли, чакаха. Ние отново постояхме, но този път само 10-тина минути, след което се качихме на виенското колело от където се виждаше светещия парламент, замъка Буда, а съвсем близо беше и църквата Св. Стефан.

Късно вечерта се събрахме в малката стаичка на брат ми, която беше на последния етаж и имаше страхотна гледка, поне един плюс на лошата организация и объркванията на агенцията Top Travels. Заради дъжда вечерта беше прохладна, така че бяхме доволни. Вълнувахме се, че на следващия ден още една мечта на някой от семейството e на път да сбъдне. (прочетете и как се сбъдна една от моите най-големи мечти - Концерт на Марая Кери в Милано )

 

И така дългоочакваният момент настъпи, автобусът ни взе от уреченото място, вече бяхме с хората, с които първоначално трябваше да сме и които за моя изненада имаха климатик в хотела. Ех, как боли да те ударят по болното място, но...дишах спокойно - стават такива неща, всичко ще бъде перфектно, когато стигнем това, за което сме дошли, а именно Хунгаро Ринг. Пътувайки ми направи впечатление, че автобусът е доста стар, климатикът от моята страна развален (защо ли не запомних, че няма да получа студ в тая държава, хаха) и нищо общо с Flixbus, но за сметка на това всичко българско се оказа и по-скъпо. Как ли се очакваше да пътуваме от България до Унгария с този автобус - не искам и да знам. Започнахме да доближаваме пистата, раздадоха ни шапки за спомен (което беше много мил жест и страхотна идея) и всичко вървеше по план, докато не видях мястото на което трябваше да сме, в съотношение с мястото, на което ни остави автобуса. Повече от 2 километра по неравности, треви, огромно струпване на хора, без особено голяма организация и вървене като група, всеки тръгна нанякъде в момента, в който слезеше от автобуса. "Сигурно, когато стигнем самата писта всичко ще е супер" -  повтарях си аз. За момент и така беше. Сергии с мърч (веднага взехме една кола за баща ми, който също е голям фен), музика, огромни плакати с пилотите, чувахме виенето на колите. Имаше хора, които раздават карти на пистата и те упътват до твоя сектор. Почти си помислих, че ще мога да игнорирам адската жега и ще се забавлявам. 

За съжаление бяхме с най-евтините билети general admission, но не очаквах, че трябва да се катеря по ливади, с раница на гърба и в 40 градусова жега. Още веднага щом пристигнахме на мястото, от което се очакваше да гледаме, казах на момчетата, че няма да можем да видим нищо. Ливада, баир, който е на огромно разстояние от пистата и ти не разбираш нито кой минава, нито какъв цвят е колата му, нито чуваш коментатора, нищо. Едно голямо нищо! Не можех да повярвам, усещането беше като да си платил за концерт на стадион, а мястото ти да е на паркинга пред стадиона. Сещам се за клиповете от концертите на Тъйлър Суифт, в които феновете, които не са успели да си вземат билети, пеят по улиците пред стадиона. Само че тук беше доста по-неприятно, но видимостта беше същата. Стана ми мъчно за брат ми, който чакаше цяла година посещението на Формула 1. Той отиде да търси място, на което да се вижда повече, но не успя да открие. Аз бях прекалено уморена и разочарована, за да мога да обикалям повече. Седнах на тревата, където дори няма сянка, как се очакваше да сме тук часове наред? Макар че се бяхме намазали със SPF 50 - всички изгоряхме, а беше само тренировката. Утре щяхме да сме тук от сутрин до вечер. На една поляна, без почти никаква видимост, без транспорт, с който можеш да се прибереш сам, заклещен, прецакан. 

Имайте предвид, че аз не съм фен и за мен като цяло нямаше да е нещо кой знае колко вълнуващо, но пък мисля, че и по-реално мога да преценя, че цялото това нещо е лудост. Не самата Формула 1, не феновете и желанието им да бъдат част от най-скъпия спорт в света, а е лудост това, че съществуват билети, които не са никак евтини, в сектор, в който няма безплатна вода (при трибуните имаше), няма абсолютно никаква сянка,  не е направено място от където да се минава (буквално трябва да стъпваш на кърпите на хората, за да отидеш до тоалетна или за вода) и най-важното - не се вижда нищо. Билети, които ги няма в официалния сайт и явно ги продават само за групи и билети, които са по-скоро за паркинг на колите, но не и за реално гледане на състезанието. Имам чувството, че хората бяха дошли на плаж, някои дори спяха и не се опитваха да гледат състезанието или бяха прекалено пияни. Все едно повечето бяха там просто, за да кажат, че са били на Ф1. Може да съм прекалено крайна, но като човек, който е ходил на различни концерти, мероприятия и спортни събития, това беше нещо обидно. Ако можех да се върна назад, щях са взема по-скъп билет и да сме на трибуните. Тогава щеше да е различно със сигурност.

Горкият ми брат, изписано на лицето му беше колко е разочарован, но все пак се вълнуваше, че поне малко е видял известните "булити". На връщане минавахме по едни пътеки, по които пешеходци, коли и полицаи се опитват да не бъдат блъснати един в друг. За финал автобусът ни не тръгна цели 3 часа, просто не можа да помръдне, защото задръстването беше невиждано. По едно време ни раздадоха по една вода, която между другото на пистата купувахме по 5 лв шишето от 500 мл, тъй като беше забранено да внасяш повече от една малка бутилка. Прибрахме се около 21.30, като финалът на тренировките беше в 17.00. 

Вторият ден или денят на същинското състезание мина по-добре, тъй като вече знаехме какво да очакваме и директно намерихме едно местенце под едно рехаво дърво, където седнахме с Алекс, а брат ми стоя 8 часа на място, от което се виждаше горе-долу нещо от пистата. Аз постоянно ходех да му нося вода и безалкохолни, чадър, с който да си пази сянка и т.н, тъй като, ако мръднеше от мястото си, веднага щеше да му бъде заето от някой друг. Често казано не знам как издържа, явно, когато силно харесваш нещо си способен и на такива подвизи, хаха.

Снимките са от сектора с трибуните, тъй като ме пуснаха да направя няколко и набързо отблизо видяхме и пистата.

На другия ден хванахме автобус до Виена, където ни предстоеше една нощувка. Пътуването отново беше много приятно. Първото нещо, на което попаднахме беше статуята на Моцарт и страхотни ключ сол направен от цветя пред нея. Беше много красиво и запомнящо се. 

Малко след това надолу по улицата раздаваха безплатен спрайт без захар, който ни дойде доста добре в тази жега, хаха. Пристигнахме в хотел Babula am Augarten, който беше на съвсем друго ниво, в сравнение с тези в Будапеща, а на същата цена. Обслужването и  отношението също ни направи добро впечатление. Оказа се, че момичето, което работи там е от Гърция и е посещавала България няколко пъти. Много приятно си поговорихме и най-накрая се напихме с хубава вода. Излязохме да търсим операта, като след това се отправихме към катедралата Св Стефан, но тъй като я бяхме разглеждали преди няколко месеца, не и отделихме много време. Точно до нея е и магазина на най-известните австрийски вафлички Manner, като аз специално търсех с вкус на ром, защото миналия път ми бяха харесали много.  Ще ги познаете по това, че са единствените във формата на сърце. 

Хотелът ни беше на пешеходно разстояние от Пратер, затова решихме да минем и от там преди да се приберем. По време на миналото ни посещение се возихме на гигантското виенско колело, което е и най-старото действащо в света, така че сега пропуснахме. За сметка на това се качихме на второто колело в парка (колелото с цветето, както го наричахме), което е съвсем различно, но също толкова готино, ако не и повече. Открито в и имаш опцията да завъртиш кабинката, така че да видиш целия парк от всички страни. За първи път ме хвана и малко страх, защото беше наистина много високо.

Посетихме и Къщата на ужасите, което не беше нищо особено, но пък беше весело. Вкарват те в тъмно пространство, където минаваш с вагонче и ти изкачат разни духове и чудовища на фона на страшна музика. По-скоро е за деца, така че може да пропуснете, ако се разхождате из парка :D 

Пътуването ни си остава едни незабравим спомен и опит, от който може би имахме нужда. За себе си разбрах, че най-горещото време на годината определено не е за подобни екскурзии, както  и това, че не си струва да се дават пари, за да организира друг пътуването ти, при положение, че в днешно време е толкова лесно да направиш всичко сам. 

P.S. Почти не мога да повярвам, че блогът ми се превърна в своеобразен пътепис в последните години, но явно той се променя заедно с мен и затова е и толкова специален. Надявам се, че е интересен и на вас. А вие къде последно пътувахте и най-важното - имаше ли климатик в стаята? Ха-ха-ха

                                                                                                           Love. Adriyana

Ако обичате да четете за пътувания в чужбина, но сте пропуснали :

Катания

Виена

Ливърпул

Манчестър

Неапол

Единбург

Берлин

Кавала

Милано

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

3 любимци от последните месеци

Здравейте, приказни!

Последните месеци са изпълнени с много вълнуващи моменти за мен, свързани с покупката на ново жилище, много чистене и сблъскване с непознати бумащини и бюрокрация. Отделно планиране на едно голямо пътуване, за което нямам търпение да ви разказвам, но разбира се първо трябва да се случи. Затова и нямах много време за книги, филми или някакви други любими мои занимания, но поне се откроиха 3, за които да ще ви разкажа днес. 

Ще започна с една дългоочаквана книга, която погълнах на един дъх, а именно Love, Pamela. В нея Памела Андерсън разказва за моменти от живота си,  съвсем сама, без помощта на писател  и затова е и толкова искрена и "сурова' и непреувеличена, каквато със сигурност  не би била, ако беше написана с помощта на професионален писател. Още от малка аз съм фен на актрисата, спомням си как с нетърпение чаках в България да започнат излъчването на Спасители на плажа и след това карах приятелка да ми записва на видеокасета епизодите (така и не се сбъдна мечтата ми да имам записващо видео), в които тя имаше повече участие. И до днес си ги пазя, защото са свидетелство за истинска, неподправена радост. Радвам се, че книгата получи толкова добри отзиви и Памела получи уважението, което заслужаваше. Аз четох книгата едновременно докато слушах аудиото, прочетено от нея, което допълнително подсили емоцията. Поредното ценно бижу сред книгите ми на знаменитости, които харесвам и който за мое щастие имат написани  автобиографии. Списание Биограф посветиха и един от броевете си на нея, което много ме зарадва, но още не съм стигнала да го прочета, както и да изгледам филма на Netflix  - Pamela: A Love Story,  но със сигурност знам, че е много интересен. Ще ви разкажа в последствие.

Lord of the dance за пореден път посетиха България и този път и аз имах възможността да гледам шоуто им. Беше много вълнуващо, определено едно от любимите ми събития през изминалите месеци. Стори им се обаче, че бяха съкратили програмата си за българската публика, съдя от кадрите от чужбина, които пускаха на екраните и от които се виждаше, че е било доста по-мащабно.

Последната година изпълзвах няколко от продуктите на Neutrogena, като от всички останах доволна. Последните месеци тествам крема за очи  с ретинол, който е с екстракт от листа на мирта и хиалуронова киселина. Той се бори със следите от стареене, тъмните кръгове и отпуснатата кожа под очите. Чистият ретинол стимулира производството на колаген, който е отговорен за това кожата ни да е еластична и да изглезда млада. Много съм доволна от крема, определено виждам действието му (особено съчетано с пачове за очи )  и за пореден път се убеждавам колко хубави са продуктите на марката. 

                                                                                                                  Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Катания и няколко любимци от последните месеци

Здравейте, приказни!

В днешната публикация отново ще ви разказвам за преживяванията си извън България (за които не мога да повярвам, че са цели 3 за 5 месеца), но и за няколко любимци от последните месеци (тъй като реших тази година да не правя публикация за всеки месец). Преди да започнем нека ви напомня да прочетете за предишните ми пътувания - Манчестър , Ливърпул и Виена.

Дойде време отново да се върна в Италия. Тя е много специална за мен, защото именно там беше първото ми излизане в чужбина и първото ми сбъдване на голяма моя места, а именно да присъствам на концерт на Марая Кери. Можете да прочетете първа част (началото), втора част (Милано) трета част (концертът), като третата публикация е може би най-любимата и емоционална, която съм писала някога. 

Второто ми посещение в Италия беше в Неапол, отново нещо специално, тъй като за първи път бях изпратена по работа в чужбина - тук.

Дойде ред на "третия за щастие", както са казали хората. Този път посетихме друга част на Италия, а именно Сицилия, за която знаех, че е много по-различно място от градовете в северна Италия, много по-беден и не толкова развит район, затова не тръгнах с големи очаквания.

Пристигнахме по обяд като се настанихме в хотел Secula Home, който беше сравнително близо до центъра (макар по-късно да разбрахме, че до нас има гето квартал), но най-хубавото беше, че точно до него имаше желатерия/пекарна, където правеха най-хубавите аранчини, които опитах (а аз опитах доста, хаха). Това е и храната, с която свързвам пътуването ни. Разбира се няма да пропусна да спомена шам фастъкът, който е навсякъде (дори ядохме пица с шам фастък, има чай и кафе с такъв вкус, шоколад, най-известния им сладолед и какво ли още не...)

Още веднага ни направи впечатление, че сградите в града са с черно сив цвят, което се дължи не само на праха от вулкана Етна, а и най-вече на това, че самата лава и пепел са използвани за възстановяването им, тъй като градът е бил 7 пъти опожаряван и след това възстановяван, откъдето идва и мотото "Възскръснал от пепелта, за да бъде още по-красив" или нещо подобно. Има ли нужда да казвам, че Етна е навсякъде - главната им улица се казва така, различни марки храни, дори бутилираната им вода е Етна. Ние не бяхме планирали да се качим, но знам, че би било страхотно преживяване. 

Бяхме си набелязали няколко места в града, които да посетим, като се изненадахме колко лесно и на пешеходно разстояние са едно от друго. Разбира се първо видяхме главния площад, с емблемата на Катания - слончето фонтан, както и катедралата,  която в повечето пъти от разходките ни беше затворена, но една вечер извадихме късмет и я разгледахме и отвътре. Имаше и автомат за монети (единствения, който намерихме в града, за разлика от предишното ни пътуване, където бяха буквално навсякъде) и по традиция си взехме монета. Също не пропуснах да си взема и гривна със слонче и топчета, направени от вулканичната лава, които се продаваха навсякъде из града и е невъзможно да не купиш, макар и с ясното съзнание, че е голям кич и ще я носиш само по време на екскурзията там.

Хотелът ни беше с много приятна тераса, на която всяка сутрин пиех силно късо италианско кафе, която беше с гледка към Етна и едно сметище пред нея. Като цяло градът е много мръсен, навсякъде хвърчат боклуци, дори видяхме как хора, които ядат сладоледи на пейка, след това си хвърлят направо боклука на земята. Тротоарите са изключително тесни и е цяло чудо, ако се разминат двама души, колите хвърчат навсякъде, пресичането на пешеходна пътека е същински подвиг. Почти никъде не говореха английски, така че се наложи набързо да научим доста думи на италиански, както и постоянно да ползваме гугъл преводач.

Още нещо, което ни направи голямо впечатление и което няма как да не се отбележи, когато говорим за Катания, е огромния пазар, който ни беше изключително забавен. Отвсякъде се чуваха викове, с които хората подканяха да купиш от стоката им, продаваха се какви ли не неща. Ние си купихме голямо парче пармезан и моцарела, които бяха страхотни, също така и за първи път пробвахме кумкуат, които колкото и да ни хареса, оставихме на останалите хора в кухнята на хотела, тъй като нямаше как да ги пренесем в багажа ни.

Цените в Катания са доста достъпни. Седнахме няколко пъти на ресторант и не си стори дори по-достъпно от България, освен че пиците са несравними, както всички знаем. Освен големите магазини имаше и десетки малки и супер разхвърляни и наблъскани, което ми напомни на магазините в селата в България, където всичко необходимо на пазаруващите е събрано в едно мъничко пространство.

В първия ни пълен ден в Катания успяхме да разгледаме голяма част от нея, като посетихме и парка, посветен на композитора Белини, който е много красив и може би любимото ми място в града. Прекрасен е за разходка, много приятен и зелен е, а дори имаше и един много интересен уличен музикант, който ни забавляваше през цялото време. 

И двамата с Алекс имахме нужда да се измъкнем от забързаното ежедневие и бяхме решили този път да отидем по-скоро на почивка, а не на екскурзия, затова се дадохме доста време да опознаем града, да се насладим на красивия му, но мръсен център, да разучим местните магазинчета и пицарии, да пием дълго сутрешно кафе и дори да гледаме Нетфликс. Починахме си и забравихме за ежедневните проблеми, ядохме вкусна храна и ни се случваха какви ли не странности. Като започнем от това, че два пъти ни преследваха по улиците, за да купим разни стоки, една вечер странни хеликоптери летяха над хотела ни, запуши ни се мивката в банята, една нощ бяхме без ток и какво ли още не.

Един от дните решихме да отидем до Таормина, където се намира островчето Изола Бела, до което се стига по тънка плажна ивица. На снимките ми изглеждаше приказно и нямах търпение да пристигнем. След много лутане намерихме автогарата, от която тръгват автобусите за градчето, като първия беше препълнен и трябваше да чакаме още едни час, за да се качим на следващия. По пътя се откри страхотна гледка към Йонийско море, към Изола Бела и към вулкана Етна. Имах усещането, че когато се изкачим на върха ще е повече от приказно. За съжаление още с изкачването претърпяхме разочарование, като разбрахме, че местата за връщане с автобусите са твърде ограничени и трябва да купим билет веднага, за да можем да се приберем след 3 - 4 часа. Явно между двата града не е много лесно достъпен транспорта, особено, ако има много желаещи за пътуват за деня. 

Най-голямото ни разочарование настъпи в моментът, в който видяхме, че фуникулярът, с който се слиза до плажа не работи, а друг начин, ако си без кола и с фиксиран час за връщане - няма, освен един автобус, който слиза до плажа веднъж дневно. Бях толкова разочарована, ядосана и буквално бясна, че настроението ми се развали за целия ден, тъй като с огромно нетърпение очаквах да посетим перлата на Йонийски море, най-красивото място в Сицилия - имена, с които гордо се кичи Таормина. В самото градче няма нищо,което да се прави, освен да обиколите няколко магазинчета или да седнете на кафе. Все пак имаше няколко места, на които се откриваше хубава гледка, което направи преживяването ни една идея по-приятно. На връщане в автобуса беше голяма блъсканица и жега, като имаше хора, които се молеха да ги вземат, защото ще изпуснат полета си, но така и не го направиха. Въобще в Катания има екстремно преживяване във всеки удобен момент, хаха

Преживяването ни в Катания беше много интересно, забавно и лудо, но нека ви разкажа и за други интересни неща, които ми се случиха от началото на годината.

Тя започна с една много красива гледка, а именно към язовир Искър. Още в първите дни на 2023 решихме да се възползваме от хубавото време и да посетим място, което хем е близо до нас, хем е непознато и за двама ни с Алекс. Избрахме да посетим Щъркелово гнездо - ресторант и малък хотел на брега на язовир Искър със страхотна гледка и прекрасна атмосфера. Беше много приятно, с часове можехме да останем и да гледаме в далечината.

Като следващо любимо нещо мога да спомена и концерта на Софийската филхармония с музиката от  Замръзналото кралство. Проведе се в зала България и беше прекрасно. За първи път гледам Софийската филхармония на живо и със сигурност знам, че няма да е за последно. Единственото неприятно в случая беше, че бях с възпалено око, което до някаква степен попречи за по-пълноценното ми присъствие там. Преди това моята приятелка Габи беше посетила концерта с дъщеря си и силно ми го препоръча. Ако не свързвате песните с анимацията на Дисни, то не бихме казали по нищо, че е за деца, а и реално според мен не беше (като изключим Олаф, който се появи накрая).

Няколко сериала се наредиха сред нещата, за които искам да ви споделя, като започвам с този, който изгледах буквално на един дъх  - Yellowjackets. Супер интересна история за женски отбор по футбол, който попада на самотен остров (всъщност не е ясно дали е такъв), след като самолетът им катастрофира. Историята проследява моментите преди качването им на самолета, престоят им на острова, както и животът на оцелелите 20 години по-късно. Историята е много заплетена, с елементи на мистерия, много ми хареса! Този месец започна втори сезон и е дори по-интересен от първия, но и малко по-брутален, имайте едно на ум.

Толкова бях запленена от този сериал, че търсех да изгледам някой подобен и попаднах на The Wilds. Отново група момичета попадат на самотен остров след самолетна катастрофа. Оказва се обаче, че не са попаднали там случайно, а са част от експеримент. Сериалът има и втори сезон, но за съжаление няма да има трети, което е разочароващата част тук. Yellowjackets  е една идея по-интересен и мистериозен, но и The Wilds не ме оставяше намира, докато не го изгледам целия, така че директно започвайте и двата и после ще ми благодарите, хаха.

Терминалът с Там Ханкс е един филм, който съм засичала много пъти по телевизията, но все не съм гледала, тъй като не мислех, че ще ми е интересен. За радост най-накрая го направих и много ми хареса. Историята е забавна и тъжна едновременно, семпла и многопластова. Доста майсторски направен филм, който те кара за се замислиш за важните неща в живота. Прекрасен!

Годината започнах не просто с книга, а с изключително интересен начин на поднасяне на съдържание, дневник и възможност за преоткриване дори. Става въпрос за книгата на 33 + Азбука от житейски истории,  в която има различни истории, върху които можете да разсъждавате и да пишете неща за себе си. Много различна и интересна, препоръчвам за хората, които обичат да анализират и записват разни неща, свързани с личностното си развитие и т.н. Лариса Парфентиева е много истински и един от любимите ми съвременни автори.

Не можем да минем и без малко бюти продукти, нали? Пачовете за очи винаги са ми се стрували най-лесни за употреба в грижата за кожата. Една маска е малко по-задължаваща, да не говорим за разните други процедури. Пачовете просто ги изваждаш от хладилника, поставяш ги и си готов за си починеш или пък да свършиш някоя работа. Последния месец ползвам пачовете с хиалуронова киселина на Revolution, като обикновено прибягвам до тях един път в седмицата. Много ми харесва, че не са прекалено напоени и не са прекалено дебели. Дори са най-тънките, които някога съм ползвала, но въпреки това не се свличат и не пречат. Дори да не са в хладилник се задържат достатъчно охладени, което за мен лично беше леко странно. Съдържанието на хиалуронова киселина би трябвало да спомага за намаляване на тъмните кръгове и избистряне на зоната под очите. Аз не съм успяла да уловя действието им, но определено е нещо, с което си подарявам няколко минути за себе си. Към кутийката с 60 бр подложки за очи има и пластмасова пинцета, с която да ги взимате, а не да ги пипате с ръка. Много добра идея, с която от Revolution ме спечелиха за пореден път. Цената им в сайта parfimo.bg варира от 25 до 30 лв. 

                                                                                                      Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

За няколко дни във Виена - изящество и ураганен вятър

Здравейте, приказни!

Няколко дни след нашето пътуване до Виена бързам да ви разказвам, тъй като скоро ми предстои ново приключение и нямам време да се мотая с месеци, както обикновено правя с останалите публикации за пътувания. Всъщност това беше и първото ми пътуване в чужбина без определена цел. Всичко други пъти съм пътувала, за да присъствам на концерт на любим изпълнител, по работа или с организирана екскурзия. Е, сега просто спонтанно взех самолетни билети и цял месец си мечтаех да малкото ни австрийско бягство от реалността.

Знаехме, че ще е студено във Виена, но не очаквахме да има такъв силен вятър, за който ще ви споменавам много пъти в тази публикация. Виена е град, който винаги съм искала да посетя, заради аристократичната си история, красивите си емблематични сгради и най-вече защото е меката на класическата музика. Да знаеш, че Хайдн, Моцарт, Бетовен, Щраус и кои ли още не са творили в града е...вълшебно. 

Няколко седмици преди за заминем разучавах забележителностите и историята им, бях си набелязала къде трябва задължително да отидем, но разбира се не всичко мина както го бях планирала, най-вече заради лошото време. Този път не бяхме сами с Алекс, а и с брат ми и моята приятелка Диди, като и двамата за първи път летяха със самолет, което направи екскурзията ни още по-вълнуваща и запомняща се. 

Пристигнахме късно вечерта, като единственото, което видяхме и ни направи впечатление е изключително удобния градски транспорт (който е и доста скъп за българския стандарт), който е и един от най-добре уредените в света. Ние си взехме карти на 48 часа, с които пътувахме неограничено с всеки транспорт, който ни трябваше (метро, автобус, трамвай). Бяхме уморени от пътя, затова решихме да отидем до близкия магазин и да си напазаруваме и да се съберем в една от стаите на хотела (бяхме резервирали две стаи в хотел Calmo, от който останахме доста доволни). Всичко щеше да е супер, ако още с отиването не заседнахме в асансьора. За радост точно, когато мен започна да ме обзема паниката, рецепционистът ни помогна да излезем. Сега се смея, но си беше стресиращо. Интересното е, че винаги се случва някакъв гаф, когато сме с бившата ми колежка и все така не бивша приятелка Диди. С нея сме ходили заедно на доста места и всеки път има нещо екстремно, като например преминаване на мостчето на ждрелото на река Ерма с риск за живота, преминаване през река с хлъзгащи се камъни (наложи се буквално да ме изтеглят от там), засядали сме във фуникуляр в Цари Мали Град, чупили сме стена на хотел в Костенец, попадали сме в автобус за екскурзия, в който ни е не сме записани, свършвало се е горивото на друг автобус насред пътя и сме помагали и носили туби с гориво и какво ли още не. И това само по екскурзии, няма да споменавам какво сме преживели в работата, хаха.

Не пропускахме още веднага да пробваме прословутите вафлички Manner, които са едни от най-известните във Виена и буквално плакатите с тях са навсякъде, както и виенския шницел. Всичко много ни хареса, веднага отбелязахме, че храната дори в супермаркета е много вкусна.

На следващия ден излязохме рано, защото имахме много за обикаляне. Точно до спирката на тролея (който първоначално взехме в обратната посока) си взехме  първите виенски кафета, на които се оказа, че не съм голям фен. 

Първото нещо, което видяхме беше Императорския театър, а след това Австрийския парламент, като и двете сгради са много красиви. Има ли въобще някоя там, която да не е?  След това се отправихме към Кметството, където се провеждат така известните коледни базари. За жалост не бяхме там по Коледа, но пък много интересно ни беше да видим огромната ледена пързалка, която се разполага на няколко улици. За билети чакаха голяма група ученици, беше доста оживено. Много съжалих, че никога не съм карала кънки на лед (само ролери) изпитах желание да се кача заедно с децата, хаха.  Следващото нещо, което посетихме беше парка Фолксгартен, където си представих колко красиво е лятото. Сега храстите бяха облечени, за да не мръзнат, а по-високите дръвчета подрязани и готови за пролетта. Много приятно място!

Отправихме се към бившия императорски дворец Хофтбург който е една от главните забележителности на града.  Точно тогава обаче задуха жестоко и дори направих клип на брат ми, на който панталоните му се вееха във всевъзможни посоки. Наистина не съм усещала нищо подобно в България, дори на моменти пищях заради силния вятър, хаха. Слад като се полюбувахме на Хофтбург излязохме на улицата, където конете с каретите, които точно тръгваха на обиколка с туристи. Едно от нещата, с които свързвам Виена са именно те.

Малко преди да стигнем Кернтнерщрасе и катедралата Св. Стефан спряхме на една будка, от която си взехме от традиционните виенски наденички, които много ми харесаха. На самата будка имаше печка отвън, която ни се стори рай, толкова бяхме премръзнали. Това ни направи доста добро впечатление, в България никога не съм виждала нещо такова.

Най-интересното преживяване определено беше в катедралата или по-точно на върха и. Самата тя е една от емблематичните за Виена. Времето тъкмо започваше да се влошава още повече и да вали и ние влязохме вътре, като преди това разбира се не пропуснахме да се снимаме пред нея. Дори брат ми поиска снимка там, а той въобще не държи на тези неща, хаха. Влизайки попаднахме на литургия и запалихме свещички. Можеш да разгледаш отвътре съвсем безплатно и спокойно, но за да се качиш на върха на една от колоните трябва да използваш асансьор, който е 6 евро. И това бяха най-добре похарчените ни пари във Виена! Гледката отгоре е невероятна, виждаш целия град, също така има и снимки с обяснения на най-известните сгради и забележителности и разбира се самия най-висок покрив, който с 230 хиляди цветни керемиди. Преживяването беше не само красиво, но и изключително екстремно, заради което не успяхме да останем дълго на върха. Вятърът беше непоносим, като мен дори ме хвана страх, хаха.  Сигурно го споменах повече от няколко пъти, но това може би беше най-основното нещо, с което ще запомним Виена.

След като разгледахме катедралата се разходихме по централните им улици с множеството магазини кой от кой по-скъп и луксозен. Не пропуснахме да си купим магнити и монети за подарък, като за първи път видях толкова много автомати за колекционерски монети, от всички градове, които съм посещавала. Виена определено знае как да изкарва пари от туристите. Това си пролича много силно и на втория ден, за който ще ви разкажа малко по-късно.

Следващата ни спирка беше Hause des meeres - Aqua Terra Zoo,  който е огромен музей на 11 етажа. Бяхме купили билети предварително, като аз не можах да повярвам, че са валидни цели 30 години! Можете ли да си представите дори!  
Музеят е повече от страхотен (цената му е 22 евро и определено си заслужава всеки цент), като събира морски видове, което никога не бях виждала на живо като акули, морски звезди, морски кончета и какво ли още не. За първи път видях и т.нар. морски тунел, което беше и една от причините да искам да го посетя. Освен морските видове минахме през тематични зали с костенурки, птици, лемури, прилепи, анаконди и много, много други. Дори не успяхме да разгледаме много подробно, иначе би ни отнело повече от половин ден. На върха на музея има ресторант 360 Ocean Sky, който е отворен цяла година и може да се посети отделно от музея. Той е с уникална гледка към града, откриваща се от тераса, която за жалост този път беше затворена заради силния вятър. Въпреки това беше много приятно, като ние си поръчахме кафе, газирана вода, примесена с малко количество бъз (оказа се, че тези газирани води са доста популярни там), както и така известната Сахер торта. Все пак нямаше как да не опитаме и нея. Ресторантът е наистина много хубав и дори да не посещавате музея според мен си заслужава да седнете там.

След като се бяхме стоплили повече от достатъчно бяхме готови да продължим с разходките и да отидем до Държавната опера и паметника на Моцарт, две от задължителните в списъка ми неща за посещение. Също така, когато бяхме на върха на катедралата забелязахче, че виенското колело в Пратер не се върти, проверихме в сайта им и се оказа, че не работи, така че отпадна вечерното ни ходене там. За съжаление освен силния вятър започна и проливен дъжд, за който не успяхме да използваме чадърите, които носехме, защото просто щяха да бъдат ответи. Тогава решихме единодушно да се прибираме в хотела и да пробваме късмета си на другата сутрин с Пратер, защото аз много държах да се кача на най-старото виенско колело в света.

Увеселителният парк е една от емблемите на града и имахме късмета да бъде отворен на следващия ден, макар че беше събота и повечето неща не работеха. Виенското колело е наистина огромно и машина за пари, хаха. Не само, че билетът е 13,50 евро ами и покрай едно въртене пръскаш още поне толкова. Първото нещо, което е много готино е, че преди да се качиш в колелото минаваш през малък музей, където в кабинки като тези на колелото са направени впечатляващи макети на целия парк, които си сменят цветовете, има мърдащи човечета, а други пък показват строенето на парка и различните му етапи през годините. Много интересно, особено за хора като мен, които си падат по увеселителните паркове. Следва минаването през кабинка за снимки, като една снимка струва цели 15 евро и в последствие мога да кажа, че това бяха най-лошо похарчените пари във Виена. Не само, че фотографът не ни даде никакво време да реагираме и да се нагласим за снимката, но и снимката не представляваше нищо особено, ние четиримата в кабинка от виенското колело поставени в колаж. Освен това изглеждах ужасно, което за момент ми развали настроението, но както са казали хората "магаре застанало, магаре излязло", хаха. За сравнение подона снимка в Берлин в Мадам Тюсо (можете да прочетете повече тук) ни взеха 25 евро, но пък ни дадоха шанс да я вземем само, ако се харесваме на нея освен това ни принтираха цели 6 снимки, а тук беше една. Може би единственото нещо, за което се чувствах леко прецаката от цялото пътуване, но знаех, че аз съм си виновна, тъй като никой друг не настояваше да се снимаме.

След това се качихме в самото колело, като кабината беше огромна, по средата имаше пейка на която седна брат ми, който има страх от високо, а останалите се залепихме до стъклото, за да снимаме красивата гледка, която се откриваше пред нас. Поне имахме възможност да разгледаме целия парк от високо, тъй като нямахме никакво време да го направим след това, а се оказа, че почти нищо друго не работи така или иначе. Преживяването на колелото беше доста интересно и готино, но и отново екстремно, тъй като цялата кабина се люлееше от вятъра. На слизане попадате в магазин за сувенири, откъдето купих още няколко неща за подаръци, както и така известните Моцарт бонбони и латерна с мелодия на Бетовен.

На обяд трябваше да хванем автобуса за Братислава, защото имахме 1 нощувка там. Самолетният билет за връщане от столицата на Словакия беше много по-евтин в сравнение с този за връщане от Виена,  а разстоянието между двата града се взима само за час и половина с автобус, така че решихме да се възползваме.  Пътуването до там беше много приятно, като преди това седнахме в един ресторант близо до централната автогара, където пихме най-хубавия горещ шоколад. Това чувство май се дължеше на факта, че никога досега не сме се нуждаели толкова от топли напитки. Знам, знам, повтарям се и вече схванахте идеята за големия студ. 

Единственото, което успяхме да видим от града беше по време на пътуването с автобуса, но много ми хареса, така че искаме да се върнем пак. Настанихме се в Clarion Congress Hotel, който много ми хареса, не само защото се намира до самата Hlavna stanica, която се води последна и една от главните спирки на града, но и защото хотелът беше много готин, цветен и бих казала луксозен. Всяка стая беше различна и с портрет на известна личност от миналото. Нашата беше с Грета Гарбо, а  стаята на брат ми и Алекс с Мерилин Монро. Малко се стъписахме от факта, че имаше прозорец на банята и говорители, свързани с телевизора, но явно това са новости в хотелите,  с които аз не съм запозната, хаха. За радост бяха предвидили и завеса, което направи престоя ни една идея по-малко разголен! 

Много харесвам идеята на всяко ново място да съм с парфюм, който не съм носила досега. Така, всеки път, когато го помириша се връщам отново там. Този път избрах с мен да взема Karl Lagerfeld Fleur D'Orhideee, който никога не бях помирисвала и го направих чак, когато пристигнахме във Виена. Парфюмът не е типичен за моя вкус, тъй като аз харесвам по-флоралните аромати (макар този да се води точно такъв), но е много интересен и запомнящ се. В доста масивна и тежка опаковка е, което го прави страхотен за тоалетката, но не и за пътуване. Нотките му са - връхни - грейпфрут и нероли, средни - розов пипер, орхидея, жасмин и основни - пачули, кедър. Доста е траен и много ми харесва, но най-важното е, че ми мирише на Виена!

На летището на Братислава пък открих един парфюм, който търся много отдавна и то само за 50 евро (в България е 200 лв.). Става въпрос за супер сладурския Victor and Rolf Bonbon, който мечтаех да имам в колекцията си откакто разбрах за него. Какъв по-хубав и сладък завършек на едно мразовито, но красиво и безгрижно приключение...

                                                                                                         Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova