Здравейте, приказни!
Ако детството и най-хубавите ми години трябваше да бъде описано с две думи, то тези думи щяха да бъдат Spice Girls . За първи път ги видях на Британските музикални награди през 1997 (да, там където Джери, която българите така категорично наричаме Гери, носи онази прословута къса рокля с британското знаме) и от този ден нататък...те са си моите момичета.
Мога с часове да ви разказвам за стотиците плакати, изрезки, лепенки и корици на списания, колекционирането на които се превърна в най-любимото ми хоби в тийнейджърските ми години. Десетките пъти, в които не съм излизала да играя с децата или не съм си писала домашните, защото съм предпочитала да си пусна техните песни и да си представям, че съм една от тях и изнасяме концерт. Винаги си представях, че съм Емма, макар любимката официално да ми беше Джери. Подробност, които е важно да се отбележи, хаха.
Мога с часове да ви разказвам за стотиците плакати, изрезки, лепенки и корици на списания, колекционирането на които се превърна в най-любимото ми хоби в тийнейджърските ми години. Десетките пъти, в които не съм излизала да играя с децата или не съм си писала домашните, защото съм предпочитала да си пусна техните песни и да си представям, че съм една от тях и изнасяме концерт. Винаги си представях, че съм Емма, макар любимката официално да ми беше Джери. Подробност, които е важно да се отбележи, хаха.
Предполагам, че всеки, който чете това знае що за магия са "спайските", а ако някой друг е попаднал тук...то тогава не знам с какво в днешното съвремие мога да ги сравня, истината е, че са несравними и неповторими. Просто няма други. Това е!
И преди да изпиша още няколко десетки реда за "спайските" и обичта ми към тях, май е добре да ви кажа, че никога, ама никога не съм си и мечтала да ги видя на живо. Първо, защото отдавна не бяха действаща група и нямаха почти никакви изяви и нови песни и второ - щеше да е прекалено хубаво :)
През ноември 2018 съвсем внезапно британските медии излязоха с новината, че момичетата се събират и ще направят турне. В този момент надеждата, че мога да видя всичките си любимки (без Виктория, която не се присъедини към тях заради отдадеността си на модната си кариера) беше толкова силна, но все още не вярвах, че ще се случи, тъй като след месец заминавах за Германия, където щях да присъствам на концерт на Марая Кери, за която няма как да не знаете, че обожавам - прочетете повече тук.
Та...планирането на още един концерт и още едно пътуване с друга държава ми се стори малко прекалено от гледна точка на финанси, но знаех, че може би това ще е последния ми шанс да изживея детската си мечта. така че трябваше да направя всичко възможно.
Познавам няколко фенки на Spice Girls, които бяха направили общ чат, към който се присъединих и започнахме трескаво да се готвим за големия ден. Денят, в който щяха да пуснат билетите за турнето. Смятахме, че ще се продадат много бързо, както и стана. След много мислене и обсъждане на възможностите избрахме да посетим Единбург, тъй като там имахме най-големи възможности да ги видим по-отблизо, а и също така пътуването нямаше да ни излезе прекалено скъпо.
В минутата, в която отвориха сайта ние бяхме там и грабахме билети като луди. Добре де, всеки си взе по един, но напрежението беше поне колкото за 100 такива. На следващият ден излезе новината, че феновете сме поставили рекорд за най-бързо продавани билети в сайта на ticketmasters.com. Yes, girl power!
Държах в ръцете си билет за концерт на групата, която беше моята най-голяма страст през моето детство. Тогава разбрах - няма невъзможни неща в тоя живот!
Имаше много време до концерта - около 7 месеца, така че се съсредоточих към наближаващият на Марая Кери, след това вече щях да мисля за другите си музикални любимки.
В първия ден от 2019 обаче претърпях неочаквана операция, която преобърна целият ми свят. След няколко изключително трудни дни в болницата едни ден станах и извървях разстоянието от леглото до прозореца, което беше около 3 метра. Погледнах огромните снежни преспи навън и толкова щастлива и горда се обърнах към хората с стаята й им казах "Аз трябва да се оправям по-бързо. Чака ме концерт на Spice Girls. Ще трябва да танцувам, скачам, пея!" Всички се засмяхме, защото в този момент наистина изглеждаше смешно. Аз, която не можех да ходя нормално, цялата в различни тръби излизащи от мен... наистина 6 месеца по-късно направих всички тези неща. Още повече - спринтирах в дъжда от входа на стадиона до сцената....но за това малко по-късно :D
Дойде дългоочаквания месец юни. С момичетата вече бяхме организирали всичко. Пътуването, квартирата, забележителностите, които щяхме да посетим и концерта, разбира се. С повечето от тях се бяхме виждали за първи и последен път на концерта на Кайли Миноуг в София преди 10 години, а с други щяхме да се запознаем едва сега, макар че си пишем от години. Такъв беше случая с Габи, с която си пишем от около 9 - 10 години, но никога не се бяхме виждали.
Направих си и тениска със снимката на Spice Girls, датата на концерта, логото на турнето. Получи се страхотна и определено ще похваля сайта napravisiteniska.bg, който ползвам да направя тениска за втори път.
Останалите момичета също си бяха подготвили тениски. Оставаше само да отидем на стадиона в Единбург и да сбъднем още една голяма музикална мечта.
На 06.06.2019 по обяд отлетяхме за Единбург, като това беше първото ми посещение в UK и много се вълнувах. Не спряхме да си говорим с момичетата и 3 часа и половина полет минаха като миг.
От летището хванахме автобус, с който стигнахме до един изключително подреден, чист и приличащ на малка уютна приказка район - Georgy. Настанихме се в прекрасен апартамент на втория етаж на спретната кооперация. Досега не бях отсядала в нещо подобно, винаги съм търсила стандартни хотели, когато съм пътувала. Тук имахме кухня, заредена с различни продукти и електроуреди. Дори имаше DVD плейр и DVD дискове с филми, което си ме се стори толкова готино. Направи ми впечатление, че времето е доста по-различно от нашето. Не е толкова тъмно и се съмва много по-рано. Също така дали от адреналин или от самия климат - почти не ми се спеше. Ставах към 4 и се бях наспала перфектно.
Настанихме се и всеки показа тениската, която е направил специално за концерта. Едно от момичетата - Ади беше донесла цяла торба с различни тениски, но също като Джоуи от Приятели - не ги дели с никого, така че всеки остана с неговата си, хаха. След това отидохме до стадиона, която се намираше доста близо до апартамента ни. При вида на надписа "Spice Circle" (входът, от който щяха да влязат хората, които ще са най-близо до сцената) сърцето ми подскочи. След два дни тук ще бъдат Спайс Гърлс. Още нещо - след два дни тук с тях ще бъдем и ние!!!
Отбихме се до един хранителен магазин и се прибрахме, защото вече беше късно. Унесохме се в приказки за любимите ни момичета, за приятелството и женската сила. Все прекрасни неща, които си струва да обсъдиш в приятна компания.
На следващия ден рано сутринта тръгнахме съм центъра на града. Возихме се на двуетажен автобус и се наслаждавахме на страхотните гледки, които се откриваха пред нас. Пристигнахме на главната улица Princes Street, където имахме малко време преди часът ни за посещение на Еdinburgh Castle, затова решихме да се разходим по магазините. Първо минахме през Primark. По време на предишното ни пътуване, за което ви споменах по-рано (Берлин и Марая Кери) си взех няколко неща на Disney (вижте тук), затова исках да спазя традицията. Този път избрах една горнище пижама/тениска с Дъмбо и едно прасковено портмоне.
Не успяхме да разгледаме кой знае колко, защото времето за замъка наближаваше, а ние трябваше да отидем и до MAC, защото исках да сменя празни опаковки. За мое голямо щастие установихме, че в Шотландия дават червило срещу 6 празни опаковки, а не сенки, както правят в Германия. Избрах цвета Plumful и той си остана специален за мен, защото го носих на концерта, както и постоянно след като се прибрахме в България.
През цялото време на разходката ни ту валеше, ту грееше слънце. Времето като цяло не ни притесняваше, защото градът ни очарова с необикновената си красота и приветливост.
Всички продавачи и хора, с които говорихме бяха супер мили и отзивчиви. Стана време да отидем в замъка и точно тогава заваля по-силно, така че не можахме да си направим снимки на самия вход, както се надявахме. Преди това обаче побързахме да се снимаме със Scott Monument и още няколко забележителности. На влизане в замъка видяхме строяща се сцена, която по-късно разбрахме, че е за Кайли Миноуг. За съжаление концертът щеше да се проведе няколко дни след като си тръгнахме.
В замъка беше много интересно, макар че ние с Габи не бяхме особено запознати с историята на страната, затова повече се наслаждавахме на самите постройки и гледката отвисоко. Времето ни се усмихна и успяхме да направим една дълга обиколка на замъка, която беше единствено смутена от една чайка, която открадна сандвича от ръката на Габи. Много се смяхме, защото не беше нещо, което някоя от нас очакваше. За радост хванахме част от "открадването" на видео, което ще намерите в края на тази публикация.
Следващата ни спирка беше Camera Obscura & The world of Illusions. Билетите ни бяха без фиксиран час, затова хич не бързахме да си тръгнем от замъка. Беше толкова различно и непознато, навсякъде чувахме традиционните шотландски гайди и усмихнати хора, които не се трогват от рязкото редуване на дъжда и слънцето. За съжаление с останалите момичета бяхме закупили билети за различни часове за замъка и заради това аз и Габи прекарахме само двете почти целия ден.
Camera Obscura беше много интересна. От върха на сградата се виждаше целия град и направихме няколко страхотни снимки за спомен. Едно момиче от персонала ни видя тениските и ни сподели за отстъпки за фенове в дадено заведение. Дори ни записа адреса на листче, което беше толкова мило. Не отидохме, но се почувствахме специални. В този момент осъзнахме, че наистина се намираме в спайс свят, точно както винаги сме си мечтали. Още няколко пъти в музея хора сочеха тениската ми и на мен ми ставаше толкова приятно, че не спирах да се фукам с нея и моите любими спайс момичета. Те от своя страна бяха дали най-подходящото име за турнето си - Spice world. Единбург определено беше част от този свят днес!
Тръгнахме си от музея и решихме да минем пак през Primark, защото все още работеше, макар че беше късно. Тогава отново попаднах на нещо, което нямаше как да не купя. Жълт суитчър, на която пише "Make ti happen". Фраза, която винаги е била важна за мен, не само защото е и заглавие на песен на Марая, но и защото наистина вярвам в нея. Разбира се купих и едни обички с пеперуди и Габи не спря да се шегува, че Марая ме преследва навсякъде, което си е напълно вярно. Направихме и снимки несесери с буквите M и С, които съвпадат с обеците ми, които носих на концерта на Марая Кери в Берлин. Помислих, че ще е удачно да ги сложа и на този на Спайс Гърлс, където вече ще се четат Mel C, но никое от момичетата не се хвана на този "номер", хаха.
Целия ден търсихме нещо, свързано с спайските, докато най-накрая намерихме малка книжарничка Scribbler, в която имаше картичка с тях и една с Girl Power, на която също но устояхме. Магазинерите отново направиха комплемeнт на тениската ми и ни разпитаха от къде сме, коя ни е любимата певица от групата и тн. Много приятно ни стана, че всеки разпитва за нашите момичета. Абе направо си се гордеехме с тях и не се притеснявахме да го признаем, хаха.
От толкова обикаляне бяхме прекалено уморени, затова решихме да се прибираме. След много гледане на карти, питане на останалите момичета и чудене, си улучихме точния автобус, който ни придвижи до нашия район, в който както винаги нямаше никакви хора и имах чувството, че е дeкар на сериала Отчаяни съпруги. Влязохме в магазин Sainsbury's, където се чакахме с останалите момичета и какво да видим. Чипсовете Walkers, които нашите момичета рекламират. Веднага започнахме да се снимаме и да се смеем, защото беше нашето време. Времето, в което най-смелите мечти се сбъдват и всички в магазина трябваше да научат това! Предполагам, че и в този ден значително се е покачила продажбата на чипс в града. Само ние купихме по няколко пакета за вкъщи.
Прибрахме се в апартаментчето си и гледахме различни изпълнения от минали концерти, благодарение на Илинчето, която беше донесла проектор. В instagram Джери беше публикувала снимка от замъка (ето я тук), а Емма от Camera Obscura, замъка (тук) и с фенове из улиците на града. Не можахме да повярваме, че сме се разминали с тях и въобще, че сме били на едно и също място в един ден и започнахме да си мечтаем какво ли щеше да е, ако ги бяхме видели. Ех, мечти...
Заспахме с усмивка, защото утре ни очакваше нещо незабравимо, а именно щяхме да пеем, да плачем и се смеем заедно с още 55 000 човека, които също като нас вече 20 години живееха в един прекрасен, цветен и толкова желан Spice World!
 |
| Преди 20 години с плакат на Geri Halliwell |
И преди да изпиша още няколко десетки реда за "спайските" и обичта ми към тях, май е добре да ви кажа, че никога, ама никога не съм си и мечтала да ги видя на живо. Първо, защото отдавна не бяха действаща група и нямаха почти никакви изяви и нови песни и второ - щеше да е прекалено хубаво :)
През ноември 2018 съвсем внезапно британските медии излязоха с новината, че момичетата се събират и ще направят турне. В този момент надеждата, че мога да видя всичките си любимки (без Виктория, която не се присъедини към тях заради отдадеността си на модната си кариера) беше толкова силна, но все още не вярвах, че ще се случи, тъй като след месец заминавах за Германия, където щях да присъствам на концерт на Марая Кери, за която няма как да не знаете, че обожавам - прочетете повече тук.
Та...планирането на още един концерт и още едно пътуване с друга държава ми се стори малко прекалено от гледна точка на финанси, но знаех, че може би това ще е последния ми шанс да изживея детската си мечта. така че трябваше да направя всичко възможно.
Познавам няколко фенки на Spice Girls, които бяха направили общ чат, към който се присъединих и започнахме трескаво да се готвим за големия ден. Денят, в който щяха да пуснат билетите за турнето. Смятахме, че ще се продадат много бързо, както и стана. След много мислене и обсъждане на възможностите избрахме да посетим Единбург, тъй като там имахме най-големи възможности да ги видим по-отблизо, а и също така пътуването нямаше да ни излезе прекалено скъпо.
В минутата, в която отвориха сайта ние бяхме там и грабахме билети като луди. Добре де, всеки си взе по един, но напрежението беше поне колкото за 100 такива. На следващият ден излезе новината, че феновете сме поставили рекорд за най-бързо продавани билети в сайта на ticketmasters.com. Yes, girl power!
Държах в ръцете си билет за концерт на групата, която беше моята най-голяма страст през моето детство. Тогава разбрах - няма невъзможни неща в тоя живот!
Имаше много време до концерта - около 7 месеца, така че се съсредоточих към наближаващият на Марая Кери, след това вече щях да мисля за другите си музикални любимки.
В първия ден от 2019 обаче претърпях неочаквана операция, която преобърна целият ми свят. След няколко изключително трудни дни в болницата едни ден станах и извървях разстоянието от леглото до прозореца, което беше около 3 метра. Погледнах огромните снежни преспи навън и толкова щастлива и горда се обърнах към хората с стаята й им казах "Аз трябва да се оправям по-бързо. Чака ме концерт на Spice Girls. Ще трябва да танцувам, скачам, пея!" Всички се засмяхме, защото в този момент наистина изглеждаше смешно. Аз, която не можех да ходя нормално, цялата в различни тръби излизащи от мен... наистина 6 месеца по-късно направих всички тези неща. Още повече - спринтирах в дъжда от входа на стадиона до сцената....но за това малко по-късно :D
Дойде дългоочаквания месец юни. С момичетата вече бяхме организирали всичко. Пътуването, квартирата, забележителностите, които щяхме да посетим и концерта, разбира се. С повечето от тях се бяхме виждали за първи и последен път на концерта на Кайли Миноуг в София преди 10 години, а с други щяхме да се запознаем едва сега, макар че си пишем от години. Такъв беше случая с Габи, с която си пишем от около 9 - 10 години, но никога не се бяхме виждали.
Направих си и тениска със снимката на Spice Girls, датата на концерта, логото на турнето. Получи се страхотна и определено ще похваля сайта napravisiteniska.bg, който ползвам да направя тениска за втори път.
Останалите момичета също си бяха подготвили тениски. Оставаше само да отидем на стадиона в Единбург и да сбъднем още една голяма музикална мечта.
На 06.06.2019 по обяд отлетяхме за Единбург, като това беше първото ми посещение в UK и много се вълнувах. Не спряхме да си говорим с момичетата и 3 часа и половина полет минаха като миг.
От летището хванахме автобус, с който стигнахме до един изключително подреден, чист и приличащ на малка уютна приказка район - Georgy. Настанихме се в прекрасен апартамент на втория етаж на спретната кооперация. Досега не бях отсядала в нещо подобно, винаги съм търсила стандартни хотели, когато съм пътувала. Тук имахме кухня, заредена с различни продукти и електроуреди. Дори имаше DVD плейр и DVD дискове с филми, което си ме се стори толкова готино. Направи ми впечатление, че времето е доста по-различно от нашето. Не е толкова тъмно и се съмва много по-рано. Също така дали от адреналин или от самия климат - почти не ми се спеше. Ставах към 4 и се бях наспала перфектно.
Настанихме се и всеки показа тениската, която е направил специално за концерта. Едно от момичетата - Ади беше донесла цяла торба с различни тениски, но също като Джоуи от Приятели - не ги дели с никого, така че всеки остана с неговата си, хаха. След това отидохме до стадиона, която се намираше доста близо до апартамента ни. При вида на надписа "Spice Circle" (входът, от който щяха да влязат хората, които ще са най-близо до сцената) сърцето ми подскочи. След два дни тук ще бъдат Спайс Гърлс. Още нещо - след два дни тук с тях ще бъдем и ние!!!
Отбихме се до един хранителен магазин и се прибрахме, защото вече беше късно. Унесохме се в приказки за любимите ни момичета, за приятелството и женската сила. Все прекрасни неща, които си струва да обсъдиш в приятна компания.
На следващия ден рано сутринта тръгнахме съм центъра на града. Возихме се на двуетажен автобус и се наслаждавахме на страхотните гледки, които се откриваха пред нас. Пристигнахме на главната улица Princes Street, където имахме малко време преди часът ни за посещение на Еdinburgh Castle, затова решихме да се разходим по магазините. Първо минахме през Primark. По време на предишното ни пътуване, за което ви споменах по-рано (Берлин и Марая Кери) си взех няколко неща на Disney (вижте тук), затова исках да спазя традицията. Този път избрах една горнище пижама/тениска с Дъмбо и едно прасковено портмоне.
Не успяхме да разгледаме кой знае колко, защото времето за замъка наближаваше, а ние трябваше да отидем и до MAC, защото исках да сменя празни опаковки. За мое голямо щастие установихме, че в Шотландия дават червило срещу 6 празни опаковки, а не сенки, както правят в Германия. Избрах цвета Plumful и той си остана специален за мен, защото го носих на концерта, както и постоянно след като се прибрахме в България.
През цялото време на разходката ни ту валеше, ту грееше слънце. Времето като цяло не ни притесняваше, защото градът ни очарова с необикновената си красота и приветливост.
Всички продавачи и хора, с които говорихме бяха супер мили и отзивчиви. Стана време да отидем в замъка и точно тогава заваля по-силно, така че не можахме да си направим снимки на самия вход, както се надявахме. Преди това обаче побързахме да се снимаме със Scott Monument и още няколко забележителности. На влизане в замъка видяхме строяща се сцена, която по-късно разбрахме, че е за Кайли Миноуг. За съжаление концертът щеше да се проведе няколко дни след като си тръгнахме.
В замъка беше много интересно, макар че ние с Габи не бяхме особено запознати с историята на страната, затова повече се наслаждавахме на самите постройки и гледката отвисоко. Времето ни се усмихна и успяхме да направим една дълга обиколка на замъка, която беше единствено смутена от една чайка, която открадна сандвича от ръката на Габи. Много се смяхме, защото не беше нещо, което някоя от нас очакваше. За радост хванахме част от "открадването" на видео, което ще намерите в края на тази публикация.
Следващата ни спирка беше Camera Obscura & The world of Illusions. Билетите ни бяха без фиксиран час, затова хич не бързахме да си тръгнем от замъка. Беше толкова различно и непознато, навсякъде чувахме традиционните шотландски гайди и усмихнати хора, които не се трогват от рязкото редуване на дъжда и слънцето. За съжаление с останалите момичета бяхме закупили билети за различни часове за замъка и заради това аз и Габи прекарахме само двете почти целия ден.
Camera Obscura беше много интересна. От върха на сградата се виждаше целия град и направихме няколко страхотни снимки за спомен. Едно момиче от персонала ни видя тениските и ни сподели за отстъпки за фенове в дадено заведение. Дори ни записа адреса на листче, което беше толкова мило. Не отидохме, но се почувствахме специални. В този момент осъзнахме, че наистина се намираме в спайс свят, точно както винаги сме си мечтали. Още няколко пъти в музея хора сочеха тениската ми и на мен ми ставаше толкова приятно, че не спирах да се фукам с нея и моите любими спайс момичета. Те от своя страна бяха дали най-подходящото име за турнето си - Spice world. Единбург определено беше част от този свят днес!
Тръгнахме си от музея и решихме да минем пак през Primark, защото все още работеше, макар че беше късно. Тогава отново попаднах на нещо, което нямаше как да не купя. Жълт суитчър, на която пише "Make ti happen". Фраза, която винаги е била важна за мен, не само защото е и заглавие на песен на Марая, но и защото наистина вярвам в нея. Разбира се купих и едни обички с пеперуди и Габи не спря да се шегува, че Марая ме преследва навсякъде, което си е напълно вярно. Направихме и снимки несесери с буквите M и С, които съвпадат с обеците ми, които носих на концерта на Марая Кери в Берлин. Помислих, че ще е удачно да ги сложа и на този на Спайс Гърлс, където вече ще се четат Mel C, но никое от момичетата не се хвана на този "номер", хаха.
Целия ден търсихме нещо, свързано с спайските, докато най-накрая намерихме малка книжарничка Scribbler, в която имаше картичка с тях и една с Girl Power, на която също но устояхме. Магазинерите отново направиха комплемeнт на тениската ми и ни разпитаха от къде сме, коя ни е любимата певица от групата и тн. Много приятно ни стана, че всеки разпитва за нашите момичета. Абе направо си се гордеехме с тях и не се притеснявахме да го признаем, хаха.
От толкова обикаляне бяхме прекалено уморени, затова решихме да се прибираме. След много гледане на карти, питане на останалите момичета и чудене, си улучихме точния автобус, който ни придвижи до нашия район, в който както винаги нямаше никакви хора и имах чувството, че е дeкар на сериала Отчаяни съпруги. Влязохме в магазин Sainsbury's, където се чакахме с останалите момичета и какво да видим. Чипсовете Walkers, които нашите момичета рекламират. Веднага започнахме да се снимаме и да се смеем, защото беше нашето време. Времето, в което най-смелите мечти се сбъдват и всички в магазина трябваше да научат това! Предполагам, че и в този ден значително се е покачила продажбата на чипс в града. Само ние купихме по няколко пакета за вкъщи.
Прибрахме се в апартаментчето си и гледахме различни изпълнения от минали концерти, благодарение на Илинчето, която беше донесла проектор. В instagram Джери беше публикувала снимка от замъка (ето я тук), а Емма от Camera Obscura, замъка (тук) и с фенове из улиците на града. Не можахме да повярваме, че сме се разминали с тях и въобще, че сме били на едно и също място в един ден и започнахме да си мечтаем какво ли щеше да е, ако ги бяхме видели. Ех, мечти...
Заспахме с усмивка, защото утре ни очакваше нещо незабравимо, а именно щяхме да пеем, да плачем и се смеем заедно с още 55 000 човека, които също като нас вече 20 години живееха в един прекрасен, цветен и толкова желан Spice World!
Не пропускайте да гледате и видеото :)
