ЗА КОЛЕДА В АНГЛИЯ (част 1 - концерт на Emma Bunton в Манчестър)

Здравейте, приказни!

Настъпи отново онова най-любимо време, в което ще ви разказвам за вълнуващо преживяване, с други думи - концерт на любим изпълнител. Ако четете блога ми, то със сигурност знаете, че съм огромен фен на Спайс гърлс. Заради тях (и заради Марая Кери) съм пътувала (и дано пътувам още) хиляди километри по света. Заради тях съм изживяла едни от най-вълшебните мигове в живота ми.

Тази година Ема Бънтън (на много от вас позната като Бейби Спайс от Спайс гърлс) реши да направи мини турне от 5 концерта в Англия. През 2019 направи един коледен концерт в Лондон, който много съжалявах, че не успях да посетя. Тази година не трябваше да повтарям тази грешка, затова още веднага се сдобих с билет за първия концерт, а именно този в Манчестър. 

Алекс се съгласи да ме придружи и приключението ни започна. Първо с притеснения дали ще отменят полета, тъй като предишния ден беше паднал малко сняг в Англия. За радост всичко беше наред и успешно пристигнахме в Манчестър, който веднага ни очарова с малките си подредени и буквално "опаковани" в декорации къщички, които разгледахме, докато пътувахме за първи път с известните двуетажни английски автобуси от летището до хотела ни. Започнахме да си говорим, че с радост бихме отседнали няколко месеца в една подобна къщичка,  хаха.

Бяхме запазили стая в хотел Selina HQ, където ни чакаше най-учтивата рецепционистка, която съм виждала досега. Разпита ни защо сме в града и каза, че и тя много харесва спайските. Че има ли човек над 30, който да не ги? 

Настанихме се в хотела, който не беше нищо особено, но поне леглото беше удобно и голямо. Още веднага излязохме да разгледаме Манчестър, който през целия ни престой беше влажен и студен, но за радост не валеше. Съвсем близо до хотела се намираше коледния базар, който беше малък и пренаселен, разположен на Piccadilly Gardens около статуята на кралица Виктория. На едно място имаше DJ, който пускаше много готина музика, а хората танцуваха и се беше получило нещо като мини дискотека. Мен обаче веднага ме привлякоха коледните чаши, специално направени за базара, като нямаше как да не си взема една за спомен. Другото нещо, което решихме да пробваме от базара бяха различни видове чедър сирена, които се оказаха страхотни и задължително ще купим пак, когато отново посетим Англия. 

Едно от местата, които със сигурност знаех, че трябва да посетя беше Hard Rock Cafе. С нетърпение влязох да разгледам дрехите и музикалните инструменти на музиканти и изпълнители, сред които бяха китара на Ерик Клептън и златисто сако на Елвис Пресли. Кафетата Hard Rock са своеобразни малки музеи на рок (и от части поп) музиката и за мен са някак специални. В някои от тях  по света имат и дрехи на спайските, но тук нямаше нищо, свързано с тях. Единственото, което взех от магазинчето за сувенири в самото кафе бяха перца за китара за баща ми. 

Отбихме се и до Five Guys, където аз си поръчах BLT сандвич, просто нямаше как да не го пробвам, след като години наред го срещам из учебниците по английски език, хаха. Алекс дори се изненада на ентусиазма ми при вида на BLT в менюто, защото на него не му говореше нищо (но който знае - знае, хаха)

На следващия ден станахме рано, защото часовата разлика си оказваше влияние и се разходихме из града, който е много интересен, типично английски, с тъмни тухлени стари сгради, с изрисувани с графити стени, мокър и с табелки навсякъде, изключително лесен за ориентиране и разбира се с невероятно много магазини. 

С огромна радост влязох в няколко магазина за плочи и се развълнувах от факта, че там хората все още колекционират музика (което е и едно от най-любимите ми хобита). Един от магазините беше Vinyl Exchange, в който можеш да замениш, продадеш или купиш дискове, плочи, двд-та и др. Продаваха и някои бройки на безценица (50p), сред които аз намерих първия албум на Spice Girls и го взех за идеята  (иначе го имам отдавна, разбира се). 

По традиция винаги в чужбина влизам в Primark и си взимам нещо, но този път на всяка каса имаше огромни опашки, затова се отказах да чакам. За сметка на това в самия Primark беше кафето Central Perk от сериала Приятели, на които също съм голям фен. Отделихме му повече от час, защото бяхме премръзнали, а и да не забравяме за снимките. Беше много интересно и приятно. 

Разхождахме се още из града, като видяхме Националния футболен музей и Арт галерията, в които обаче нямахме време да влизаме, защото беше време за концерта. Този път бях абсолютно неподготвена (за разлика от предишните пъти), не си бях направила специална тениска или нещо подобно. Единственото, което ме свързваше със спайските беше червилото на MAC, с което бях и на миналия концерт и което взех от Единбург тогава.

По пътя към Bridgewater Hall (където щеше да си проведе шоуто) се насладихме на прекрасна празнична украса, огромна елха, светещ дядо Коледа и разбира се символа на Манчестър - пчелата. Беше много красиво и някак приказно. Обадих се вкъщи, за да им покажа украсата и от този момент нататък вечерта ставаше все по-специална.

Пристигнахме в Bridgewater Hall, която е много красива сграда, на първия етаж имаше мърч на Ема - тениска, суитчър, коледна шапка (розова, естествено) и плакат. Аз не си купих нищо, но за сметка на това бяха направили малки рекламни афиши за концерта, от които взех няколко, за да подаря на български фенове, хаха. Във фоайето свиреше  прекрасна музика (дори чакащите припяваха на песни на Доли Партън) и се разкриваше страхотна гледка към града. 

Служителите, които проверяваха билетите в сектора, бяха възрастни и много колоритни мъж и жена, които ме увериха, че няма проблеми да снимам (освен, ако не е от-до целия концерт) , макар че навсякъде пишеше, че е забранено. Влогърът в мен определено си отдъхна!

Тъй като Алекс нямаше билет за концерта остана да ме чака в кафето, а аз влязох в залата и се изненадах колко близо до сцената съм и колко добре е направена залата, така че да се вижда перфектно от всяко едно място. Още веднага видях от другата страна в публиката да ми махат момичетата, с които бяхме на концерта на Spice Girls в Единбург, които бяха пристигнали в Манчестър ден по-рано. Те отново носеха българското знаме, което развявахме на концерта миналия път. Дали този път Ема ще забележи българските фенове?

Ема се появи с целия си блясък и няколко танцьора и сърцето ми подскочи. Не можех да повярвам, че певицата, която до преди 4 години (когато се проведе  концерта на Спайс Гърлс) не мислех, че някога ще видя ... сега виждам за втори път!  Започна с коледни песни, беше изключително усмихната, общуваща с публиката, толкова естествена и готина, абе просто нашата Ема, тази, в която се влюбих през далечната 1998 година. Пя перфектно, звучеше приказно! 

Една от песните, които изпя беше с децата и съпруга си Jade Jones, който също е певец от групата Damage. В залата имаше енергия на истинско семейство. Всички пеехме и бяхме част от голямото спайс семейство на Ема.

Специално за любимата песен на Ема 2 become 1 на сцената излезе гост изненадата на шоуто - Will Young. Аз много се надявах това да бъде Мел Си, с която да изпеят няколко песни от репертоара на Spice Girls, но за съжаление тя се появи единствено на концерта и в Лондон, така че не успяхме да видим втора спайска тази вечер. 

Един от най-хубавите моменти беше, когато Ема изпя смесица от няколко от соловите и песни, между които Free me, Take my breath away, What Took You So Long и What I Am, когато публиката наистина започна да пее с цяло гърло. На първия ред имаше няколко момчета, които през цялото време крещяха в лицето на Ема и тя не пропусна да им прати няколко въздушни целувки. Толкова любов и топлина носеше целия концерт, че разбрах напълно предимствата на по-малките зали. Чувстваш се много по-близо до изпълнителя и си същински участник в концерта. 

Ема беше облечена с изключително блестяща златна рокля, блясъкът на която не може да се улови на снимките. Разбира се и запазената и марка - високи обувки с платформи. По едно време и подадаха розова коледна шапка, която беше част от мърча и аз запознах да съжалявам, че не си я купих.

След първата част от концерта имаше 20 минути почивка, през която отидох при Алекс, който ми каза, че всъщност е слушал целия концент, защото буквално беше на 20 метра от залата.

Втората част беше много по-спайс като Ема изпя Viva Forever, на която няма как човек да не пусне някоя сълза и още няколко песни, на които публиката полудя. Може би ще е добре да направи един концерт, на който да пее само песни на Спайс Гърлс, мисля че би имал още по-голям успех от коледен такъв. 

По време на тази част звъннах на Габи, за да може и тя да се потопи в магията на концерта, поне малко, макар и онлайн. 

Прекрасният глас на Ема се разкри с пълна сила, когато изпълни Have Yourself A Merry Little Christmas, но най-любимата ми част беше заключителната, когато Ема изпя Stop и цялата публика беше на крака и изпълняваше всяко едно движение от танца, който аз няма да е преувеличено да кажа, че "репетирам" цели 24 години. Може би точно за този момент! Огледах залата и не успях да видя и един човек, който не изпълняваше емблематичното "Stop right now, thank you very much...". Определено много специален момент!

Нейната солова песен Maybe беше перфектен завършек на концерта, но знаех, че след няколко минути Ема ще излезе отново на сцената и затова не спирах "да я викам" с пълно гърло.

Последната песен беше Coming Home For Christmas, която тя издаде през 2019 специално за коледния си концерт тогава. Публиката включи фенерчетата на телефоните си, а в залата беше тъмно. Беше изключително емоционално и в този момент си повтарях, че не искам да свършва, но... всяко нещо има край. Ема ни каза довиждане и видимо и на нея не и се тръгваше, личеше колко развълнувана и щастлива е през цялото време. Споделям и една от официалните снимки, тъй като аз не успях да направя хубави.

Вечерта не можах да заспя до късно, като през цялото време в главата ми прескачаха спомени от всичките концерти, на които имах щастието да отида през изминалите 6 години. Благодарна съм и късметлийка!

На втория ден бяхме планирали посещение в Ливърпул. За него ще ви разкажа в следващата публикация, а дотогава споделям с вас видео с кадрите, които заснех за спомен и се превърнаха в първото ми видео след цели 3 години в канала ми. Благодаря ти, Ема Бънтън!

                                  

P.S. Прочетете и още от най-любимите ми публикации, посветени на пътувания и концерти :)

Милано, Италия и концерт на Марая Кери - част 1 , част 2 ,част 3

Берлин, Германия и концерт на Марая Кери - част 1 ,част 2 , част 3

Единбург, Шотландия и концерт на Спайс Гърлс - част 1 , част 2      

                   

                                                                                                                                     Love, Adriyana

Не пропускайте да гледате и видеото :)

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Любими през октомври - из красотите на България

Здравейте, приказни!

Може би вече е станало ясно, че биографиите на забележителни жени винаги са ми били слабост и любимо вдъхновяващо четиво. Този месец прочетох цели две, доста различни една от друга, но еднакво интересни. 

Бях погълната от книгата на Шерил Кол "My Story". Използвам думата "погълната", защото на моменти ми беше толкова интересна, че не можех да спра да чета и използвах да го правя във всеки удобен момент.

По принцип не бях особено запозната с живота и, освен като част от групата Girls Aloud, но историята ме изуми с това, че Шерил се е срещала с  какви ли не драми в живота си и все пак се е изправила на крака. Много интересно е описала разпадането на брака и, болката от загубената любов, преследването на папараците и борбата и за живот след като се е заразила с малария. Стигнало се е до там, че когато докторът и е казал, че има вероятност да умре, тя си е отдъхнала и е искала да се случи по-бързо всичко. Представяте ли си? Определено много силна и истинска жена, на която и аз се наредих сред феновете. 

"Мерилин и звездите на Холивуд" е исторически роман, която ме очарова с "простотата" си, с бавното си разказване и с духа на онова време, в което Мерилин Монро е била Норма Джийн. Много лесно се чете и е доста завладяваща, макар и малко нетипична. Много ми хареса лекотата, с която авторите са ни представили историята и в същото време са ни накарали да се вълнуваме искрено от съдбата на американската икона. Животът на Мерилин Монро винаги ми е бил много интересен, а тази книга определено я препоръчвам, дори и на хората, които не се интересуват от него, но пък искат да се потопят в интересна житейска история.

Останах много доволна от кремът на Clinique, за който ви говорих в тази публикация, затова реших да пробвам още един на марката. Този път избрах Clinique Moisture Surge Intense . Той е по-различен от предишния, защото е с консистенция на крем, а не на гел. Честно казано не знам кой предпочитам повече, допадат ми и двете, но този имам чувството, че попива по-добре и е дори по-хидратиращ. Няколко пъти ми се наложи да го нанеса и като нощен крем и определено ми допадна и като такъв. Достатъчно богат е и сутрин кожата ми не е опъната и суха. Също така кремът е доста икономичен. Една опаковка от 30 мл ми стига за повече от месец, като имайте предвид, че хич не го пестя и обичам да слагам повечко на лицето. Макар да не съм ползвала много продукти на Clinique, марката със сигурност ми се нарежда сред тези, които никога не са ме разочаровали, заедно с Bioderma, La roche posay и Vichy.

В средата на месеца колежка на леля ми предложи да ни запише на еднодневна екскурзия до Луковид и Пещера Проходна. Отдавна бях набелязала тази дестинация, затова с голямо желание се съгласих. Първата ни спирка беше Екопътека Искър - Панега в Луковид. Веднага се качихме на лодка, за да отидем до самия и край. Имаше вариант да се върнем с лодката, но ние избрахме да се разходим на връщане. Мястото е много спокойно (макар и с много туристи) и красиво. По време на разходката с лодка се открива страхотна гледка, на която ние не успяхме особено да се насладим, тъй като капацитетът на лодката е 12 човека, а на нашата имаше 17. Беше тясно, а по дъното мокро. Лодкарят сякаш бързаше да ни претупа, за да се върне за следващ пореден курс. Това беше едно от малкото разочарования на екскурзията.

Връщането беше леко екстремно на места, защото се минава по дървени мостчета и ако се страхувате от високо, ще ви е малко некомфортно. Леля ми малко се измъчи с минаването, но надви страха си. Видяхме и плаващата къщичка, която е една от най-известните и снимани в България. 

Второто място, което посетихме след екопътеката беше Златен парк Луковид, който е направен много интересно и имаш чувството, че си попаднал в приказка. Каменните къщи са с причудливи форми и много подходящи да снимки. Екскурзоводката ни каза, че видеото към песента Рада на Деси Добрева е снимано там и аз веднага си отбелязах, че трябва да го изгледам, хаха.  Паркът е частен, но е без вход. Би бил много интересен най-вече за децата и за интересни снимки, но ако няма много хора.

Последната и най-интересна дестинация беше пещера Проходна или както и известна "Очите на Бога". Изключително величествено и въздействащо място, което ви препоръчвам да посетите. Около половин час е напълно достатъчен, за да разгледате и да си направите снимки. И тук имаше много хора, някои от които се бяха изкачили близо до върха на пещерата за снимки, а други висяха на въжета (явно катерачи) и отново ги снимаха. 

За радост успях да посетя още две интересни места, а именно родния град на Васил Левски - Карлово и родния град на Иван Вазов - Сопот. Карлово ме спечели веднага с историята си, която бликаше от всеки ъгъл. Посетихме родната къща на Васил Левски, където витае особена енергия и честно казано за пореден път се радвах, че съм учила във времена, в който ни възпитаваха в патриотизъм и историята не беше така изопачена както днес, когато "жестоко подтисничество и робство" не бяха заменени с "пристътвие"... Но...това е дълга и дълбока тема, която със сигурност няма да обсъждам в блога. 

Разходихме се из града, който е красив, но доста пуст (поне в неделя). Повечето музеи бяха затворени, но успяхме да посетим и Историческия музей, както и да видим косата на Левски в параклиса до неговата къща. Заговорихме се с една жена, която каза, че в града почти няма работа и много трудно се живее, градът основно се издължа заради забележителностите, свързани с Васил Левски. От къщата музей купихме на баща ми много красива позлатена колекционерска монета с лика на Левски. Не пропуснахме да минем и през автоматите за монети, като взехме още една с Левски и след това една с Иван Вазов. За нея отидохме до съседния град Сопот, който беше още по-пуст в неделя. Посетихме къщата музей на Иван Вазов, като беше много приятно и вдъхновяващо. Седнахме на пейката в двора и си представяхме как е писал някои от произведенията си тук, а след това решихме да седнем в съседното на къщата заведение, защото бяхме вече доста изморени от обикаляне. Разходката ни завърши с няколко снимки пред паметника на Вазов, който аз съм посещавала и друг път, но за Алекс ( с когото бяхме на тази разходка) беше първи път.

В София също посетихме нещо интересно и ново за нас, а именно Хидрапарк в Казичене, който се каним да видим отдавна. Много приятно местенце, на което можете да ловите риба, да карате водни ски или да похапнете. Ние ядохме пица и се насладихме на езерото, като нямам търпение да се върна отново там, тъй като ни е много близо и е доста приятно, особено, ако отидете в хубаво време, каквото улучихме и ние.

И последно, но не на последно място като любимец ще включа концертът с костюми/мюзикъла Цар Лъв на Варненската опера, за който имам билет много отдавна и не бях съобразила с работното си време, затова закъснях с повече от 40 минути (добре, че беше цели 3 часа, хаха). Сцените бяха на български, а песните в оригинал на английски. Беше интересно и забавно, но определено повече за деца, отколкото за възрастни. Това леко ме разочарова (защото знам, че в оригинал мюзикълът, който представят в Лондон, например, не е точно това, което беше в България), но все пак беше приятно преживяване.

                                                                                                

                                                                                                  Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Любими през септември - Китен (22 години по-късно)

Здравейте, приказни!

В края на август заминахме за морето с майка ми, баща ми и брат ми. Не бяхме ходили само четиримата от цели 22 години. Тогава бяхме отседнали в Приморско, а сега решихме да посетим Китен. 

Пътят беше много изморителен и дълъг, а аз бях на много силен антибиотик, защото се бях издула заради болен зъб. Въпреки това с нетърпение очаквах да се потопя във водата, за която бленувам цяла година. 

Настанихме се в малко семейно хотелче на име Валена, което ни хареса, но беше доста далече от плажа, което никога не е хубаво. Избрахме градчето, тъй като татко ми е запален по риболова, а през Китен минава река Караагаш. Целта беше той да лови риба, докато ние сме на стотина метра от него на плаж. Така и направихме първите няколко дни, но плажът беше с много миди и водорасли, защото беше в самия край на морската ивица и не ни хареса особено, добре че след няколко дни се преместихме и се насладихме на прекрасен пясък с чиста и топла вода. Градчето е много приятно и малко. Централната му част са 2 улици с магазини и сергии. В началото хич не бях впечатлена, но в последствие, след като разгледах по-добре и пред мен изникнаха десетки уникални морски гледки, се влюбих в мястото. 

Още при първата ни разходка из града с брат ми посетихме музея на града, поместен в Общината, където имаше изложба с подводна археология и морско дъно. Разбрахме много интересни неща за Китен и историята му и открихме лятното кино (което обаче не посетихме), както и всички места, на които продават сладоледи Raffy (това винаги е много важно, хаха),  както и рибарските магазинчета, от които да купуваме стръв за риболова на баща ни. Една интересна случка, свързана с рибарското магазинче "При вуйчо" беше, че влизайки видях на екрана снимка на Марая Кери и плейлист с най-известните и песни. Веднага заговорих човекът, който работеше там и той каза, че цяло лято върти нейните песни, както и тези на Селин Дион. Ех, как се зарадвах! На излизане пък видях, че хотелът до магазинчето се казва Carey. E, това, ако не е знак, че съм на точното място в точното време, нали?

Посетихме няколко пъти и символът на Китен  - паметникът на Стана Урдовизка, за който ни разказаха и в музея. До него е плаж Атлиман, който беше препълнен с хора, имаше надуваеми замъци и съоръжения във водата, а над него много интересно заведение със собствено малко плажче, което обаче също не посетихме, но си го набелязахме за някой следващ път. 

Още първите дни посетихме Царево, тъй като баща ми е бил там като дете и се е снимал с леля ми на един от паметниците в морската градина. След години, когато ниe бяхме деца, с брат ми също се снимахме там. А сега отново беше време да направим снимки - 22 години след последното ни посещение. За татко ми беше много емоционално, в нас също нахлуха толкова много мили спомени. Оказа се, че баща ми е бил точно на моите години, когато сме ходили последно там, а майка ми -  с една година по-млада от мен в момента. А тогава ми се струваха толкова големи, че дори и стари. Как бързо минава времето, без дори да го усещаме. Затова трябва да се радваме на всеки миг!

В Царево имаше прекрасни гледки. Полюбувахме се на пристанището, минахме по същите пътечки, по които сме минали преди толкова много години, снимахме се, смяхме се и беше прекрасно. Градът също ни хареса, има доста патриотично усещане, стихове по сградите и паметници. Бих го посетила отново, какво всъщност и всички други посетени места.

Още едно място, на което се върнахме беше Приморско. За съжаление аз не бях много добре в този ден и не успях да отида със семейството ми до местата, които сме посещавали преди години, а именно един люлеещ се мост, водещ към плажа и местността, около хотелът, в който отседнахме тогава, който вече е преобразен до неузнаваемост. Нашите бяха решили да ме зарадват и ми донесоха много красива трева, приличаща на пампаската, която смятахме, че ще се впише перфектно в интериора на спалнята ни, където вече имаме подобна (но след като половината се разпаднаха в колата на път за вкъщи, решихме, че няма да ги слагаме). На следващия ден отново се върнахме в Приморско, този път на един много красив и чист неохраняем плаж, на който имаше големи вълни и много красиви скали.

Следващите дни се преместихме в друг хотел Sunday, който макар да не беше толкова хубав, колкото първия, беше със страхотна локация. От терасата виждахме морето и усещахме полъха му, дори се налагаше да излизаме с якета на терасата, толкова силно духаше, а и вече беше началото на септември. В ресторанта на хотела всяка вечер имаше жива музика, която се чуваше силно в стаите и създаваше настроение.

Всяка вечер след вечеря с брат ми си имахме традиция да излизаме и да се разхождаме до Общината (както обичахме да казваме) да ядем сладолед, а понякога и палачинки. 

Последните дни прекарахме на Южния плаж на Китен, където баща ми ловеше риба на кея, а ние плувахме и киснехме във водата. Плажът се оказа много чист и много приятен. Няколко пъти сядахме в Барът на гущера, където пускаха много хубава стара българска музика, цените бяха нормални и отделно можеше да се ползва шезлонг и чадър пред заведението, не че беше нужно, защото така или иначе нямаше много слънце. За сметка на това водата беше много топла и приятна. Голяма атракция бяха патиците, които живеят на кея  и се разхождат по плажа. Свикнали са хората да ги хранят и ги допускат близо до себе си. Досега не бях виждала нещо подобно.

Разбира се, спазихме и традицията да купим картичка и да намерим точното място, от което е снимката на нея, а след това да напишем по няколко думи на гърба и, с които ще запомним почивката си. Имам цял куп с подобни спомени още от ученическите ми години.

Почивката ни беше повече от страхотна, с брат ми се почувствахме отново деца (не че аз някога съм преставала да се чувствам така ). Отделихме качествено време за семейството, изпълнено с много смях, много разговори до късно вечер, много спомени и създаване на нови. Разбира се и много снимки на нас четиримата, които в по-голямата си част бяха със странни физиономии и позиране, хаха. Разбира се няма как да ги споделя с вас, но за сметка на това ви показвам различни гледки, които са също толкова интересни. 

През септември освен морето имах още няколко любими неща, за което ще ви споделя. Започваме с филма, който чаках с голямо нетърпение и гледах още в деня на премиерата му. Става въпрос за 'Където пеят раците'. Продуцент на филма е Рийз Уидърспуун и това ме накара да прочета и книгата, за която ви разказвах повече в тази публикация. Филмът много ми хареса, но определено не колкото книгата. Не са успели да предадат детайлите и трагичността на съдбата на Кая, а само за загатнали за нея. Според мен, ако бяха направили сериал, щяха да се справят много по-добре, тъй като щяха да имат много повече време за разказване на историята. 

От няколко години си имам традиция от морето да си взимам тоалетни трици за лице на българската марка Христина. Просто тогава ги виждам по магазинчетата и се сещам колко много харесвам продуктите им. Тази година избрах скраб с кафе, който обичам да ползвам сутрин преди истинското кафе, хаха. Доста добре почиства кожата, оставя я мека и не я изсушава. Много го харесвам!

Маслото на тяло на The Body Shop с аромат на сацума е един от любимите ми продукит на марката и може и най-любимият ми аромат (другият е моринга). Досега няколко пъти съм имала маслото и всеки път се пристрастявам все повече и повече по уникалната му консистенция и прекрасния аромат. Ако не знаете - сацумата е сладък плод, подобен на мандарината и ако си падате по цитрусови аромати, този много ще ви допадне. Много гъст и наситен крем, точно като масло. Попива бързо, но оставя дълготраен аромат по кожата. 

Месецът завърши с ново видео по случай 25-годишнината от издаването на Butterfly на Марая Кери, който е нейния най-личен и специален албум, също така е любим и на феновете. Новата версия е на песента The Roof и не мога да спра да я слушам и да се удивявам на майсторството и.

                                                                                                            Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Любими за август - много бяла козметика

Здравейте, приказни!

Любимците за изминалия месец август започвам със солидна доза бяла козметика. Случи се така, че по едно и също време ми свършиха кремовете за лице, които използвам и реших да пробвам продукти, които не бях досега.

Отдавна слушам за Clinique moisture surge. Това е дневен гелообразен крем с eкстракт от алое вера и хиалуронова киселина, който обещава цели 100 часа  хидратация. Той хидратира дори след като лицето бива измито, също така  може да се ползвам под и над грим, а също и като 5 минутна маска. Доста интересен продукт, който определено ми допадна. Не съм видяла някаква сериозна разлика във вида на кожата ми, но определено се чувствам добре, когато сутрин го нанасям на лицето си. Опаковката е стъклена и тежка. Определено го усещам като по-луксозен продукт, от тези, които ползвам обикновено.

За първи път ползвам и крем за лице на Neutrogena, като марката досега не беше много разпространена в търговската мрежа в България, макар че все пак можеше да се открие. Реших за пробвам нощния крем Hydro Boost Sleeping Cream, който е много хидратиращ. Сутрин усещам кожата си свежа и в някакъв случай не е суха. Ха! Сега обаче на знам на кой от двата крема се дължи това - дневния или нощния, хаха. Важното е, че ми харесва комбинацията.

За околоочен крем също избрах от серията на Neutrogena Hydro Boost, който се бори със сухата област около очите и от там с образуването на мимически бръчки. Отново е под формата на гел и е много приятен за използване, отделно е и изключително икономичен. 

И тритият продукт на Neutrogena, който започнах да използвам и ми стана любим е измивната пяна с куркума, която мисля, че е съвсем нова. Бях се запътила да купя някоя от пяните на Lumene, за една от тях съм писала в Любимци за юли 2021, но се спрях на тази на Neutrogena, която усещам доста подобна на лицето си, може би малко по-силна. Мисля, че една подобна пяна ми стига за повече от година, така че скоро не мисля да я сменям, хаха.

Много харесвам почистващи лентички за нос, като досега не бях ползвала с въглен. Тези, които ми изпратиха от parfimo. bg са на марката Xpel и са 6 на брой в опаковката. За цената си от 4, 20 лв. мисля, че са добри. Честно казано не виждам голяма разлика между лентичките на различните марки. 

И последният продукт избрах заради красивата опаковка, но се оказа наистина добър. Става въпрос за кремът за ръце на VELNEA с лавандула. В състава му има още масло от ший, алое вера и невен.  Добре хидратира, удобен е за в чантата (защото винаги си нося с мен) и мирише много приятно.

Макар и да обичам хубавия маникюр, не съм от хората, които обичат да дават много пари за лакове. За разлика от мен, майка ми постоянно е в търсене на хубави лакове и затова често се лакирам с новите и попълнения. Преди дни останах очарована от златния брокатен лак на Wibo (марка, която досега не бях срещала, но се оказа, че имат доста продукти в Lilly). Снимката не може да улови красотата и блясъка на лака, но си представете поръсено злато (но не прекалено жълто), плътно и изключително впечатляващо. Точно това си помислих, когато нанесох лака и няколко дни не спрях да си гледам ноктите, хаха. За съжаление не успях да намеря същия, но майка ми обеща, че ще вземе един и за мен, защото за нещо такова определено са нужни запаси, хаха.

Книгата, която прочетох този месец е автобиографията на Kimberlеy Walsh "A whole lot a history". Тя носи името на песен на Girls Aloud, групата, на която тя е член (ако случайно не знаете). Аз обожавам да чета биографии на любими артисти, затова не е изненdда, че книгата много ми хареса. Много лека и приятна, особено частта със създаването на Girls Aloud и последвалия им огромен успех, както и подробностите за решението им да се оттеглят, когато са на върха. Заедно с нея купих и книгата на Chelyl Cole, която все още не съм започнала. (да живее amazon.uk, тъй като на българския пазар не издават и половината биографии, които искам да прочета)

Голям любимец и откритие за този месец беше и кино Cineland в мола в Перник, което посетих два пъти с приятелка. Това, заради което повече ми харесва от софийските кина е, че залите са много просторни, макар и много по-малки. Това, което имам предвид е, че седалките са широки, с механизъм за движение (друго си е да се излегнеш, докато гледаш филм) и с голямо разстояние между редовете. Освен това почти няма хора, ако отидете през деня. Само ние двете сами в залата гледахме филма "Смъртоносна игра" с Мария Бакалова и беше много приятно. Филмът не е кой знае какво, но ще го наредя в любимците, защото ни задържа приковано вниманието от началото до края, имаше напрегнати моменти и обрати. По-скоро ме изненада приятно, отколкото да ме разочарова. Това обаче не важи за тотално пропиляното ни време гледейки "DC Лигата на суперлюбимците". Не помня някога да съм гледала анимация на кино и да не ми е харесала, но тази определено не става, освен, ако не сте на повече от 5 - 6 годинки и искате да гледате цветни движещи се картинки.

                          

                                                                                                    Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova

Любими за юни и юли - парфюми, книги и сериали

Здравейте, приказни!

Като говорим за любимци, няма как да не спомена пътуването ми до Неапол като един от тях. Разказах ви в тази публикация, така че днес няма да се спирам подробно. Останалата част от юни и юли не беше кой знае колко интересна, но пък открих любимци сред парфюмите, книгите и сериалите (както винаги, хаха)

Започвам с два парфюма, като и двата са свързани с Неапол. Винаги, когато отивам на ново място се старая да съм с нов аромат, за до ми напомня за преживяването всеки път, когато отново го усетя. Този път на пътуването реших да взема с мен Chloe Naturelle. Ароматът е съвсем нов - от 2021, като връхните нотки са лимон и касис, средни - рози и нероли и основни - кедър и мимоза. Ароматът е доста странен, усещам цитрусовите нотки, веднъж ми харесва много, друг път мисля, че не е мой тип. Доста е траен и определено е различен, но важното е, че за мен вече мирише на Неапол, хаха. 

Аз го имам в мини вариант от 10 ml, много подходящ за пътуване. Не съм имала друг Chloe парфюм, но винаги са ми били интересни. В сайта на parfimo.bg (които ми изпратиха това мъниче и много им благодаря) има още няколко разновидности, които може би ще пробвам един ден.

Изненадващо за мен се сдобих с нещо френско за спомен от Италия. В самолета за България си купих парфюма Lancome La Vie Est Belle En Rose, който вече обожавам, но всъщност купих "на сляпо" запленена от името му (Животът е прекрасен) и момента и еуфорията около пътуването. Винаги, когато пътувам се каня да си взема парфюм от самолета (защото е доста изгодно да "пазаруваш в небето" и е сантиментален спомен), но това беше първият път, в който си харесах нещо (и имах останали пари, хаха). Ароматът в много нежен и приятен, близък до оригиналния аромат, но една идея по-лек и флорален. Връхните нотки са червени плодове, средните - божур и роза, а основните - ирис, мускус и сандалово дърво. Влюбена съм в аромата и макар да имам солидно количество парфюми в колекцията си - този се нарежда сред най-любимите ми.

За първи път пробвах лак за нокти на Sally Hansen, като този,  който избрах носи името Fuzzy Coat. Ползвам го като топ лак, защото е доста издръжлив. Частиците му са съвсем дребни и почти не се забелязват на нокътя, особено, ако са върху светъл лак. Затова и не съм снимала как стои върху ноктите. Искаше ми се да постигна ефект, като този, който виждам в шишенцето, а именно частиците да са по-гъсто разположени и цветът по-наситен. Въпреки това аз винаги съм в търсене на добър топ лак, който да задържа лака поне 5 - 6 дни, а с този дори издържат повече.

Отново в Неапол за първи път попаднах на крекерите RITZ, който искам да пробвам откакто прочетох книгата на Марая -  "The Meaning of Mariah Carey". В нея тя описваше как баща и и е давал по един крекер и колко много го е харесвала, как се топял в устата и и как е усещала прекрасния аромат, но никога не е получавала допълнително. В нейна чест си купих цяла кутия и изядох не малка част от нея, хаха. Наистина са много хубави бисквитките, жалко че ги нямаме в България, но имаме достатъчно видове подобни, на които също съм фен.

Две прекрасни книги успях да прочета този месец, като първата забелязах още когато Рийз Уидърспуун я препоръча в нейния книжен клуб. Става въпрос за "Където пеят раците" на Дилия Оуенс, която всъщност е най-продаваната книга в amazon в последно време. Съвсем скоро ще излезе и филм, направен по книгата, на който Рийз е продуцент, който чакам с нетърпение.

Книгата прочетох само за 3 дни, защото e много интересна и нямах търпение да разбера какво става накрая. Доста тежка на места, но в същото време подходяща за бързо прочитане. Историята на малката и изоставена Кая със сигурност ме спечели още в началото и ми държа под напрежение до самия края. Тази книга не просто се чете, тя се изживява! 

Втората книга е "Бъди вода, приятелю" на Шанън Лий и представлява философияна на баща и Брус Лий за живота и бойното изкуство, като са преплетени биографични разкази и размисли на самия автор, както и цитати от записките на Брус Лий, който той е водил постоянно. Книгата е една от най-добрите философски, вдъхновяващи книги за саморазвитие, които съм чела. Беше ми препоръчана от самия преводач на книгата Бистра Георгиева. Тя ми препоръча да я чета бавно и наистина така направих. Няколко месеца по-късно мога да кажа, че обичам тази книга и философията на живот на Брус Лий. Толкова вдъхновяваща личност, толкова силна и с огромно сърце и ум. Препоръчвам с две ръце, а аз знам, че искам да я прочета пак един ден.

Преди години гледах филма "Жената на пътешественика във времето" и много ми хареса. Когато разбрах, че ще правят и сериал - си казах "На кому е нужно, филмът е перфектен, не разваляйте историята". Все пак реших да му дам шанс и останах повече от очарована. Сериалът ми хареса дори повече от филма. Толкава добре направен, толкова красиви сцени, толкова добра игра на актьорите (които за мен са напълно непознати и за първи път ги видях тук). Сериалът е само 6 серии и нямаше нито една, на която аз да не си изплаках очите. Макар историята да е фантастична и дори за някои глупава (а именно мъж, който пътува във времето и още когато жена му е малко дете я среща и се превръща в най-добрия и приятел, за който тя знае, че ще се омъжи един ден) ме грабна и отнесе на едно различно място, от което не успях да се отлепя, докато не изгледах и последния епизод. Веднага след това поръчах и книгата, по което е направен филма, която очаквам да е още по-добра и най-вероятно ще ви говоря за нея следващия път.

Разбира се не останах по-назад и Stranger Things манията за пореден път завладя и мен. Четвъртият сезон много ми хареса, но все още фаворит си ми остава първия сезон. 

                                                                                                        Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA

facebook - MakeUp Music Me

  instagram - @adriyanarumenova